Промените в ЗУТ: Доколко неприкосновено е правото на собственост?

Промени в Закона за устройство на територията, бяха определени от ВАС като недопустими.

Според Върховния административен съд с промените в Закона за устройство на територията, въведената  „безсрочната строителна забрана“ е в разрез с конституционното задължение на законодателя, с което осигурява гаранции и неприкосновеност на правото на собственост.

Хронологията – два текста влязоха в ЗУТ между първо и второ четене и срещу тях остро възразиха  и строителният бранш, и президентът Румен Радев, който дори наложи вето. Въпреки аргументите на бранша и държавния глава, Народното събрание ги прие. 

През лятото същите две разпоредби бяха оспорени в Конституционния съд от омбудсмана Диана Ковачева. Причината –  обричат на зависимост от общинските власти собствениците на имоти. Дори и Върховният касационен съд се произнесе критично, а ВАС беше подробен в аргументите си защо разпоредбите са противоконституционни: 

Първата от тях – чл. 148, ал. 16 ЗУТ, гласи:

„Разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т. ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. При урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до строежа“.

Върховният административен съд подробно разяснява какво значи да се дава разрешение за строеж само при приложен Подробен устройствен план. По отношение на регулацията се счита за приложен в два случая: първият – при сключването на окончателни договори за прехвърляне право на собственост, и вторият– с изплащане на обезщетенията по отчуждителните производства.

„Докато първата хипотеза обвързва собствениците на съседни УПИ-та да сключат окончателни договори за уреждане собствеността върху придаваеми по регулация части от тях към имотите им, то втората хипотеза не зависи от собствениците на УПИ, а изцяло от волята и желанието на общинската администрация да започне и приключи отчуждително производство по ЗОС за частите от УПИ, попадащи в трасето на предвидена, но нереализирана улица, като обект по чл. 205, т. 1 ЗУТ“, заявява ВАС.

Върховните съдии напомнят, и че срокът за започване на отчуждителните процедури е 10 години от влизане в сила на плановете за изграждане на улиците.

„Прилагането на уличната регулация е право и задължение на общината, като срещу бездействието ѝ собствениците на засегнатите имоти не могат да направят нищо. Те могат да приложат регулацията по отношение на вътрешните (странични и към дъно) регулационни линии на УПИ, когато не съвпадат с имотните граници на поземления им имот, като сключат окончателни договори по чл. 15 или 17 ЗУТ, но не и да приложат уличната регулация“.

Срещу приетите промени ВАС обяснява, и че целта на чл. 148, ал. 16 от ЗУТ, е планът за улична регулация да е предварително приложен преди строителството, за да бъде обезпечено изграждането на техническата инфраструктура, т.е. на улиците.

Съдът е категоричен, че въведеното ново условие “несъразмерно засяга и ограничава конституционно защитеното право на собственост”.

Ето защо според ВАС тази промяна в ЗУТ нарушава основни конституционни права, а именно:

„С това въведената нова мярка съществено намалява обема на правото на собственост, тъй като води до невъзможност на собствениците на УПИ да реализират част от правомощията на това право, а именно да ползват имота си, като го застроят, до настъпване на условието за прилагане на уличната регулация, което е неопределено във времето. В резултат на това те ще търпят значителни имуществени и неимуществени вреди, които не са защитени от законодателя.“

Така  новите промени в ЗУТ водят до задънена улица всеки, който има инвестиционни намерения и спазва закона. От ВАС се аргументират, че законодателят е погазил принципа на пропорционалност на намесата, не е разписал процедура, предпоставки и срокове за прилагане на уличната регулация за УПИ, за което има подадено заявление за издаване на разрешение за строеж или друга възможност за бързо отчуждаване и обезщетяване.

„Безсрочната строителна забрана“ е в разрез с конституционното задължение на законодателя за осигуряване на гаранции и неприкосновеност на правото на собственост по чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията“, пишат върховните съдии. 

На ход е Конституционният съд. А инвеститорите се надяват на ясни правила, за прилагане на закона, а не за търсене на врата в него. 

Автор: Екип Built.bg

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ

Още от Built.bg:  Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода