Низходящата тенденция на цените на металите се очаква да премине в плато до края на годината

Низходящата тенденция на цените на металите, която се наблюдава през последните месеци у нас, се дължи на аналогичните промени на международните цени, по които като борсова стока продават и нашите производители. Очаква се тя да премине в плато до края на годината, като цените не преминат здравословните равнища и се запази равновесна точка.

Това обаче едва ли ще намали цените на новото жилищно строителство в България, коментира в интервю за БТА Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Всяка година на световните пазари цените се променят, с високи ръстове и спад, предимно през второто и третото тримесечие.

В края на годината се очакват равновесни цени и пазари. Специално у нас потреблението ще намалява заради намалената активност в строителния сектор в есенно-зимния период, както и опасността от намалено производство в секторите, които потребяват метали, заради растящите енергийни разходи на компаниите и инфлационните процеси в страната.

Цените на металите сега са добри

Цените на металите сега са добри, но тази цена на електроенергията, която не отговаря на разходите за производството й, ще ликвидира възможностите на бизнеса да реинвестира в модернизация, коментира експертът. От друга страна, натискът върху бранша идва и от цените на суровините за металургията – концентрати, блоков метал, които растат паралелно с международните. По този начин печалбата от този ръст не остава в металургията, а отива в предприятията, добиващи суровини, например в минния бранш или фирмите за скрап.

Цените на ключови метали за няколко индустрии като стомана, мед или алуминий са в низходяща тенденция, коментираха тези дни от “Кофас-България”, като посочиха, че наскоро цените на медта и стоманата отбелязаха значителен спад, достигайки най-ниското си ниво от февруари 2021 г. През второто тримесечие на 2022 г. се наблюдава 20 процента спад в цените на медта в сравнение с първото тримесечие на 2022 г.

Спад на цените има при повечето метали с изключение на алуминия, който през януари се търгуваше по 2800 долара за тон, а през април – по 3400 долара за тон, коментира Политими Паунова. Причина за това е търсенето на алуминий поради голямо потребление в автомобилостроенето и строителството, които сега отчитат ръст. Освен това при производството на метален алуминий разходът на енергийни ресурси е по-голям в сравнение с останалите основни метали.

Това също задържа цената на високо равнище. При желязото, медта, цинка и оловото вече има известен спад, коментира експертът, но допълни, че това се отчита на база достигнатите ценови нива в средата и през четвърто тримесечие на 2021 г., когато почти всички метали бяха с пикови цени. Например, флуктуациите при цената на медта от начални 7000-8000 долара/тон преминаха 10 500 долара/тон в средата на миналата година и стигнаха до 9500 долар/тон в края на годината.

Браншът е стабилен въпреки енергийните предизвикателства

Браншът е стабилен въпреки енергийните предизвикателства, а през 2021 г. дори бе отчетен ръст спрямо предходната година, каза Паунова. Изключение от тази тенденция се отчита в добива на електролитна мед и цинк, където бе отчетено намаление около 3 процента, защото това са най-енергоемките производства. При покачването на цените на тока се наложи някои компании да намалят обема на производството и дори за кратък период да спрат дейност, като КЦМ АД, Пловдив, изтъкна експертът. В обработката на металите и производството на прокат от мед, алуминий и техните сплави има ръст до 10 на сто. Това са крайните металургични продукти с по-висока добавена стойност.

Намалените цени на металите, високите енергийни разходи на фирмите в българската металургия няма да доведат работодателите до невъзможност да изплащат работните заплати на персонала, смята експертът. В колективните трудови договори в бранша е предвидено увеличение на заплащането и на практика ежегодно в бранша има средно с до 10 на сто увеличение на заплатите, което се спазва, каза Паунова. Тя напомни, че в металургията има най-високи разходи за труд след тези в ИТ сектора и енергетиката.

В тези разходи влизат и другите социални придобивки и допълнителни плащания, извън работната заплата. Средната заплата в целия сектор – черна и цветна металургия и леярство, е 1830 лева, като тя е най-ниска в леярството – около 1200-1300 лева, а най-висока – 2300 лева, в цветната металургия. Въпреки по-доброто ниво на заплащане спрямо средното за страната браншът изпитва дефицит на кадри, особено на висококвалифицирани специалисти.

Най-важното за българската металургия е да има сигурни енергийни доставки на нормални цени

Най-важното за българската металургия е да има сигурни енергийни доставки на нормални цени, каза Политими Паунова. Тя припомни, че основното искане на този бизнес бе свързано с възможността да се сключват дългосрочни договори за електроенергия, но изтъкна, че до момента не знае да има фирма със сключен такъв. Не очаквам това да стане скоро, говореше се, че тази възможност ще се включи в правилата за търговия на борсата за ток, но няма парламент, няма редовно правителство и проблемите остават, допълни Паунова.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ

Още от Built.bg:  Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода