Стъклени прегради, инсталирани около базиликата “Сан Марко” във Венеция, предпазват от честите наводнения мраморните й колони и ценните мозайки, предаде Асошиейтед прес.
Дори след като водата се изпари, остават солени кристали, които разяждат мраморните основи на колоните и подовите мозайки, каза Марио Пиана, архитект и специалист по реставрация, който отговаря за “Сан Марко”.
Новите бариери са изработени от стъкло, монтирано върху основа от брониран бетон, вкопана под настилката на площада “Сан Марко”, за да устои на силата на прииждащата вода. Пиана заяви, че системата може да задържи до 1,10 м вода на площада, което се равнява на прилив от 1,90 м над морското равнище.
“Да се надяваме, че вече няма да има повече високи води, които да стигат до основата на базиликата”, каза Пиана по време на посещение на място, подчертавайки крехкостта на структурата от глинени тухли.
Венеция, която е построена върху дървени пилони сред канали, се бори с наводненията още от основаването си преди 1600 години. Но подобно на други крайбрежни райони, повишаването на морското равнище и по-екстремните метеорологични условия, които учените свързват с изменението на климата, означават по-чести приливи.
Докато базиликата е построена на една от най-високите точки на Венеция по онова време, сега тя е на една от най-ниските в града поради свличане на земни маси и повишаване на морското равнище.
В резултат на това “Сан Марко” се наводнява повече от останалите места и базиликата остава уязвима въпреки активирането на предпазните подводни бариери около града през 2020 г.
Наводнението през ноември 2019 г. беше особено опустошително, тъй като водата не се оттече бързо след многократните порои, оставяйки части от базиликата потопени до 24 часа.
Наводненията, които навлизат в базиликата, често стават извън сезона, което я прави още по-уязвима и принуди експертите да измислят новите стъклени бариери като защита.
Пиана заяви, че стъклените и бетонните прегради са част от по-голям инженерен проект за създаване на серия от канали под повърхността на църквата и едноименния площад, които да отвеждат водата от лагуната и да не позволяват тя да залее площада.
