От Чърчил до Лула: големите завръщания в политиката

Когато Луиз Инасио Лула да Силва влезе в затвора в Бразилия преди четири години и половина, след като бе осъден на осем години и девет месеца затвор по обвинения в корупция и пране на пари, надали някой е очаквал, че той ще се върне триумфално в политиката през 2022 г. Бившият бразилски президент в периода 2003-2011 г. се оттегли веднъж, тъй като нямаше право на трети пореден мандат. Лула остави поста на своето протеже Дилма Русеф, която обаче бе отстранена от Конгреса през 2016 г., в разгара на корупционния скандал “Петробраз”.

Тогава започнаха съдебните неволи на самия исторически лидер на бразилската левица, който в крайна сметка прекара в затвора 580 дни. Когато Лула бе освободен през ноември 2019 г., след като присъдата му бе анулирана, президент на Бразилия вече бе десният популист Жаир Болсонаро. На балотажа на президентските избори вчера бившият президент победи настоящия държавен глава, макар и с много по-малка преднина от лесната победа, която му отреждаха проучванията на общественото мнение. Така или иначе обаче 77-годишният Лула е на път да положи отново клетва като президент на Бразилия на 1 януари – нещо немислимо в началото на мандата на Болсонаро.

Това завръщане в голямата политика е впечатляващо, но далеч не е единственото по рода си. Франс прес припомня и други подобни случаи:

Уинстън Чърчил

Преди да стане един от хората, оказали решаващо влияние върху изхода от Втората световна война, видният британски държавник преживява не един политически обрат в кариерата си. В разгара на Първата световна война Уинстън Чърчил е принуден да подаде оставка като първи лорд на Адмиралтейството през 2015 г., след тежкото поражение в операцията при Галиполи, в която Британската империя губи десетки хиляди войници.

Той се връща на поста близо четвърт век по-късно – веднага след като нацистка Германия напада Полша на 1 септември 1939 г. След това Чърчил, който е един първите хора, започнали да предупреждават за заплахата, която представлява Хитлер, и през цялото време е критикувал отстъпчивата позиция на британското правителство пред Третия райх, застава начело на коалиционен кабинет. По време на цялата война и особено в най-тежките моменти, когато се води Битката за Британия, той дава кураж на страната и я обединява с вдъхновяващи речи.

По ирония на съдбата Чърчил е свален от власт след избори в края на най-смъртоносния конфликт в историята на човечеството през 1945 г. и през юли отстъпва мястото си на представител на Британската империя на Потсдамската конференция на новия премиер – лидерът на лейбъристите Клемънт Атли… Само за да се върне отново на поста през 1951 г., когато е на 76 години.

Любопитно е също, че той е първият от дълга поредица британски премиери при Елизабет Втора. Последна в списъка бе Лиз Тръс, която зае поста на 6 септември тази година – едва два дни преди кончината на кралицата, седяла на британския трон най-дълго време – повече от 70 години. Самата Тръс пък влезе в историята като британския министър-председател, заемал поста най-кратко време – само 45 дни, но това е друга тема.

Шарл дьо Гол

Човекът, който на 18 юни 1940 г. отправя призива за съпротива в окупирана Франция срещу нацистка Германия, оглавява временното правителство на Републиката, което се връща от Лондон в Париж след освобождението на френската столица през август 1944 г. Шарл дьо Гол обаче подава оставка през 1946 г., след като не успява да убеди водещите партии да се обединят около политическата му програма. Генералът дори се оттегля от политическия живот след поражението на своята партия “Сбор на френския народ” на местните избори през 1953 г. Но само за кратко.

Герой от Втората световна война като Уинстън Чърчил, Шарл дьо Гол отново се връща под светлината на прожекторите няколко години по-късно: на 1 юни 1958 г. – малко повече от половин месец след избухването на бунта в Алжир на 13 май, той е назначен за премиер на последното френско правителство в историята на Четвъртата република. На 21 декември същата година генералът вече полага клетва като първия президент на Петата република. Шарл дьо Гол се оттегля окончателно от политиката на 78-годишна възраст през април 1969 г. след неуспешен референдум за реформиране на Сената, като предварително е обявил, че ще подаде оставка, ако предложението не бъде одобрено.

Хуан Перон

След като заема няколко министерски поста по време на диктатурата в Аржентина, Хуан Перон е избран за президент през 1946 г. и преизбран пет години по-късно. Генералът се превръща в една от големите легенди в историята на страната – имидж, който несъмнено дължи и на обаятелната си втора съпруга Ева Перон. Евита се превръща в любимка на Аржентина и е митологизирана, след като умира от рак само на 33 години през 1952 г.

Хуан и Ева Перон поставят основите на перонизма – политическо движение, чиито основни цели са постигането на социална справедливост, икономическа независимост и политически суверенитет – идеология, за която се смята, че е повлияна от фашизма. Двойката се радва на огромна популярност, но президентът Перон е свален с военен преврат през 1955 г. – три години след смъртта на съпругата си. Той живее в изгнание в Парагвай, а след това – и в Испания. Хуан Перон се завръща в Аржентина като герой през юни 1973 г., а три месеца по-късно отново е избран за президент. Той умира по-малко от година по-късно – на 1 юли 1974 г. Любопитното е, че Хуан Перон е наследен като президент от своята трета съпруга Исабел, която на свой ред е свалена с нов военен преврат две години по-късно…

Дън Сяопин

Архитектът на модернизацията на Китай е уволняван няколко пъти, преди да стане върховен лидер на азиатския гигант, който регистрира стремителен икономически растеж през последните няколко десетилетия и се превърна в нова суперсила, която все повече се конкурира със световния хегемон САЩ. Дън Сяопин е избран през 1945 г. в Централния комитет на Китайската комунистическа партия (ККП), Той преживява стремителен възход след създаването на Китайската народна република четири години по-късно. По време на Културната революция в периода 1966-1976 г. обаче Дън е обвинен, че е “поел по пътя на капитализма” и е изпратен за наказание да работи като механик в тракторен завод в провинцията.

Бъдещият върховен китайски лидер е реабилитиран през 1973 г., когато е назначен за вицепремиер, а впоследствие оглавява генералния щаб на Народоосвободителната армия. След смъртта на премиера Чжоу Енлай през януари 1976 г. той отново е уволнен, пак по обвинения, че е с твърде десни политически възгледи. Само за да се завърне още по-триумфално: Дън Сяопин става върховен лидер на Китай през декември 1978 г. и остава на кормилото до ноември 1989 г. Той поставя началото на стремителния възход на Китай като глобална икономическа и политическа сила, със своята политика на реформи и отваряне на икономиката.

Аун Сан Су Чжи

Дъщерята на националния герой Аун Сан, историческия ръководител на движението за независимост на Мианма, оглавява в продължение на десетилетия продемократичната опозиция в страната. Нейната партия Национална лига за демокрация (НЛД) печели парламентарните избори през май 1990 г., но военната хунта отказва да отстъпи властта.

Аун Сан Су Чжи прекарва 15 години под домашен арест в семейното си жилище в Янгон, преди през 2016 г. НЛД да удържи победа на първите свободни избори в страната от четвърт век. Тогава “иконата на борбата за демокрация” в Мианма става де факто ръководител на избраното цивилно правителство, тъй като няма право да заема официално премиерския пост, тъй като покойният й съпруг е бил британски гражданин.

Но, както става често, историята се повтори. На 1 февруари миналата година военните отново извършиха преврат в Мианма. Хунтата свали демократично избраното правителство, а оттогава Аун Сан Су Чжи се намира в единична килия в затвор в столицата Найпидо. Междувременно срещу нея са повдигнати редица обвинения, по някои от които тя вече бе осъдена на няколко години затвор.

Животът на 77-годишната Аун Сан Су Чжи претърпя обрат и в друго отношение. През 1991 г. тя бе удостоена с Нобеловата награда за мир за своята борба за свобода и демокрация. Аун Сан Су Чжи се радваше на голяма международна популярност, особено на Запад, но през 2017 г. ситуацията се промени на 180 градуса. Тогава армията в будистка Мианма започна кампания на репресии срещу мюсюлманското малцинство рохинги. Това предизвика вълна от остри реакции и критики срещу де факто ръководителката на цивилното правителство, че не се намесва. Тя бе лишена от редица почетни звания, като дори се чуха призиви да бъде отнет нейният Нобел за мир.

Силвио Берлускони

Когато става въпрос за драми и завръщания в политиката, Италия безспорно е сред големите демокрации с бурен политически живот. От Втората световна война страната е имала 69 правителства, средно по едно за малко повече от година. А Силвио Берлускони – медиен магнат с повече от спорна репутация – е заемал премиерския пост три пъти от 1994 г., когато влезе с гръм и трясък в политиката със своята партия “Форца Италия”.

На 86 години, замесен в сексскандали и съден, Кавалерът се завърна в политиката за енти път, като на парламентарните избори през септември спечели място в Сената, а неговата партия е част от новата управляваща десноцентристка коалиция.

Други потенциални завръщания

По колорит и скандална репутация Берлускони напомня на друг милиардер – Доналд Тръмп. 76-годишният бивш президент на САЩ не крие амбициите си да се върне в Белия дом след изборите през 2024 г. Републиканецът Тръмп изненадващо победи на президентските избори през 2016 г. Хилари Клинтън, но загуби четири години по-късно от друг демократ – Джо Байдън. Битката тогава обаче бе много оспорвана, а макар до следващите президентски избори да остават две години, букмейкърските къщи смятат ексцентричния магнат за фаворит. Британската “Бет 365” например предлага коефициент от 3,75 за Тръмп, при 4,33 за друг републиканец – губернаторът на щата Флорида Рон Десантис, коеф. 6 за Байдън и 15 за вицепрезидентката Камала Харис. При това се очаква републиканците да си върнат контрола над Камарата на представителите, а имат всички шансове да завоюват обратно и Сената на междинните избори за Конгрес на 8 ноември, показват социологически проучвания, обобщени от специализирания сайт RealClearPolitics.

А съвсем скоро предстои да видим дали един друг ветеран няма да се завърне в голямата политика. Според последните проучвания на общественото мнение дясната партия “Ликуд” на Бенямин Нетаняху може да спечели утре най-много места на поредните предсрочни парламентарни избори в Израел, въпреки проблемите на своя лидер с правосъдието. 73-годишният Нетаняху е човекът, заемал най-дълго време премиерския пост в историята на страната (на два пъти, първо в периода 1996-1999 г. и след това от 2009-а само до миналата година). Ключовият въпрос е дали той ще може да формира управляваща коалиция.

Отчасти предвид пропорционалната избирателна система, Израел по традиция е управляван от сложни и крехки парламентарни мнозинства. Последното редовно правителство бе съставено от разнородна коалиция от осем партии – от десни еврейски формации до Обединената арабска листа. Утре израелците ще гласуват за парламент за пети път през последните четири години.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ