Експерти в областта на енергийното обновяване на жилищните сгради са единодушни, че е необходима смяна на модела на финансиране на процеса в посока самоучастие на хората. Само по този начин ще успеем да покрием екологичните цели, поставени от ЕС, а и няма да загубим огромен икономически ресурс, защото сградното обновяване е доказало, че привлича голям икономически интерес от страна на хората и бизнеса, каза Драгомир Цанев от “ЕнЕфект” по време на форума Пресклуб: “Устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд”, организиран от “Климатека” и “ЕнЕфект”.
Той предупреди, че обществените средства за обновяване на жилищата няма да стигнат за всички. Ако продължаваме със сто процента грантове, значи, че взимаме от много хора и даваме на много малко или по друг начин казано 95 на сто от хората няма да имат достъп до средства за обновяване на домовете и това са предимно живеещите в малките населени места. За да се обърне тази тенденция, според него трябва да има съучастие от собствениците, както това се случва в нормалния свят.
Драгомир Цанев даде пример с Палестина и Гана, където грантовете са 30 процента, а в Украйна работи Фонд за енергийна ефективност на пазарен принцип и в момента има много проекти, допълни експертът. По думите му в тези държави хората са разбрали, че отговорността за собствеността им е тяхна, а не на държавата, а нейната роля е да подпомага инвестицията им да се възвръща в минимални срокове. По тази причина Драгомир Цанев призова да има паралелна на сегашната програма, за хората, които “ще останат извън борда”.
През последните десет години – с хоризонт до 2026 г., в България общо инвестираните средства в обновяване на жилищата възлизат на 3,5 млрд. лева. Ако добавим и средства за обновяване на публичните сгради, сумата надхвърля 4 млрд. лева, каза Драгомир Цанев. Досега са санирани общо 2809 сгради, като по новата програма по Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат обновени други 1000. Жизненият цикъл на обновените сгради е около 30 години. В България, по данни от Националната стратегия за обоновяване на националния сграден фонд, 66 000 жилищни сгради имат нужда от саниране. И така сметките показват, че на България ще са й нужни 200 години да реновира всички сгради.
Според Драгомир Цанев сега инвестираме много средства, за да постигнем не много голям резултат като количество обновени сгради, защото става дума за сто процента грантово финансиране. Същевременно ни притискат климатичните евроцели, които според експерта България няма да успее да покрие, в това число и заради отпадането от обсега на програмите за саниране на еднофамилните жилищни сгради, които имат 50 процента принос в покриването на националните енергийни цели.
Проф. Димитър Назърски от Българската асоциация за изолации в строителството напомни, че преди 6 години при санирането се целеше постигане на клас енергийна ефективност “С”, а сега вече целта е “В” и в най-добрия случай “А”. До нова година Асоциацията ще издаде подробно ръководство по отношение на енергийното обновяване в частта топлоизолация, като целта е да се подпомогнат строителните фирми, инвеститорите, надзорниците и гражданите. Преди 6 години Асоциацията също направи подобно безплатно ръководство за изпълнението на топлоизолационни системи на сградите, напомни Назърски. Той обаче изтъкна, че не малко са били случаите, когато се е разчитало при изпълнението на топлоизолационните системи само на опита на работниците в строителните фирми. Това е една от въпросителните да не се върви по същата пътека, коментира експертът и призова всички участниците в този процес, в това число и гражданите, да са по-взискателни. Експертът перпоръча да не се започва енергийно обновяване на жилищните сгради преди да сме решили въпросите с конструктивните им проблеми.
Цвета Наньова – заместник-председател на Управителния съвет на Българската фасилити мениджмънт асоциация, напомни за историята на санирането на жилища в България, която започва с първия демонстрационен проект, чието начало е поставено през 2009 г., като при него самоучастието на хората е 50 процента. Като цяло тя отчете, че изпълнението на обновяването на жилищата по националната програма при сто процента безвъзмездно финансиране от техническа гледна точка отговаря на средното качество на строително-монтажни работи в България. Но като организация на процеса – дефектите са видими, защото хората не се чувстват отговорни да го контролират, допълни Цвета Наньова. Не такава е била картината по пилотната програма с 50 процента самоучастие, където също е имало опити за некачествено свършена работа – разпокрит покрив и наводнено жилище, но проблемът е бил решен от специализиран посредник между собствениците на жилището и строителя.
Наньова също изтъкна необходимостта от промяна на модела на саниране, като отбеляза и нуждата да се помисли и за енергийно бедните. Други предложения са свързани със създаването на звена за обслужване на хората на едно гише, въвеждането на фигурата на специализирания посредник, определянето на дефиниция за енергийна бедност, за да се отдели необходим ресурс за хората в една сграда, които да получат допълнителна целева помощ, за да се включат и те в самофинансирането на обновяването на домовете.
Предлага се и създаването на Национален фонд за декарбонизация, който да канализара цялостното финансиране на енергийната ефективност. Наньова напомни, че по програмата за саниране на жилищата по Плана за възстановяване от догодина ще се изисква 20 процента самоучастие на хората, а първият преход към изцяло самофинансиране на тази дейност е изискването по програмата да отделим средства за техническото и енергийното обследване на жилищата. Важно е да познаваме промените в Закона за управление на етажната собственост, да имаме елементарни технически компетенции, за да знаем какво да поискаме от фирмите, важно е и да има финансови инструменти в подкрепа на хората при сто процента самоучастие в бъдещото саниране, смята Наньова.
