Обликът на София се променя непрекъснато през годините и това е нормално. Един детайл от автентичността на столицата обаче изглежда почти загубен – това са кината, които вече не съществуват. Днес те са част от моловете, но преди са били на десетки места в града и са влияели на градската среда.
34 от съществувалите преди общо 35 столични кина, днес ги няма – запазено е само кино „Влайкова“ и то благодарение на завещанието на покойната Мария Влайкова. Славното им минало ще събере и разкаже изложбата „Изчезналите кина на София“, чието откриване предстои.
В действителност най-луксозните кина са били тези в центъра – „Роял“, „Европа Палас“, „Модерен театър“, „Рекс“ и естествено „Балкан“. Всички те са били екипирани с меки кресла, ложи, а разпоредителите винаги са били с фенерче в ръка, за да могат да покажат означеното на билета място“, разказва Цветелина Кулинска, главен редактор на ПРОГРАМАТА, които стоят зад изложбата.
Освен тях кината „Република“, „Модерен театър“, „Г. Димитров“, „Славейков“ и „Култура“ също се отличавали с модерния си облик, комфортните кресла, ложи и балкони. След 1944 г. много от тези кина сменят имената си и биват променени. Най-луксозното, а именно „Балкан“, е трансформирано през 1946 г. в „Театър на младежта“, а „Роял“ в „Театър на Народната армия“, но преди това за кратко се казва кино „Република“.
Когато кината са национализирани и стават държавни, години наред цените във всички кина са били еднакви и много ниски. „В началото на 50-те години София имаше около 34 кина, централни и квартални, луксозни и по-скромни. Днес от всички тези 34 кина има само едно действащо – кино „Влайкова“. Останалите са в руини или са затворени, или в най-добрия случай са превърнати в базари и магазини“, разказва Кулинска.
По спомените на Драган Тенев в “Тристахилянда София и аз между двете войни” първата прожекция се е състояла в кино „Одеон“, но не това, което знаем всички на Попа, а някогашния Одеон на ул. „Цар Симеон“ 64, който е разрушен по време на бомбардировките над София през 1944 година. Бил е нещо като документален филм с лъвове, естествено – без звук.
Официално първата прожекция на български филм всъщност е на “Българан е галант” на Васил Гендов, на 13 януари, 1915 година, черно-бял и все още в епохата на нямото кино. Състояла се е в кино “Модерен театър” (по-късно Цанко Церковски), първото кино в София. „На много по-късен етап по време на социализма, след разговори с много хора, събрах техните спомени, вклюително фигурират „Междузвездни войни“, във вече несъществуващото кино „Сердика“, днешен Hyatt, на паметника Левски“, обяснява Цветана Кулинска за някои от най-култовите филми, които са се излъчвали в миналото у нас.
Тя споделя още, че посещаемостта им трудно може да се измери – някои от кината са съвсем квартални, други – основни за София по своето време. Всяко обаче е имало своите почитатели и аудитория. Но първото и най-голямо за времето си кино е „Модерен театър“, като киносалонът разполага с места за около 400 зрители – 72 места на балкона, 10 ложи и 280 места в партера, а екранът е с размери 4:3 метра.
Построяването му се оценява на около 1 млн. лева. „Салонът побира 600 стола и на западната страна, срещу сцената, се намират няколко ложи… Плоскостта на партера е наклонена, за да даде възможност на задните столове да се поиздигнат“ е записано в архивите.
„Различна е била културата, особено по време на социалистическия режим, това е било едно от малкото развлечения, а също и основен начин за роматични срещи. Сега, с изградените търговски центрове и модерни кина, ходенето на кино е станало част от комерсиалната култура, а не от артистичната душа на столицата, каквото са означавалите тези кина за поколенията преди нас“, казва Кулинска.
Запазено днес е само кино „Влакова“. Донякъде автентично е и кино „Одеон“, но с уточнението, че всъщност с това име сега познаваме бившето кино „Дружба“. Единственият останал артефакт от старите кина е част от табелата на кино „Москва“ на ул. „Алабин“. „С изчезването на тези кина София губи не само архитектурни забележителности, но и жизненоважни културни и социални пространства за срещи. Тези киносалони са били нещо повече от места за гледане на филми – те са били неразделна част от културната идентичност на града, предлагайки общо пространство за забавление, образование и участие в изкуството“, споделя Цветелина Кулнска.
Според нея тяхната загуба означава прекъсване на приемствеността в културната история на София, като откъсва настоящите и бъдещите поколения от богатата кино традиция, която някога е оживявала обществения живот на града. По думите й изчезването на тези киносалони подчертава значението на опазването на културното наследство не само заради носталгията, но и като фар за бъдещото творчество и сплотяване на общността.
Изложбата „Изчезналите кина на София“ ще бъде открита на 24 април в галерия Nova Art Space. Тя е част от поредицата „Невидимата София“ – поредица от изложби посветени на столицата и опазването на културното ѝ наследство. Организатори и реализатори са ПРОГРАМАТА и L’Europeo.
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024