Работници с по-ниско образование най-често се съгласяват на пари “в плик”, а работодателите, които плащат заплатите на своите служители “под масата”, са малките и по-рядко средни и големи предприятия, информира Национална агенция за приходите (НАП).
Приходната агенция организира миналата седмица кръгла маса на тема “Заплата в плик”. Във форума участваха Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, НОИ, Главна инспекция по труда (ГИT), изследователите по поведенческа икономика – д-р Ян Шмитц от университет Радбуд, Нидерландия, и д-р Филип Дьоренберг, Център за Европейски икономически изследвания, Германия, експерти от работодателски и синдикални организации и счетоводители.
Инспектори от Национална агенция за приходите и ГИТ са проверили общо 516 дружества за наличието на трудови договори на служителите и спазване на данъчно-осигурителното законодателство. Работодателите, посетени от проверяващите, са определени като рискови, след подадени сигнали срещу тях и наблюдения на контролните органи заради съмнения, че в тях са наети работници без договор. Често в такива предприятия служителите са сключили 4-часов трудов договор, работят 8 ч. или са осигурени върху минимална работна заплата, а в действителност получават двойно повече.
По думите на Екатерина Асенова, изпълнителен директор на ГИТ, заплатата в плик затваря бъдещето не само на отделния човек, а и на много важни сфери и социални системи и съответно на цялото ни общество.
Работник, който получава 1500 лв., но работодателят му го осигурява на минималната работна заплата, в перспектива ще изгуби близо 109 000 лв., каза Антония Иванова, директор на дирекция “Комуникации” в НАП, като демонстрира пред участниците в кръглата маса възможностите на калкулатора на загубите в сайта: www.zaplatavplik.bg.
“Въпреки че най-големи загуби от заплатите в плик търпят служителите, това явление нанася сериозни щети и на работодателите. Те могат да получат сериозни глоби, наказателни лихви, лишаване от право да участват в обществени поръчки, дори и да носят наказателна отговорност, като в същото време рискуват имиджа си сред партньори, клиенти, доставчици”, коментира Калин Атанасов, държавен експерт в дирекция “Управление на риска” в НАП.
Целият запис на кръглата маса “Заплата в плик” може да се види в YouTube канала на НАП.
Коментар
НАП: Работници с по-ниско образование най-често получават пари в брой, без данъци и осигуровки
Работници с по-ниско образование най-често се съгласяват на пари “в плик”, а работодателите, които плащат заплатите на своите служители “под масата”, са малките и по-рядко средни и големи предприятия, информира Национална агенция за приходите (НАП).
Приходната агенция организира миналата седмица кръгла маса на тема “Заплата в плик”. Във форума участваха Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, НОИ, Главна инспекция по труда (ГИT), изследователите по поведенческа икономика – д-р Ян Шмитц от университет Радбуд, Нидерландия, и д-р Филип Дьоренберг, Център за Европейски икономически изследвания, Германия, експерти от работодателски и синдикални организации и счетоводители.
Инспектори от Национална агенция за приходите и ГИТ са проверили общо 516 дружества за наличието на трудови договори на служителите и спазване на данъчно-осигурителното законодателство. Работодателите, посетени от проверяващите, са определени като рискови, след подадени сигнали срещу тях и наблюдения на контролните органи заради съмнения, че в тях са наети работници без договор. Често в такива предприятия служителите са сключили 4-часов трудов договор, работят 8 ч. или са осигурени върху минимална работна заплата, а в действителност получават двойно повече.
По думите на Екатерина Асенова, изпълнителен директор на ГИТ, заплатата в плик затваря бъдещето не само на отделния човек, а и на много важни сфери и социални системи и съответно на цялото ни общество.
Работник, който получава 1500 лв., но работодателят му го осигурява на минималната работна заплата, в перспектива ще изгуби близо 109 000 лв., каза Антония Иванова, директор на дирекция “Комуникации” в НАП, като демонстрира пред участниците в кръглата маса възможностите на калкулатора на загубите в сайта: www.zaplatavplik.bg.
“Въпреки че най-големи загуби от заплатите в плик търпят служителите, това явление нанася сериозни щети и на работодателите. Те могат да получат сериозни глоби, наказателни лихви, лишаване от право да участват в обществени поръчки, дори и да носят наказателна отговорност, като в същото време рискуват имиджа си сред партньори, клиенти, доставчици”, коментира Калин Атанасов, държавен експерт в дирекция “Управление на риска” в НАП.
Целият запис на кръглата маса “Заплата в плик” може да се види в YouTube канала на НАП.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни