“Дефицит от 5 до 6 милиона тона” в средносрочен план в света, гласят прогнозите. Напрежението, породило се заради несъответствието между търсене и предлагане на мед, поражда безпокойство за успеха на енергийния преход, тъй като червеният метал играе централна роля в електрификацията и е основен фактор за намаляване на парниковите газове, пише Франс прес.
Защо медта е важна за енергийния преход?
“Когато искате да прехвърлите енергия във вътрешността на автомобила, сградата или между производствения център и мястото на потребление, трябва да прекарате електрически ток и за тази цел до настоящия момент не е открито нищо по-добро, с приемливо съотношение цена/устойчивост, от медта”, твърди индустриален производител от сектора.
Целият свят пое по пътя на електрификацията, за да намали парниковите газове. Европа например си е поставила за цел да свие въглеродните си емисии с 55 на сто спрямо равнищата от 1990 година, уточнява БТА.
Същевременно нововъзникващите пазари също са поели по пътя на електрификацията, разказва Венсан Десал, директор операции в “Нексан” (Nexans)
Как се развива търсенето?
Според Международната агенция за енергията (МАЕ), която тази седмица организира среща на върха, посветена на ролята на критичните за енергийния преход метали, пазарът на медта е нараснал с около 50 на сто между 2017 и 2022 година, достигайки близо 200 милиарда долара.
“Допреди 20 години потребявахме около 9 до 10 милиона тона, днес може би сме достигнали 23-24 милиона тона или двойно повече за две десетилетия. Смятаме, че само след 10 години количеството вероятно ще е между 35 и 40 милиарда тона”, уточнява Венсан Десал.
Освен свързването с електрическите мрежи на офшорните вятърни турбини, за което е необходимо голямо количество кабели, едно електрическо превозно средство се нуждае от “два пъти повече мед в глобален план от автомобилите с двигатели с вътрешно горене”, според него.
Очертава ли се недостиг?
Използваните от години статистически модели “винаги предвиждат дефицит на предлагането”, но до този момент тази прогноза не се е превърнала в реалност “по различни причини: еволюция на цените, различни и разнообразни пазарни динамики, фактът, че понякога е налице заместване”.
Това обяснява Лоран Шокуале от Международната медна асоциация (минодобивни компании и металургични заводи), чиито членове произвеждат около 50 на сто от медта в света.
Като се вземе обаче предвид експоненциалният растеж на търсенето, то “в началото на 2030-те години може да възникне проблем заради дефицит от 5 до 6 милиарда тона”, добавя той.
Междуправителствената структура Международна група за проучване на медта оценява на около 10 милиона тона количествата мед, “блокирани” в минни проекти, които са в процес на одобрение за идните от 5 до 10 години.
“Колкото по-бързо задействаме този производствен инструмент, толкова по-бързо ще сме в състояние да намалим опасенията, които биха могли да възникнат по повод съответствието между търсене и предлагане”, подчертава Шокуале.
“Съществуващите операции обаче все още срещат трудности”, тъй като Чили, водещият световен производител, “се сблъсква със спад на количеството минерали и недостиг на вода”, а протести на местните общности биха могли да нарушат доставките от Перу, вторият най-голям производител в света.
Има ли решения, за да се избегне подобен сценарий?
Споменават се няколко лоста: използването на алуминий, който е добър проводник на електричество и не води до проблеми с ресурсите, но при него има трудности по веригата за доставки. Освен това той изисква “три различни етапа на производство, които не винаги са в една географска зона”, подчертава Десал.
Производството му също така е много трудоемко (и отделя въглерод), поради което цената му зависи в голяма степен от цените на електроенергията. Не на последно място “има и геополитически елемент – един от най-големите производители на алуминий в света е Русия и това създава допълнителни ограничения на пазара”, допълва той.
Друг често споменаван лост е рециклирането на мед. Международната медна асоциация оценява на 40 на сто дела на медта, която понастоящем се рециклира или “около една трета от годишното предлагане”. Това решение е много популярно в индустриализираните страни, в които има много мини.
И ако дългосрочната перспектива е трудно предвидима предвид трудния достъп до този ресурс, то 40-процентовият дял все пак може да нарасне. Това може да стане чрез общо подобряване на системите за събиране и подобряване на технологиите за отделяне на медта от други елементи, заключава Шокуaле.
Енергетика > Коментар
Недостигът на мед – заплаха за световния енергиен преход
“Дефицит от 5 до 6 милиона тона” в средносрочен план в света, гласят прогнозите. Напрежението, породило се заради несъответствието между търсене и предлагане на мед, поражда безпокойство за успеха на енергийния преход, тъй като червеният метал играе централна роля в електрификацията и е основен фактор за намаляване на парниковите газове, пише Франс прес.
Защо медта е важна за енергийния преход?
“Когато искате да прехвърлите енергия във вътрешността на автомобила, сградата или между производствения център и мястото на потребление, трябва да прекарате електрически ток и за тази цел до настоящия момент не е открито нищо по-добро, с приемливо съотношение цена/устойчивост, от медта”, твърди индустриален производител от сектора.
Целият свят пое по пътя на електрификацията, за да намали парниковите газове. Европа например си е поставила за цел да свие въглеродните си емисии с 55 на сто спрямо равнищата от 1990 година, уточнява БТА.
Същевременно нововъзникващите пазари също са поели по пътя на електрификацията, разказва Венсан Десал, директор операции в “Нексан” (Nexans)
Как се развива търсенето?
Според Международната агенция за енергията (МАЕ), която тази седмица организира среща на върха, посветена на ролята на критичните за енергийния преход метали, пазарът на медта е нараснал с около 50 на сто между 2017 и 2022 година, достигайки близо 200 милиарда долара.
“Допреди 20 години потребявахме около 9 до 10 милиона тона, днес може би сме достигнали 23-24 милиона тона или двойно повече за две десетилетия. Смятаме, че само след 10 години количеството вероятно ще е между 35 и 40 милиарда тона”, уточнява Венсан Десал.
Освен свързването с електрическите мрежи на офшорните вятърни турбини, за което е необходимо голямо количество кабели, едно електрическо превозно средство се нуждае от “два пъти повече мед в глобален план от автомобилите с двигатели с вътрешно горене”, според него.
Очертава ли се недостиг?
Използваните от години статистически модели “винаги предвиждат дефицит на предлагането”, но до този момент тази прогноза не се е превърнала в реалност “по различни причини: еволюция на цените, различни и разнообразни пазарни динамики, фактът, че понякога е налице заместване”.
Това обяснява Лоран Шокуале от Международната медна асоциация (минодобивни компании и металургични заводи), чиито членове произвеждат около 50 на сто от медта в света.
Като се вземе обаче предвид експоненциалният растеж на търсенето, то “в началото на 2030-те години може да възникне проблем заради дефицит от 5 до 6 милиарда тона”, добавя той.
Междуправителствената структура Международна група за проучване на медта оценява на около 10 милиона тона количествата мед, “блокирани” в минни проекти, които са в процес на одобрение за идните от 5 до 10 години.
“Колкото по-бързо задействаме този производствен инструмент, толкова по-бързо ще сме в състояние да намалим опасенията, които биха могли да възникнат по повод съответствието между търсене и предлагане”, подчертава Шокуале.
“Съществуващите операции обаче все още срещат трудности”, тъй като Чили, водещият световен производител, “се сблъсква със спад на количеството минерали и недостиг на вода”, а протести на местните общности биха могли да нарушат доставките от Перу, вторият най-голям производител в света.
Има ли решения, за да се избегне подобен сценарий?
Споменават се няколко лоста: използването на алуминий, който е добър проводник на електричество и не води до проблеми с ресурсите, но при него има трудности по веригата за доставки. Освен това той изисква “три различни етапа на производство, които не винаги са в една географска зона”, подчертава Десал.
Производството му също така е много трудоемко (и отделя въглерод), поради което цената му зависи в голяма степен от цените на електроенергията. Не на последно място “има и геополитически елемент – един от най-големите производители на алуминий в света е Русия и това създава допълнителни ограничения на пазара”, допълва той.
Друг често споменаван лост е рециклирането на мед. Международната медна асоциация оценява на 40 на сто дела на медта, която понастоящем се рециклира или “около една трета от годишното предлагане”. Това решение е много популярно в индустриализираните страни, в които има много мини.
И ако дългосрочната перспектива е трудно предвидима предвид трудния достъп до този ресурс, то 40-процентовият дял все пак може да нарасне. Това може да стане чрез общо подобряване на системите за събиране и подобряване на технологиите за отделяне на медта от други елементи, заключава Шокуaле.
Още от Built.bg
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Иновативни технологии, Коментар
Как изкуственият интелект ще промени архитектурата и строителството
Автор: Built.bg Изкуственият интелект вече променя всички сектори. В строителството и архитектурата обаче навлиза по-бавно, а потенциалът за приложението му там е наистина огромен. У нас по темата все
07.23.2024
Създателите
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Mерил Стрийп и всички нейни лица
Коментари и анализи
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Как изкуственият интелект ще промени архитектурата и строителството
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни