Автор: Вяра Деянова
Снимка: Profit.bg
Сандра Швалек e заместник-управител на Хърватската национална банка. Тя беше в България, за да участва в “Шумът на парите”, организиран от Profit.bg.
Приемането на еврото е логичната стъпка за малките икономики, като Хърватия и България, които вече са на високо ниво на интеграция с европейската зона, подчерта Сандра Швалек по време на форума.
Специално за Built.bg със Сандра Швалек разговаря Вяра Деянова.
Госпожо Швалек, темата за приемането на еврото в България е чувствителна по две причини – няма адекватна информационна кампания и има настроения против смяната на валутата ни. Какъв е вашият съвет – как да вървим по този път бързо и ясно?
– От проучванията, проведени преди въвеждането на еврото, знаехме, че някои хора се притесняват от смяната на валутата. Сега обаче виждат, че няма от какво да се страхуват, защото вече е ясно, че еврото е донесло много ползи.
Почти шест месеца след приемането хората не чувстват никакви недостатъци от наличието на евро. Всъщност те бързо свикнаха с цените в евро. И въпреки факта, че в началото на годината съществуваше усещането, че цените растат поради приемането на еврото, вече никой не го обвинява за инфлацията.
От опита, който имаме вече половин година, моят съвет би бил да комуникираме ясно всички предимства от въвеждането на еврото които би имала една малка, отворена икономика, която е и дълбоко интегрирана със страните от еврозоната.Бъдете ангажирани на всички нива с приемането на еврото, за да се възползвате от предимствата, които произтичат от приемането му.
Това означава ли, че е лесно постижимо за няколко месеца да изчезнат съмненията от ползата на въвеждането на еврото?
В случая с Хърватия проблемът беше, че въведохме еврото в много чувствителен момент, т.е. в среда с висока инфлация. В това отношение Хърватия беше различна от всички други страни, които преди това са приели еврото – балтийските страни, Словения и Словакия. След въвеждането на еврото обаче, въпреки че инфлацията е все още висока, тя постоянно намалява. Затова хората виждат, че няма причина инфлацията да се дължи на самия факт, че сме в еврозоната.
Един от аргументите у нас е именно този, че с с приемането на еврото ще се увеличи инфлацията. Бихте ли разказали по – подробно как се усети този фактор в Хърватия след 1 януари 2023 г.?
В Хърватия, както и в повечето други страни, цените започнаха да се покачват още през 2021 г. – това показва, че Хърватия беше изправена пред повишаваща се инфлация преди приемането на еврото.
През ноември 2022 г. инфлацията достигна 13 процента и беше следствие от сътресения, свързани с възстановяването след пандемията и затруднения във веригата на доставки, и беше допълнително влошена от руската инвазия в Украйна.
След това наблюдаваме ясна низходяща тенденция на инфлацията, която намаляваше шест последователни месеца. Анализът, извършен от изследователите на Хърватската национална банка и ЕЦБ, показва, че въвеждането на еврото е допринесло за инфлацията само леко и че общият ценови ефект на еврото идва от еднократното увеличение на цените на услугите. Общо ценовият ефект от приемането на еврото беше около 0,4 процентни пункта, което е в диапазона на ценовия ефект от предишнo приемане на еврото.
Как беше структурирана подготовката на Хърватия за приемане на еврото?
Силно вярвам, че добрата подготовка за процеса е изключително важна, тъй като има много промени, които трябва да се направят в различни сегменти на икономиката.
Нашата подготовка започна през 2017 г., когато Хърватия прие т.нар. Евростратегията, това е документът, в който се опитахме да оценим всички ползи и минуси от приемането на еврото.
Анализът, представен в документа, показа, че в случая с Хърватия ползите далеч надхвърлят разходите от приемането на еврото. В допълнение, той показа, че ползите са постоянни, многобройни и значителни, докато разходите са еднократни и относително незначителни. След това следващият крайъгълен камък беше присъединяването към ERM II, което завършихме успешно през 2020 г.
По време на нашето участие в ERM II Хърватия прие Националния план за преминаване към еврото, който очерта практическата подготовка за приемане на еврото за следващите две години.
Важно е да споменем, че през този период имаше поредица от сътресения – пандемията от COVID-19, две опустошителни земетресения и руската инвазия в Украйна, което доведе до буквално избухване на инфлацията.
С други думи, времето не беше от най-благоприятните за подготовка за приемане на еврото. Всички участници в процеса обаче бяха много упорити и се ангажираха да въведат еврото на 1 януари 2023 г.
Бих казала, че имаше три ключови елемента, които бяха от основно значение за успеха на проекта – добър план, разработена координационна структура с ясно разпределение на отговорностите и ангажираността на основните заинтересовани страни върху целия процес.
Тази координационна структура се състоеше от шест координационни комитета – за законодателни корекции, подготовка за преминаване към парични средства, промени във финансовия сектор, правителствени промени, подготовка на бизнеса и защита на потребителите. Особено важна беше и комуникацията. Всеки процес се ръководеше от назначени главни координатори в съответните водещи институции.
Всички дейности бяха ръководени от комисия, съставена от трима души от основните отговорни органи – Хърватската народна банка, Министерството на финансите и кабинета на министър-председателя. Освен това имаше Национален съвет за въвеждане на еврото, председателстван от министър-председателя, който гарантира, че всички дейности са планирани и изпълнени навреме и че всички заинтересовани страни са включени по подходящ начин.
Банковият сектор как посрещна първи януари 2023 г.?
Банките свършиха много добра работа. Те трябваше да подготвят много аспекти от дейността си за еврото – от функционирането на ИТ системите, до настройката на банкоматите и предоставянето на платежни услуги в нова валута. Всички тези функции заработиха безупречно още от първия ден, благодарение на навременната и задълбочена подготовка.
Можете ли да кажете днес, че еврото носи сигурност срещу възможни бъдещи кризи, защото живеем в бурни времена?
В това отношение е много по-добре да си част от Еврозоната, като това става още по-изразено по време на криза, поради почти пълното елиминиране на валутните рискове, което води до по-нисък риск за държавата.
Освен това, след като влязат в еврозоната, местните банки получават достъп до операции по рефинансиране на Евросистемата. Дадената страна може да се възползва от програмите на ЕЦБ за закупуване на държавни облигации, в случай че ЕЦБ реши да стартира такава програма в отговор на криза.
Също така в случай на финансови затруднения може да разчита на финансова помощ от Европейския механизъм за стабилност. По-високата устойчивост при кризи е резултат от подобрен достъп до международните финансови пазари.
И накрая, какво си казахте лично Вие на историческата за Хърватия дата 1 януари 2023 г.?
Всички бяхме много щастливи и горди, че всичко мина много гладко, че нямаше сътресения и изненади, въпреки факта, че процесът на преминаване е наистина много сложна логистична операция.
