Представете си един нормален делничен ден. Ставате сутрин, пускате телевизора, машината за кафе и още някой домашен уред. Това правят и още стотици хиляди българи в същия момент. Прибирате се от работа вечерта и пускате печката, бойлера и още няколко електрически уреда, отново както повечето хора. В тези моменти има рязко покачване на консумацията на електричество. Ето тези пикове поема ПАВЕЦ „Чаира“ и затова ролята му е стратегическа за страната ни.
В момента ключовата централа не работи. Преди дни стана ясно, че и четвъртият генератор е извън строя. Това се случва само месец и половина, след като властта обяви на извънредна пресконференция, че в „Чаира“ е станала голяма авария при тест на турбините и то след продължителен ремонт. Тече проверка на МВР и ДАНС. За новата повреда официална информация все още няма.
Защо е толкова важна ПАВЕЦ “Чаира”? На практика това е най-голямата подземна централа не само у нас, но и на целия Балканския полуостров. Разположена е в Рила планина, под язовир “Белмекен”, откъде идва и водата в нея. Строителството е бавно и трудно – извършено е на два етапа като първият започва през 1980 г. и поради липса на финансиране е завършен чак през 1995 г.
Тогава в рамките на 15 години са изградени половината от съществуващите сега мощности – подземната машинна зала, два напорни тунела с обща дължина над 4 км, основният подземен тръбопровод, който е дълъг почти 2 км. Тогава се строи и язовир „Чаира“ с язовирната стена и т. нар. изравнител, който контролира водните обеми.
Вторият етап на строеж на централата е много по-бърз. Всичко е изградено само за 3 години от 1996 до 1999 г. Причината е, че парите са осигурени основно от Световната банка (74%), а държавата дава по-малкия дял през НЕК (26%). Тогава е изграден още един тръбопровод, водна кула, втори главен трансформатор и хидроагрегати.
Смята се, че оборудването е най-доброто за времето си. Всички съоръжения за първия етап са произведени и доставени от японския гигант „Тошиба“. Поради тази причина оборудването за втория етап е също по изцяло японски лиценз, но се прави у нас. Производителите са двама – завод „Вапцаров“ в Плевен и „Елпром-ЗЕМ“ в София. Трети и четвърти хидроагрегати влизат в експлоатация през август 1999 г. и реално това е моментът, в който централата започва да функционира в пълната си мощност.
За специалистите техническите параметри на централата са впечатляващи – разполага с 4 обратими агрегата с номинални мощности от 216 MW. Общият капацитет за производство на електричество е 864 мегавата, а за изпомпване на вода – 788 мегавата. Ноработата на ПАВЕЦ „Чаира“ към момента е ограничена от обема на язовир „Чаира“.
Капацитетът му позволява непрекъсната работа от 8.5 часа в генераторен режим и 11 часа в помпен режим. За да се увеличат мощностите трябва да се увеличи капацитетът. И затова е планирано разширяване.
Това трябва да стане с изграждането на язовир „Яденица“ в съседната долина. По план той ще бъде свързан с язовир „Чаира“ чрез тунел с дължина около 7 км. Той е реверсивен и е предвидено водата да може да се движи и в двете посоки. Плановете са така да сеувеличи капацитетът на централата три пъти и да позволи непрекъсната работа от 22 до 24 часа при пълна мощност.
Голямото предимство на централата е, че може да се активира или спира изключително бързо, за разлика от другите централи. Нощем, използвайки излишъка от електричество заради намаленото потребление, турбините връщат водата по обратния път, тоест използва се евтиния ток, за да се произвежда водна енергия.
ПАВЕЦ е абревиетурата на помпено-акумулираща водноелектрическа централа. Идеята за изграждането й е от 70-те години на миналия век, когато става ясно, че подобно съоръжение би използвало ефективно възможностите на вече изградения високо в планината язовир “Белмекен”.
Направено е проучване на терен и са отчетени също подходящите топографски условия в този район.Така централата се явява втори етап от изграждането на каскадата “Белмекен-Сестримо”.
Работата на ПАВЕЦ “Чаира” е пряко свързана с тази на АЕЦ Козлодуй. Реално тази централа е резервният план на страната ни, ако нещо стане с основния ни енергиен източник. Освен това осигурява чиста и евтина енергия.
Амбицията още при изграждането на съоръжението била да се осигури повече гъвкавост на енергийната ни система на денонощна база и да се използва при евентуална авария на големите мощности.
По спомени на участници в строежа през 80-те в изграждането на централата се включват над 2500 работници. Условията са изключително трудни, защото машинната зала се строи на 350 метра под земята. Работи се без значение от метеорологичните условия, включително и при -10 градуса. Днес с напредъка на технологиите изграждането на язовир “Яденица” изглежда далеч по-лесно, но през последните 5 години този проект буксува.
Новото българско правителство определя ПАВЕЦ „Чаира“ като приоритетно и стратегическо съоръжение. Премиерът Кирил Петков в изказване през март обяви, че именно на тази централа разчита страната ни за производството на евтин и чист ток, особено в контекста на енергийната и газова криза в момента.
Проблемът е, че голямата авария дойде именно е рехабилитираните мощности, а информация за размера на новата повреда няма. Преди това централата работеше едва с 25% от капацитета си. Очаква се новите ремонти в ПАВЕЦ „Чаира“ да приключат до два месеца.
Автор: Екип: Built.bg
Снимки: Иван Григоров
Коментар > Създателите
Специален репортаж: ПАВЕЦ „Чаира“ – голямата батерия на България
Представете си един нормален делничен ден. Ставате сутрин, пускате телевизора, машината за кафе и още някой домашен уред. Това правят и още стотици хиляди българи в същия момент. Прибирате се от работа вечерта и пускате печката, бойлера и още няколко електрически уреда, отново както повечето хора. В тези моменти има рязко покачване на консумацията на електричество. Ето тези пикове поема ПАВЕЦ „Чаира“ и затова ролята му е стратегическа за страната ни.
В момента ключовата централа не работи. Преди дни стана ясно, че и четвъртият генератор е извън строя. Това се случва само месец и половина, след като властта обяви на извънредна пресконференция, че в „Чаира“ е станала голяма авария при тест на турбините и то след продължителен ремонт. Тече проверка на МВР и ДАНС. За новата повреда официална информация все още няма.
Защо е толкова важна ПАВЕЦ “Чаира”? На практика това е най-голямата подземна централа не само у нас, но и на целия Балканския полуостров. Разположена е в Рила планина, под язовир “Белмекен”, откъде идва и водата в нея. Строителството е бавно и трудно – извършено е на два етапа като първият започва през 1980 г. и поради липса на финансиране е завършен чак през 1995 г.
Тогава в рамките на 15 години са изградени половината от съществуващите сега мощности – подземната машинна зала, два напорни тунела с обща дължина над 4 км, основният подземен тръбопровод, който е дълъг почти 2 км. Тогава се строи и язовир „Чаира“ с язовирната стена и т. нар. изравнител, който контролира водните обеми.
Вторият етап на строеж на централата е много по-бърз. Всичко е изградено само за 3 години от 1996 до 1999 г. Причината е, че парите са осигурени основно от Световната банка (74%), а държавата дава по-малкия дял през НЕК (26%). Тогава е изграден още един тръбопровод, водна кула, втори главен трансформатор и хидроагрегати.
Смята се, че оборудването е най-доброто за времето си. Всички съоръжения за първия етап са произведени и доставени от японския гигант „Тошиба“. Поради тази причина оборудването за втория етап е също по изцяло японски лиценз, но се прави у нас. Производителите са двама – завод „Вапцаров“ в Плевен и „Елпром-ЗЕМ“ в София. Трети и четвърти хидроагрегати влизат в експлоатация през август 1999 г. и реално това е моментът, в който централата започва да функционира в пълната си мощност.
За специалистите техническите параметри на централата са впечатляващи – разполага с 4 обратими агрегата с номинални мощности от 216 MW. Общият капацитет за производство на електричество е 864 мегавата, а за изпомпване на вода – 788 мегавата. Ноработата на ПАВЕЦ „Чаира“ към момента е ограничена от обема на язовир „Чаира“.
Капацитетът му позволява непрекъсната работа от 8.5 часа в генераторен режим и 11 часа в помпен режим. За да се увеличат мощностите трябва да се увеличи капацитетът. И затова е планирано разширяване.
Това трябва да стане с изграждането на язовир „Яденица“ в съседната долина. По план той ще бъде свързан с язовир „Чаира“ чрез тунел с дължина около 7 км. Той е реверсивен и е предвидено водата да може да се движи и в двете посоки. Плановете са така да сеувеличи капацитетът на централата три пъти и да позволи непрекъсната работа от 22 до 24 часа при пълна мощност.
Голямото предимство на централата е, че може да се активира или спира изключително бързо, за разлика от другите централи. Нощем, използвайки излишъка от електричество заради намаленото потребление, турбините връщат водата по обратния път, тоест използва се евтиния ток, за да се произвежда водна енергия.
ПАВЕЦ е абревиетурата на помпено-акумулираща водноелектрическа централа. Идеята за изграждането й е от 70-те години на миналия век, когато става ясно, че подобно съоръжение би използвало ефективно възможностите на вече изградения високо в планината язовир “Белмекен”.
Направено е проучване на терен и са отчетени също подходящите топографски условия в този район.Така централата се явява втори етап от изграждането на каскадата “Белмекен-Сестримо”.
Работата на ПАВЕЦ “Чаира” е пряко свързана с тази на АЕЦ Козлодуй. Реално тази централа е резервният план на страната ни, ако нещо стане с основния ни енергиен източник. Освен това осигурява чиста и евтина енергия.
Амбицията още при изграждането на съоръжението била да се осигури повече гъвкавост на енергийната ни система на денонощна база и да се използва при евентуална авария на големите мощности.
По спомени на участници в строежа през 80-те в изграждането на централата се включват над 2500 работници. Условията са изключително трудни, защото машинната зала се строи на 350 метра под земята. Работи се без значение от метеорологичните условия, включително и при -10 градуса. Днес с напредъка на технологиите изграждането на язовир “Яденица” изглежда далеч по-лесно, но през последните 5 години този проект буксува.
Новото българско правителство определя ПАВЕЦ „Чаира“ като приоритетно и стратегическо съоръжение. Премиерът Кирил Петков в изказване през март обяви, че именно на тази централа разчита страната ни за производството на евтин и чист ток, особено в контекста на енергийната и газова криза в момента.
Проблемът е, че голямата авария дойде именно е рехабилитираните мощности, а информация за размера на новата повреда няма. Преди това централата работеше едва с 25% от капацитета си. Очаква се новите ремонти в ПАВЕЦ „Чаира“ да приключат до два месеца.
Автор: Екип: Built.bg
Снимки: Иван Григоров
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Бохемски истории, Създателите
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
„Масивната сграда, гледана отвън, колкото и красива да изглежда, не дава никаква представа за вътрешното модерно устройство. Но когато човек влезе в Съдебната палата, струва му се, че е
07.30.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни