Да не се увеличава през 2022 г. максималният осигурителен доход, са обсъдили депутати от “Демократична България” и асоциациите от сектор “Информационни технологии”.
Председателят на парламентарната група на “Демократична България” Христо Иванов и народните представители Ивайло Мирчев и Божидар Божанов са участвали в разговорите, съобщават от партията.
Предложеното от съпредседателя на “Продължаваме промяната” Асен Василев увеличение на максималния осигурителен праг с 15 на сто от догодина засяга предимно ИТ сектора, където трудовите възнаграждения са високи, но който работи на светло и осигурява най-голяма добавена стойност в икономиката, се уточняват от Демократична България”.
Работодателите в бранша, които вече са направили разчетите си за 2022 г., са изразили недоумение, че се лансират промени в данъчно – осигурителното законодателство в 12 без 5 и без всякакво обсъждане.
Те се опасяват, че това ще намали конкурентоспособността на ИТ фирмите и е сигнал за несигурна данъчно-осигурителна среда в България пред чуждите пазари и компаниите майки, се казва в текста.
Христо Иванов е уверил представителите на бранша, че няма споразумение за увеличаване на максималния осигурителен праг след проведените разговори за съставяне на коалиционна управленска програма между “Продължаваме промяната”, “БСП за България”, “Има такъв народ” и “Демократична България”.
Той е обещал ДБ да настоява в парламента промени в осигурителното законодателство да влязат в сила най-рано от 2023 г. и то след задълбочен дебат.
Темата е особено чувствителна и за аудиторията на Built.bg. В блиц интервю професор Йоаким Каламарис коментира предложението за повишаване на максималния осигурителен праг.
Проф. Йоаким Каламарис е роден в Гърция. Той е икономист, университетски преподавател, политически и икономически анализатор, експерт в областта на управление и поддръжка на активи на недвижими имоти и на уникални концепции и проекти. В момента Йоаким Каламарис е управляващ собственик на AXION GROUP.
– Как гледате на предложението за увеличаване на максималния осигурителен доход?
В момента се намиране в апогея на международна криза, здравна, икономическа, социална, но предимно политическа. Политическа е защото мъдрите решения ще отредят съдбата на хиляди, работещи хора и стотици, хиляди фирми които се намират на пределите на силите си, на търпението си и най-вече на оцеляването си. Държавността би трябвало да е барометъра на подобни кризи, а не да “лекува” и да “тушира” с бърза “смърт”.
– Как ще се отрази върху вашия бизнес и бранша ви?
С увеличение на всичко материално и нематериално със средно 300% към днешна дата, подобно натоварване и разход може само да допринесе до драстично срутване на основна част на пазарни сектори и макроикономически на свиване на самия БВП. С две думи, подобна мярка ще бъде катастрофална.
– Каква част от работодателите ще се опитат да актуализират заплатите на служителите си и възможно ли и това в условията на икономическата криза?
Рабодоталелите трябва да разполагат с приходи и печалба за да имат възможността да увеличават нивата на възнагражденията на служителите си. Тази икономическа привилегия, е отнета безвъзвратно заради пандемията и икономическата криза. Накратко – отговорът ми на тази мярка е НЕ, изписано с главни букви.
Интервю > Коментар
Прагът на максималния осигурителен доход: Полемиката продължава
Да не се увеличава през 2022 г. максималният осигурителен доход, са обсъдили депутати от “Демократична България” и асоциациите от сектор “Информационни технологии”.
Председателят на парламентарната група на “Демократична България” Христо Иванов и народните представители Ивайло Мирчев и Божидар Божанов са участвали в разговорите, съобщават от партията.
Предложеното от съпредседателя на “Продължаваме промяната” Асен Василев увеличение на максималния осигурителен праг с 15 на сто от догодина засяга предимно ИТ сектора, където трудовите възнаграждения са високи, но който работи на светло и осигурява най-голяма добавена стойност в икономиката, се уточняват от Демократична България”.
Работодателите в бранша, които вече са направили разчетите си за 2022 г., са изразили недоумение, че се лансират промени в данъчно – осигурителното законодателство в 12 без 5 и без всякакво обсъждане.
Те се опасяват, че това ще намали конкурентоспособността на ИТ фирмите и е сигнал за несигурна данъчно-осигурителна среда в България пред чуждите пазари и компаниите майки, се казва в текста.
Христо Иванов е уверил представителите на бранша, че няма споразумение за увеличаване на максималния осигурителен праг след проведените разговори за съставяне на коалиционна управленска програма между “Продължаваме промяната”, “БСП за България”, “Има такъв народ” и “Демократична България”.
Той е обещал ДБ да настоява в парламента промени в осигурителното законодателство да влязат в сила най-рано от 2023 г. и то след задълбочен дебат.
Темата е особено чувствителна и за аудиторията на Built.bg. В блиц интервю професор Йоаким Каламарис коментира предложението за повишаване на максималния осигурителен праг.
– Как гледате на предложението за увеличаване на максималния осигурителен доход?
В момента се намиране в апогея на международна криза, здравна, икономическа, социална, но предимно политическа. Политическа е защото мъдрите решения ще отредят съдбата на хиляди, работещи хора и стотици, хиляди фирми които се намират на пределите на силите си, на търпението си и най-вече на оцеляването си. Държавността би трябвало да е барометъра на подобни кризи, а не да “лекува” и да “тушира” с бърза “смърт”.
– Как ще се отрази върху вашия бизнес и бранша ви?
С увеличение на всичко материално и нематериално със средно 300% към днешна дата, подобно натоварване и разход може само да допринесе до драстично срутване на основна част на пазарни сектори и макроикономически на свиване на самия БВП. С две думи, подобна мярка ще бъде катастрофална.
– Каква част от работодателите ще се опитат да актуализират заплатите на служителите си и възможно ли и това в условията на икономическата криза?
Рабодоталелите трябва да разполагат с приходи и печалба за да имат възможността да увеличават нивата на възнагражденията на служителите си. Тази икономическа привилегия, е отнета безвъзвратно заради пандемията и икономическата криза. Накратко – отговорът ми на тази мярка е НЕ, изписано с главни букви.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни