“Ню Йорк таймс”: Как Черно море се превърна в гореща точка на войната
09.08.2023
Черно море, до голяма степен пренебрегвана част от войната в Украйна, изведнъж се превърна в котел на военно и геополитическо напрежение, пише в. “Ню Йорк таймс”, отчитайки, че регионът е изключително важен за Москва, Украйна и Запада.
Руски военни кораби патрулират в Черно море, изстрелват ракети по украински градове, като същевременно създават фактическа блокада и заплашват всеки кораб, който се ов. “Ню Йорк таймс” пита да я наруши, отбелязва американското издание.
Украинските безекипажни катери, които се носят по повърхността на водата, се насочват към руските пристанища и кораби, което се превръща във все по-голяма заплаха за Русия в арсенала на Киев. Във въздушното пространство над тях самолети и дронове за наблюдение на НАТО и съюзниците летят над международни води, събирайки разузнавателна информация, използвана за пресичане на инвазията на Москва.
Граничещо с Украйна, Русия и три държави от НАТО, но понякога пренебрегвано във войната, Черно море се превръща във все по-опасен котел на военно и геополитическо напрежение след решението на Москва миналия месец да прекрати споразумението, гарантиращо безопасното преминаване на украинското зърно.
Снимка: AP
Отдалечено от ожесточените боеве на фронта, Черно море все пак поставя Русия и страните от НАТО в такава близост, каквато не съществува на други театри на войната, като защитата на Киев или битката за Бахмут – увеличавайки риска от конфронтация.
“Черно море сега е зона на конфликт – военна зона, която е толкова значима за НАТО, колкото и Западна Украйна”, казва Иво Даалдер, бивш американски посланик в НАТО, който ръководи Чикагския съвет по глобалните въпроси.
След като се оттегли от сделката за зърно, Русия превърна в развалини украинските черноморски пристанища, за да възпрепятства доставките на зърно, които са от ключово значение за украинската икономика, и дори нанесе удари по обекти на река Дунав на няколкостотин метра от Румъния, член на НАТО; нападението засили опасенията, че Северноатлантическият алианс ще бъде въвлечен в конфликта.
Миналата седмица Украйна отвърна на удара с две атаки по руски кораби в последователни дни – демонстрирайки новия си фокус на действие с морските дронове, които могат да поразяват руски пристанища на стотици километри от брега. И издаде предупреждение, че шест руски черноморски пристанища и подходите към тях ще се считат за зони на “военен риск” до второ нареждане.
Снимка: AP
Битката за контрол над морето може да има последици за световните енергийни пазари и световните доставки на храни. Почти сигурно е, че тя ще изправи НАТО пред нови предизвикателства, тъй като алиансът се стреми да поддържа основен принцип на международното право – свободното корабоплаване в морето – без да вкарва пакта в пряк конфликт с руските сили.
В продължение на векове Черно море е в центъра на усилията на Русия да разшири геополитическото и икономическото си влияние, което води до сблъсъци с други световни сили, включително множество войни с Османската империя.
Морето е също толкова важно и за НАТО, която според Путин се опитва да унищожи Русия. Три страни членки – Турция, Румъния и България – граничат със самото Черно море, където има четири важни пристанища. В региона се намират и пет страни партньори на НАТО – Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова и Украйна, посочва още “Ню Йорк таймс”.
Контролът над Черно море е очевидна военна цел за Русия и една от причините през 2014 г. тя да анексира Крим – голям полуостров на северния бряг на морето, когато проруският президент на Украйна беше свален с бунт.
Досега физически контакт между руските и американските военни не е имало в тази война, с изключение на инцидент между руски военен самолет и американски дрон за наблюдение, в резултат на което операторите на безпилотната машина я свалиха в международни води, посочва вестникът.
“Ню Йорк таймс” отчита, че основното напрежение е свързано с това как САЩ и Турция гледат на Черно море и как го поставят в рамките на сигурността на НАТО.
КОП28: ЕС обещав постепенно да извади от употреба изкопаемите горива и да утрои енергията от възобновяеми източници
Снимка: AP В момент, когато световните лидери се подготвят за 28-ата Конференция на ООН за изменението на климата (КОП28), генералният секретар на ООН Антониу Гутериш ги призова да увеличат
Сбогувахме се с “колоса на американската дипломация Хенри Кисинджър”. Погледът на западната преса
Снимка: AP Хенри Кисинджър – учен, държавник и знаменит дипломат, който разполагаше с безпрецедентно влияние върху американската външна политика по времето на президентите Ричард Никсън и Джералд Форд и
Зелено, по-зелено, най-зелено: За климата и парите
За борбата с климатичните промени добрите намерения и политическата воля не стигат. Необходими са пари, страшно много пари. Средства са нужни за технологиите и инфраструктурата, които да позволят да
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Войната в Украйна > Коментар
“Ню Йорк таймс”: Как Черно море се превърна в гореща точка на войната
Черно море, до голяма степен пренебрегвана част от войната в Украйна, изведнъж се превърна в котел на военно и геополитическо напрежение, пише в. “Ню Йорк таймс”, отчитайки, че регионът е изключително важен за Москва, Украйна и Запада.
Руски военни кораби патрулират в Черно море, изстрелват ракети по украински градове, като същевременно създават фактическа блокада и заплашват всеки кораб, който се о в. “Ню Йорк таймс” пита да я наруши, отбелязва американското издание.
Украинските безекипажни катери, които се носят по повърхността на водата, се насочват към руските пристанища и кораби, което се превръща във все по-голяма заплаха за Русия в арсенала на Киев. Във въздушното пространство над тях самолети и дронове за наблюдение на НАТО и съюзниците летят над международни води, събирайки разузнавателна информация, използвана за пресичане на инвазията на Москва.
Граничещо с Украйна, Русия и три държави от НАТО, но понякога пренебрегвано във войната, Черно море се превръща във все по-опасен котел на военно и геополитическо напрежение след решението на Москва миналия месец да прекрати споразумението, гарантиращо безопасното преминаване на украинското зърно.
Отдалечено от ожесточените боеве на фронта, Черно море все пак поставя Русия и страните от НАТО в такава близост, каквато не съществува на други театри на войната, като защитата на Киев или битката за Бахмут – увеличавайки риска от конфронтация.
“Черно море сега е зона на конфликт – военна зона, която е толкова значима за НАТО, колкото и Западна Украйна”, казва Иво Даалдер, бивш американски посланик в НАТО, който ръководи Чикагския съвет по глобалните въпроси.
След като се оттегли от сделката за зърно, Русия превърна в развалини украинските черноморски пристанища, за да възпрепятства доставките на зърно, които са от ключово значение за украинската икономика, и дори нанесе удари по обекти на река Дунав на няколкостотин метра от Румъния, член на НАТО; нападението засили опасенията, че Северноатлантическият алианс ще бъде въвлечен в конфликта.
Миналата седмица Украйна отвърна на удара с две атаки по руски кораби в последователни дни – демонстрирайки новия си фокус на действие с морските дронове, които могат да поразяват руски пристанища на стотици километри от брега. И издаде предупреждение, че шест руски черноморски пристанища и подходите към тях ще се считат за зони на “военен риск” до второ нареждане.
Битката за контрол над морето може да има последици за световните енергийни пазари и световните доставки на храни. Почти сигурно е, че тя ще изправи НАТО пред нови предизвикателства, тъй като алиансът се стреми да поддържа основен принцип на международното право – свободното корабоплаване в морето – без да вкарва пакта в пряк конфликт с руските сили.
В продължение на векове Черно море е в центъра на усилията на Русия да разшири геополитическото и икономическото си влияние, което води до сблъсъци с други световни сили, включително множество войни с Османската империя.
Морето е също толкова важно и за НАТО, която според Путин се опитва да унищожи Русия. Три страни членки – Турция, Румъния и България – граничат със самото Черно море, където има четири важни пристанища. В региона се намират и пет страни партньори на НАТО – Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова и Украйна, посочва още “Ню Йорк таймс”.
Контролът над Черно море е очевидна военна цел за Русия и една от причините през 2014 г. тя да анексира Крим – голям полуостров на северния бряг на морето, когато проруският президент на Украйна беше свален с бунт.
Досега физически контакт между руските и американските военни не е имало в тази война, с изключение на инцидент между руски военен самолет и американски дрон за наблюдение, в резултат на което операторите на безпилотната машина я свалиха в международни води, посочва вестникът.
“Ню Йорк таймс” отчита, че основното напрежение е свързано с това как САЩ и Турция гледат на Черно море и как го поставят в рамките на сигурността на НАТО.
Още от Built.bg
Зелена среда, Коментар
КОП28: ЕС обещав постепенно да извади от употреба изкопаемите горива и да утрои енергията от възобновяеми източници
Снимка: AP В момент, когато световните лидери се подготвят за 28-ата Конференция на ООН за изменението на климата (КОП28), генералният секретар на ООН Антониу Гутериш ги призова да увеличат
12.01.2023
Коментар, Свят
Сбогувахме се с “колоса на американската дипломация Хенри Кисинджър”. Погледът на западната преса
Снимка: AP Хенри Кисинджър – учен, държавник и знаменит дипломат, който разполагаше с безпрецедентно влияние върху американската външна политика по времето на президентите Ричард Никсън и Джералд Форд и
12.01.2023
Зелена среда, Коментар
Зелено, по-зелено, най-зелено: За климата и парите
За борбата с климатичните промени добрите намерения и политическата воля не стигат. Необходими са пари, страшно много пари. Средства са нужни за технологиите и инфраструктурата, които да позволят да
11.29.2023
Създателите
1 декември 1990 г.: Пробивът на тунела под Ламанша
Библиотеката в Бургас е най-красивата в Европа
DOT Sofia – сграда за истинска столица
Коментари и анализи
КОП28: ЕС обещав постепенно да извади от употреба изкопаемите горива и да утрои енергията от възобновяеми източници
Сбогувахме се с “колоса на американската дипломация Хенри Кисинджър”. Погледът на западната преса
Зелено, по-зелено, най-зелено: За климата и парите
RWE планира да инвестираа 55 милиарда евро в проекти по целия свят
Built Анализ: Каква беше 2023 година за производителите на мебели
Ще продължи ли Лондон да събира такси и глоби за най-замърсяващите автомобили
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Кой взе титлата “Инженер на годината 2023”
Заложените в бюджет 2024 пари за пътища и ВиК са близо 2,5 млрд. лв.
Европейската прокуратура е извършила в Бойчиновци обиски по разследване за злоупотреба с европейски средства
Започва строителството на новия лъч на метрото през район „Слатина“
Архитектура
КАБ: От 2024 г. часовата ставка за предоставяне на архитектурни услуги да бъде увеличена на 125 лв.
Два проекта от Бургас са номинирани за престижни европейски награди за съвременна архитектура
Градска среда и Урбанизъм
Васил Терзиев обмисля гратисен период за забраната за влизане в центъра на София на най-замърсяващите автомобили
Васил Терзиев даде начало на строителството на новия лъч на софийското метро
Ще продължи ли Лондон да събира такси и глоби за най-замърсяващите автомобили
Площад “Александър Невски” в София става пешеходна зона
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
КОП28: ЕС обещав постепенно да извади от употреба изкопаемите горива и да утрои енергията от възобновяеми източници
Зелено, по-зелено, най-зелено: За климата и парите
Авангарден завод в Швеция обработва почти 100 процента от отпадъчната пластмаса
Войната в Украйна
Европейската прокуратура готова да разследва нарушаването и заобикалянето на санкциите на ЕС
Списание l’Europeo със специален брой, посветен на трудната история на Украйна
Столтенберг: Досега не сме видели истинска воля от страна на Путин да преговаря за приемливо решение в Украйна
Допълнителни мерки срещу заобикалянето на санкциите на ЕС срещу Русия, настоява ЕП
Асен Василев пред “Файненшъл таймс”: “Лукойл” започва процедура по продажбата на рафинерията си в Бургас
България е готова да участва във фонда „ЕС за Украйна“. Основният фокус ще бъде общинската инфраструктура
Built.bg Podcast
Последвайте ни