Влизането във властта и политиката често са причина за поляризиране на мненията за всеки, който стане част от тях. Има един българин обаче, който не е запомнен като политик, а като държавник заради всичко, което е направил по време на управлението си.
Наричат го най-успешният столичен кмет – това е инж. Иван Иванов. Всъщност дори не е от София – роден е в Сливен на 2 юли 1891 г. в семейство на военен. Баща му полк. Никола Иванов е посветил живота си на защитата на националната кауза и независимостта на България. Умира като герой на бойното поле по време на Балканските войни. Смята се, че е оказал силно влияние при възпитаването на патриотичен дух в сина си.
Иван завършва основното си образование в Стара Загора, а средното в София през 1909 г. Веднага след това става кадет във Военното училище, но бързо напуска. За да не е в тежест на семейството си започва работа като учител в с. Петърч, Софийско, а през това време се подготвя за следване в чужбина. През 2010 г. заминава за Германия, където е приет и учи в Техническия университет в Мюнхен.
Въпреки това, когато избухва Междусъюзническата война, той се връща и участва като доброволец. Бие се рамо до рамо с баща си. След края на войната се връща в университета и го завършва. Строителното му образование отрежда и ролята му в Първата световна война – разпределен е в строителната дружина, която по време на войната строи ж п линията в Македония.
Войната свършва и хората се връщат към нормалния си живот. Иванов предлага брак и се жени за приятелката си, която е срещнал при следването си в Германия – германката Матилда Хинце. Води я в България, а не остава в Германия отново воден от родолюбивите си подбуди – казва, че иска да участва в изграждането на модерната следосвобожденска българска държава.
инж. Иван Иванов със съпругата си Матилда на тяхната сватба
Започва скромна работа – като инженер в пътно-паважното отделение на Столична община. За кратко се мести в Министерството на земеделието, където отговаря за строежа на язовир Тунджа. Но бързо се връща в общината, където му е предложена позицията заместник-началник на „Водни строежи“ към новия отдел за водоснабдяване и канализация.
И инж. Иванов започва да работи по евентуалното решение на проблема с водоснабдяването на столицата. Проблемите са се натрупали – при Освобождението София е малко градче с около 12 хил. жители, а 40 години по-късно през 1920 г. с бежанците след войните вече наброява 200 хил. души.
Водата не стига. Инж. Иванов и оглавяваната от него група започват проучвания около София – Владая и Сливница, но установяват, че и там водата е малко. Попада му една позабравена идея – за довеждане на вода от буйните рилски потоци. Той я развива и осъществява чрез изграждането на Рилския водопровод, който става негова емблема и заради който хората го наричат Иван Рилски. (за изграждането на Рилския водопровод можете да прочетете тук)
Покрай прокарването на водопровода инж. Иван Иванов придобива огромна популярност. Една година след успешното му завършване и пускане, младият мъж е избран от Министерския съвет за кмет на София и назначен с царски указ на 23 май 1934 г. Назначението му се приема с голямо одобрение и от гражданите на столицата. Така започва неговото управление, което често е описвано като „10-те златни години за София“.
инж. Иван Иванов в кабинета си в Столичната община малко след избирането си за кмет
Амбициите на новия кмет са големи – обявява, че иска да превърне малкия град в модерна европейска столица. За целта той поръчва изграждането на редица важни и знакови за всеки голям град сгради – Народната библиотека, Съдебната палата, БНБ, МВР. Търси и привлича за реализирането на идеите си най-изтъкнатите и успешни родни архитекти и проектанти.
Като кмет Иванов полага изключителни грижи и за превръщането на София в културен и образователен център – по негово настояване се изгражда Централната сграда на Софийския университет, зала „България“, Природо-научният музей, паметникът на Патриарх Евтимий (Попа), Музикалният театър.
Красивата сграда на Столичната община също е част от наследството на инж. Иванов. Огромен подем има и при строежа на детски градини и училища, включително в по-периферните тогава райони Лозенец, Яворов, Хаджи Димитър и Захарна Фабрика.
По негова идея през 1935 г. се основава Общинска банка, която улеснява възможността по-бедни граждани да получат финансиране. Обръща особено внимание и на чистотата на града – създадена е служба „Чистота“ с 30 камиона и над 800 служители. Той е инициаторът и на практиката за строеж и предоставяне на общински жилища за определени хора с по-специфични нужди.
Инж. Иванов работи за разрастването на София и иска да изпълни със смисъл девиза „Расте, но не старее“. По негова идея към града са присъединени селата Бояна, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Красно село, Княжево, Надежда и Слатина. Всъщност той следва градоустройствения план на немския архитект проф. Адолф Мусман, приет от Столична община през 1938 г.
По този план започва масирано павиране на улиците, построяват се каналите на Перловска и Владайска река, ремонтират се и се модернизират Борисовата градина и Южният парк, започва масово озеленяване и се откриват нови маршрутни линии за градския транспорт. С огромен интерес от гражданите на Горна баня е посрещнат „трамваят без релси“ – първата тролейбусна линия Горна баня – Княжево, пусната през 1941 г.
инж. Иван Иванов и създадената по негова идея бригада за павиране на столицата
Инж. Иванов е запомнен като голям ценител на изкуството и филантроп. По негово настояване се издава списание „Сердика“, а към Столична община е създадена службата „Културни грижи“, която организира изложби и културни мероприятия. Общината подпомага пострадалите от войните артисти, писатели и художници, а кметът учредява наградата „За особени заслуги към София“.
Избухването на Втората световна война и наложеният нов ред и политика след това не подминават столичния кмет. Като германски възпитаник той е определян като застъпник на Германия и нейните интереси, нищо че до преди това като градоначалник е нападан от опонентите си като комунист.
инж. Иван Иванов пред разрушената сграда на Столичната община при бомбардировките от 10 януари 1944 г.
Веднага след 9 септември 1944 г. Иванов е освободен от поста и осъден от Народния съд на смърт. След обжалване обаче присъдата е променена на 15 години строг тъмничен затвор. Отчитайки заслугите му в управлението обаче само 2 години по-късно Иванов е помилван и освободен.
Причината обаче е повече от прозаична – той е най-добрият хидроинженер в страната и отново е нужен. Известна е история, при която представители на новата власт искат от СССР специалист за започващите в страната хидротехнически проекти, а от там им отговарят:
„Вие имате такъв инженер на световно ниво, за какво ви е помощ!“.
Така през 1948 г., веднага след пускането му от затвора, инж. Иванов започва проектирането и строежа на язовир „Сталин“ (днес язовир „Искър“). Бившият кмет и тук се проявява като пионер – изгражда ВЕЦ „Пасарел“ и ВЕЦ „Кокаляне“, с които оформя каскадата „Искър“, първа по рода си в България.
Не на последно място – още от младини до смъртта си инж. Иван Иванов се изявява и като учен. Работата му по всички планирани проекти се отличава с внимателно проучване на чуждия опит и терените, поради което той пише поредица от статии със заключенията си, издава и книги.
инж. Иван Иванов след пенсионирането си
Още през 1934 г. е приет за член на БАН. Като учен именно продължава да се изявява след пенсионирането си през 1956 г. Участва в различни експертни съвети и продължава да помага на по-младите строители с изграждането на каскадата „Белмекен – Сестримо“, язовир Жребчево и системата за напояване на полетата в пловдивско и хасковско.
Умира през 1965 г. на 74-годишна възраст. Смята се, че работата на инж. Иван Иванов има ключово значение за развитието на София и превръщането й в модерна столица, както и за хидроинженерството в България като цяло. По негово време са построени редица емблематични сгради, развива се културата и образованието.
Рилският водопровод решава проблема с безводието и дава на софиянци евтина и качествена вода, което печели обичта на съгражданите му. Всичко това е донесло на инж. Иван Иванов името на най-успешния кмет.
Весела Лечева: Държавата е длъжник по отношение на спортната инфраструктура
Министърът на младежта и спорта Весела Лечева съобщи какви са били приоритетите й като служебен министър в края на мандата в предаването „Тази сутрин“ на bTV. „Започнахме с ревизия
Президентът Румен Радев наложи вето на промени в Закона за енергетиката
Държавният глава Румен Радев подписа указ, с който връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет от 48-ото Народно събрание на 12 януари
Къде отива руският петрол след европейското ембарго
През декември вносът на руски петрол в ЕС е спаднал спрямо ноември с 270 000 барела дневно до 900 000 барела дневно, според данни на Международната агенция по енергията
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Коментар > Създателите
Най-успешният кмет на София
Автор: Built.bg
Влизането във властта и политиката често са причина за поляризиране на мненията за всеки, който стане част от тях. Има един българин обаче, който не е запомнен като политик, а като държавник заради всичко, което е направил по време на управлението си.
Наричат го най-успешният столичен кмет – това е инж. Иван Иванов. Всъщност дори не е от София – роден е в Сливен на 2 юли 1891 г. в семейство на военен. Баща му полк. Никола Иванов е посветил живота си на защитата на националната кауза и независимостта на България. Умира като герой на бойното поле по време на Балканските войни. Смята се, че е оказал силно влияние при възпитаването на патриотичен дух в сина си.
Иван завършва основното си образование в Стара Загора, а средното в София през 1909 г. Веднага след това става кадет във Военното училище, но бързо напуска. За да не е в тежест на семейството си започва работа като учител в с. Петърч, Софийско, а през това време се подготвя за следване в чужбина. През 2010 г. заминава за Германия, където е приет и учи в Техническия университет в Мюнхен.
Въпреки това, когато избухва Междусъюзническата война, той се връща и участва като доброволец. Бие се рамо до рамо с баща си. След края на войната се връща в университета и го завършва. Строителното му образование отрежда и ролята му в Първата световна война – разпределен е в строителната дружина, която по време на войната строи ж п линията в Македония.
Войната свършва и хората се връщат към нормалния си живот. Иванов предлага брак и се жени за приятелката си, която е срещнал при следването си в Германия – германката Матилда Хинце. Води я в България, а не остава в Германия отново воден от родолюбивите си подбуди – казва, че иска да участва в изграждането на модерната следосвобожденска българска държава.
Започва скромна работа – като инженер в пътно-паважното отделение на Столична община. За кратко се мести в Министерството на земеделието, където отговаря за строежа на язовир Тунджа. Но бързо се връща в общината, където му е предложена позицията заместник-началник на „Водни строежи“ към новия отдел за водоснабдяване и канализация.
И инж. Иванов започва да работи по евентуалното решение на проблема с водоснабдяването на столицата. Проблемите са се натрупали – при Освобождението София е малко градче с около 12 хил. жители, а 40 години по-късно през 1920 г. с бежанците след войните вече наброява 200 хил. души.
Водата не стига. Инж. Иванов и оглавяваната от него група започват проучвания около София – Владая и Сливница, но установяват, че и там водата е малко. Попада му една позабравена идея – за довеждане на вода от буйните рилски потоци. Той я развива и осъществява чрез изграждането на Рилския водопровод, който става негова емблема и заради който хората го наричат Иван Рилски. (за изграждането на Рилския водопровод можете да прочетете тук)
Покрай прокарването на водопровода инж. Иван Иванов придобива огромна популярност. Една година след успешното му завършване и пускане, младият мъж е избран от Министерския съвет за кмет на София и назначен с царски указ на 23 май 1934 г. Назначението му се приема с голямо одобрение и от гражданите на столицата. Така започва неговото управление, което често е описвано като „10-те златни години за София“.
Амбициите на новия кмет са големи – обявява, че иска да превърне малкия град в модерна европейска столица. За целта той поръчва изграждането на редица важни и знакови за всеки голям град сгради – Народната библиотека, Съдебната палата, БНБ, МВР. Търси и привлича за реализирането на идеите си най-изтъкнатите и успешни родни архитекти и проектанти.
Като кмет Иванов полага изключителни грижи и за превръщането на София в културен и образователен център – по негово настояване се изгражда Централната сграда на Софийския университет, зала „България“, Природо-научният музей, паметникът на Патриарх Евтимий (Попа), Музикалният театър.
Красивата сграда на Столичната община също е част от наследството на инж. Иванов. Огромен подем има и при строежа на детски градини и училища, включително в по-периферните тогава райони Лозенец, Яворов, Хаджи Димитър и Захарна Фабрика.
По негова идея през 1935 г. се основава Общинска банка, която улеснява възможността по-бедни граждани да получат финансиране. Обръща особено внимание и на чистотата на града – създадена е служба „Чистота“ с 30 камиона и над 800 служители. Той е инициаторът и на практиката за строеж и предоставяне на общински жилища за определени хора с по-специфични нужди.
Инж. Иванов работи за разрастването на София и иска да изпълни със смисъл девиза „Расте, но не старее“. По негова идея към града са присъединени селата Бояна, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Красно село, Княжево, Надежда и Слатина. Всъщност той следва градоустройствения план на немския архитект проф. Адолф Мусман, приет от Столична община през 1938 г.
По този план започва масирано павиране на улиците, построяват се каналите на Перловска и Владайска река, ремонтират се и се модернизират Борисовата градина и Южният парк, започва масово озеленяване и се откриват нови маршрутни линии за градския транспорт. С огромен интерес от гражданите на Горна баня е посрещнат „трамваят без релси“ – първата тролейбусна линия Горна баня – Княжево, пусната през 1941 г.
Инж. Иванов е запомнен като голям ценител на изкуството и филантроп. По негово настояване се издава списание „Сердика“, а към Столична община е създадена службата „Културни грижи“, която организира изложби и културни мероприятия. Общината подпомага пострадалите от войните артисти, писатели и художници, а кметът учредява наградата „За особени заслуги към София“.
Избухването на Втората световна война и наложеният нов ред и политика след това не подминават столичния кмет. Като германски възпитаник той е определян като застъпник на Германия и нейните интереси, нищо че до преди това като градоначалник е нападан от опонентите си като комунист.
Веднага след 9 септември 1944 г. Иванов е освободен от поста и осъден от Народния съд на смърт. След обжалване обаче присъдата е променена на 15 години строг тъмничен затвор. Отчитайки заслугите му в управлението обаче само 2 години по-късно Иванов е помилван и освободен.
Причината обаче е повече от прозаична – той е най-добрият хидроинженер в страната и отново е нужен. Известна е история, при която представители на новата власт искат от СССР специалист за започващите в страната хидротехнически проекти, а от там им отговарят:
Така през 1948 г., веднага след пускането му от затвора, инж. Иванов започва проектирането и строежа на язовир „Сталин“ (днес язовир „Искър“). Бившият кмет и тук се проявява като пионер – изгражда ВЕЦ „Пасарел“ и ВЕЦ „Кокаляне“, с които оформя каскадата „Искър“, първа по рода си в България.
Не на последно място – още от младини до смъртта си инж. Иван Иванов се изявява и като учен. Работата му по всички планирани проекти се отличава с внимателно проучване на чуждия опит и терените, поради което той пише поредица от статии със заключенията си, издава и книги.
Още през 1934 г. е приет за член на БАН. Като учен именно продължава да се изявява след пенсионирането си през 1956 г. Участва в различни експертни съвети и продължава да помага на по-младите строители с изграждането на каскадата „Белмекен – Сестримо“, язовир Жребчево и системата за напояване на полетата в пловдивско и хасковско.
Умира през 1965 г. на 74-годишна възраст. Смята се, че работата на инж. Иван Иванов има ключово значение за развитието на София и превръщането й в модерна столица, както и за хидроинженерството в България като цяло. По негово време са построени редица емблематични сгради, развива се културата и образованието.
Рилският водопровод решава проблема с безводието и дава на софиянци евтина и качествена вода, което печели обичта на съгражданите му. Всичко това е донесло на инж. Иван Иванов името на най-успешния кмет.
Още от Built.bg
Инфраструктура, Коментар
Весела Лечева: Държавата е длъжник по отношение на спортната инфраструктура
Министърът на младежта и спорта Весела Лечева съобщи какви са били приоритетите й като служебен министър в края на мандата в предаването „Тази сутрин“ на bTV. „Започнахме с ревизия
01.26.2023
Коментар
Президентът Румен Радев наложи вето на промени в Закона за енергетиката
Държавният глава Румен Радев подписа указ, с който връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет от 48-ото Народно събрание на 12 януари
01.25.2023
Коментар, Новини
Къде отива руският петрол след европейското ембарго
През декември вносът на руски петрол в ЕС е спаднал спрямо ноември с 270 000 барела дневно до 900 000 барела дневно, според данни на Международната агенция по енергията
01.23.2023
Създателите
Голямата красота на София
„Бохемска София: Духът на стария град“
Музей “Малкият Париж” показва детайли от градския живот на Букурещ от няколко епохи
Коментари и анализи
Весела Лечева: Държавата е длъжник по отношение на спортната инфраструктура
Президентът Румен Радев наложи вето на промени в Закона за енергетиката
Къде отива руският петрол след европейското ембарго
Голямата красота на София
Водещите тенденции в света на роботиката през 2023 г.
Камарата на архитектите в България: Пловдивският панаир да бъде обявен за паметник на културата
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Фандъкова: След 4 години мрежата на метрото на София ще бъде 61 километра
Весела Лечева: Държавата е длъжник по отношение на спортната инфраструктура
Предложението на МС за статута на търпимост за незаконни обекти на инженерната инфраструктура не беше прието
Йорданка Фандъкова: Метрото промени София и я превърна в съвременен европейски град
Архитектура
ЮНЕСКО включи обекти в Йемен и Ливан, както и историческият център на Одеса в Списъка на световното наследство
Учени разкриха тайната на древноримския бетон
Градска среда и Урбанизъм
Председателят на СОС предлага да се изгради 27 декара модерен градски парк в София
Камарата на архитектите в България: Пловдивският панаир да бъде обявен за паметник на културата
Нов изпълнител ще има 180 дни да довърши сградата на Международния младежки център в Бургас
Кой е прав за кривите павета
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Представиха подновени участъци от пътна инфраструктура и туристически маршрути в Национален парк „Пирин“
Облекчиха процедурите за изграждане на фотоволтаици и слънчеви колектори в еднофамилни къщи и вили
София обяви поръчка за изготвяне на документация по процедура „За по-чист въздух!“
Войната в Украйна
Наградите, които Украйна спечели, борейки се да победи във войната с Русия
ЕК осигурява спешно 250 милиона евро за подобряване на инфраструктурата за внос и износ на стоки от Украйна
Москва иска да свърже АЕЦ “Запорожие” с руската енергийна мрежа
Войната в Украйна извади наяве „логистични проблеми“ между Германия и Франция
60 години след кубинската криза заплахата от ядрена война отново е актуална
ЕС одобри новите санкции срещу Русия
Built.bg Podcast
Последвайте ни