След повече от три часа дебати в пленарната зала със 134 гласа “за” бяха приети на първо четене промените в Закона да съдебната власт с вносител Министерският съвет. “Против” бяха 73 народни представители – от ГЕРБ-СДС и ДПС. По време на дискусията партиите от управляващото мнозинство заявиха подкрепа за текстовете, ГЕРБ-СДС изтъкнаха, че това не е съдебна реформа на практика. ДПС поискаха оттеглянето на законoпроекта.
Промените, освен закриване на специализираните съд и прокуратура, предвиждат отмяна на “кариерните бонуси” на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), главния инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС.
В преходните и заключителните разпоредби се урежда кадровият статус на съдиите, прокурорите и следователите след закриване на специализираното наказателно правосъдие и условията, и реда за тяхното преназначаване. Определят се и правомощията на съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) да разкрие съдийски, прокурорски и следователски длъжности.
Урежда се приключването на висящите съдебни производства при спазване на принципа за неизменност на съдебния състав като се предвижда в случаите, когато е проведено закрито или разпоредително заседание, съдиите, които не са преназначени в Софийския градски съд, съответно в Софийския апелативен съд, да бъдат командировани за участие в разглеждането на делата до приключването на производствата по тях.
Законопроектът предвижда и изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, които уреждат подсъдността на престъпленията, попадащи в юрисдикцията на закрития специализиран наказателен съд, като я прехвърлят към окръжните и районните съдилища по общите правила на родовата и местната подсъдност. Определя се редът за предаване и приемане на неприключилите и на приключилите дела, преписки и архив, като е определено Софийският градски съд (СГС) да бъде правоприемник на Специализирания наказателен съд, а Софийският апелативен съд (САС) – на Апелативния специализиран наказателен съд.
Този законопроект не изчерпва визията на управляващите за съдебна реформа, отговори министърът на правосъдието Надежда Йорданова на критиките, най-вече на ГЕРБ-СДС, че с измененията на практика няма да има истинска реформа на съдебната система. По думите й, трябва да говорим за по-бързо правораздаване, което означава и по-бързо разследване. Министерството на правосъдието (МП) работи по конкретни законодателни инициативи, които да гарантират бързина в процеса, посочи тя. Все пак това е важна стъпка в съдебната реформа, защото е първа стъпка у нас да имаме един закон за всички, завърши Надежда Йорданова.
Тя постави под въпрос компетентността на спецсъда и спецпрокуратурата в борбата с корупцията и попита къде са присъдите на първа инстанция. Нима пет години не стигнаха, отбеляза министърът. И добави, че това е доста притеснителна теза, а борбата с корупцията не е само да регламентираме кои са компетентните съд и прокуратура, трябва ли реформа в прокуратурата. Йорданова информира, че в МП се работи по законопроект, който да гарантира ефективно разследване и търсене на отговорност, когато главният прокурор е извършил престъпление.
За десетките висящи дела и дали те няма да бъдат загубени разясни, че СГС и САС ще бъдат правоприемници на пасивите и активите, а настоящата сграда на специализирания съд и на специализирания апелативен съд ще се запази и томовете няма да се местят. Текстовете за магистратите, по думите й, са внимателно разработени така, че максимално плавно те да бъдат преназначени от ВСС. Изискването ВСС да се съобрази с натовареността в съответните отделения е гаранция, че бройки няма да бъдат откривани в малко натоварените съдилища, а съдиите ще се преназначават там, където работата е повече. Ние чуваме аргументите, обсъждаме ги, подчерта Надежда Йорданова.
Преди изказването на министъра в хода на дебата от “Продължаваме Промяната”, “Има такъв народ” и “БСП за България” също бяха на мнение, че специализираното правосъдие не е оправдало целта, за която е било създадено. От ГЕРБ-СДС обявиха, че промените ще поставят под риск висящите наказателни дела.
Петър Кьосев от “Продължаваме Промяната” отбеляза, че разглежданият законопроект е изключително важна предпоставка за началото на реформата на съдебната система в България. Вместо, обясни той, “твърдяната специализация” на неговата дейност с фокус върху тежката организирана престъпност и борба с корупцията по високите етажи, специализираният съд се превърна в алтернативен общ наказателен съд, при това крайно неефективен и неработещ по отношение на тези цели.
Къде са знаковите дела и дела с висок обществен интерес, по които има влязла в сила осъдителна присъда, попита Кьосев. Според него обсъжданият днес законопроект ще осъществи точно това връщане на делата в системата на общи съдилища и възстановяване на баланса и справедливостта при тяхното разглеждане.
Дани Каназирева (ГЕРБ-СДС) го репликира, че твърденията, които излага, са крайно манипулативни, защото това не е съдебна реформа. Вие в т.нар. съдебна реформа не предлагате нито един нов механизъм за оптимизиране на наказателния процес. Това, което ще свършите единствено, е да поставите под риск висящите много тежки наказателни дела с правна и фактическа сложност и да прехвърлите организираните престъпни групи по места, там, където техните лидери и участници имат изградени трайни позиции, посочи тя. Не само не преодолявате тези регионални зависимости, но ги задълбочавате, смята депутатът.
Как да бъде конституирана съдебната власт е политическо решение, коментира Крум Зарков от парламентарната група (ПГ) на “БСП за България”. Той изрази надежда магистратите да не се подвеждат и диалогът да не бъде изместен от бойкоти, отводи, бавене на делата. За висящите производства обясни, че се предлага да има разделение на делата спрямо етапа, на който се намират.
Зарков отбеляза също, че закриването на институцията не е съвсем лесна работа, съществуват множество хипотези, при които могат да възникнат проблеми, но аргументите, че едва ли не се действа само и само да се закрие едно нещо не могат да скрият най-големия въпрос, а именно дали страната ни има нужда от специализирано правосъдие в сегашния вариант. Според него не бива да бъде обаче отхвърлен с лека ръка аргументът на опозицията, че организираните престъпни групи (ОПГ) не следва да бъдат съдени в малки населени места. ОПГ и престъпността в България не изчезнаха – те се сляха с властта, започнаха да ходят с черни джипове със служебни номера и това специализираният съд го проспа, заяви Зарков.
Председателят на ПГ “Демократична България” (ДБ) Христо Иванов също отчете направените от опозицията важни бележки, свързани с “фината настройка”, която предстои да бъде направена, защото по думите му става въпрос за стрес в съдебната система. Важна е съдбата на магистратите и това е важно послание към техните кариерни очаквания, подчерта той. И увери, че всички усилия ще бъдат направени тази сложна процедура да бъде максимално щадяща, но беше категоричен, че специализираният съд е бил създаден като политически съд, той има политическа история. Беше създаден с намерение да се избяга от темата за реформа на прокуратурата, която би й дала възможност ефективно да разследва податливостта към зависимости, смята Иванов. Закриването на спецправосъдието е добра стъпка, категоричен е председателят на ПГ на ДБ.
Според Андрей Михайлов (“Има такъв народ”) специализираният съд е създаден, за да бъдат заобиколени някои съдилища. Всъщност той беше порочно заченат, посочи той. Михайлов отбеляза, че със закриването на специализираното правосъдие борбата с корупцията няма да пострада, не е предвидено и изгонване на магистрати. Става дума за 30 магистрати, така че съдебната власт може да ги поеме, коментира депутатът. В проекта не е предвидено и няма такова нещо – делата, подсъдни на специализирания наказателен съд, няма да се прекратят, каза също Андрей Михайлов. Принципът на неизменност на състава ще бъде спазен, отбеляза той.
От ДПС поискаха оттегляне на законопроекта. При така създалата се обстановка виждам само един изход – оттегляне на законопроекта, обърна се Александър Несторов към министъра на правосъдието. Не можахте да докажете необходимостта от премахване на специализираните съд и прокуратура, аргументира се той. И предупреди, че като резултат на промените някои от магистратите няма да искат и да стават членове на ВСС от парламентарната квота. Според ДПС специализираното правосъдие се нуждае от анализ и в съответствие с него да се предприемат конкретните мерки.
Петър Петров от “Възраждане” отбеляза за спецпрокуратурата, че за 2021 г. броят и процентът на върнатите обвинителни актове от спецсъда заради процесуални нарушения е 52 от общо 104 внесени обвинителни акта. Най-големият брой дела са за разрешение за използване на специални разузнавателни средства (СРС) от спецпрокуратурата, посочи депутатът и добави, че една част от тези искания са или незаконосъобразни, или нецелесъобразни, или ненужни. С
ъздава се усещане, че специализираното правосъдие се използва да се разследват избирателно политици и определени лица и да се използват избирателно срещу тях СРС, смята Петров. Специализираното правораздаване не е ефективно, категоричен е той. Проблемът според него е в разследващите процедури. От “Възраждане” предлагат със законови промени създаване на възможност за ефективен контрол върху главния прокурор.
Темата за закриване на специализираните съд и прокуратура се обсъжда в трети пореден парламент.
