Специалисти съветват: Собствениците на жилищни сгради да се погрижат за изправността на мълниезащитата им

Собствениците на жилищни сгради да се погрижат за наличието и изправността на мълниезащитата им. Това е техен ангажимент като собственици на покрива, призовават специалисти строителни инженери, потърсени от БТА във връзка с инцидента в София снощи, при който трима души загинаха, ударени от мълния.

По данни на НИМХ по време на бурята на територията на София са паднали средно 30 л/кв. м., а броят на мълниите е 500, като за страната те са били близо 11000.

Всички сгради, които се проектират в днешно време, задължително имат мълниезащита, каза строителният инженер Радослав Терзиев. Старите сгради също разполагат с такава, но големият въпрос е какво е състоянието на тази мълниезащита. Ако сграда без защита бъде ударена от мълния, се получава пренапрежение и е възможно да изгори цялата електрическа инсталация, съответно да бъдат повредени ел. уредите на домакинствата. “Токът тръгва по кабелите по индуктивен път и те изгарят”, обясни инженерът.

Валя Александрова, електроинженер проектант, каза за БТА, че при течове, ремонти и други намеси, особено по покривите на сгради, мълниезащитата може да е прекъсната. Проблемът основно е при старото строителство, защото често има прекъснати мълниеотводи, паднали от бури или при силни ветрове. “При строителството на панелните жилища задължително е поставяна защита от мълнии, но не знаем през годините кой майстор какво е прекъснал”, коментира тя и призова хората да се обърнат към специализираните фирми, които правят съответните замервания и преценяват дали защитата е в нормите, а при проблем тя се възстановява.

По програмите за енергийна ефективност задължителен елемент е поставянето на защитата от мълнии, като тази информация влиза и в паспортите на сградите, които се издават. Не се знае тази мрежа горе, която се поставя, и прътовете в какво състояние са и кой майстор какво е прекъснал. Програмата по енергийна ефективност налага и поставянето на мълниезащита, оглежда се мълниезащитата, правят се замервания и се преценява дали защитата е в нормите.

Мълниезащитите са два вида, казаха инженерите – конвенционални и такива с изпреварващо действие (активна мълниeзащита). Видът конвенционални мълниезащити се определя от вида покриви. Може да бъде поставен мълниеприемник, който представлява стърчащ кол с мълниеприемен пръстен. При плосък покрив се поставя мрежа, направена от въже от арматурно желязо, или от алуминий, манган и силиций, обясни Радослав Терзиев. При конвенционалната мълниезащита всяка година трябва да се прави тест за нейната изправност. По мои наблюдения тези тестове не се правят, каза Терзиев. Има лицензирани лаборатории за това, всеки собственик на имот има задължението да поеме тази отговорност. Сградите държавна и общинска собственост се проверяват всяка година, особено училища, детски градини, обществени сгради. “Собствениците на частните сгради съм почти убеден, че не правят тези проверки”, коментира инженерът.

По-модерният способ за мълниезащита е този с изправарващо действие, който е с различна степен на бързина на действие. Принципът на работа на активната мълниезащита се основава на физическия принцип на образуването на мълнията. Тя се образува вследствие на създаване и нарастване на статичен електрически потенциал между облака и земната повърхност. На практика между тях се образува огромен въздушен кондензатор, чийто електрически заряд постоянно се увеличава до достигане напрежението на пробив в кондензатора, което представлява и самата мълния. Последното поколение мълниеприемници с изпреварващо действие не замърсяват околната среда и не привличат мълниите. Те осигуряват само многократно по-голяма мълниезащитна зона. Активират се по индукционен път от електричеството, натрупано в намиращите се над тях облаци – кондензатори, т.е. те използват енергията на въздушния кондензатор, образувал се между облака и земната повърхност и не се нуждаят от друго захранване, обясняват специалистите.

При високите сгради задължително се поставя активна мълния, както и по сградите с много голяма площ, каза Валя Александрова. При новото строителство също повече се използва т.нар. активна мълния, която е с много по-голям радиус на защита. При старото строителство по-скоро се поставя пасивна защита, добави тя. По думите ѝ ако една активна мълния защитава един блок, тя защитава и доста голям периметър от околното пространство.

При конвенционална защита, ако сградата е висока 10 метра, има още пет метра мълниеприемник, това означава, че радиусът на действие на този мълиеприемник е 15 метра с диаметър 30 метра, обясниха инженерите. Ако защитата е с изпреварващо действие, тя може да покрие радиус до 60-80 метра. И двамата инженери бяха категорични, че при вчерашния инцидент няма виновен, а става въпрос за малшанс. “Нямало е сгради в близост, които да поемат мълнията”, коментираха те. Ако е имало стълбове, алейно осветление, те влизат във фундаменти, заземяват се и биха могли да предотвратят инцидент.

В наредба от 2010 г. държавата е създала регламент за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства. С наредбата се определят правилата и изискванията при проектиране, изграждане и поддържане на мълниезащитни уредби на сгради, на временни строежи и преместваеми обекти, външни съоръжения, строителни площадки и др. В наредбата е посочено на какъв период е необходимо да се прави проверка на системите на мълниезащита, но ангажиментът си е на собствениците на сградите, подчерта Валя Александрова и отново призова гражданите периодично да тестват системите за мълниезащита на сградите, чиито собственици са.

Източник: БТА

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ

Още от Built.bg:  Експерт: В България увеличаването на обхвата на обновителния процес на сградите се случва бавно и с огромно закъснение