Бюлетин

Промените в ЗУТ: Доколко неприкосновено е правото на собственост?

Промени в Закона за устройство на територията, бяха определени от ВАС като недопустими.

Според Върховния административен съд с промените в Закона за устройство на територията, въведената  „безсрочната строителна забрана“ е в разрез с конституционното задължение на законодателя, с което осигурява гаранции и неприкосновеност на правото на собственост.

Хронологията – два текста влязоха в ЗУТ между първо и второ четене и срещу тях остро възразиха  и строителният бранш, и президентът Румен Радев, който дори наложи вето. Въпреки аргументите на бранша и държавния глава, Народното събрание ги прие. 

През лятото същите две разпоредби бяха оспорени в Конституционния съд от омбудсмана Диана Ковачева. Причината –  обричат на зависимост от общинските власти собствениците на имоти. Дори и Върховният касационен съд се произнесе критично, а ВАС беше подробен в аргументите си защо разпоредбите са противоконституционни: 

Първата от тях – чл. 148, ал. 16 ЗУТ, гласи:

„Разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т. ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. При урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до строежа“.

Construction Site Architect - Nikguy / Pixabay
Nikguy / Pixabay

Върховният административен съд подробно разяснява какво значи да се дава разрешение за строеж само при приложен Подробен устройствен план. По отношение на регулацията се счита за приложен в два случая: първият – при сключването на окончателни договори за прехвърляне право на собственост, и вторият– с изплащане на обезщетенията по отчуждителните производства.

„Докато първата хипотеза обвързва собствениците на съседни УПИ-та да сключат окончателни договори за уреждане собствеността върху придаваеми по регулация части от тях към имотите им, то втората хипотеза не зависи от собствениците на УПИ, а изцяло от волята и желанието на общинската администрация да започне и приключи отчуждително производство по ЗОС за частите от УПИ, попадащи в трасето на предвидена, но нереализирана улица, като обект по чл. 205, т. 1 ЗУТ“, заявява ВАС.

Върховните съдии напомнят, и че срокът за започване на отчуждителните процедури е 10 години от влизане в сила на плановете за изграждане на улиците.

„Прилагането на уличната регулация е право и задължение на общината, като срещу бездействието ѝ собствениците на засегнатите имоти не могат да направят нищо. Те могат да приложат регулацията по отношение на вътрешните (странични и към дъно) регулационни линии на УПИ, когато не съвпадат с имотните граници на поземления им имот, като сключат окончателни договори по чл. 15 или 17 ЗУТ, но не и да приложат уличната регулация“.

Срещу приетите промени ВАС обяснява, и че целта на чл. 148, ал. 16 от ЗУТ, е планът за улична регулация да е предварително приложен преди строителството, за да бъде обезпечено изграждането на техническата инфраструктура, т.е. на улиците.

Съдът е категоричен, че въведеното ново условие “несъразмерно засяга и ограничава конституционно защитеното право на собственост”.

Construction Site New Building - SatyaPrem / Pixabay
SatyaPrem / Pixabay

Ето защо според ВАС тази промяна в ЗУТ нарушава основни конституционни права, а именно:

„С това въведената нова мярка съществено намалява обема на правото на собственост, тъй като води до невъзможност на собствениците на УПИ да реализират част от правомощията на това право, а именно да ползват имота си, като го застроят, до настъпване на условието за прилагане на уличната регулация, което е неопределено във времето. В резултат на това те ще търпят значителни имуществени и неимуществени вреди, които не са защитени от законодателя.“

Така  новите промени в ЗУТ водят до задънена улица всеки, който има инвестиционни намерения и спазва закона. От ВАС се аргументират, че законодателят е погазил принципа на пропорционалност на намесата, не е разписал процедура, предпоставки и срокове за прилагане на уличната регулация за УПИ, за което има подадено заявление за издаване на разрешение за строеж или друга възможност за бързо отчуждаване и обезщетяване.

„Безсрочната строителна забрана“ е в разрез с конституционното задължение на законодателя за осигуряване на гаранции и неприкосновеност на правото на собственост по чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията“, пишат върховните съдии. 

На ход е Конституционният съд. А инвеститорите се надяват на ясни правила, за прилагане на закона, а не за търсене на врата в него. 

Автор: Екип Built.bg

close

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Още от Built.bg

Войната в Украйна

Избрано за Вас

Последвайте ни

Най-споделяното от Built.bg

Коментари и анализи

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Инфраструктура

Архитектура

Създателите

Градска среда и Урбанизъм

Бохемски истории

Be Green

Built.bg Podcast

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам