Престижно, удобно и в много случаи перспективно се оказва притежаването на имот “втори дом” – жилище в своята или в друга страна, в което собствениците най-често се отдават на почивка. Затова никак не е без значение коя е чуждата държава, какво предлага като условия на пребиваване, нито пък какви са разходите за поддръжка на тази собственост или възможностите тя да бъде препродадена, ако не на по-добра цена, поне без голяма загуба.
Известно е, че сред чужденците у нас най-много такива имоти притежават руски граждани. Пандемията, а след нея и войната в Украйна, обаче поставят твърде много въпросителни около представата за безгрижна почивка във ваканционния имот.
Около 50 000 руски граждани се очаква да дойдат в България тази година с полети през Истанбул, Дубай и Белград, част от тях с имоти в България, каза за БТА доц. д-р инж. Румен Драганов, дългогодишен експерт в сферата на туризма и преподавател. Това обаче е минимумът, който те са постигнали през пандемичната 2020 г. – за сравнение в предходни години са били 550 000, в годините на социализма надхвърляха милион, посочи Драганов.
Макар да не разполага с точни данни, той предположи, че тези имоти в България са повече от 200 000 – не само по морето, а и във вътрешността на страната, като някои от тях са притежание и на семейства в смесени бракове.
“За някои руснаци е много добре, че имат имоти тук точно в тази ситуация, защото България е сигурна дестинация. Има и такива, които не са съгласни със случващото се в Русия и искат да се дистанцират”, коментира той.
Загубен ли е руският пазар на туристи у нас? В този момент – да, категоричен е Драганов, който е директор на Института за анализи и оценки в туризма. Според него обаче пазарът със сигурност ще се възстанови, когато международната обстановка го позволи.
“Има руски граждани, които продават жилищата си, но причините са основно икономически, в никакъв случай не се базират на отношението на българите към руснаците, напротив, чувстват се много по-стабилно тук и имат много по-голямо желание да почиват тук, вместо да ходят например в Турция”, показват наблюденията на Христо Николов, председател на Управителния съвет на Сдружение “С Русия за вяра, единение и култура – Несебър”, в което членуват над 550 души, повече от половината от които са руснаци. Сдружението съществува от 2016 г., като първоначалната му идея е била приобщаване на руската диаспора у нас чрез различни културни чествания.
Санкциите на ЕС обаче категорично им влияят негативно. Заради забраната за полети, руснаците с имоти у нас пътуват през Турция, което много оскъпява посещенията им. Христо Николов дава и конкретен пример: “От Санкт Петербург полет през Сочи и през Турция е коствал на пътуващ 1500 евро, това е огромна сума”.
Известният като “Малката Русия” квартал в Поморие пустее, а тенденцията е за продажба на наличните апартаменти в него. “В момента руска реч не се чува в града”, каза кметът на Поморие Иван Алексиев.
По думите му отливът е започнал още преди две години с настъпването на пандемията и ограничаването на пътуванията. “Все по-мако руски граждани започнаха да идват, инфлацията и сриването на руската рубла също им повлия и започна този процес на продажба на апартаменти, който вече тече две, даже трета година.
Основно руските граждани, които имат собственост, идват през лятото. Миналото лято и по-миналото нямаше толкова много руснаци, а заради войната в Украйна масово се продават жилища, които са тяхна собственост”, посочи той.
В момента изключително малък брой руснаци са в Поморие, а като собственост в последните две-три години поне половината жилища са продадени, каза още кметът.
Наблюденията му показват, че войната в Украйна не ги е накарала да дойдат у нас и в момента по-скоро си стоят в Русия. “Зимата при нас бяха основно по-възрастни хора, пенсионери, на които климатът им понася и техните близки им помагат, но явно са се прибрали, в момента не ги виждам в града”, каза Алексиев.
Има ли пазар в момента за имотите “втори дом”? И да, и не. Не липсват руснаци, желаещи да продадат собствеността си у нас, но на практика това сега е невъзможно.
Такива имоти в България са притежание най-вече на средностатистическия руснак, който често е изтеглил и кредит за покупката, и са придобити срещу немалки суми, твърди Гинка Тодорова, управител на Агенция за недвижими имоти “Ем Джи Естейт” (MG Estate) с офиси в Бургас и в Приморско. Обезценяването на руската рубла принуждава част от собствениците да се разделят с недвижимостите. Друг удар идва с коронакризата, а войната в Украйна окончателно изправя много от тях пред ситуация без избор.
Пътуването им до България е трудно и скъпо, за някои е проблем да обслужват кредитите си, които са в евро, има разходи за поддръжка на имот, който в крайна сметка не могат да ползват, изброява Тодорова. Така решението за продажба идва естествено, но санкциите срещу Русия и конкретно тези, свързани с разплащанията, на практика замразяват тези сделки.
По думите й въпреки цялостната ситуация не може да се очаква тези имоти да бъдат купени на безценица и се предлагат на цени, адекватни на пазара в момента.
Автор: Веселина Йорданова, БТА
Коментар
Руснаци продават своя “втори дом” у нас по икономически причини
Престижно, удобно и в много случаи перспективно се оказва притежаването на имот “втори дом” – жилище в своята или в друга страна, в което собствениците най-често се отдават на почивка. Затова никак не е без значение коя е чуждата държава, какво предлага като условия на пребиваване, нито пък какви са разходите за поддръжка на тази собственост или възможностите тя да бъде препродадена, ако не на по-добра цена, поне без голяма загуба.
Известно е, че сред чужденците у нас най-много такива имоти притежават руски граждани. Пандемията, а след нея и войната в Украйна, обаче поставят твърде много въпросителни около представата за безгрижна почивка във ваканционния имот.
Около 50 000 руски граждани се очаква да дойдат в България тази година с полети през Истанбул, Дубай и Белград, част от тях с имоти в България, каза за БТА доц. д-р инж. Румен Драганов, дългогодишен експерт в сферата на туризма и преподавател. Това обаче е минимумът, който те са постигнали през пандемичната 2020 г. – за сравнение в предходни години са били 550 000, в годините на социализма надхвърляха милион, посочи Драганов.
Макар да не разполага с точни данни, той предположи, че тези имоти в България са повече от 200 000 – не само по морето, а и във вътрешността на страната, като някои от тях са притежание и на семейства в смесени бракове.
“За някои руснаци е много добре, че имат имоти тук точно в тази ситуация, защото България е сигурна дестинация. Има и такива, които не са съгласни със случващото се в Русия и искат да се дистанцират”, коментира той.
Загубен ли е руският пазар на туристи у нас? В този момент – да, категоричен е Драганов, който е директор на Института за анализи и оценки в туризма. Според него обаче пазарът със сигурност ще се възстанови, когато международната обстановка го позволи.
“Има руски граждани, които продават жилищата си, но причините са основно икономически, в никакъв случай не се базират на отношението на българите към руснаците, напротив, чувстват се много по-стабилно тук и имат много по-голямо желание да почиват тук, вместо да ходят например в Турция”, показват наблюденията на Христо Николов, председател на Управителния съвет на Сдружение “С Русия за вяра, единение и култура – Несебър”, в което членуват над 550 души, повече от половината от които са руснаци. Сдружението съществува от 2016 г., като първоначалната му идея е била приобщаване на руската диаспора у нас чрез различни културни чествания.
Санкциите на ЕС обаче категорично им влияят негативно. Заради забраната за полети, руснаците с имоти у нас пътуват през Турция, което много оскъпява посещенията им. Христо Николов дава и конкретен пример: “От Санкт Петербург полет през Сочи и през Турция е коствал на пътуващ 1500 евро, това е огромна сума”.
Известният като “Малката Русия” квартал в Поморие пустее, а тенденцията е за продажба на наличните апартаменти в него. “В момента руска реч не се чува в града”, каза кметът на Поморие Иван Алексиев.
По думите му отливът е започнал още преди две години с настъпването на пандемията и ограничаването на пътуванията. “Все по-мако руски граждани започнаха да идват, инфлацията и сриването на руската рубла също им повлия и започна този процес на продажба на апартаменти, който вече тече две, даже трета година.
Основно руските граждани, които имат собственост, идват през лятото. Миналото лято и по-миналото нямаше толкова много руснаци, а заради войната в Украйна масово се продават жилища, които са тяхна собственост”, посочи той.
В момента изключително малък брой руснаци са в Поморие, а като собственост в последните две-три години поне половината жилища са продадени, каза още кметът.
Наблюденията му показват, че войната в Украйна не ги е накарала да дойдат у нас и в момента по-скоро си стоят в Русия. “Зимата при нас бяха основно по-възрастни хора, пенсионери, на които климатът им понася и техните близки им помагат, но явно са се прибрали, в момента не ги виждам в града”, каза Алексиев.
Има ли пазар в момента за имотите “втори дом”? И да, и не. Не липсват руснаци, желаещи да продадат собствеността си у нас, но на практика това сега е невъзможно.
Такива имоти в България са притежание най-вече на средностатистическия руснак, който често е изтеглил и кредит за покупката, и са придобити срещу немалки суми, твърди Гинка Тодорова, управител на Агенция за недвижими имоти “Ем Джи Естейт” (MG Estate) с офиси в Бургас и в Приморско. Обезценяването на руската рубла принуждава част от собствениците да се разделят с недвижимостите. Друг удар идва с коронакризата, а войната в Украйна окончателно изправя много от тях пред ситуация без избор.
Пътуването им до България е трудно и скъпо, за някои е проблем да обслужват кредитите си, които са в евро, има разходи за поддръжка на имот, който в крайна сметка не могат да ползват, изброява Тодорова. Така решението за продажба идва естествено, но санкциите срещу Русия и конкретно тези, свързани с разплащанията, на практика замразяват тези сделки.
По думите й въпреки цялостната ситуация не може да се очаква тези имоти да бъдат купени на безценица и се предлагат на цени, адекватни на пазара в момента.
Автор: Веселина Йорданова, БТА
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни