Светът разполага с достатъчно редкоземни минерали, за да осъществи зеления преход
Светът разполага с достатъчно редкоземни минерали и други важни суровини, за да премине от изкопаеми горива към възобновяеми източници за производство на електричество и да ограничи глобалното затопляне, твърди ново проучване, цитирано от Асошиейтед прес.
С нарастването на производството на електричество посредством слънчеви панели, вятърни турбини, водноелектрически и ядрени централи се засилиха и опасенията, че ключовите минерали за осъществяването на така желаната декарбонизация няма да достигнат.
Редкоземните минерали или елементи, всъщност не са толкова редки. Според данни на Геологическия институт на САЩ те са “относително изобилни”. Такива елементи са нужни за мощните магнити, влагани във вятърните турбини, както и за производството на смартфони, монитори за компютри, ЛЕД крушки и др.
Цитираното от АП проучване разглежда не само въпросните редкоземни елементи, но и други 17 суровини, необходими за производството на електричество, включително и някои базови ресурси като стомана, цимент и стъкло.
Екипът е проучил минералите, които доскоро не се били сериозно експлоатирани, както и 20 различни източници на енергия. Учените са изчислили наличните запаси, както и евентуалното замърсяване при добива им, ако производството на “зелена енергия” се увеличи дотолкова, че да намали достатъчно парниковите емисии, генерирани от изкопаемите горива.
Добивът трябва сериозно да се увеличи, но на Земята има достатъчно редкоземни елементи и извличането им няма да повлияе сериозно на глобалното затопляне, се посочва в проучването, публикувано в научното списание “Джаул” (Joule).
“Декарбонизацията няма да протече гладко, но ние сме в състояние да я осъществим”, казва един от съавторите на проучването Зеке Хаусфатер, климатолог към технологичната компания “Страйп енд Бъркли Ърт” (Stripe and Berkeley Earth). “Няма нужда да се безпокоим, че тези минерали ще свършат”.
Всъщност опасенията по отношение на декарбонизацията са свързани най-вече с транспорта и батериите за електромобили, в които се влага много литий, а проучването не се занимава с този проблем. Да се проучат минералите, които се влагат в батериите, е по-сложно и затова екипът на Хаусфатер тепърва ще се заеме с този въпрос.
Учените са на мнение, че от особена важност е скоростта, с която светът се обръща към зелената енергия, и това е в състояние в даден момент да създаде недостиг.
Екипът дава пример с елемента диспросий, който се ползва при магнитите, влагани във вятърните турбини. Рязко увеличение на производството на такива турбини ще изисква наличието на три пъти повече диспросий, отколкото сега се добива. В същото време наличието на този елемент на Земята е над 12 пъти повече, отколкото е необходимо за осъществяването на зеления преход.
Друг ключов елемент е телурът, който се влага в индустриалните соларни паркове и запасите от който са малко над нужното за реализирането на прехода към чиста енергия.
Екипът обаче успокоява, че всички тези редкоземни минерали имат адекватни заместители, ако все пак се стигне до недостиг.
“В резерв има достатъчно материали. Анализът в това проучване развенчава всички опасения, че минералите, необходими за зеления преход, ще се изчерпят”, казва Даниъл Ибара, професор по екология в Университета “Браун”, който не е участвал в изследването, а се е съсредоточил върху проблема с лития. За него от особено значение е фактът, че производството на определени елементи трябва да се увеличи и е важно да се знае колко бързо това може да стане.
Налице са и опасения, че добивът на все повече редкоземни материали ще освободи в атмосферата твърде много парникови газове. Екипът на Хаусфатер изчислява, че вероятно става дума за около 10 милиарда метрични тона, което е около една четвърт от годишните обеми, изпускани в атмосферата.
Но увеличаването на въглеродните емисии от повече добив на редкоземни минерали ще бъде повече от компенсирано от огромното намаляване на замърсяването с въглеродни емисии, изпускани при изгарянето на изкопаеми горива, казва Хаусфатер.
Според Роб Джаксън от Станфордския университет, който не е участвал в проучването, обаче въпреки доказателствата, че редкоземните минерали са в изобилие, трябва да се търси баланс. “Увеличеният добив трябва да се съчетае с по-малко използване”.
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Зелена среда > Коментар
Светът разполага с достатъчно редкоземни минерали, за да осъществи зеления преход
Светът разполага с достатъчно редкоземни минерали и други важни суровини, за да премине от изкопаеми горива към възобновяеми източници за производство на електричество и да ограничи глобалното затопляне, твърди ново проучване, цитирано от Асошиейтед прес.
С нарастването на производството на електричество посредством слънчеви панели, вятърни турбини, водноелектрически и ядрени централи се засилиха и опасенията, че ключовите минерали за осъществяването на така желаната декарбонизация няма да достигнат.
Редкоземните минерали или елементи, всъщност не са толкова редки. Според данни на Геологическия институт на САЩ те са “относително изобилни”. Такива елементи са нужни за мощните магнити, влагани във вятърните турбини, както и за производството на смартфони, монитори за компютри, ЛЕД крушки и др.
Цитираното от АП проучване разглежда не само въпросните редкоземни елементи, но и други 17 суровини, необходими за производството на електричество, включително и някои базови ресурси като стомана, цимент и стъкло.
Екипът е проучил минералите, които доскоро не се били сериозно експлоатирани, както и 20 различни източници на енергия. Учените са изчислили наличните запаси, както и евентуалното замърсяване при добива им, ако производството на “зелена енергия” се увеличи дотолкова, че да намали достатъчно парниковите емисии, генерирани от изкопаемите горива.
Добивът трябва сериозно да се увеличи, но на Земята има достатъчно редкоземни елементи и извличането им няма да повлияе сериозно на глобалното затопляне, се посочва в проучването, публикувано в научното списание “Джаул” (Joule).
“Декарбонизацията няма да протече гладко, но ние сме в състояние да я осъществим”, казва един от съавторите на проучването Зеке Хаусфатер, климатолог към технологичната компания “Страйп енд Бъркли Ърт” (Stripe and Berkeley Earth). “Няма нужда да се безпокоим, че тези минерали ще свършат”.
Всъщност опасенията по отношение на декарбонизацията са свързани най-вече с транспорта и батериите за електромобили, в които се влага много литий, а проучването не се занимава с този проблем. Да се проучат минералите, които се влагат в батериите, е по-сложно и затова екипът на Хаусфатер тепърва ще се заеме с този въпрос.
Учените са на мнение, че от особена важност е скоростта, с която светът се обръща към зелената енергия, и това е в състояние в даден момент да създаде недостиг.
Екипът дава пример с елемента диспросий, който се ползва при магнитите, влагани във вятърните турбини. Рязко увеличение на производството на такива турбини ще изисква наличието на три пъти повече диспросий, отколкото сега се добива. В същото време наличието на този елемент на Земята е над 12 пъти повече, отколкото е необходимо за осъществяването на зеления преход.
Друг ключов елемент е телурът, който се влага в индустриалните соларни паркове и запасите от който са малко над нужното за реализирането на прехода към чиста енергия.
Екипът обаче успокоява, че всички тези редкоземни минерали имат адекватни заместители, ако все пак се стигне до недостиг.
“В резерв има достатъчно материали. Анализът в това проучване развенчава всички опасения, че минералите, необходими за зеления преход, ще се изчерпят”, казва Даниъл Ибара, професор по екология в Университета “Браун”, който не е участвал в изследването, а се е съсредоточил върху проблема с лития. За него от особено значение е фактът, че производството на определени елементи трябва да се увеличи и е важно да се знае колко бързо това може да стане.
Налице са и опасения, че добивът на все повече редкоземни материали ще освободи в атмосферата твърде много парникови газове. Екипът на Хаусфатер изчислява, че вероятно става дума за около 10 милиарда метрични тона, което е около една четвърт от годишните обеми, изпускани в атмосферата.
Но увеличаването на въглеродните емисии от повече добив на редкоземни минерали ще бъде повече от компенсирано от огромното намаляване на замърсяването с въглеродни емисии, изпускани при изгарянето на изкопаеми горива, казва Хаусфатер.
Според Роб Джаксън от Станфордския университет, който не е участвал в проучването, обаче въпреки доказателствата, че редкоземните минерали са в изобилие, трябва да се търси баланс. “Увеличеният добив трябва да се съчетае с по-малко използване”.
Източник: БТА
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни