Бюлетин

През 2020 г. ЕС е внесъл 57,5 % от енергията си, a България – 37,8 %

През 2020 г. Европейският съюз (ЕС) е внесъл 57,5 процента от консумираната енергия, като собственото му производство е покрило едва 42,5 процента от нуждите на страните членки. Това сочат най-новите данни на сайта на европейската статистическа служба Евростат.

През 2020 г. България отбелязва нива на енергиен внос от 37,8 процента.

Енергийният микс на ЕС през 2020 г. се е състоял от 35 процента петрол и петролни продукти, 24 процента природен газ, 17 процента възобновяеми източници, 13 процента ядрена енергия и 11 процента твърди изкопаеми горива.

За 2020 г. в енергийната микс на България, изразен като дял на горивата в брутната налична енергия, най-голям дял (24,5 процента) са заемали петролът и петролните продукти (с изключение на биогоривата – бел. р.), следвани от ядрената енергия (24,2 процента), твърдите изкопаеми горива (23,9 процента), възобновяеми енергийни източници и биогорива (14,2 процента), природен газ (14 процента), невъзобновяеми отпадъци (0,4 процента) и други суровини – други газове, торф и продукти от торф, петролни шисти и петролни пясъци (0,4 процента).

В сектора на електроенергията страната ни е отчела отрицателен по стойност нетен внос (-1,6 процента), което означава, че държавата е нетен износител на електроенергия.

Снимка: Евростат

Русия е била основният доставчик за ЕС на природен газ, петрол и въглища – основните продукти в енергийния микс на ЕС. През 2020 г. вносът от Русия на тези суровини е задоволил 24 процента от енергийните нужди на ЕС.

Природният газ, който е основно гориво за производство на електроенергия и отопление в ЕС, е бил енергията с най-голям дял от вноса от Русия. През 2020 г. ЕС е получил 46 процента от доставките си на синьо гориво именно от Москва,  покривайки по този начин 41 процента от брутната налична енергия, получена от природен газ.

Газът представлява 23,7 процента от брутната налична енергия в ЕС, като през 2020 г. от внос са дошли 83,6 процента от потребения газ или 400,6 милиарда кубически метра.

Снимка: Евростат

Суровият петрол, основна суровина за производството на транспортни горива и за нефтохимическата промишленост, е държал вторият най-голям дял във вноса от Русия сред енергоносителите. През 2020 г. ЕС е разчитал на руски доставки за 26 процента от вноса си на суров петрол, което задоволява 37 процента от енергийните нужди на страните от общността.

Твърдите изкопаеми горива в Евросъюза са били с най-ниска зависимост от руския внос, като от Русия са дошли само 19 процента от суровините в тази категория. През 2020 г. ЕС е внесъл 53 процента от импортираните каменни въглища от Русия, което представлява 30 процента от потреблението му.

Енергийният микс на 27-те държави членки се е променил през последните десетилетия.
Петролните продукти са намалили дела си,  природният газ е следвал същата тенденция, но в по-малък мащаб.
Възобновяемите енергийни източници са продължили дългосрочната си възходяща тенденция за увеличение на дела си в енергийната кошница на ЕС, докато дяловете на ядрената енергия и въглищата са намалели.

Тези тенденции са отчасти резултат от усилията за декарбонизиране на енергийната система на Европа.

През последните три десетилетия зависимостта на Евросъюза от вносна енергия нараства. Като причини могат да се изтъкнат тенденциите в производството и потреблението и настъпилите промени в енергийния микс.

От най-ниската си стойност през 1990 г. (50,0 процента от общите енергийни нужди), вносът е регистрирал пик през 2008 г. (58,4 процента) и максимум през 2019 г. (60,5 процента), преди да спадне през 2020 г. (57,5 процента).

От 2013 г. всички страни членки на ЕС са нетни вносители на енергия.

През 2020 г. Малта, Кипър и Люксембург са били почти изцяло зависими от вноса на енергия, достигащ нива между 92,5 и 97,6 процента от необходимите им количества.

Най-ниските нива на енергийна зависимост през 2020 г. са регистрирани в Естония (10,5 процента), Румъния (28,2 процента) и Швеция (33,5 процента).

През 2020 г. България е внесла 37,8 процента от нужните обеми енергоносители.

Енергийната зависимост от конкретна страна зависи от дела на горивата в националната енергийна кошница и зависимостта от вноса на тези горива от конкретен доставчик.

Снимка: Евростат

ЕС зависи от Русия за 24,4 процента от всичките си енергийни нужди през 2020 година.

Различният енергиен микс на страните и разликите в нивата им на внос създават и големи вариации в степента им на зависимост от Русия. През 2020 г. страните, които са задоволявали най-голям дял от енергийните си нужди чрез руски внос, са били Литва (96,1 процента), следвана от Словакия (57,3 процента) и Унгария (54,2 процента). Най-малко зависими са били Кипър (1,7 процента), следван от Ирландия (3,2 процента) и Люксембург (4,3 процента).

close

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Още от Built.bg

Войната в Украйна

Избрано за Вас

Последвайте ни

Най-споделяното от Built.bg

Коментари и анализи

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Инфраструктура

Архитектура

Създателите

Градска среда и Урбанизъм

Бохемски истории

Be Green

Built.bg Podcast

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам