“Ню Йорк таймс”: Как Черно море се превърна в гореща точка на войната
Черно море, до голяма степен пренебрегвана част от войната в Украйна, изведнъж се превърна в котел на военно и геополитическо напрежение, пише в. “Ню Йорк таймс”, отчитайки, че регионът е изключително важен за Москва, Украйна и Запада.
Руски военни кораби патрулират в Черно море, изстрелват ракети по украински градове, като същевременно създават фактическа блокада и заплашват всеки кораб, който се ов. “Ню Йорк таймс” пита да я наруши, отбелязва американското издание.
Украинските безекипажни катери, които се носят по повърхността на водата, се насочват към руските пристанища и кораби, което се превръща във все по-голяма заплаха за Русия в арсенала на Киев. Във въздушното пространство над тях самолети и дронове за наблюдение на НАТО и съюзниците летят над международни води, събирайки разузнавателна информация, използвана за пресичане на инвазията на Москва.
Граничещо с Украйна, Русия и три държави от НАТО, но понякога пренебрегвано във войната, Черно море се превръща във все по-опасен котел на военно и геополитическо напрежение след решението на Москва миналия месец да прекрати споразумението, гарантиращо безопасното преминаване на украинското зърно.
Отдалечено от ожесточените боеве на фронта, Черно море все пак поставя Русия и страните от НАТО в такава близост, каквато не съществува на други театри на войната, като защитата на Киев или битката за Бахмут – увеличавайки риска от конфронтация.
“Черно море сега е зона на конфликт – военна зона, която е толкова значима за НАТО, колкото и Западна Украйна”, казва Иво Даалдер, бивш американски посланик в НАТО, който ръководи Чикагския съвет по глобалните въпроси.
След като се оттегли от сделката за зърно, Русия превърна в развалини украинските черноморски пристанища, за да възпрепятства доставките на зърно, които са от ключово значение за украинската икономика, и дори нанесе удари по обекти на река Дунав на няколкостотин метра от Румъния, член на НАТО; нападението засили опасенията, че Северноатлантическият алианс ще бъде въвлечен в конфликта.
Миналата седмица Украйна отвърна на удара с две атаки по руски кораби в последователни дни – демонстрирайки новия си фокус на действие с морските дронове, които могат да поразяват руски пристанища на стотици километри от брега. И издаде предупреждение, че шест руски черноморски пристанища и подходите към тях ще се считат за зони на “военен риск” до второ нареждане.
Битката за контрол над морето може да има последици за световните енергийни пазари и световните доставки на храни. Почти сигурно е, че тя ще изправи НАТО пред нови предизвикателства, тъй като алиансът се стреми да поддържа основен принцип на международното право – свободното корабоплаване в морето – без да вкарва пакта в пряк конфликт с руските сили.
В продължение на векове Черно море е в центъра на усилията на Русия да разшири геополитическото и икономическото си влияние, което води до сблъсъци с други световни сили, включително множество войни с Османската империя.
Морето е също толкова важно и за НАТО, която според Путин се опитва да унищожи Русия. Три страни членки – Турция, Румъния и България – граничат със самото Черно море, където има четири важни пристанища. В региона се намират и пет страни партньори на НАТО – Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова и Украйна, посочва още “Ню Йорк таймс”.
Контролът над Черно море е очевидна военна цел за Русия и една от причините през 2014 г. тя да анексира Крим – голям полуостров на северния бряг на морето, когато проруският президент на Украйна беше свален с бунт.
Досега физически контакт между руските и американските военни не е имало в тази война, с изключение на инцидент между руски военен самолет и американски дрон за наблюдение, в резултат на което операторите на безпилотната машина я свалиха в международни води, посочва вестникът.
“Ню Йорк таймс” отчита, че основното напрежение е свързано с това как САЩ и Турция гледат на Черно море и как го поставят в рамките на сигурността на НАТО.
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Войната в Украйна > Коментар
“Ню Йорк таймс”: Как Черно море се превърна в гореща точка на войната
Черно море, до голяма степен пренебрегвана част от войната в Украйна, изведнъж се превърна в котел на военно и геополитическо напрежение, пише в. “Ню Йорк таймс”, отчитайки, че регионът е изключително важен за Москва, Украйна и Запада.
Руски военни кораби патрулират в Черно море, изстрелват ракети по украински градове, като същевременно създават фактическа блокада и заплашват всеки кораб, който се о в. “Ню Йорк таймс” пита да я наруши, отбелязва американското издание.
Украинските безекипажни катери, които се носят по повърхността на водата, се насочват към руските пристанища и кораби, което се превръща във все по-голяма заплаха за Русия в арсенала на Киев. Във въздушното пространство над тях самолети и дронове за наблюдение на НАТО и съюзниците летят над международни води, събирайки разузнавателна информация, използвана за пресичане на инвазията на Москва.
Граничещо с Украйна, Русия и три държави от НАТО, но понякога пренебрегвано във войната, Черно море се превръща във все по-опасен котел на военно и геополитическо напрежение след решението на Москва миналия месец да прекрати споразумението, гарантиращо безопасното преминаване на украинското зърно.
Отдалечено от ожесточените боеве на фронта, Черно море все пак поставя Русия и страните от НАТО в такава близост, каквато не съществува на други театри на войната, като защитата на Киев или битката за Бахмут – увеличавайки риска от конфронтация.
“Черно море сега е зона на конфликт – военна зона, която е толкова значима за НАТО, колкото и Западна Украйна”, казва Иво Даалдер, бивш американски посланик в НАТО, който ръководи Чикагския съвет по глобалните въпроси.
След като се оттегли от сделката за зърно, Русия превърна в развалини украинските черноморски пристанища, за да възпрепятства доставките на зърно, които са от ключово значение за украинската икономика, и дори нанесе удари по обекти на река Дунав на няколкостотин метра от Румъния, член на НАТО; нападението засили опасенията, че Северноатлантическият алианс ще бъде въвлечен в конфликта.
Миналата седмица Украйна отвърна на удара с две атаки по руски кораби в последователни дни – демонстрирайки новия си фокус на действие с морските дронове, които могат да поразяват руски пристанища на стотици километри от брега. И издаде предупреждение, че шест руски черноморски пристанища и подходите към тях ще се считат за зони на “военен риск” до второ нареждане.
Битката за контрол над морето може да има последици за световните енергийни пазари и световните доставки на храни. Почти сигурно е, че тя ще изправи НАТО пред нови предизвикателства, тъй като алиансът се стреми да поддържа основен принцип на международното право – свободното корабоплаване в морето – без да вкарва пакта в пряк конфликт с руските сили.
В продължение на векове Черно море е в центъра на усилията на Русия да разшири геополитическото и икономическото си влияние, което води до сблъсъци с други световни сили, включително множество войни с Османската империя.
Морето е също толкова важно и за НАТО, която според Путин се опитва да унищожи Русия. Три страни членки – Турция, Румъния и България – граничат със самото Черно море, където има четири важни пристанища. В региона се намират и пет страни партньори на НАТО – Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова и Украйна, посочва още “Ню Йорк таймс”.
Контролът над Черно море е очевидна военна цел за Русия и една от причините през 2014 г. тя да анексира Крим – голям полуостров на северния бряг на морето, когато проруският президент на Украйна беше свален с бунт.
Досега физически контакт между руските и американските военни не е имало в тази война, с изключение на инцидент между руски военен самолет и американски дрон за наблюдение, в резултат на което операторите на безпилотната машина я свалиха в международни води, посочва вестникът.
“Ню Йорк таймс” отчита, че основното напрежение е свързано с това как САЩ и Турция гледат на Черно море и как го поставят в рамките на сигурността на НАТО.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни