Снимка: AP
Американският икономист Клодия Голдин от Харвардския университет бе отличена с Нобеловата награда за икономически науки за 2023 г. за своите разработки, “подобрили нашите разбирания за участието на жените на пазара на труда”, съобщи Кралската шведска академия на науките в Стокхолм.
Голдин ще получи награда на стойност 10 милиона шведски крони (близо 900 000 долара), уточнява БТА.
Нейните изследвания предоставят нови и често изненадващи прозрения за историческите и съвременните роли на жените на пазара на труда, обясняват от Кралската шведска академия на науките на официалната си страница.
Изследванията на Голдин обхващат широк спектър от теми, включително женската работна сила, разликата между доходите на половете, неравенството в доходите, технологичните промени, образованието и имиграцията.
Повечето от нейните изследвания интерпретират настоящето през призмата на миналото и изследват произхода на настоящите проблеми, които предизвикват безпокойство, пише в биографична справка на сайта на Харвардския университет, където тя е професор.
Родена през 1946 година в Ню Йорк, Голдин получава през 1972 г. докторска степен от Чикагския университет.
Нобеловата награда за икономически науки е единствената, която не се основава на волята на шведския изобретател и дарител Алфред Нобел. С наградата досега са били удостоявени предимно американски икономисти, най-вече мъже, като тя е връчена за първи път през 1969 г.
Само две жени Елинор Остром от САЩ и родената във Франция американска изследователка Естер Дюфло са печелили наградата, припомня ДПА.
Тя обича да се определя като “детектив”. Съчетава историческия подход и икономическата теория, американката Клодия Голдин, носителка на тазгодишната Нобелова награда за икономика, за да разглежда под лупа заетостта на жените, подчертавайки причините за неравностойното заплащане на труда, информира Франс прес.
Tази 77-годишна икономистка, която е първата жена ръководителка на катедрата по икономика в Харвард, е проследила дългата епопея на американските работнички към равенството, подчертавайки ролята на историята и на технологичния напредък във включването им на пазара на труда, както и трудното маневриране между кариера и семейство от началото на 20-и век.
Клодия Голдин обособява пет периода: първите 20 години на XX век, когато малък брой дипломирани жени е трябвало да избират между работа и семейство (по-малко от една трета от тези, които са работили, са имали деца), а след това идва периодът 1920-1940 г., когато много жени са спрели да работят, за да създадат домакинство заради Голямата депресия.
Впоследствие идва прекъсването заради войната и до 60-те години на миналия век настъпва период, в който жените са били принудени да раждат деца и да не се връщат на работа, преди да ги отгледат, като след това перспективите са били ограничени. Като реакция и благодарение на появата на противозачатъчните таблетки дъщерите им през 70-те и 80-те години на миналия век са дали приоритет на кариерата си и над една четвърт не са имали деца.
Последното поколение се е опитало да съчетае кариера и семейство с помощта и на напредъка на асистираната репродукция, без обаче да достигнат равенство в заплащането или в двойката.
В последния си труд, публикуван през 2021 г. в САЩ – “Кариера и семейство: столетното пътуване на жените към равенство”, Клодия Голдин обяснява запазването на тези неравенства и как те се подхранват взаимно от “ненаситната работа”, тоест фактът, че много професии възнаграждават непропорционално готовността на служителя да е на разположение, дългите работни часове и работата през уикенда.
“Равноправието в двойката струва пари и колкото по-силна е жаждата за работа, толкова повече това търсене на равенство е скъпоструващо”, подчертава тя.
И така Кралската шведска академия на науките удостои Голдшн с престижното отличие на церемония в Стокхолм заради нейните разработки, “подобрили нашите разбирания за участието на жените на пазара на труда”.
“Разбирането за ролята на жените на пазара на труда е важна за обществото. Благодарение на революционното проучване на Клодия Голдин, сега знаем много повече за основните фактори и бариерите, с които ще трябва да се справим в бъдеще”, заяви в комюнике Якоб Свенсон, председател на Комитета за наградата в икономическите науки.
Източник: БТА
Зелена среда, Коментар
Зелено, по-зелено, най-зелено: За климата и парите
За борбата с климатичните промени добрите намерения и политическата воля не стигат. Необходими са пари, страшно много пари. Средства са нужни за технологиите и инфраструктурата, които да позволят да
11.29.2023