Снимка: “Булгартрансгаз”
- Приоритетните дейности за развитието на инфраструктурата на “Булгартрансгаз” за периода 2024 – 2033 г. са насочени към рехабилитация, модернизация и разширение на съществуващата основна и спомагателна газопреносна инфраструктура и прилежащите й съоръжения.
- Това е заложено в Десетгодишния план за развитие на мрежите на дружеството за периода 2024 – 2033 г., който ще бъде дискутиран на обществено обсъждане в сградата на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) днес. В документа е предвидено още и развитие на междусистемната свързаност и увеличаване на капацитета за съхранение.
Според газопреносното дружество реализацията на този план ще затвърди важното място на България в региона, ще допринесе за развитието на газификацията в страната, както и за постепенната декарбонизация на енергетиката и икономиката в страната.
В периода 2024-2033 г. се предвижда да бъдат реализирани важни проекти, които ще осигурят допълнителна възможност за гарантиране на енергийната сигурност и диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за България и региона, изтъкват от “Булгартрансгаз”.
С реализирането на плановете на дружеството газовата инфраструктура на България ще свързва общия европейски пазар на природен газ с пазарите в Каспийския регион, Централна Азия, Близкия Изток и Източния средиземноморски басейн, пише още в документа.
В пряка връзка с намеренията за развитие на газовата инфраструктура в региона са и разширението на съществуващото газохранилище “Чирен”, както и модернизацията и рехабилитацията на газопреносната мрежа на “Булгартрансгаз”. Реализирането на проектите на дружеството е взаимно обвързано и ще допринесе за ефективността и развитието на единната общоевропейска газова мрежа, допълват от газовия оператор.
Приоритет в инвестиционната дейност на “Булгартрансгаз” е изграждането на нови газопроводни отклонения, чрез които се създават условия за ускоряване на газификацията в страната със съответните ползи за местното население в икономическо, социално и екологично отношение. Предвидено е и изпълнението на проекти за изграждане на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива.
От “Булгартрансгаз” акцентират, че от съществено значение са проектите в областта на водорода за изграждането на нова водородна инфраструктура и оценка за последващ ретрофитинг на съществуващата инфраструктура за осигуряване на пригодност за пренос на водород и водородно-газови смеси.
От дружеството посочват, че потреблението на природен газ в България през 2023 г. е 26 303 гигаватчаса (GWh), като отбелязва спад от около 7 процента спрямо потреблението през 2022 г. (28 203 GWh).
Според “Булгартрансгаз” намалението може да бъде характеризирано като временно и се дължи на меките метеорологични условия през зимата, нестабилността на цените на природния газ в световен мащаб, предприетите мерки за ограничаване на потреблението в ЕС по плана REPowerEU и Регламент (ЕС) 2022/1369, както и последствията от пандемията от COVID-19 и войната в Украйна. През 2024 г. и последващите години се очаква постепенно стабилизиране на пазара на природен газ и завръщане към положителни темпове на растеж на потреблението.
Делът на природния газ в енергийния баланс на страната продължава да е по-нисък в сравнение със средните стойности за страните от ЕС, но има потенциал за значителен и устойчив ръст, предвид развиващата се газификация и ролята на природния газ като преходно гориво към нисковъглеродна икономика.
Преносът на природен газ за потребители в страната (включително количествата пренесени за нагнетяване в подземно газово хранилище “Чирен”) през 2023 г. е 28 645 GWh и спрямо предходната година е намалял с 19 процента.
През 2023 г. се отбелязва значителен ръст спрямо 2022 г. на количествата газ за пренос до трансгранични точки. Това се дължи на нарастващото търсене на пренос на газ по маршрути през България за съседните страни и региона, както и на нарастващата пазарна интеграция в Югоизточна Европа, пише още в Десетгодишния план.
Физически трансгранично пренесените количества природен газ през 2023 г. са 145,573 тераватчаса или над 7,5 процента повече в сравнение с 2022 г. (135,391 тераватчаса). Пренесените количества задоволяват 100 процента от потреблението в Северна Македония и значителна част от потреблението на Гърция и Сърбия.
Очаква се в следващите години, с реализацията на новите проекти за междусистемна свързаност, повишаване на техническия капацитет за пренос и други приоритетни проекти в региона, да се увеличат пренесените количества природен газ и да превишат нивата от 2022 и 2023 г.
Значителният потенциал на региона на Източното Средиземноморие и Югоизточна Европа както за производство на зелен водород, така и за неговия внос от надеждни партньори ще насърчи инвестициите във водородна инфраструктура. “Булгартрансгаз” и гръцкият преносен оператор DESFA S.A. вече работят за взаимосвързване на изцяло нови водородни мрежи, като синхронизират своите решения по отношение на концепциите на два водородни проекта.
Очакваният резултат от изпълнението на настоящия план е значително повишаване на качеството и обема на предлаганите от “Булгартрансгаз” услуги, свързани с транспортирането и съхранението на природен газ, обръщат внимание от газовия оператор.
Енергетика > Коментар
Разширяване на газопреносната си инфраструктура и на водородни проекти: Планът на”Булгартрансгаз” до 2033 г.
Снимка: “Булгартрансгаз”
Според газопреносното дружество реализацията на този план ще затвърди важното място на България в региона, ще допринесе за развитието на газификацията в страната, както и за постепенната декарбонизация на енергетиката и икономиката в страната.
В периода 2024-2033 г. се предвижда да бъдат реализирани важни проекти, които ще осигурят допълнителна възможност за гарантиране на енергийната сигурност и диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за България и региона, изтъкват от “Булгартрансгаз”.
С реализирането на плановете на дружеството газовата инфраструктура на България ще свързва общия европейски пазар на природен газ с пазарите в Каспийския регион, Централна Азия, Близкия Изток и Източния средиземноморски басейн, пише още в документа.
В пряка връзка с намеренията за развитие на газовата инфраструктура в региона са и разширението на съществуващото газохранилище “Чирен”, както и модернизацията и рехабилитацията на газопреносната мрежа на “Булгартрансгаз”. Реализирането на проектите на дружеството е взаимно обвързано и ще допринесе за ефективността и развитието на единната общоевропейска газова мрежа, допълват от газовия оператор.
Приоритет в инвестиционната дейност на “Булгартрансгаз” е изграждането на нови газопроводни отклонения, чрез които се създават условия за ускоряване на газификацията в страната със съответните ползи за местното население в икономическо, социално и екологично отношение. Предвидено е и изпълнението на проекти за изграждане на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива.
От “Булгартрансгаз” акцентират, че от съществено значение са проектите в областта на водорода за изграждането на нова водородна инфраструктура и оценка за последващ ретрофитинг на съществуващата инфраструктура за осигуряване на пригодност за пренос на водород и водородно-газови смеси.
От дружеството посочват, че потреблението на природен газ в България през 2023 г. е 26 303 гигаватчаса (GWh), като отбелязва спад от около 7 процента спрямо потреблението през 2022 г. (28 203 GWh).
Според “Булгартрансгаз” намалението може да бъде характеризирано като временно и се дължи на меките метеорологични условия през зимата, нестабилността на цените на природния газ в световен мащаб, предприетите мерки за ограничаване на потреблението в ЕС по плана REPowerEU и Регламент (ЕС) 2022/1369, както и последствията от пандемията от COVID-19 и войната в Украйна. През 2024 г. и последващите години се очаква постепенно стабилизиране на пазара на природен газ и завръщане към положителни темпове на растеж на потреблението.
Делът на природния газ в енергийния баланс на страната продължава да е по-нисък в сравнение със средните стойности за страните от ЕС, но има потенциал за значителен и устойчив ръст, предвид развиващата се газификация и ролята на природния газ като преходно гориво към нисковъглеродна икономика.
Преносът на природен газ за потребители в страната (включително количествата пренесени за нагнетяване в подземно газово хранилище “Чирен”) през 2023 г. е 28 645 GWh и спрямо предходната година е намалял с 19 процента.
През 2023 г. се отбелязва значителен ръст спрямо 2022 г. на количествата газ за пренос до трансгранични точки. Това се дължи на нарастващото търсене на пренос на газ по маршрути през България за съседните страни и региона, както и на нарастващата пазарна интеграция в Югоизточна Европа, пише още в Десетгодишния план.
Физически трансгранично пренесените количества природен газ през 2023 г. са 145,573 тераватчаса или над 7,5 процента повече в сравнение с 2022 г. (135,391 тераватчаса). Пренесените количества задоволяват 100 процента от потреблението в Северна Македония и значителна част от потреблението на Гърция и Сърбия.
Очаква се в следващите години, с реализацията на новите проекти за междусистемна свързаност, повишаване на техническия капацитет за пренос и други приоритетни проекти в региона, да се увеличат пренесените количества природен газ и да превишат нивата от 2022 и 2023 г.
Значителният потенциал на региона на Източното Средиземноморие и Югоизточна Европа както за производство на зелен водород, така и за неговия внос от надеждни партньори ще насърчи инвестициите във водородна инфраструктура. “Булгартрансгаз” и гръцкият преносен оператор DESFA S.A. вече работят за взаимосвързване на изцяло нови водородни мрежи, като синхронизират своите решения по отношение на концепциите на два водородни проекта.
Очакваният резултат от изпълнението на настоящия план е значително повишаване на качеството и обема на предлаганите от “Булгартрансгаз” услуги, свързани с транспортирането и съхранението на природен газ, обръщат внимание от газовия оператор.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни