Водещи компании от редица сектори ограничиха дейността си, замразиха инвестиции или се отказаха от бизнеса си в Русия през изминалата седмица след вълната от санкции, наложени на Москва заради инвазията в Украйна.
Макар да се очаква в много случаи това да им струва милиарди, освен че трябва да спазят санкционните ограничения, компаниите все по-ясно осъзнават щетите, които репутацията им би могла да понесе, ако продължат обичайния си бизнес със страната, превърнала се в “търговски парий”. Някои от тях посочват като основание за оттеглянето собствените си стандарти за корпоративна отговорност, както и съпричастност към страданията на хората в Украйна, където войната вече взе множество цивилни жертви, а над 1 милион души са принудени да напуснат домовете си.
Големият петрол
Засега санкциите не са обхванали енергийния сектор, в който Русия е сред водещите световни играчи. Въпреки това някои от ключовите имена в бранша бяха сред първите, които се оттеглиха. Би Пи (BP), най-големият чуждестранен инвеститор в Русия, застана начело на вълнaта, като се отказа от дела си в руския петролен концерн “Роснефт” след три десетилетия работа в богатата на суровини страна. “Роснефт” е източник на близо половината от петролните и газови запаси на Би Пи и допринася за една трета от производството на групата.
Отказът на западния концерн от 19,75-процентовия му дял в руския гигант може да му струва до 25 млрд. долара, изчисляват експерти. Ден по-късно конкурентната “Шел” (Shell) се отказа от всичките си руски дейности, включително от огромния проект за завод за втечнен природен газ “Сахалин 2”, в който има дял от 27,5 процента в сътрудничество с “Газпром”. Последваха френската “ТоталЕнержи” (TotalEnergies), норвежката “Екуинор” (Equinor) и американската “ЕксънМобил” (Exxon Mobil), която също участваше в разработването на Сахалин като база за производство на втечнен природен газ с една от най-големите преки инвестиции в Русия.
Автомобилостроене
Показателни за намеренията на световните автомобилостроители спрямо руския им бизнес, са плановете на “Мерцедес-Бенц груп” (Mercedes-Benz Group) и “Фолксваген” (Volkswagen) да спрат производството си в Русия и износа за руския пазар. Сходни решения взеха и “Дженерал мотърс” (GM), “Форд” (Ford), “Рено” (Renault), Бе Ем Ве (BMW) и “Волво” (AB Volvo).
Производителят на култовите американски мотоциклети “Харли-Дейвидсън” (Harley-Davidson) също спря дейността си в Русия, както и доставките за страната въпреки рекламата, осигурявана му по-рано от руския президент – Владимир Путин бе сниман как кара мотор на компанията, а през 2010 г. дори се присъедини с тяхна машина към рокерски събор в Украйна.
В икономическата блокада се включиха и японските автомобилни гиганти “Тойота” (Toyota), която планира да спре завода си в Санкт Петербург и доставките на коли, “Мазда” (Mazda), “Хонда” (Honda) и “Муцубиши” (Mitsubishi). Те посочват като основания за решенията си логистични трудности, но действията им засилват ефекта от международния бойкот на 11-ата по големина икономика в света.
В резултат, руският автомобилен пазар е на границата на колапса, пишат руски медии. Заради обезценяването на рублата и прекратяването на доставките търговците са принудени да вдигат цените и дори сравнително нискобюджетни модели могат да струват близо 2 млн. рубли (около 16 130 долара по курса от 4 март – бел. ред.), след като през изминалата година цените вече се повишиха с една трета заради комбинацията от инфлация, поскъпване на енергоносителите, промени в програмите за автокредитиране, и най-вече заради световната криза с полупроводниците.
Авиация
Санкциите, изолиращи руския авиационен сектор, са подобни на действащите спрямо Иран и Северна Корея, но ще имат много по-голямо въздействие предвид по-големия размер на руския пазар и силната му зависимост от западни доставчици през последните години, отбелязват експерти. Русия имаше дял от около 6 процента от капацитета на световния авиотрафик през 2021 г. спрямо около 4 процента през 2019 година, изчислява консултантската компания за авиоиндустрията Ай Би Ей (IBA). Този растеж се дължеше до голяма степен на силното представяне на вътрешния пазар в периода на пандемията, който миналата година надмина предпандемичните равнища.
Самолетостроителните концерни “Еърбъс” (Airbus) и “Боинг” (Boeing) обявиха, че отменят доставките на части за Русия и услугите си за авиокомпании в страната, като същевременно по данни на Ройтерс имат поръчани общо 62 самолета от руски авиопревозвачи. Най-голямата в света компания за лизинг на самолети – “ЕърКеп” (AerCap Holdings), обяви, че спира лизинговите операции с руски авиолинии, а лидерът в сектора за авиационна поддръжка “Луфтханза техник” (Lufthansa Technik) според медийни информации е спрял услугите си за руски авиолинии.
“Тъй като резервните части са ограничени, очакваме самолетите, които са на пистите в Русия, да бъдат “опоскани”, за да се поддържа в действие останалата част от флотилията”, посочва експертът Питър Уолтър от Ай Би Ей.
Банки
Срещу седем ключови руски банки бе използвано “финансовото ядрено оръжие” – изключване от системата за международни плащания SWIFT, а компаниите за обслужване на банкови карти “Виза” (Visa), “Мастъркард”(Mastercard) и “Американ експрес” (American Express) блокираха руски банки от платежните си мрежи заради наложените санкции. Русия има собствена система за картови плащания – “Мир” и дружеството оператор увери, че собствениците на карти от трите големи международни доставчика ще могат да продължат да плащат с тях стоки и услуги, включително в онлайн магазини. Недостъпни обаче стават трансакциите чрез приложенията “ЕпълПей” (Apple Pay) и “ГугълПей” (Google Pay), както и плащанията към чужбина.
Към началото на кризата в Украйна европейски банки имаха експозиции от близо 100 млрд. долара към Русия, според най-новите данни на Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements). Това е много повече от интересите на всеки друг регион към руския банков пазар и почти изцяло това са банки от еврозоната, начело с френската “Сосиете женерал” (Societe Generale), италианската “УниКредит”(UniCredit) и австрийската “Райфайзен банк интернешънъл” (Raiffeisen Bank International), отбелязва специализираното издание “Юромъни”.
Тези банки са изправени пред трудния избор дали да вложат още пари и да рекапитализират подразделенията си в Русия или да се оттеглят, като и двата варианта ще им струват много.
Източници, цитирани от Ройтерс, съобщиха, че “Райфайзен” обсъжда възможността да напусне Русия, както и Украйна, ако нуждата от пари кеш и капитал в тези страни се засили още повече. Групата работи на руския пазар от разпадането на СССР и руското й подразделение е десетата по големина банка в страната по размер на активите, като същевременно допринася за една трета от чистата печалба на групата. Говорител на банката обаче отрече тя да планира да напусне руския пазар.
Същевременно Ейч Ес Би Си (HSBC) свива дейността си в страната, датската “Нордеа” (Nordea) се оттегля от всичките си руски инвестиции и планира постепенно да напусне руския пазар, дубайската “Машрекбанк” (Mashreqbank) спря кредитите за руски банки, а нидерландската Ай Ен Джи (ING) замрази всякакви нови сделки с руски компании, най-вече по отпускане на нови кредити.
Технологии
Технологичният сектор, начело с големите играчи, ограничи достъпа на руски медии до редица онлайн платформи и блокира достъпа на руски клиенти до популярни продукти и услуги, демонстрирайки колко зависим е съвременният начин на живот от решенията, предлагани от шепа компании. Гигантите “Епъл”(Apple), “Майкрософт” (Microsoft) и “Самсунг” (Samsung) спряха продажбите на продуктите си. “Епъл” освен това ограничи използването на платежната услуга “ЕпълПей”, а приложенията на руски държавни медии като Ар Ти (RT) и “Спутник” вече не могат да се свалят от магазина “ЕпълСтор” (AppleStore) извън Русия.
Подобна политика спрямо приложенията на руски медии обяви и “Гугъл” (Google), която след това спря и продажбите на реклами в Русия, включително в “ЮТюб” (YouTube). За територията на Русия вече е недостъпна и платежната услуга “ПейПал” (PayPal). Производителят на чипове “Интел” (Intel) обяви, че спира всички доставки за Русия и Беларус, след като всичките си руски бизнес операции блокираха “Оракъл”(Oracle) и САП (SAP). “Дел” (Dell) също замрази продажбите на свои продукти. Доставките си за Русия спряха и телекомуникационни гиганти като “Ериксон” (Ericsson) и “Нокиа” (Nokia).
Развлечения и мода
Някои от най-големите холивудски студиа като “Дисни” (Disney), “Сони” (Sony Pictures Entertainment ) и “Юнивърсъл” (Universal) спряха разпространението на нови филми, стрийминг платформата “Нетфликс”(Netflix) сложи на пауза бъдещи проекти и нови придобивания, а музикалната услуга “Спотифай” (Spotify) затвори за неопределено време офисите си в Русия.
Светът на видеогейминга също се присъедини – полската “Си Ди проджект” (CD Project), която е зад популярните заглавия “Сайбърпънк 2077” и “Вещерът”, обяви, че спира продажбите на свои игри за Русия и Беларус, както и всички продажби през платформата си за разпространение Джи Оу Джи (GOG) в двете страни, макар от тях да са дошли близо 9 процента от продажбите на групата през последните 12 месеца.
От руски партньорства се изтеглиха или ограничиха бъдещите си продажби водещи компании за спортно облекло като “Адидас” (Adidas), “Найки” (Nike) и “Пума” (Puma), а веригата за бърза мода Ейч енд Ем (H&M) временно спря всичките си продажби в Русия. Вчера във вълната се включиха и представители на света на висшата мода в лицето на “Ермес” (Hermes), “Шанел” (Chanel) и “Луи Вюитон” (Louis Vuitton), които затвориха руските си магазини.
От Русия се изтеглиха още редица имена, емблематични за съвременния начин на живот. Платформата за краткосрочно наемане на жилища “Еърбиенби” (Airbnb) спря всичките си услуги за Русия и Беларус и блокира резервациите за потребители от двете страни. Пред магазините на мебелната верига Икеа (Ikea) се извиха огромни опашки преди затварянето им, а кулинарният гид “Мишлен” (Michelin), който едва миналата година навлезе триумфално на руския пазар с пътеводител за най-добрите ресторанти на Москва, обяви, че спира да дава препоръки за руската гастрономия.
Автор: Елена Савова/ БТА
Коментар
Световният бизнес къса връзките с Русия
Водещи компании от редица сектори ограничиха дейността си, замразиха инвестиции или се отказаха от бизнеса си в Русия през изминалата седмица след вълната от санкции, наложени на Москва заради инвазията в Украйна.
Макар да се очаква в много случаи това да им струва милиарди, освен че трябва да спазят санкционните ограничения, компаниите все по-ясно осъзнават щетите, които репутацията им би могла да понесе, ако продължат обичайния си бизнес със страната, превърнала се в “търговски парий”. Някои от тях посочват като основание за оттеглянето собствените си стандарти за корпоративна отговорност, както и съпричастност към страданията на хората в Украйна, където войната вече взе множество цивилни жертви, а над 1 милион души са принудени да напуснат домовете си.
Големият петрол
Засега санкциите не са обхванали енергийния сектор, в който Русия е сред водещите световни играчи. Въпреки това някои от ключовите имена в бранша бяха сред първите, които се оттеглиха. Би Пи (BP), най-големият чуждестранен инвеститор в Русия, застана начело на вълнaта, като се отказа от дела си в руския петролен концерн “Роснефт” след три десетилетия работа в богатата на суровини страна. “Роснефт” е източник на близо половината от петролните и газови запаси на Би Пи и допринася за една трета от производството на групата.
Отказът на западния концерн от 19,75-процентовия му дял в руския гигант може да му струва до 25 млрд. долара, изчисляват експерти. Ден по-късно конкурентната “Шел” (Shell) се отказа от всичките си руски дейности, включително от огромния проект за завод за втечнен природен газ “Сахалин 2”, в който има дял от 27,5 процента в сътрудничество с “Газпром”. Последваха френската “ТоталЕнержи” (TotalEnergies), норвежката “Екуинор” (Equinor) и американската “ЕксънМобил” (Exxon Mobil), която също участваше в разработването на Сахалин като база за производство на втечнен природен газ с една от най-големите преки инвестиции в Русия.
Автомобилостроене
Показателни за намеренията на световните автомобилостроители спрямо руския им бизнес, са плановете на “Мерцедес-Бенц груп” (Mercedes-Benz Group) и “Фолксваген” (Volkswagen) да спрат производството си в Русия и износа за руския пазар. Сходни решения взеха и “Дженерал мотърс” (GM), “Форд” (Ford), “Рено” (Renault), Бе Ем Ве (BMW) и “Волво” (AB Volvo).
Производителят на култовите американски мотоциклети “Харли-Дейвидсън” (Harley-Davidson) също спря дейността си в Русия, както и доставките за страната въпреки рекламата, осигурявана му по-рано от руския президент – Владимир Путин бе сниман как кара мотор на компанията, а през 2010 г. дори се присъедини с тяхна машина към рокерски събор в Украйна.
В икономическата блокада се включиха и японските автомобилни гиганти “Тойота” (Toyota), която планира да спре завода си в Санкт Петербург и доставките на коли, “Мазда” (Mazda), “Хонда” (Honda) и “Муцубиши” (Mitsubishi). Те посочват като основания за решенията си логистични трудности, но действията им засилват ефекта от международния бойкот на 11-ата по големина икономика в света.
В резултат, руският автомобилен пазар е на границата на колапса, пишат руски медии. Заради обезценяването на рублата и прекратяването на доставките търговците са принудени да вдигат цените и дори сравнително нискобюджетни модели могат да струват близо 2 млн. рубли (около 16 130 долара по курса от 4 март – бел. ред.), след като през изминалата година цените вече се повишиха с една трета заради комбинацията от инфлация, поскъпване на енергоносителите, промени в програмите за автокредитиране, и най-вече заради световната криза с полупроводниците.
Авиация
Санкциите, изолиращи руския авиационен сектор, са подобни на действащите спрямо Иран и Северна Корея, но ще имат много по-голямо въздействие предвид по-големия размер на руския пазар и силната му зависимост от западни доставчици през последните години, отбелязват експерти. Русия имаше дял от около 6 процента от капацитета на световния авиотрафик през 2021 г. спрямо около 4 процента през 2019 година, изчислява консултантската компания за авиоиндустрията Ай Би Ей (IBA). Този растеж се дължеше до голяма степен на силното представяне на вътрешния пазар в периода на пандемията, който миналата година надмина предпандемичните равнища.
Самолетостроителните концерни “Еърбъс” (Airbus) и “Боинг” (Boeing) обявиха, че отменят доставките на части за Русия и услугите си за авиокомпании в страната, като същевременно по данни на Ройтерс имат поръчани общо 62 самолета от руски авиопревозвачи. Най-голямата в света компания за лизинг на самолети – “ЕърКеп” (AerCap Holdings), обяви, че спира лизинговите операции с руски авиолинии, а лидерът в сектора за авиационна поддръжка “Луфтханза техник” (Lufthansa Technik) според медийни информации е спрял услугите си за руски авиолинии.
“Тъй като резервните части са ограничени, очакваме самолетите, които са на пистите в Русия, да бъдат “опоскани”, за да се поддържа в действие останалата част от флотилията”, посочва експертът Питър Уолтър от Ай Би Ей.
Банки
Срещу седем ключови руски банки бе използвано “финансовото ядрено оръжие” – изключване от системата за международни плащания SWIFT, а компаниите за обслужване на банкови карти “Виза” (Visa), “Мастъркард”(Mastercard) и “Американ експрес” (American Express) блокираха руски банки от платежните си мрежи заради наложените санкции. Русия има собствена система за картови плащания – “Мир” и дружеството оператор увери, че собствениците на карти от трите големи международни доставчика ще могат да продължат да плащат с тях стоки и услуги, включително в онлайн магазини. Недостъпни обаче стават трансакциите чрез приложенията “ЕпълПей” (Apple Pay) и “ГугълПей” (Google Pay), както и плащанията към чужбина.
Към началото на кризата в Украйна европейски банки имаха експозиции от близо 100 млрд. долара към Русия, според най-новите данни на Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements). Това е много повече от интересите на всеки друг регион към руския банков пазар и почти изцяло това са банки от еврозоната, начело с френската “Сосиете женерал” (Societe Generale), италианската “УниКредит”(UniCredit) и австрийската “Райфайзен банк интернешънъл” (Raiffeisen Bank International), отбелязва специализираното издание “Юромъни”.
Тези банки са изправени пред трудния избор дали да вложат още пари и да рекапитализират подразделенията си в Русия или да се оттеглят, като и двата варианта ще им струват много.
Източници, цитирани от Ройтерс, съобщиха, че “Райфайзен” обсъжда възможността да напусне Русия, както и Украйна, ако нуждата от пари кеш и капитал в тези страни се засили още повече. Групата работи на руския пазар от разпадането на СССР и руското й подразделение е десетата по големина банка в страната по размер на активите, като същевременно допринася за една трета от чистата печалба на групата. Говорител на банката обаче отрече тя да планира да напусне руския пазар.
Същевременно Ейч Ес Би Си (HSBC) свива дейността си в страната, датската “Нордеа” (Nordea) се оттегля от всичките си руски инвестиции и планира постепенно да напусне руския пазар, дубайската “Машрекбанк” (Mashreqbank) спря кредитите за руски банки, а нидерландската Ай Ен Джи (ING) замрази всякакви нови сделки с руски компании, най-вече по отпускане на нови кредити.
Технологии
Технологичният сектор, начело с големите играчи, ограничи достъпа на руски медии до редица онлайн платформи и блокира достъпа на руски клиенти до популярни продукти и услуги, демонстрирайки колко зависим е съвременният начин на живот от решенията, предлагани от шепа компании. Гигантите “Епъл”(Apple), “Майкрософт” (Microsoft) и “Самсунг” (Samsung) спряха продажбите на продуктите си. “Епъл” освен това ограничи използването на платежната услуга “ЕпълПей”, а приложенията на руски държавни медии като Ар Ти (RT) и “Спутник” вече не могат да се свалят от магазина “ЕпълСтор” (AppleStore) извън Русия.
Подобна политика спрямо приложенията на руски медии обяви и “Гугъл” (Google), която след това спря и продажбите на реклами в Русия, включително в “ЮТюб” (YouTube). За територията на Русия вече е недостъпна и платежната услуга “ПейПал” (PayPal). Производителят на чипове “Интел” (Intel) обяви, че спира всички доставки за Русия и Беларус, след като всичките си руски бизнес операции блокираха “Оракъл”(Oracle) и САП (SAP). “Дел” (Dell) също замрази продажбите на свои продукти. Доставките си за Русия спряха и телекомуникационни гиганти като “Ериксон” (Ericsson) и “Нокиа” (Nokia).
Развлечения и мода
Някои от най-големите холивудски студиа като “Дисни” (Disney), “Сони” (Sony Pictures Entertainment ) и “Юнивърсъл” (Universal) спряха разпространението на нови филми, стрийминг платформата “Нетфликс”(Netflix) сложи на пауза бъдещи проекти и нови придобивания, а музикалната услуга “Спотифай” (Spotify) затвори за неопределено време офисите си в Русия.
Светът на видеогейминга също се присъедини – полската “Си Ди проджект” (CD Project), която е зад популярните заглавия “Сайбърпънк 2077” и “Вещерът”, обяви, че спира продажбите на свои игри за Русия и Беларус, както и всички продажби през платформата си за разпространение Джи Оу Джи (GOG) в двете страни, макар от тях да са дошли близо 9 процента от продажбите на групата през последните 12 месеца.
От руски партньорства се изтеглиха или ограничиха бъдещите си продажби водещи компании за спортно облекло като “Адидас” (Adidas), “Найки” (Nike) и “Пума” (Puma), а веригата за бърза мода Ейч енд Ем (H&M) временно спря всичките си продажби в Русия. Вчера във вълната се включиха и представители на света на висшата мода в лицето на “Ермес” (Hermes), “Шанел” (Chanel) и “Луи Вюитон” (Louis Vuitton), които затвориха руските си магазини.
От Русия се изтеглиха още редица имена, емблематични за съвременния начин на живот. Платформата за краткосрочно наемане на жилища “Еърбиенби” (Airbnb) спря всичките си услуги за Русия и Беларус и блокира резервациите за потребители от двете страни. Пред магазините на мебелната верига Икеа (Ikea) се извиха огромни опашки преди затварянето им, а кулинарният гид “Мишлен” (Michelin), който едва миналата година навлезе триумфално на руския пазар с пътеводител за най-добрите ресторанти на Москва, обяви, че спира да дава препоръки за руската гастрономия.
Автор: Елена Савова/ БТА
Още от Built.bg
Коментар, Новини
Западната преса коментира падането на кабинета “Петков”
Българското правителство, избрано с труд през 2021 г., падна на 22 юни след вот на недоверие, гласуван от опозицията. За страната се очертава период на нестабилност, пише в коментар
06.23.2022
икономика, Коментар
Какво следва след свиването на руските газови доставки за Европа?
Какво се случи? Русия намали миналата седмица доставките на газ за пет страни от ЕС, включително Германия – най-голямата икономика в 27-членния блок, която е и силно зависима от
06.22.2022
Коментар, Новини
Асошиейтед прес: Българският премиер призова за подкрепа преди вота на недоверие
Българските депутати дебатираха вчера вота на недоверие срещу правителството на малцинството преди днешното гласуването, което може да доведе до сваляне на премиера центрист Кирил Петков, избран само преди месеци
06.22.2022
Войната в Украйна
Повече от 150 културни обекта са повредени или унищожени по време на войната в Украйна
Хиляди милионери се опитват да напуснат Русия, по данни на британското разузнаване
Зеленски: Русия е хвърлила око на “обширна зона от Варшава до София”
Макрон, Олаф Шолц и Марио Драги пристигнаха в Киев
Никой не знае колко ще продължи войната, каза Зеленски
Руският “Макдоналдс” – “Вкусно – и точка”
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Последвайте ни
Най-споделяното от Built.bg
Коментари и анализи
Западната преса коментира падането на кабинета “Петков”
Какво следва след свиването на руските газови доставки за Европа?
Асошиейтед прес: Българският премиер призова за подкрепа преди вота на недоверие
Историята на вота на недоверие в съвременната българска политика
Ремонтът на Дунав мост може да започне най-рано през октомври
Експерти обсъдиха инфлационните процеси по време на Софийски икономически форум III
Инфраструктура
Второкласните пътища ще се таксуват с тол такса от 1 юли
Постигнато е разбирателство за облекчаване на трафика между България и Румъния
АМ “Струма”: Ще спре ли скоростта на икономиката ни, ако строежът и бъде отложен
Ремонтът на Дунав мост може да започне най-рано през октомври
Архитектура
Арх. Дора Иванова: Дейностите по стабилизирането на стенните мозайки на паметника Бузлуджа са успешни
Българските стадиони в Африка
Създателите
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
“Бохемски истории”: Как беше построена сграда на Народното събрание
Бохемски истории: Княжеската гробница
Градска среда и Урбанизъм
АДФИ установи нарушения в обществената поръчка на Столична община за уличното осветление
Възстановяват къпалнята “Мария Луиза” в Борисовата градина
Заем от Европейската инвестиционна банка на стойност 50 млн. евро предстои да одобри Столичният общински съвет
Oбщинският съветник Борис Бонев днес внася в СОС доклад за развитие на градското земеделие
Бохемски истории
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
“Бохемски истории”: Как беше построена сграда на Народното събрание
Бохемски истории: Княжеската гробница
Бохемски истории: Народната книгохранителница
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
Be Green
Българска иновация за компресиране на отпадъци намалява въглеродния отпечатък на компаниите
България с най-голям ръст на въглеродните емисии от изкопаеми горива в ЕС през 2021 година
Съветът на ЕС препоръчва България да намали зависимостта от изкопаемите горива и да повиши свързаността си със съседните газопреносни мрежи
Built.bg Podcast
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Йото, който гледаше Чернобил” и ненаучените тежки уроци от миналото