Източник: БТА/ Снимка: AP
“Хамас”, Иран, Сирия: доста различните интереси на Израел и Русия през годините водят до бавно влошаване на отношенията, което рязко се ускори след безпрецедентната атака на “Хамас” на израелска територия, смятат експерти и наблюдатели.
Фактът, че Москва не осъди атаката от 7 октомври, въпреки че сред убитите около 1140 души имаше и руски граждани, е “гнусно предателство”, казва израелският историк Семьон Голдин.
Русия, която прие в Москва ръководители на “Хамас” за преки преговори за освобождаването на хора, взети за заложници от палестинското ислямистко движение на 7 октомври и държани в Газа, е на “страната на агресора, а не на наша страна”, казва специалистът по Русия от Еврейския университет в Йерусалим.
Руският президент Владимир Путин сравни обсадата на Газа от Израел с тази на Ленинград от нацистите. Освен това Русия поддържа в ООН идеята за спиране на огъня във войната в ивицата Газа, която Израел води в отговор на атаката от 7 октомври и в рамките на която според правителството на “Хамас” са загинали повече от 19 450 палестинци.
“Това е голямо събитие, което ни разкрива апостериори (от латински: a posteriori – “въз основа на опита” – бел. ред.), че привидното сближаване” след разпадането на СССР през 1991 г. “е било дълбоко илюзорно”, казва израелският лингвист Сирил Асланов.
Тръгналата по пътя към демокрацията Русия тогава си сътрудничеше с Израел в голям брой политически и културни области. Преселението от Русия в Израел доби масов характер. Връзките на всички нива се развиваха бързо през това десетилетие, като бяха положени усилия за оставяне в миналото на антисемитските кампании в Съветския съюз, в рамките на които се пречеше на евреите да емигрират в една страна, за която съветските власти смятаха, че е съюзник на Запада.
Времето, в което Асланов пътува от Русия за Израел и от Израел за Русия, за да разпространява еврейската култура в руските университети, изглежда обаче все по-далечно.
Понастоящем Израел съветва гражданите си да не посещават някои руски региони, в които се наблюдава нова вълна на рязко засилване на антиеврейските настроения.
Кадрите от летището в Дагестан, на което нахлу враждебна тълпа при пристигането на самолет от Тел Авив в края на октомври, възкреси лоши спомени: спомените за погромите във времената на Руската империя.
“Израел хранеше илюзии, както и всички западни демокрации”, казва Асланов. Въпреки това, след като руските сили нахлуха в Украйна, Израел не се присъедини към санкциите срещу Москва. Освен това Израел първоначално не доставяше военно оборудване на Украйна, но тази политика се промени.
Израел искаше да съхрани свободата си на действие в Сирия, където Русия “контролира въздушното пространство и разрешава на Израел” да нанася удари по проирански бойци и да пречи на доставката на оръжия от Иран, казва бившият израелски посланик в Русия Аркадий Милман.
Откакто руските сили нахлуха в Украйна в началото на миналата година, ясно се оформи ос Иран-Русия, като Техеран доставя дронове камикадзе на Москва.
“Ясно е, че в замяна Иран иска Русия да неутрализира Израел в Сирия, а това е неприемливо за Израел”, казва Едуард Уейсбанд, асоцииран изследовател в “Ню Юръп колидж” (New Europe College).
Индикация, че ситуацията е тежка, са критиките на израелския премиер Бенямин Нетаняху срещу “опасното сътрудничество между Русия и Иран” и изразяването на недоволство от позициите на Кремъл в ООН.
Към това се прибавят и все по-сериозните опасения, че в близко бъдеще Ислямската република, която се кани да унищожи Израел, може да се сдобие с атомна бомба.
Скорошната визита в Москва на иранския президент Ебрахим Раиси само подчертава всичко това. “Както казват Съединените щати, Израел на практика е изправен срещу този антизападен алианс”, казва Милман, който започва кариерата си в Съветския съюз.
Признаците за охлаждане на отношенията стават все повече с времето. Израел се сближава с Украйна и Русия “взе мерки срещу руския клон на Еврейската агенция”, натоварена с оказването на помощ на евреите, които искат да емигрират в Израел, припомня Милман, научен работник в Института за изследване на националната сигурност в Тел Авив.
С подкрепата си за създаване на палестинска държава Кремъл преследва амбицията си да се покаже като движеща сила за страните от Юга и като защитник на “православните християни в Светите земи”, изтъква Уейсбанд.
Владимир Путин всъщност претендира, че Русия е собственик на комплекс в Йерусалим, който включва църквата “Александър Невски”, построена в имот, купен от цар Александър Втори.
Въпреки всички тези разногласия диалогът продължава, Владимир Путин и Бенямин Нетаняху все още си говорят, отбелязва Семьон Голдин.
