Непознатите къщи – шедьоври на София

Автор: Built.bg /Снимки: Built.bg

---

Повечето хора знаят историите на Къщата с ягодите, Домът на Фингов, Къщата на Гешов, Двойната къща. Има обаче още десетки красиви, стари сгради с интересна, но по-малко позната съдба, които си заслужава да видите. Разказваме за тях преди някои да бъдат безвъзвратно загубени.

Къщата на Чапрашикови

Родът Чапрашикови има славна и за съжаление трагична съдба. Те са няколко поколения крупни тютюнопроизводители, тръгнали от Горна Джумая (днес Благоевград) и успели да наложат продукцията си в цяла Европа. Родоначалник е Стоимен Чапрашиков, който създава компанията „Ориент Табако“. Синовете му Иван и Георги превръщат бизнеса в империя.

Красивата къща е принадлежала на сина на Георги – Александър Чапрашиков. Твърди се, че за направата й е похарчено огромно състояние. Зданието е дело на видните архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов. Изискването било да пресъздадат италианска средиземноморска вила в центъра на София, с която задача архитектите се справят блестящо. Къщата разполага с красива градина, а прозорците са украсени с женски глави и статуи.

Втората Световна война и национализацията променят историята на фамили Чапрашикови – живите членове на рода бягат в чужбина или са изправени пред народния съд, а имотите им са отнети. Къщата на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ също е взема от държавата. Дълги години в нея се помещава Полското търговско представителство. Днес имотът е в частни ръце. Преди години беше предложен на търг за близо 10 млн. лв., но до сделка не се стигна. Оттогава красивата къща се руши.

Къщата на Ботев

Големият ни революционер Христо Ботев е от Калофер, но голяма част от неговото семейство и наследници живеят в София след Освобождението. Къщата на брат му геренал-лейтенант Кирил Ботев се намира на столичната улица „Шипка“ и също представлява архитектурно бижу. Нещо повече – майката на Ботев, Иванка живее до смъртта си в този дом.

Къщата е паметник на културата и въпреки, че не е реставрирана, е добре запазена и поддържана. Ген. Кирил Ботев живее много по-дълго от родствениците си и има изключително интересна съдба. Той се бие с четата на своя брат, но е заловен жив и изпратен в каторга в Сирия.

След Освобождението се завръща в България и става военен – учи в две военни училища във Франция и Белгия. В чужбина Кирил се влюбва в красивата аристократка Мари дьо Розиер.

Води я в България и двамата се установяват в красивата къща, когато избухва Сръбско – Българската война и генералът е призован в родината си. Двамата обаче така и не се сдобиват с наследници. Според някои исторически извори Кирил осиновява дъщерята на сестрата на жена си. Той умира при бомбардировките през 1944 г. в село Студена, с което е сложен и краят на кръвната линия на фамилията.

Къщата на Далчев

Фамилия Далчеви е дала на България трима забележителни мъже – поетът Атанас Далчев, скулпторът Любомир Далчев и архитектът Борис Далчев. Къщата на последния е запазена и до днес и се намира в столичния квартал Оборище срещу Военната академия. Всъщност зданието е строено между 1910 и 1920 г. за български генерал. Почти веднага след това обаче той я продава на Борис Далчев.

Къщата е запазила стила на София от преди 100 години – красива дървена тераса над парадния вход, масивна ограда, обширен интериор. Преди долу били кабинети и помещения за гости, а горе спалните и кухнята.

Днес наследниците на Далчев живеят на горния етаж, а на долния се помещава детски, образователен център.

Любопитно е, че арх. Борис Далчев е проектирал лятната къпалня „Мария Луиза“ в Борисовата градина, плувния басейн в местността „Кайлъка“ в Плевен, хотел „Одесос“ във Варна, дори е участвал в проектирането на Министерския съвет, тогава Министерство на тежката промишленост. Но сам избира да създаде дом в къща на друг архитект, където и до днес са потомците му.

Къщата на ген. Паприков

Ген. Стефан Паприков е един от най-значимите български военни след Освобождението на България. Участник в Априлското въстание, той завършва първия випуск на новосъздаденото Военно училище в София (днес Военната академия). И неговата къща се намира на метри от там в една от уличките на квартал Оборище.

Политическата кариера на ген. Паприков е забележителна – става началник на Генералния щаб на българската армия, след което министър на отбраната в пет български правителства.

Ключова е неговата роля за обявяването на Независимостта на България през 1908 г. – по това време е министър на външните работи в кабинета на Александър Малинов и води основаната дипломация. Бил е още пълномощен министър на страната ни в Русия и главен преговарящ със Сърбия – ключови постове за началото на ХХ век.

В къщата на Оборище живее до смъртта си през 1920 г. На нея и до днес стои паметна плоча, която описва само малка част от биографията и заслугите му. Домът е частен, но добре реставриран и поддържан и пази характерната визия на архитектурата от преди век.

Къщата на ген. Силяновски

Заради близостта на Военната академия много от къщите в квартал Оборище са строени или купени именно от висши военни лица. В непосредствена близост до къщата на ген. Паприков е тази на ген. Васил Силяновски.

На фронтона на сградата ясно е изписана годината на градеж – 1912 г. Но всъщност къщата е много по-стара и точно това я прави толкова специална. Строена е още през XIX век, а в началото на ХХ век е надстроена. Макар и в не особено добро състояние днес, къщата притежава богатата орнаментика на зданията от преди повече от век, украсена е с еркери и няколко фигури на женски глави.

Макар да не се знае много за личността на Ген. Силяновски, според градската легенда той построил красивата къща за жена си.

Интериорът също е впечатляващ – стаи с високи тавани, стълбище с парапет от ковано желязо, но най-вече запазеният в автентичен вид рисуван таван в предверието, който сам по себе си е произведение на изкуството. Днес къщата, която се намира точно срещу входа на АГ болница „Шейново“, е подготвена за реставрация.

Бившето посолство на Монголия

За историята на тази къща се знае съвсем малко, но решихме да я включим за финал като добрия пример каква може да бъде съдбата на къщите паметници на културата.

Мозайка на входа на дома е запечатала годината на строеж – 1909 г. На лицевата страна е изобразен красив барелеф с човешка глава.

Вътре отново виждаме обширни стаи, красиво стълбище и типичните за онази епоха помещения, които са служели за прислугата, има дори отделно стълбище за сервизни нужди.

Историята не пази на кого е принадлежала къщата при строежа й, но се смята, че е била на богата фамилия с добро обществено положение. След национализацията дълго време в сградата се помещава посолството на Монголия, а после е имот на „Хидрострой“.

Днес там има луксозно студио за красота. Но къщата е пример за успешна реставрация, която е запазила автентичността на строежа и едновременно с това успява да се впише по един безспорен начин в съвременната градска среда.