Най-успешният кмет на София

Автор: Built.bg

Влизането във властта и политиката често са причина за поляризиране на мненията за всеки, който стане част от тях. Има един българин обаче, който не е запомнен като политик, а като държавник заради всичко, което е направил по време на управлението си.

Наричат го най-успешният столичен кмет – това е инж. Иван Иванов. Всъщност дори не е от София – роден е в Сливен на 2 юли 1891 г. в семейство на военен. Баща му полк. Никола Иванов е посветил живота си на защитата на националната кауза и независимостта на България. Умира като герой на бойното поле по време на Балканските войни. Смята се, че е оказал силно влияние при възпитаването на патриотичен дух в сина си.

Иван завършва основното си образование в Стара Загора, а средното в София през 1909 г. Веднага след това става кадет във Военното училище, но бързо напуска. За да не е в тежест на семейството си започва работа като учител в с. Петърч, Софийско, а през това време се подготвя за следване в чужбина. През 2010 г. заминава за Германия, където е приет и учи в Техническия университет в Мюнхен.

Въпреки това, когато избухва Междусъюзническата война, той се връща и участва като доброволец. Бие се рамо до рамо с баща си. След края на войната се връща в университета и го завършва. Строителното му образование отрежда и ролята му в Първата световна война – разпределен е в строителната дружина, която по време на войната строи ж п линията в Македония.

Войната свършва и хората се връщат към нормалния си живот. Иванов предлага брак и се жени за приятелката си, която е срещнал при следването си в Германия – германката Матилда Хинце. Води я в България, а не остава в Германия отново воден от родолюбивите си подбуди – казва, че иска да участва в изграждането на модерната следосвобожденска българска държава.

Започва скромна работа – като инженер в пътно-паважното отделение на Столична община. За кратко се мести в Министерството на земеделието, където отговаря за строежа на язовир Тунджа. Но бързо се връща в общината, където му е предложена позицията заместник-началник на „Водни строежи“ към новия отдел за водоснабдяване и канализация.

И инж. Иванов започва да работи по евентуалното решение на проблема с водоснабдяването на столицата. Проблемите са се натрупали – при Освобождението София е малко градче с около 12 хил. жители, а 40 години по-късно през 1920 г. с бежанците след войните вече наброява 200 хил. души.

Водата не стига. Инж. Иванов и оглавяваната от него група започват проучвания около София – Владая и Сливница, но установяват, че и там водата е малко. Попада му една позабравена идея – за довеждане на вода от буйните рилски потоци. Той я развива и осъществява чрез изграждането на Рилския водопровод, който става негова емблема и заради който хората го наричат Иван Рилски. (за изграждането на Рилския водопровод можете да прочетете тук)

Покрай прокарването на водопровода инж. Иван Иванов придобива огромна популярност. Една година след успешното му завършване и пускане, младият мъж е избран от Министерския съвет за кмет на София и назначен с царски указ на 23 май 1934 г. Назначението му се приема с голямо одобрение и от гражданите на столицата. Така започва неговото управление, което често е описвано като „10-те златни години за София“.

Амбициите на новия кмет са големи – обявява, че иска да превърне малкия град в модерна европейска столица. За целта той поръчва изграждането на редица важни  и знакови за всеки голям град сгради – Народната библиотека, Съдебната палата, БНБ, МВР. Търси и привлича за реализирането на идеите си най-изтъкнатите и успешни родни архитекти и проектанти.

Като кмет Иванов полага изключителни грижи и за превръщането на София в културен и образователен център – по негово настояване се изгражда Централната сграда на Софийския университет, зала „България“, Природо-научният музей, паметникът на Патриарх Евтимий (Попа), Музикалният театър.

Красивата сграда на Столичната община също е част от наследството на инж. Иванов. Огромен подем има и при строежа на детски градини и училища, включително в по-периферните тогава райони Лозенец, Яворов, Хаджи Димитър и Захарна Фабрика.

По негова идея през 1935 г. се основава Общинска банка, която улеснява възможността по-бедни граждани да получат финансиране. Обръща особено внимание и на чистотата на града – създадена е служба „Чистота“ с 30 камиона и над 800 служители. Той е инициаторът и на практиката за строеж и предоставяне на общински жилища за определени хора с по-специфични нужди.

Инж. Иванов работи за разрастването на София и иска да изпълни със смисъл девиза „Расте, но не старее“. По негова идея към града са присъединени селата Бояна, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Красно село, Княжево, Надежда и Слатина. Всъщност той следва градоустройствения план на немския архитект проф. Адолф Мусман, приет от Столична община през 1938 г.

По този план започва масирано павиране на улиците, построяват се каналите на Перловска и Владайска река, ремонтират се и се модернизират Борисовата градина и Южният парк, започва масово озеленяване и се откриват нови маршрутни линии за градския транспорт. С огромен интерес от гражданите на Горна баня е посрещнат „трамваят без релси“ – първата тролейбусна линия Горна баня – Княжево, пусната през 1941 г.

Инж. Иванов е запомнен като голям ценител на изкуството и филантроп. По негово настояване се издава списание „Сердика“, а към Столична община е създадена службата „Културни грижи“, която организира изложби и културни мероприятия. Общината подпомага пострадалите от войните артисти, писатели и художници, а кметът учредява наградата „За особени заслуги към София“.

Избухването на Втората световна война и наложеният нов ред и политика след това не подминават столичния кмет. Като германски възпитаник той е определян като застъпник на Германия и нейните интереси, нищо че до преди това като градоначалник е нападан от опонентите си като комунист.

Веднага след 9 септември 1944 г. Иванов е освободен от поста и осъден от Народния съд на смърт. След обжалване обаче присъдата е променена на 15 години строг тъмничен затвор. Отчитайки заслугите му в управлението обаче само 2 години по-късно Иванов е помилван и освободен.

Причината обаче е повече от прозаична – той е най-добрият хидроинженер в страната и отново е нужен. Известна е история, при която представители на новата власт искат от СССР специалист за започващите в страната хидротехнически проекти, а от там им отговарят:

„Вие имате такъв инженер на световно ниво, за какво ви е помощ!“.

Така през 1948 г., веднага след пускането му от затвора, инж. Иванов започва проектирането и строежа на язовир „Сталин“ (днес язовир „Искър“). Бившият кмет и тук се проявява като пионер – изгражда ВЕЦ „Пасарел“ и ВЕЦ „Кокаляне“, с които оформя каскадата „Искър“, първа по рода си в България.

Не на последно място – още от младини до смъртта си инж. Иван Иванов се изявява и като учен. Работата му по всички планирани проекти се отличава с внимателно проучване на чуждия опит и терените, поради което той пише поредица от статии със заключенията си, издава и книги.

Още през 1934 г. е приет за член на БАН. Като учен именно продължава да се изявява след пенсионирането си през 1956 г. Участва в различни експертни съвети и продължава да помага на по-младите строители с изграждането на каскадата „Белмекен – Сестримо“, язовир Жребчево и системата за напояване на полетата в пловдивско и хасковско.

Умира през 1965 г. на 74-годишна възраст. Смята се, че работата на инж. Иван Иванов има ключово значение за развитието на София и превръщането й в модерна столица, както и за хидроинженерството в България като цяло. По негово време са построени редица емблематични сгради, развива се културата и образованието.

Рилският водопровод решава проблема с безводието и дава на софиянци евтина и качествена вода, което печели обичта на съгражданите му. Всичко това е донесло на инж. Иван Иванов името на най-успешния кмет.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ