Наредба на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) урежда изискванията към енергийните характеристики на сградите в съответствие с новия пакет европейски стандарти (EPB стандарти). Проектът е публикуван за обществено обсъждане и е разработен, стъпвайки на Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) и транспонираните европейските директиви, относно енергийните характеристики на сградите и енергийната ефективност.
С наредбата ще се определят показателите на енергийните характеристики (EPB показатели) и изискванията към енергийните характеристики на сградите, съобщиха от ведомството. Регламентира се и скалата на класовете на енергопотребление с числови граници за различни по предназначение категории сгради и минималните изисквания за енергийна ефективност в съответствие със скалата за съответната категория сгради. Въвежда се и националната изчислителна методика за оценка на енергийните характеристики на сградите, както и изисквания за енергийна ефективност към инвестиционните проекти на сгради.
Очаква се по този начин да се подобри процесът на обследване за енергийна ефективност на сгради и подобрена ефективност в работата на консултантите по енергийна ефективност, вписани в регистъра по чл. 44, ал. 1 от ЗЕЕ. Планира се и по-подробно разработване на част “Енергийна ефективност” в обхвата на инвестиционните проекти на сгради и подобрена ефективност в работата на проектантите, които изготвят тази проектна част и др.
Чрез наредбата ще се осигури и нормативна осигуреност за изпълнение на програми и проекти за енергийна ефективност, подкрепени от различни източници за финансиране в съответствие с поставените цели на европейско и национално ниво до 2030 г. В това число и Националния план за възстановяване и устойчивост на България и Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. в съответствие със заложените цели, целевите стойности на индикатори за напредък и за постигане на ефективност на инвестициите по съотношението “разходи-ползи”.
Новият нормативен документ съвпада и с процеса на задължителната периодична проверка на изискванията за енергийни характеристики съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗЕЕ. Посочената разпоредба транспонира задължението на държавата в изпълнение на чл. 4, т. 1 от Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година, относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L 153/13 от 18 юни 2010 г.). Минималните изисквания за енергийните характеристики подлежат на преглед на редовни интервали, които не може да надвишават пет години, и ако е необходимо, се актуализират с цел отразяване на техническия прогрес в сградния сектор.
Наредбата цели и предприемане на необходимите мерки от държавата, които да осигурят определянето на минималните изисквания за енергийните характеристики на сгради на основата на равнища на оптимални разходи към момента на актуализирането на нормативните изисквания.
Тези дни от МРРБ съобщиха, че близо 93 на сто от жилищните сгради у нас имат нужда от енергийно обновяване. След като в началото на ноември бъдат одобрени насоките за кандидатстване за саниране на жилищните сгради по Плана за възстановяване и устойчивост, ще можем да подаваме заявления пред общините, каза в интервю за БТА в средата на октомври служебният заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството Десислава Георгиева. По Плана МРРБ ще инвестира над 1,4 млрд. лв. за енергийна ефективност на жилища с минимум 4 апартамента и повече от един собственик във всички 265 общини на страната. Кандидатстването ще е до 31 март 2023 г., а сдруженията на собствениците ще получат безвъзмездно 100 процента от средствата за саниране. Вторият етап за кандидатстване ще продължи до 31 декември, като одобрените жилищни сгради ще получат 80 на сто безвъзмездна финансова помощ от Плана, а останалите 20 на сто ще са за сметка на собствениците.
