От “МидКат” до “БарМар”, или как газопровод ще свърже Барселона и Марсилия

Снимка: viaempresa.cat

Нито газопровод през Пиринеите, нито подводна връзка през Италия. В крайна сметка Испания, Франция и Португалия се споразумяха да транспортират природен газ, а след това и “зелен” водород от Пиринейския полуостров към Европа през “БарМар” (BarMar), подводен тръбопровод с дължина 300 километра, свързващ Барселона и Марсилия.

Такова бе компромисното решение, до което стигнаха лидерите на трите страни миналата седмица, за да компенсират отказа на Париж да подкрепи “МидКат” (MidCat). Така проектът за газопровод, който да свърже испанската област Каталуния с Южна Франция, беше окончателно погребан.

Новата тръба няма да се нарича газопровод, а “коридор за зелена енергия”, който ще транспортира и природен газ като “временен и преходен източник на енергия”, се посочва в общата декларация на трите страни. Това според експертите е основната разлика с “МидКат”- проект, създаден, за да се транспортира газ, а след това да бъде адаптиран за “зелен” водород от възобновяеми източници на енергия.

Около новия проект “има повече въпроси, отколкото отговори”, заяви пред Ер Те Ве Е Тибо Венсандон, отговарящ за Испания и Португалия във френската компания за водород Аш Ер Ес (HRS). Не е ясно каква мощност ще има той, какво количество газ и водород ще може да транспортира и кой ще финансира строителството му.

Третият вицепремиер и министър на екологичния преход на Испания Тереса Рибера Родригес се надява “по-голямата част от проекта” да бъде финансирана с европейски средства, тъй като е в интерес на целия съюз.

Повече подробности за инициативата се очаква да станат известни на следващата среща на върха между трите страни на 9 декември в Аликанте.

Какво ще различава “БарМар” от традиционните газопроводи? 

Молекулата на водорода е най-малката в света, поради което рискът от изтичане е много по-голям, отколкото при тръбопровод, по който се транспортира природен газ, твърди Венсандон.

Въпреки че “БарМар” ще бъде направен от същия материал като традиционен газопровод, то той ще се нуждае от друг вид клапани на местата с повече възможни течове, което повишава цената му.

Отвън “БарМар” ще е като всеки друг газопровод, но отвътре ще има херметичен полимерен слой, който ще го предпазва от изтичане, уверява Рафаел Рикелме, енергиен експерт от Висшия съвет на промишлените инженери. “Предимството” е, че този нов тръбопровод “е пригоден от самото начало да доставя водород”. Следователно той ще е по-скъп от традиционен тръбопровод, но от друга страна ще има “много по-дълъг живот”, обяснява той в интервю за Те Ве Е.

Какво се променя в сравнение с “МидКат” и италианската алтернатива?

Едно от основните опасения за завършването на строителството на “МидКат”, което бе блокирано през 2019 г., след като газопроводът бе определен като нерентабилен, бе свързано с екологичния му отпечатък в зоната на Пиринеите. С този подводен проект “се отстраняват тези възможни отрицателни влияния върху околната среда”, анализира Рикелме.

“Новият проект е по-добра новина, отколкото би бил “МидКат”, тъй като свързва Испания и Португалия и завършва планираните енергийни връзки между Испания и Франция”. Това твърди в интервю за радио “Насионал” Алехандро Нунес-Хименес, старши научен сътрудник по енергийна политика във Федералния технологичен институт в Цюрих.

Друга алтернатива, която се разглеждаше, за да се преодолее съпротивата на Франция, бе да се свържат Испания и Италия чрез тръбопровод по дъното на морето, който би бил двойно по-дълъг от “БарМар” и трябваше да достигне от Барселона  до Ливорно.

“БарМар” има по-голям смисъл, отколкото италианската алтернатива, тъй като е странно Испания да предоставя стоки или услуги, заобикаляйки Франция, твърди испанската министърка на енергийния преход.

Колко ще струва тръбата?

Все още няма никаква официална информация за стойността на тази инфраструктура и експертите не се наемат да дадат конкретни цифри, тъй като това е “новаторски проект” в световен план, според Нунес Хименес.

Готова ли е Европа да транспортира водород?

Един от важните въпроси, които възникват относно този проект, е за ползата от него, когато става дума за транспортиране на водород. Този енергиен вектор за зеления преход се намира в много ранна фаза на развитието си, но набира скорост. “Водородът е много по-труден за транспортиране от природния газ особено на големи разстояния”, твърди Франческо Саси от италианската консултантска компания за промишлени и енергийни проучвания (RIE).

В момента текат дискусии дали е по-рентабилно водородът да се произвежда там, където ще се използва или където производството му е най-евтино и след това да се транспортира по тръбопроводи или с кораби, както при газа. Според Саси обаче последната опция все още не е изпълнима. Настоящата инициатива отговаря на първата опция: да се използва потенциала, който имат Испания и Португалия за производство на евтин водород и той да бъде транспортиран до големите центрове на потребление в Северна Европа като Германия и Нидерландия.

Доходна инвестиция ли е “зеленият коридор”?

Имайки предвид все още не толкова добре развитата водородна промишленост, съществуват съмнения относно икономическата стойност на инфраструктурата. “Със сигурност тази криза ускорява инвестициите в сектора”, уверява Саси, но насочва вниманието и върху всекидневните протести срещу някои от тези проекти и екологичната им съобразност.

“Това е свидетелство, че поради свързани с икономиката и околната среда въпроси, секторът ще се сблъсква с трудности и занапред”, според италианския експерт.

Венсандон смята, че новият “коридор за зелена енергия” би имал същата доходност в дългосрочен план като тръбопроводите, построени преди 50 години или ядрените централи, които от няколко десетилетия също не носят приходи. “Обичайно това е държавна инфраструктура, при която няма проблем с кратскосрочната рентабилност”, коментира той. Венсандон отбелязва, че освен за рентабилност е нужно да се мисли и за енергийна независимост. “Трябва да направите сравнение с цената, която сега плащаме за внос на газ от САЩ”, добавя експертът.

Може ли “БарМар” да стигне до страните от Северна Европа?

Въпреки че газопроводът свързва Португалия с Испания и оттам с Марсилия целта в следващата му фаза е да свърже френския пристанищен град със Северна Европа.

Германското правителство на канцлера Олаф Шолц подкрепяше подновяването на строителството на “МидКат” и в по-общ план разширяването на връзките между Франция и Испания, за да се използва потенциалът на испанската мрежа за регазификация, както и енергията от възобновяеми източници. Сега “БарМар” ще трябва да осигури по-добрата енергийна връзка между Франция и Германия.

Източник: БТА

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ