Бюлетин

Настъпва ли времето на деглобализацията

Евтината фаза на глобализацията приключи, заяви германският канцлер Олаф Шолц преди броени дни. След над три десетилетия на либерална международната търговия и разпростиране на производствените и снабдителни вериги по цялото земно кълбо, навлизаме в етап, в който развитите страни – големите печеливши от глобализационните процеси досега, ще се състезават за оскъдните ресурси с останалите части на света, чието развитие и конкурентоспособност бяха стимулирани от същите тези процеси, предупреди той.

Според мнозина икономисти, инвеститори и политически лидери обаче всъщност вече сме дори отвъд самата глобализация и десетилетието до 2030 г. ще бъде белязано от нейния антипод – деглобализацията или намаляването на взаимосвързаността и интеграцията между производители, търговци и потребители от различните части на земното кълбо, съсредоточаване върху източници на стоки и услуги “близо до дома” и натрупване на капацитет за самостоятелно покриване на стратегически нужди на отделните икономики.

Засядането преди малко повече от година в Суецкия канал на контейнеровоза “Евър Гивън” заради силни ветрове, което блокира огромна част от световната търговия за близо седмица и причини щети, оценявани на до 10 млрд. долара дневно, стана зрелищен символ не само на взаимната свързаност на икономиките, но и за уязвимостта на системата, разчитаща на разчетените до секундата търговски връзки между безбройните звена по дългата верига на съвременното производство.

Снимка: AP

За измерител за глобализацията по принцип се използва обемът на световната търговия, съотнесен към глобалния брутен вътрешен продукт. Този показател достигна пика си (60,78 процента) през 2008 година – в навечерието на финансовата криза, предизвикана от фалита на “Леман брадърс” (Lehman Brothers), и след това така и не можа да се възстанови напълно, регистрирайки през предпандемичната 2019 година 58,24 процента.

Редица кризи през последното десетилетие забавиха осезаемо темпа на глобализацията – от Брекзит и търговската политика на Доналд Тръмп, през обръщането на Китай “навътре” и споровете му с редица западни страни, до пандемията от Ковид-19 с безпрецедентните й ограничения, която принуди световната икономика да отстъпи от глобалната икономическа интеграция за първи път от Втората световна война, посочи Дъглас Ъруин в есе за Института за международна икономика “Петерсън”.

Войната в Украйна обаче е факторът, който изглежда окончателно променя парадигмата, поне за в близко бъдеще. 

Руската инвазия в Украйна сложи край на глобализацията, която преживяхме през последните три десетилетия. Това остави у много общности и хора чувство на изолираност и ги накара да обърнат поглед навътре”, посочи в края на март в годишното си писмо до акционерите Лари Финк, главен изпълнителен директор на най-големия в света фонд за управление на активи “БлекРок” (BlackRock), който се разпорежда с инвестиции за над 10 трилиона долара.

Войната откъсна от световния пазар три страни (Русия, Беларус и Украйна), които са структуроопределящи партньори в ключови сектори като енергийни доставки и селско стопанство, и наложи геополитическите съображения като определящ фактор за търговските връзки със сила, каквато не бе наблюдавана от времето на Желязната завеса.

Санкциите, наложени на Москва (макар и оправдани), същевременно са “икономическо оръжие за масово унищожение (. . .), което поразява както виновните, така и невинните”, предупреждава в статия за “Проджект синдикейт” бившият централен банкер на Индия и главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ) Рагурам Раджан.

Според него след действията, предприети срещу Руската централна банка, Индия, Китай и много други страни биха могли да се притеснят, че техните валутни резерви също биха могли да се окажат неизползваеми, ако няколко държави решат да замразят активите им. Предвид че малко други активи могат да се похвалят с ликвидността на доларовите или еврови резерви, страните ще започнат да ограничават дейностите си, които изискват разполагаеми резерви, например трансгранично корпоративно кредитиране.

Повече държави също така могат да започнат да проучват колективни алтернативи на финансовата система SWIFT, което евентуално ще доведе до фрагментация на световната система за разплащания, предупреждава Раджан. Частните компании пък може да станат още по-предпазливи към участието в инвестиции или търговия между страни, които не споделят общи политически и социални ценности, допълва икономистът.

Сега изглежда вероятно светът наистина да се разцепи на блокове, всеки от които се опитва да се дистанцира от, а след това и да намали влиянието на другия”, допълва Адам Поусен, президент на института “Петерсен” за сп. “Форин афеърс”.

На пръв поглед данните, налични към момента, не сочат проблеми. Обемът на световната търговия през януари е достигнал нов рекорд, надминавайки с около 9 процента предпандемичното ниво от декември 2019 година. Пристанищата по света са “буквално задръстени”, компаниите за контейнерни превози не успяват да покрият търсенето, а логистичните вериги са натоварени до краен предел, с недостатъчно складови пространства и дори шофьори на камиони, посочи пред “Файненшъл таймс” ръководителката на Световната търговска организация (СТО) Нгози Оконджо-Ивеала.

Със сгъстяването на облаците обаче страните все повече поставят приоритет върху надеждността вместо върху ефективността, пренасочвайки огромни инвестиции към осигуряване на производствени бази, близо до дома. Показателен пример е секторът на полупроводниците. След като редица промишлени браншове начело с автомобилостроенето и телекомуникациите бяха принудени да свиват производства и забавят или дори анулират доставки до клиентите си заради глобалния недостиг на чипове, провокиран от пандемията, страните по света започнаха да влагат милиарди в изграждане на местни заводи за полупроводници вместо в поръчки към тайванските “леярни”. Само Испания се готви да насочи към производството на полупроводници 12 млрд. евро, a Вашингтон заделя цели 52 милиарда долара.  Пари, които иначе можеха да бъдат използвани за иновации, борба с климатичните промени или намаляване на неравенствата.

Печеливши и губещи 

Ползите от глобализацията никога не са били еднозначни и еднакви за всички.

Според антиглобалисти тя струва работни места в развитите страни и разширява неравенството както в богатите, така и в бедните държави, пише “Файненшъл таймс”. Повечето свидетелства обаче сочат, че по-скоро усъвършенстването на технологиите, а не търговията, е факторът зад по-малкото работни места в промишления сектор на развитите страни, а глобализацията е успяла да увеличи ефективността и продуктивността.

Като най-големите печеливши през последните 30 години все пак изглежда се очертаха страните с нововъзникващите пазари, които се интегрираха в световната икономика и повишиха стандарта на живот на населението си. От нововъзникващи икономики са дошли 60 процента от глобалния растеж през последните години спрямо 40 процента в началото на 80-те, според данни на МВФ.

Нивата на крайната бедност освен това се понижиха значително, особено в азиатските страни. Броят на хората, класифицирани като живеещи в крайна бедност, се е понижил от 1,9 милиарда през 1990 г. до  650 милиона през 2018 година, по данни на Световната банка. Наистина, работниците с по-ниски доходи в развитите икономики се оказаха в губеща позиция заради по-силната конкуренция, но това бе компенсирано от по-ниските цени на стоките и услугите.

Деглобализацията би могла да намали ефективността на компаниите, като увеличи цените и намали конкуренцията, отбелязва Поусен от института “Петерсен”. Най-бедните страни обаче също ще пострадат, тъй като мултинационалните концерни ще се въздържат да инвестират на места, които според оценките им не предлагат прозрачност”, пише експертът.

“С по-малко икономическа взаимосвързаност, светът ще стане свидетел на тенденция на по-бавен растеж и по-малко иновации. Местните компании и сектори ще са в по-силни позиции да настояват за специална защита. Като цяло реалната възвръщаемост на инвестициите, направени от домакинствата и корпорациите ще се свие”, допълва той.

close

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Още от Built.bg

Войната в Украйна

Избрано за Вас

Последвайте ни

Най-споделяното от Built.bg

Коментари и анализи

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Инфраструктура

Архитектура

Създателите

Градска среда и Урбанизъм

Бохемски истории

Be Green

Built.bg Podcast

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам