Светът разполага с достатъчно редкоземни минерали, за да осъществи зеления преход
30.01.2023
Светът разполага с достатъчно редкоземни минерали и други важни суровини, за да премине от изкопаеми горива към възобновяеми източници за производство на електричество и да ограничи глобалното затопляне, твърди ново проучване, цитирано от Асошиейтед прес.
С нарастването на производството на електричество посредством слънчеви панели, вятърни турбини, водноелектрически и ядрени централи се засилиха и опасенията, че ключовите минерали за осъществяването на така желаната декарбонизация няма да достигнат.
Редкоземните минерали или елементи, всъщност не са толкова редки. Според данни на Геологическия институт на САЩ те са “относително изобилни”. Такива елементи са нужни за мощните магнити, влагани във вятърните турбини, както и за производството на смартфони, монитори за компютри, ЛЕД крушки и др.
Цитираното от АП проучване разглежда не само въпросните редкоземни елементи, но и други 17 суровини, необходими за производството на електричество, включително и някои базови ресурси като стомана, цимент и стъкло.
Екипът е проучил минералите, които доскоро не се били сериозно експлоатирани, както и 20 различни източници на енергия. Учените са изчислили наличните запаси, както и евентуалното замърсяване при добива им, ако производството на “зелена енергия” се увеличи дотолкова, че да намали достатъчно парниковите емисии, генерирани от изкопаемите горива.
Добивът трябва сериозно да се увеличи, но на Земята има достатъчно редкоземни елементи и извличането им няма да повлияе сериозно на глобалното затопляне, се посочва в проучването, публикувано в научното списание “Джаул” (Joule).
“Декарбонизацията няма да протече гладко, но ние сме в състояние да я осъществим”, казва един от съавторите на проучването Зеке Хаусфатер, климатолог към технологичната компания “Страйп енд Бъркли Ърт” (Stripe and Berkeley Earth). “Няма нужда да се безпокоим, че тези минерали ще свършат”.
Всъщност опасенията по отношение на декарбонизацията са свързани най-вече с транспорта и батериите за електромобили, в които се влага много литий, а проучването не се занимава с този проблем. Да се проучат минералите, които се влагат в батериите, е по-сложно и затова екипът на Хаусфатер тепърва ще се заеме с този въпрос.
Учените са на мнение, че от особена важност е скоростта, с която светът се обръща към зелената енергия, и това е в състояние в даден момент да създаде недостиг.
Екипът дава пример с елемента диспросий, който се ползва при магнитите, влагани във вятърните турбини. Рязко увеличение на производството на такива турбини ще изисква наличието на три пъти повече диспросий, отколкото сега се добива. В същото време наличието на този елемент на Земята е над 12 пъти повече, отколкото е необходимо за осъществяването на зеления преход.
Диспросий
Друг ключов елемент е телурът, който се влага в индустриалните соларни паркове и запасите от който са малко над нужното за реализирането на прехода към чиста енергия.
Екипът обаче успокоява, че всички тези редкоземни минерали имат адекватни заместители, ако все пак се стигне до недостиг.
Телур
“В резерв има достатъчно материали. Анализът в това проучване развенчава всички опасения, че минералите, необходими за зеления преход, ще се изчерпят”, казва Даниъл Ибара, професор по екология в Университета “Браун”, който не е участвал в изследването, а се е съсредоточил върху проблема с лития. За него от особено значение е фактът, че производството на определени елементи трябва да се увеличи и е важно да се знае колко бързо това може да стане.
Налице са и опасения, че добивът на все повече редкоземни материали ще освободи в атмосферата твърде много парникови газове. Екипът на Хаусфатер изчислява, че вероятно става дума за около 10 милиарда метрични тона, което е около една четвърт от годишните обеми, изпускани в атмосферата.
Но увеличаването на въглеродните емисии от повече добив на редкоземни минерали ще бъде повече от компенсирано от огромното намаляване на замърсяването с въглеродни емисии, изпускани при изгарянето на изкопаеми горива, казва Хаусфатер.
Според Роб Джаксън от Станфордския университет, който не е участвал в проучването, обаче въпреки доказателствата, че редкоземните минерали са в изобилие, трябва да се търси баланс. “Увеличеният добив трябва да се съчетае с по-малко използване”.
Какъв е потенциалът на България за развиване на “зелена индустрия”
Източник и снимки: БТА Офшорната вятърна енергия, зеленият водород, дигитализацията на енергийния сектор предлагат големи възможности за декарбонизация на промишлеността, от които трябва да се възползваме, обединиха се участниците
Газовият интерконектор между България и Сърбия ще бъде пуснат пробно
Междусистемната газова връзка Сърбия-България ще бъде пусната в пробна експлоатация до няколко дни, съобщи сръбският министърът на минната промишленост и енергетиката Дубравка Джедович Ханданович, информира Танюг. Снимка: БТА „Колегите
Built Анализ: Магистрали и ремонти – приоритетите за пътищата през 2024 г.
Отминаващата 2023 г. не предложи особено значими постижения за инфраструктурата на България. Накратко завършени в рамките на годината бяха няколко километра магистрални пътища и големият проект за обход на
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Зелена среда > Коментар
Светът разполага с достатъчно редкоземни минерали, за да осъществи зеления преход
Светът разполага с достатъчно редкоземни минерали и други важни суровини, за да премине от изкопаеми горива към възобновяеми източници за производство на електричество и да ограничи глобалното затопляне, твърди ново проучване, цитирано от Асошиейтед прес.
С нарастването на производството на електричество посредством слънчеви панели, вятърни турбини, водноелектрически и ядрени централи се засилиха и опасенията, че ключовите минерали за осъществяването на така желаната декарбонизация няма да достигнат.
Редкоземните минерали или елементи, всъщност не са толкова редки. Според данни на Геологическия институт на САЩ те са “относително изобилни”. Такива елементи са нужни за мощните магнити, влагани във вятърните турбини, както и за производството на смартфони, монитори за компютри, ЛЕД крушки и др.
Цитираното от АП проучване разглежда не само въпросните редкоземни елементи, но и други 17 суровини, необходими за производството на електричество, включително и някои базови ресурси като стомана, цимент и стъкло.
Екипът е проучил минералите, които доскоро не се били сериозно експлоатирани, както и 20 различни източници на енергия. Учените са изчислили наличните запаси, както и евентуалното замърсяване при добива им, ако производството на “зелена енергия” се увеличи дотолкова, че да намали достатъчно парниковите емисии, генерирани от изкопаемите горива.
Добивът трябва сериозно да се увеличи, но на Земята има достатъчно редкоземни елементи и извличането им няма да повлияе сериозно на глобалното затопляне, се посочва в проучването, публикувано в научното списание “Джаул” (Joule).
“Декарбонизацията няма да протече гладко, но ние сме в състояние да я осъществим”, казва един от съавторите на проучването Зеке Хаусфатер, климатолог към технологичната компания “Страйп енд Бъркли Ърт” (Stripe and Berkeley Earth). “Няма нужда да се безпокоим, че тези минерали ще свършат”.
Всъщност опасенията по отношение на декарбонизацията са свързани най-вече с транспорта и батериите за електромобили, в които се влага много литий, а проучването не се занимава с този проблем. Да се проучат минералите, които се влагат в батериите, е по-сложно и затова екипът на Хаусфатер тепърва ще се заеме с този въпрос.
Учените са на мнение, че от особена важност е скоростта, с която светът се обръща към зелената енергия, и това е в състояние в даден момент да създаде недостиг.
Екипът дава пример с елемента диспросий, който се ползва при магнитите, влагани във вятърните турбини. Рязко увеличение на производството на такива турбини ще изисква наличието на три пъти повече диспросий, отколкото сега се добива. В същото време наличието на този елемент на Земята е над 12 пъти повече, отколкото е необходимо за осъществяването на зеления преход.
Друг ключов елемент е телурът, който се влага в индустриалните соларни паркове и запасите от който са малко над нужното за реализирането на прехода към чиста енергия.
Екипът обаче успокоява, че всички тези редкоземни минерали имат адекватни заместители, ако все пак се стигне до недостиг.
“В резерв има достатъчно материали. Анализът в това проучване развенчава всички опасения, че минералите, необходими за зеления преход, ще се изчерпят”, казва Даниъл Ибара, професор по екология в Университета “Браун”, който не е участвал в изследването, а се е съсредоточил върху проблема с лития. За него от особено значение е фактът, че производството на определени елементи трябва да се увеличи и е важно да се знае колко бързо това може да стане.
Налице са и опасения, че добивът на все повече редкоземни материали ще освободи в атмосферата твърде много парникови газове. Екипът на Хаусфатер изчислява, че вероятно става дума за около 10 милиарда метрични тона, което е около една четвърт от годишните обеми, изпускани в атмосферата.
Но увеличаването на въглеродните емисии от повече добив на редкоземни минерали ще бъде повече от компенсирано от огромното намаляване на замърсяването с въглеродни емисии, изпускани при изгарянето на изкопаеми горива, казва Хаусфатер.
Според Роб Джаксън от Станфордския университет, който не е участвал в проучването, обаче въпреки доказателствата, че редкоземните минерали са в изобилие, трябва да се търси баланс. “Увеличеният добив трябва да се съчетае с по-малко използване”.
Източник: БТА
Още от Built.bg
Зелена среда, Новини
Какъв е потенциалът на България за развиване на “зелена индустрия”
Източник и снимки: БТА Офшорната вятърна енергия, зеленият водород, дигитализацията на енергийния сектор предлагат големи възможности за декарбонизация на промишлеността, от които трябва да се възползваме, обединиха се участниците
12.04.2023
Енергетика, Новини
Газовият интерконектор между България и Сърбия ще бъде пуснат пробно
Междусистемната газова връзка Сърбия-България ще бъде пусната в пробна експлоатация до няколко дни, съобщи сръбският министърът на минната промишленост и енергетиката Дубравка Джедович Ханданович, информира Танюг. Снимка: БТА „Колегите
12.03.2023
Инфраструктура, Коментар
Built Анализ: Магистрали и ремонти – приоритетите за пътищата през 2024 г.
Отминаващата 2023 г. не предложи особено значими постижения за инфраструктурата на България. Накратко завършени в рамките на годината бяха няколко километра магистрални пътища и големият проект за обход на
12.02.2023
Създателите
1 декември 1990 г.: Пробивът на тунела под Ламанша
Библиотеката в Бургас е най-красивата в Европа
DOT Sofia – сграда за истинска столица
Коментари и анализи
Газовият интерконектор между България и Сърбия ще бъде пуснат пробно
Built Анализ: Магистрали и ремонти – приоритетите за пътищата през 2024 г.
България и още двадесет страни приеха Декларация за утрояване на дела на ядрената енергия до 2050 година
КОП28: ЕС обещав постепенно да извади от употреба изкопаемите горива и да утрои енергията от възобновяеми източници
Сбогувахме се с “колоса на американската дипломация Хенри Кисинджър”. Погледът на западната преса
Зелено, по-зелено, най-зелено: За климата и парите
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Синдикат “Пътно дело” към КНСБ излиза на протест с искане за увеличение на заплатите
Снегопочистващите фирми, които не са се справили със задълженията си, ще бъдат санкционирани
Започва изграждането на автомагистралата „Русе – Велико Търново“
Built Анализ: Магистрали и ремонти – приоритетите за пътищата през 2024 г.
Архитектура
КАБ: От 2024 г. часовата ставка за предоставяне на архитектурни услуги да бъде увеличена на 125 лв.
Два проекта от Бургас са номинирани за престижни европейски награди за съвременна архитектура
Градска среда и Урбанизъм
Предстои демонтаж на паметника на Съветската армия
Васил Терзиев обмисля гратисен период за забраната за влизане в центъра на София на най-замърсяващите автомобили
Васил Терзиев даде начало на строителството на новия лъч на софийското метро
Ще продължи ли Лондон да събира такси и глоби за най-замърсяващите автомобили
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Какъв е потенциалът на България за развиване на “зелена индустрия”
Бернската конвенция реши да не отваря досие за АМ „Струма“ през Кресненското дефиле
КОП28: ЕС обещав постепенно да извади от употреба изкопаемите горива и да утрои енергията от възобновяеми източници
Войната в Украйна
Зеленски пред АП: Войната с Русия е в нова фаза с настъпването на зимата
Европейската прокуратура готова да разследва нарушаването и заобикалянето на санкциите на ЕС
Списание l’Europeo със специален брой, посветен на трудната история на Украйна
Столтенберг: Досега не сме видели истинска воля от страна на Путин да преговаря за приемливо решение в Украйна
Допълнителни мерки срещу заобикалянето на санкциите на ЕС срещу Русия, настоява ЕП
Асен Василев пред “Файненшъл таймс”: “Лукойл” започва процедура по продажбата на рафинерията си в Бургас
Built.bg Podcast
Последвайте ни