През третата година от пандемията има голяма вероятност да се повтори картината от 2021 г. на пазара на недвижими имоти в България. Това прогнозира за БТА Добромир Ганев, председател на Националното сдружение “Недвижими имоти”.
Снимка: publicregister.bg
Очакванията на бранша са цените на жилищата да запазят темпа на растеж от миналата година и той да бъде до 10 на сто, а броят на сделките ще следва миналогодишните стойности, като очакванията са за ръст от около 10-15 процента през първите шест месеца на 2022 г.
Председателят на НСНИ прогнозира да продължи тенденцията на ръст на ипотечните кредити. Позитивните нагласи на бранша са свързани и с присъединяването на България към еврозоната, което е натоварено с очаквания за подобряване на икономиката на България и на доходите на населението. “2024 г. не е толкова далеч, ако се случи всичко планирано”, коментира Добромир Ганев.
Поскъпването на строителните материали средно с около 30 на сто няма как да не се отрази в цените на новото строителство и в този смисъл има очаквания за някои райони в страната, за отделни жилищни проекти, ръстовете в цените да достигнат и 20 на сто през 2022 г., което по-скоро ще е изключение, смята председателят на НСНИ.
Реалните участници на пазара на недвижими имоти
За деветте месеца на миналата година – последните данни на Агенция по вписванията, показват, че сделките с имоти са 172 000 или с 31 на сто повече спрямо 2020 г., каза Добромир Ганев. В повечето случаи купувачите са семейства и това означава, че около 350 000 са българите, които са си купили имот през посочения период.
В страната над 3 милиона души са икономически активни, а около 82 на сто от населението живее в жилище, което е обитавано от собственик, показват данни на Евростат от средата на миналата година.
Средното ниво за ЕС е 44,8 на сто. По този показател България заема трето място в ЕС, като ни изпреварват Румъния и Хърватия. За деветте месеца на 2020 г. броят на сделките е бил 132 000, през 2019 г. – 147 000. Като цяло обемът от сделки през последните десет години е около 210 000 – 220 000 на годишна база, коментира Ганев.
Миналата година за бранша беше без аналог за последната декада
Миналата година за бранша беше без аналог за последната декада и като обем сделки, и като търсене, а това се отрази и върху цените, които нараснаха с около 10-12 на сто в основните активни пазари – големите градове на България, коментира Добромир Ганев.
Той прогнозира, че факторите за тези тенденции на пазара на недвижими имоти ще продължат да оказват влияние и през 2022 г. Очаква се банковата политика в областта на ипотечното кредитиране с добрите условия по заемите да продължи, а нулевите и в някои случаи дори отрицателни лихви по депозитите да се запазят.
Ганев посочи, че миналата година всяка втора жилищна сделка в София е била чрез ипотечно кредитиране, в Пловдив процентът е бил 25, във Варна – 30 на сто. Сериозният ръст на доходите, наблюдаван през миналата година, се очаква да бъде също сред факторите, които ще движат пазара на недвижими имоти и през 2022 г.
Добрите прогнози за развитието на макроикономическите показатели на страната и очакванията на международните финансови институции за ръст на БВП на България с над 4 процента също допринасят за оптимизма в сектора. Позитивните очаквания са свързани и с надеждата за по-решителни действия от страна на новото правителство за справяне с енергийната криза и като цяло за интензивното развитие на икономиката.
Здравната криза имаше своите катализиращи фактори за пазара на недвижими имоти, коментира председателят на НСНИ и напомни за тенденцията от последните две години да купуваме по-големи жилища с пространства за всеки член от семейството. Това предопределя и новосформирана тенденция за интерес към имоти с повече от две спални – под формата на допълнително помещение, специално изградено или преградено, която ще наблюдаваме и през тази година.
Старите панелки или ново строителство
Липсата на достатъчно предлагане на нови жилища през миналата година поради нарушените доставки на материали и суровини и голямото търсене беше сред основните тенденции, които формираха пазара в този му сегмент, който беше и сред най-желаните, каза председателят на НСНИ.
По данни за първата половина на 2021 г. започнатото ново строителство в София бележи ръст от 45-50 процента, а обемът на сделки за столицата отчита идентичен ръст, темпът при сделките за Пловдив е 37 на сто, Варна – 43 на сто, за Бургас – 22 на сто.
Очаква се тази година тенденцията да се запази и купувачите да продължат да се интересуват предимно от този тип строителство, защото това е завършен нов продукт, с разрешение за ползване. Същевременно, според председателя на НСНИ, интересът към незавършено строителство също ще се запази на достатъчно високи нива, предпочитания ще има и към старото строителство, включително и панелното, към което се насочват купувачи с по-малки бюджети.
Има ли балон на пазара на недвижими имоти
Повечето макроикономисти и експерти в бранша са единни, че в момента за балон в недвижимите имоти не може да се говори и не прогнозират да станем свидетели на подобно явление до края на 2022 г. Сега има изключителен интерес към покупката на жилища, който се отразява върху ръста на цените, коментира председателят на НСНИ. Той изтъкна, че балонът предполага изкуствено повишаване на цените на недвижимите имоти на базата на някакви психологически необичайни фактори, докато сега се виждат съвсем реални такива, които определят динамиката на пазара.
Ваканционните имоти
Браншът очаква да продължи положителната тенденция от миналата година и на пазара на ваканционни имоти, като основните купувачи отново ще са българите, коментира Добромир Ганев. Той не се ангажира с прогнозни цени на ваканционните имоти и брой сделки през 2022 г., като допусна, че тенденциите ще са “позитивни, но не за всички имоти”.
Ръстове на обема от сделки с ваканционни имоти миналата година бяха отчетени както в планинските курорти, така и в морските. В Разлог увеличението на сделките с ваканционни имоти беше 87 на сто, в Несебър – 96 на сто, Царево – 89 на сто, Каварна – 43 на сто, Поморие – 42 на сто, Балчик – 34 на сто, Бяла – 14 на сто.
Тези ръстове в обемите на сделки, които говорят за интереса към ваканционните имоти, няма как да не дадат отражение върху цените, каза Добромир Ганев, но допълни, че този сегмент на пазара се отличава с твърде различни по разположение и качество имоти и затова при някои от тях през 2022 г. може да има поскъпване, а при други, към които няма голям интерес, дори и поевтиняване.
Председателят на НСНИ отбеляза, че част от купувачите са българи, които живеят в чужбина, а други са такива, които се прибират в родината си.
Според него тенденцията от 2020 г., според която 37 000 българи са се върнали в страната и са се регистрирали на постоянен адрес, срещу 6000, които са я напуснали, ще продължи да оказва влияние върху пазара на недвижими имоти и през 2022 г., основно върху жилищния сегмент, но ще има отзвук и при ваканционните имоти.
Коментар
Ръст в цените на жилищата и още повече имотни сделки през 2022 г.
През третата година от пандемията има голяма вероятност да се повтори картината от 2021 г. на пазара на недвижими имоти в България. Това прогнозира за БТА Добромир Ганев, председател на Националното сдружение “Недвижими имоти”.
Снимка: publicregister.bg
Очакванията на бранша са цените на жилищата да запазят темпа на растеж от миналата година и той да бъде до 10 на сто, а броят на сделките ще следва миналогодишните стойности, като очакванията са за ръст от около 10-15 процента през първите шест месеца на 2022 г.
Председателят на НСНИ прогнозира да продължи тенденцията на ръст на ипотечните кредити. Позитивните нагласи на бранша са свързани и с присъединяването на България към еврозоната, което е натоварено с очаквания за подобряване на икономиката на България и на доходите на населението. “2024 г. не е толкова далеч, ако се случи всичко планирано”, коментира Добромир Ганев.
Поскъпването на строителните материали средно с около 30 на сто няма как да не се отрази в цените на новото строителство и в този смисъл има очаквания за някои райони в страната, за отделни жилищни проекти, ръстовете в цените да достигнат и 20 на сто през 2022 г., което по-скоро ще е изключение, смята председателят на НСНИ.
Реалните участници на пазара на недвижими имоти
За деветте месеца на миналата година – последните данни на Агенция по вписванията, показват, че сделките с имоти са 172 000 или с 31 на сто повече спрямо 2020 г., каза Добромир Ганев. В повечето случаи купувачите са семейства и това означава, че около 350 000 са българите, които са си купили имот през посочения период.
В страната над 3 милиона души са икономически активни, а около 82 на сто от населението живее в жилище, което е обитавано от собственик, показват данни на Евростат от средата на миналата година.
Средното ниво за ЕС е 44,8 на сто. По този показател България заема трето място в ЕС, като ни изпреварват Румъния и Хърватия. За деветте месеца на 2020 г. броят на сделките е бил 132 000, през 2019 г. – 147 000. Като цяло обемът от сделки през последните десет години е около 210 000 – 220 000 на годишна база, коментира Ганев.
Миналата година за бранша беше без аналог за последната декада
Миналата година за бранша беше без аналог за последната декада и като обем сделки, и като търсене, а това се отрази и върху цените, които нараснаха с около 10-12 на сто в основните активни пазари – големите градове на България, коментира Добромир Ганев.
Той прогнозира, че факторите за тези тенденции на пазара на недвижими имоти ще продължат да оказват влияние и през 2022 г. Очаква се банковата политика в областта на ипотечното кредитиране с добрите условия по заемите да продължи, а нулевите и в някои случаи дори отрицателни лихви по депозитите да се запазят.
Ганев посочи, че миналата година всяка втора жилищна сделка в София е била чрез ипотечно кредитиране, в Пловдив процентът е бил 25, във Варна – 30 на сто. Сериозният ръст на доходите, наблюдаван през миналата година, се очаква да бъде също сред факторите, които ще движат пазара на недвижими имоти и през 2022 г.
Добрите прогнози за развитието на макроикономическите показатели на страната и очакванията на международните финансови институции за ръст на БВП на България с над 4 процента също допринасят за оптимизма в сектора. Позитивните очаквания са свързани и с надеждата за по-решителни действия от страна на новото правителство за справяне с енергийната криза и като цяло за интензивното развитие на икономиката.
Здравната криза имаше своите катализиращи фактори за пазара на недвижими имоти, коментира председателят на НСНИ и напомни за тенденцията от последните две години да купуваме по-големи жилища с пространства за всеки член от семейството. Това предопределя и новосформирана тенденция за интерес към имоти с повече от две спални – под формата на допълнително помещение, специално изградено или преградено, която ще наблюдаваме и през тази година.
Старите панелки или ново строителство
Липсата на достатъчно предлагане на нови жилища през миналата година поради нарушените доставки на материали и суровини и голямото търсене беше сред основните тенденции, които формираха пазара в този му сегмент, който беше и сред най-желаните, каза председателят на НСНИ.
По данни за първата половина на 2021 г. започнатото ново строителство в София бележи ръст от 45-50 процента, а обемът на сделки за столицата отчита идентичен ръст, темпът при сделките за Пловдив е 37 на сто, Варна – 43 на сто, за Бургас – 22 на сто.
Очаква се тази година тенденцията да се запази и купувачите да продължат да се интересуват предимно от този тип строителство, защото това е завършен нов продукт, с разрешение за ползване. Същевременно, според председателя на НСНИ, интересът към незавършено строителство също ще се запази на достатъчно високи нива, предпочитания ще има и към старото строителство, включително и панелното, към което се насочват купувачи с по-малки бюджети.
Има ли балон на пазара на недвижими имоти
Повечето макроикономисти и експерти в бранша са единни, че в момента за балон в недвижимите имоти не може да се говори и не прогнозират да станем свидетели на подобно явление до края на 2022 г. Сега има изключителен интерес към покупката на жилища, който се отразява върху ръста на цените, коментира председателят на НСНИ. Той изтъкна, че балонът предполага изкуствено повишаване на цените на недвижимите имоти на базата на някакви психологически необичайни фактори, докато сега се виждат съвсем реални такива, които определят динамиката на пазара.
Ваканционните имоти
Браншът очаква да продължи положителната тенденция от миналата година и на пазара на ваканционни имоти, като основните купувачи отново ще са българите, коментира Добромир Ганев. Той не се ангажира с прогнозни цени на ваканционните имоти и брой сделки през 2022 г., като допусна, че тенденциите ще са “позитивни, но не за всички имоти”.
Ръстове на обема от сделки с ваканционни имоти миналата година бяха отчетени както в планинските курорти, така и в морските. В Разлог увеличението на сделките с ваканционни имоти беше 87 на сто, в Несебър – 96 на сто, Царево – 89 на сто, Каварна – 43 на сто, Поморие – 42 на сто, Балчик – 34 на сто, Бяла – 14 на сто.
Тези ръстове в обемите на сделки, които говорят за интереса към ваканционните имоти, няма как да не дадат отражение върху цените, каза Добромир Ганев, но допълни, че този сегмент на пазара се отличава с твърде различни по разположение и качество имоти и затова при някои от тях през 2022 г. може да има поскъпване, а при други, към които няма голям интерес, дори и поевтиняване.
Председателят на НСНИ отбеляза, че част от купувачите са българи, които живеят в чужбина, а други са такива, които се прибират в родината си.
Според него тенденцията от 2020 г., според която 37 000 българи са се върнали в страната и са се регистрирали на постоянен адрес, срещу 6000, които са я напуснали, ще продължи да оказва влияние върху пазара на недвижими имоти и през 2022 г., основно върху жилищния сегмент, но ще има отзвук и при ваканционните имоти.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни