Автор: Джон Данишевски, Асошиейтед прес
Кризата в Украйна едва ли отминава – сблъсък на две гледни точки за света, който може да разтърси Европа. Тя носи ехото на Студената война и възкресява една идея, останала от Ялтенската конференция през 1945 г.: Западът трябва да уважава руската сфера на влияние в Централна и Източна Европа.
Откакто дойде на власт през 2000 г., руският президент Владимир Путин работи постоянно и систематично, за да промени това, което той смята за унизително разпадане на Съветския съюз преди 30 години.
Докато струпва войски по границата с Украйна и провежда военни учения в Беларус, близо до границите на страните от НАТО Полша и Литва, Путин настоява на Украйна да бъде забранено да упражнява суверенното си право да се присъедини към западния алианс, както и да бъдат ограничени други действия на НАТО, като например разполагането на войски в страните от бившия съветски блок.
НАТО каза, че исканията са неприемливи и че присъединяването към алианса е право на всяка страна и не застрашава Русия. Критиците на Путин твърдят, че това, от което той наистина се страхува, не е НАТО, а появата на демократична, просперираща Украйна, която може да предложи алтернатива на все по-авторитарното управление на Путин и която руснаците е възможно да намерят за привлекателна.
Настоящите искания на Русия се основават на дългогодишното чувство за несправедливост на Путин и отхвърлянето от негова страна на Украйна и Беларус като наистина отделни, суверенни държави. Според него те са част от една много по-стара рускоезична и православна родина, към която трябва да се присъединят или поне да бъдат приятелски настроени към Москва.
В разглеждащ цяло хилядолетие трактат от миналото лято, озаглавен “Историческото единство на руснаците и украинците”, Путин разкри плановете си. Той настоява, че днешното разделяне на Русия, Украйна и Беларус на отделни държави е изкуствено, дължащо се до голяма степен на политически грешки по време на съветския период, а в случая с Украйна е движено от злонамерен “антируски проект”, подкрепян от Вашингтон от 2014 г. насам.
Неговият рускоцентричен възглед за региона представлява решаващо изпитание за президента на САЩ Джо Байдън, който вече се бори с кризи на множество вътрешни фронтове: пандемията от коронавируса; съживяването на инфлацията; разделената нация, в която голяма част от електората отказва да признае президентството му; както и Конгресът, който блокира много от неговите социални и климатични цели.
Байдън изключи възможността за военна намеса в подкрепа на Украйна, а вместо това използва интензивна дипломация и мобилизира западните съюзници да подкрепят обещаните от него строги и болезнени санкции срещу Русия, ако тя се осмели да нахлуе в Украйна.
Но в зависимост от това как ще се развие ситуацията, той призна, че може да има проблеми да задържи обединени всички съюзници.
Руският лидер вече веднъж нахлу в Украйна, но без да предизвика особена реакция. Русия си върна Крим от Украйна през 2014 г. и подкрепи проруските украински сепаратисти, които се борят срещу правителството в Киев в региона на Донбас – тиха война, в която са загинали 14 000 души, сред които повече от 3000 цивилни.
Стратегията на Путин е да се опита да възстанови властта и да очертае сфера на влияние, която Русия загуби с падането на Берлинската стена, поне в района на бившия Съветски съюз. Той се възмущава от това, което смята за западно навлизане в страните от бившия Варшавски договор, които някога са представлявали просъветски буфер между СССР и НАТО.
През 1999 г. беше позволено да се присъединят към НАТО на Полша, Унгария и Чехия , а през 2004 г. – на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия.
Подложени на съветско господство след Втората световна война, страните желаеха да се присъединят към западния отбранителен съюз и западната система на свободния пазар, за да си осигурят независимост и просперитет след вдигането на Желязната завеса.
По сходни причини Украйна и Грузия също желаят членство и бяха признати от НАТО като имащи амбиция да влязат в алианса. Украинският президент Володимир Зеленски призова западните лидери да приемат като неотложна молбата на Украйна за присъединяване като сигнал към Москва, че Западът ще защитава независимостта на Украйна.
Русия твърди, че разширяването на НАТО нарушава ангажиментите, поети към нея след рухването на Берлинската стена в замяна на съгласието й за обединението на Германия. Представители на САЩ отричат да са давани такива обещания.
В началото на своето президентство Путин не се противопоставяше категорично на НАТО. В интервю за Би Би Си през 2000 г. той намекна, че Русия дори може да се заинтересува от присъединяване; години по-късно той заяви, че е повдигнал тази перспектива пред президента на САЩ Бил Клинтън, преди той да се оттегли от поста през 2001 г.
Сега обаче Путин смята, че алиансът застрашава сигурността на Русия.
Но по-новите страни членки на НАТО са на противоположното мнение. Те смятат, че Русия, която може да се похвали с най-голямата армия в региона и огромен ядрен арсенал, е истинската заплаха, поради което са побързали да се присъединят към НАТО – страхувайки се, че една укрепнала Русия може някой ден да се опита да възстанови господството си.
Оспорваните избори в Беларус доведоха до продължили месеци наред масови демонстрации срещу дългогодишния беларуски лидер Александър Лукашенко. Отчужден от собствения си народ и непризнат от Запада като легитимен президент, Лукашенко се приближава все повече към защитната прегръдка на Путин.
По подобен начин, след граждански вълнения в Казахстан преди броени седмици, Русия изпрати войски в рамките на мироопазваща мисия на Организацията на Oоговора за колективна сигурност – ръководен от нея алианс – за да помогнат на президента на тази бивша съветска република да възстанови реда. След това тези войски напуснаха страната.
Целта на Путин е да възстанови връзките си с бившите съседи на Русия от съветско време, като същевременно предизвика и раздели Запада. Вместо да води Русия в по-демократична посока, той изглежда отхвърля самата идея за либерална демокрация като устойчив модел, като я разглежда по-скоро като хитрина, която Западът използва, за да преследва собствените си цели и да унижава своите врагове.
Путин дойде на власт, обещавайки да възвърне на Русия чувството за величие. Той си върна икономическия контрол от олигарсите, смаза бунтовниците в Чечения, постепенно задуши независимите медии и увеличи инвестициите в армията. Неотдавна Путин забрани и малкото останали руски организации за защита на правата на човека.
Отвъд границите на Русия тайните му служби убиват критици и се месят в избори в чужбина, включително предлагайки тайна подкрепа за избирането на Доналд Тръмп през 2016 г., за кампанията за Брекзит във Великобритания и за различни десни европейски партии, които се противопоставят на европейската интеграция.
През 2019 г. той заяви в интервю, че “либерализмът е остарял”, намеквайки, че доминиращият западен идеал за либерална демокрация вече няма място в света. Идеята, че украинците са независими и биха могли свободно да избират собствените си съюзи, за него просто е коварен опит да бъде изиграна Русия.
“Всички хитрувания, свързани с антируския проект, са ни ясни. И ние никога няма да позволим нашите исторически територии и близките ни народи, които живеят там, да бъдат използвани срещу Русия. А на тези, които ще предприемат подобен опит, искам да кажа, че по този начин те ще унищожат собствената си страна”, написа Путин в свое есе през лятото на миналата година.
“Убеден съм, че истински суверенитет на Украйна е възможен само в партньорство с Русия”, подчерта той.
Предизвикателството пред Байдън, НАТО и Европейския съюз е дали тяхната колективна решимост и солидарност могат да защитят визията на Украйна за себе си като част от Запада и дали руските националистически амбиции на Путин в региона ще успеят или не.
Източник: БТА
Коментар
Специален анализ: Кризата в Украйна е сблъсък на два мирогледа
Автор: Джон Данишевски, Асошиейтед прес
Кризата в Украйна едва ли отминава – сблъсък на две гледни точки за света, който може да разтърси Европа. Тя носи ехото на Студената война и възкресява една идея, останала от Ялтенската конференция през 1945 г.: Западът трябва да уважава руската сфера на влияние в Централна и Източна Европа.
Откакто дойде на власт през 2000 г., руският президент Владимир Путин работи постоянно и систематично, за да промени това, което той смята за унизително разпадане на Съветския съюз преди 30 години.
Докато струпва войски по границата с Украйна и провежда военни учения в Беларус, близо до границите на страните от НАТО Полша и Литва, Путин настоява на Украйна да бъде забранено да упражнява суверенното си право да се присъедини към западния алианс, както и да бъдат ограничени други действия на НАТО, като например разполагането на войски в страните от бившия съветски блок.
НАТО каза, че исканията са неприемливи и че присъединяването към алианса е право на всяка страна и не застрашава Русия. Критиците на Путин твърдят, че това, от което той наистина се страхува, не е НАТО, а появата на демократична, просперираща Украйна, която може да предложи алтернатива на все по-авторитарното управление на Путин и която руснаците е възможно да намерят за привлекателна.
Настоящите искания на Русия се основават на дългогодишното чувство за несправедливост на Путин и отхвърлянето от негова страна на Украйна и Беларус като наистина отделни, суверенни държави. Според него те са част от една много по-стара рускоезична и православна родина, към която трябва да се присъединят или поне да бъдат приятелски настроени към Москва.
В разглеждащ цяло хилядолетие трактат от миналото лято, озаглавен “Историческото единство на руснаците и украинците”, Путин разкри плановете си. Той настоява, че днешното разделяне на Русия, Украйна и Беларус на отделни държави е изкуствено, дължащо се до голяма степен на политически грешки по време на съветския период, а в случая с Украйна е движено от злонамерен “антируски проект”, подкрепян от Вашингтон от 2014 г. насам.
Неговият рускоцентричен възглед за региона представлява решаващо изпитание за президента на САЩ Джо Байдън, който вече се бори с кризи на множество вътрешни фронтове: пандемията от коронавируса; съживяването на инфлацията; разделената нация, в която голяма част от електората отказва да признае президентството му; както и Конгресът, който блокира много от неговите социални и климатични цели.
Байдън изключи възможността за военна намеса в подкрепа на Украйна, а вместо това използва интензивна дипломация и мобилизира западните съюзници да подкрепят обещаните от него строги и болезнени санкции срещу Русия, ако тя се осмели да нахлуе в Украйна.
Но в зависимост от това как ще се развие ситуацията, той призна, че може да има проблеми да задържи обединени всички съюзници.
Руският лидер вече веднъж нахлу в Украйна, но без да предизвика особена реакция. Русия си върна Крим от Украйна през 2014 г. и подкрепи проруските украински сепаратисти, които се борят срещу правителството в Киев в региона на Донбас – тиха война, в която са загинали 14 000 души, сред които повече от 3000 цивилни.
Стратегията на Путин е да се опита да възстанови властта и да очертае сфера на влияние, която Русия загуби с падането на Берлинската стена, поне в района на бившия Съветски съюз. Той се възмущава от това, което смята за западно навлизане в страните от бившия Варшавски договор, които някога са представлявали просъветски буфер между СССР и НАТО.
През 1999 г. беше позволено да се присъединят към НАТО на Полша, Унгария и Чехия , а през 2004 г. – на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия.
Подложени на съветско господство след Втората световна война, страните желаеха да се присъединят към западния отбранителен съюз и западната система на свободния пазар, за да си осигурят независимост и просперитет след вдигането на Желязната завеса.
По сходни причини Украйна и Грузия също желаят членство и бяха признати от НАТО като имащи амбиция да влязат в алианса. Украинският президент Володимир Зеленски призова западните лидери да приемат като неотложна молбата на Украйна за присъединяване като сигнал към Москва, че Западът ще защитава независимостта на Украйна.
Русия твърди, че разширяването на НАТО нарушава ангажиментите, поети към нея след рухването на Берлинската стена в замяна на съгласието й за обединението на Германия. Представители на САЩ отричат да са давани такива обещания.
В началото на своето президентство Путин не се противопоставяше категорично на НАТО. В интервю за Би Би Си през 2000 г. той намекна, че Русия дори може да се заинтересува от присъединяване; години по-късно той заяви, че е повдигнал тази перспектива пред президента на САЩ Бил Клинтън, преди той да се оттегли от поста през 2001 г.
Сега обаче Путин смята, че алиансът застрашава сигурността на Русия.
Но по-новите страни членки на НАТО са на противоположното мнение. Те смятат, че Русия, която може да се похвали с най-голямата армия в региона и огромен ядрен арсенал, е истинската заплаха, поради което са побързали да се присъединят към НАТО – страхувайки се, че една укрепнала Русия може някой ден да се опита да възстанови господството си.
Оспорваните избори в Беларус доведоха до продължили месеци наред масови демонстрации срещу дългогодишния беларуски лидер Александър Лукашенко. Отчужден от собствения си народ и непризнат от Запада като легитимен президент, Лукашенко се приближава все повече към защитната прегръдка на Путин.
По подобен начин, след граждански вълнения в Казахстан преди броени седмици, Русия изпрати войски в рамките на мироопазваща мисия на Организацията на Oоговора за колективна сигурност – ръководен от нея алианс – за да помогнат на президента на тази бивша съветска република да възстанови реда. След това тези войски напуснаха страната.
Целта на Путин е да възстанови връзките си с бившите съседи на Русия от съветско време, като същевременно предизвика и раздели Запада. Вместо да води Русия в по-демократична посока, той изглежда отхвърля самата идея за либерална демокрация като устойчив модел, като я разглежда по-скоро като хитрина, която Западът използва, за да преследва собствените си цели и да унижава своите врагове.
Путин дойде на власт, обещавайки да възвърне на Русия чувството за величие. Той си върна икономическия контрол от олигарсите, смаза бунтовниците в Чечения, постепенно задуши независимите медии и увеличи инвестициите в армията. Неотдавна Путин забрани и малкото останали руски организации за защита на правата на човека.
Отвъд границите на Русия тайните му служби убиват критици и се месят в избори в чужбина, включително предлагайки тайна подкрепа за избирането на Доналд Тръмп през 2016 г., за кампанията за Брекзит във Великобритания и за различни десни европейски партии, които се противопоставят на европейската интеграция.
През 2019 г. той заяви в интервю, че “либерализмът е остарял”, намеквайки, че доминиращият западен идеал за либерална демокрация вече няма място в света. Идеята, че украинците са независими и биха могли свободно да избират собствените си съюзи, за него просто е коварен опит да бъде изиграна Русия.
“Всички хитрувания, свързани с антируския проект, са ни ясни. И ние никога няма да позволим нашите исторически територии и близките ни народи, които живеят там, да бъдат използвани срещу Русия. А на тези, които ще предприемат подобен опит, искам да кажа, че по този начин те ще унищожат собствената си страна”, написа Путин в свое есе през лятото на миналата година.
“Убеден съм, че истински суверенитет на Украйна е възможен само в партньорство с Русия”, подчерта той.
Предизвикателството пред Байдън, НАТО и Европейския съюз е дали тяхната колективна решимост и солидарност могат да защитят визията на Украйна за себе си като част от Запада и дали руските националистически амбиции на Путин в региона ще успеят или не.
Източник: БТА
Още от Built.bg
Коментар
“Новите пътища на коприната”: Италия върви по тънко въже
Водещите световни икономики искат да се конкурират с китайския проект “Нови пътища на коприната” или “Един пояс, един път”. С тази цел на провелата се миналата седмица среща на
05.28.2023
Коментар
Европейски нюзрум: По-малкото с по-голяма тежест във външната политика: виси ли единодушието на косъм?
Група от десет страни членки на ЕС, започна нов опит за реформиране на подхода на блока към вземането на решения в областта на външната политика и политиката на сигурност
05.27.2023
Коментар
“Колиърс”: Забавянето на пазара на бизнес имоти в Европа, Близкия изток и Африка продължава
През първото тримесечие инвестициите в бизнес имоти спаднаха рязко на повечето пазари в региона ЕМЕА – Европа, Близкия изток и Африка, продължавайки тенденцията от края на 2022 г. Въпреки
05.26.2023
Създателите
Как ще изглежда бъдещата американска база на Луната?
Реставрацията на видинската Синагога приключва през септември
Възстановяват автентичния вид на уникалното старопиталище на Пенчо Семов в Габрово
Коментари и анализи
“Новите пътища на коприната”: Италия върви по тънко въже
Европейски нюзрум: По-малкото с по-голяма тежест във външната политика: виси ли единодушието на косъм?
“Колиърс”: Забавянето на пазара на бизнес имоти в Европа, Близкия изток и Африка продължава
И токът у нас днес струва… 0 лева
Built Анализ: Очаква ни рекордна година в туризма
Г-7: Среща, фокусирана върху санкциите срещу Русия и борбата с практиките на Китай за “икономическа принуда”
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Откриха зала “Арена Бургас”
Шишков ще възложи проучване за изграждането на скоростен път или магистрала от ГКПП “Маказа“ до магистрала „Марица“
Иван Шишков няма притеснения за изпълнението на проектите по оперативна програма “Региони в растеж”
Йорданка Фандъкова: За некачествени ремонти не плащаме
Архитектура
Промяна на британската колониална архитектура: Новата сграда на индийския парламент
арх. Владимир Милков: Няма промени в цените на услугите, предлагани от българските проектанти
Градска среда и Урбанизъм
Откриха новия планетариум в Бургас
Нощна София огря в 23 различни точки
В три столични квартала гражданите ще могат да ползват обществен транспорт по заявка
ТПС: Еврейската общност в град Хеброн е на прага да положи основите на 31 нови жилищни сгради в квартал “Езекия”
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Планираните от ЕС ограничения за автомобилните емисии се сблъскват с отпор от осем страни членки
Представят проучване на над 2000 сгради в София за производство на електричество от възобновяеми източници
Започна реконструкцията и модернизацията и доизграждане на СГПСОВ „Кубратово“
Войната в Украйна
Запорожката АЕЦ бе изключена, вероятната причина е руски обстрел
Зеленски подчерта силата на европейското сближаване на срещата на Съвета на Европа
Сирил Рамапоса: Русия и Украйна са се съгласили да приемат африканска мисия за обсъждане на потенциален мирен план
ЕС очаква от Китай да повлияе на Русия за прекратяване на войната в Украйна
Зеленски пристигна на изненадващо посещение в Париж
Борел: Русия вече загуби войната, Украйна още не е спечелила
Built.bg Podcast
Последвайте ни