Снимка: AP
Преходът към възобновяеми енергийни източници в основните енергоемки сектори по света се е забавил през 2023 година, след като беше възпрепятстван от регулаторни пропуски, политически натиск и неуспех да се определят ясни цели, заяви мозъчният тръст “РЕН21” (REN21), предаде Ройтерс.
Пандемията от КОВИД-19 и войната в Украйна помогнаха на амбициите за преминаване към възобновяеми енергийни източници на фона на нарастващите опасения за енергийната сигурност, но правителствата не успяха да надградят върху натрупаната инерция, се казва в годишна оценка на базирания в Париж мозъчен тръст.
До края на миналата година само 13 държави, сред които САЩ, Индия и Китай, са приложили политики за възобновяеми източници, които обхващат сгради, промишленост, транспорт и селско стопанство, като само 12,7 на сто от енергията, която секторите консумират, идва от чисти източници, отбелязват от “РЕН21”.
Докладът на тръста, обединяващ правителства, изследователски институции и неправителствени организации за насърчаване на преминаването към чиста енергия допълниха, че много държави са се отказали от своите амбиции: от 69 страни с цели за възобновяема енергия за крайните потребители, само 17 ги удължиха след 2024 година.
“Правителствата на практика се отдръпнаха от амбициите си и секторите, които консумират енергия, вече нямат икономически стимули”, посочи изпълнителният директор на “РЕН21” Рана Адиб.
Докладът предупреждава, че страните са бавни по отношение на реформите и трилионите долари субсидии, отпуснати за изкопаеми горива, особено в промишлеността и селското стопанство, все още възпират енергийния преход.
Падащите цени на изкопаемите горива през 2023 година също оформиха политиката и дебатът за разходите за преминаване към по-чиста енергия се засили, каза Адиб.
Декарбонизирането на тежката промишленост остава голямо предизвикателство. Сектори включващи производството на цимент и на стомана твърдят, че възобновяемите енергийни източници не могат да генерират топлината, необходима за запалването на техните пещи. Но докато преходът на индустрията може да се окаже по-предизвикателен от транспорта, решения съществуват, включително използването на електродъгови пещи за топенето на стоманата, допълни Адиб.
Посланието, че това са сектори, които трудно се поддават на намаляване на емисиите и е почти невъзможно да бъдат декарбонизирани, не е вярно, каза още Рана Адиб.