Съживяването на италианските села. Как ще помогне планът за постпандемично възстановяване на страната

Италианският план за постпандемично възстановяване на страната породи доста спорове в последните две правителства. Полемиките бяха и една от причините за падането на втория кабинет на Джузепе Конте и на правителството на националното единство на Марио Драги.

Залогът в този план никак не е малък. Италия получава близо 200 милиарда евро европейски средства, които трябва да вложи възможно най-добре в икономиката, инфраструктурата, туризма, регионалното развитие, околната среда, енергетиката и много други области. Не всички политически сили обаче са на едно мнение кои области и проекти трябва да бъдат приоритетни при усвояването на тези средства.

Националният план за постпандемично възстановяване и икономически подем включва перо, наречено Национален план за селата. На него много държи министърът на културата в оставка Дарио Франческини. Това перо е на обща стойност 1 милиарда евро. От тях 580 милиона ще отидат за най-малко 229 села, подбрани чрез конкурси в италианските общини и области. Вече е ясно, че останалите 420 милиона евро отиват за 21 села, излъчени от всяка една италианска област и автономна провинция. Всяко едно от тези 21 села получава по 20 милиона евро, като целта е средствата да бъдат усвоени рационално до 2026 г.

Финалистите са разнородни като местоположение, природа и климат. Монтикио Бани в област Базиликата е насред планини, езера, минерални извори, в съседство на древен крепостен замък. Санца в Кампания е кацнало на възвишение, а в околностите му има живописни  скали и водопади.

Рока Калашо в Абруцо е село на склона на хълм с останки от античен крепостен замък, извисяващи се над него, на върха на хълма. Джераче в Калабрия, известно като Омагьосаното село, е също на върха възвишение на фона на морето в далечината. Камполо в Емилия Романя е мъничко село, с каменни къщи, струпани почти една върху друга.

Борго Кастело във Фриули Венеция Джулия има цветни къщи и древен замък. Село със същото име – Борго Кастело – но в Лигурия се откроява с цветни къщи, издържани в стила на типичните лигурски вили. Тревинано в Лацио напомня на акропол. Ливемо в Ломбардия е с типични за планинските села в Северна Италия къщи. Елва в Пиемонте е насред високи върхове и до него се достига по трудно проходими планински пътища. Монталто деле Марке в Марке е с каменни къщи, заобиколени от слънчогледови поля.

Пиетрабонданте в Молизе е сгушено в подножието на скалисти монолити, с останки от античен амфитеатър наблизо. Уласай на остров Сардиния е пъстро село в подножието на огромни скали, привличащи катерачите, а Кунцирия на остров Сицилия е осеяно с каменни вили, почти невидими насред пищни овощни градини. Борго ди Кастелнуово ин Аване в Тоскана е село, обитавано от призраци – напълно безлюдно, пустеещо на хълм. Напълно изоставено след две земетресения през 20-и век е и село Акадия в Пулия.

Чези в Умбрия е в полите на обсипана със зеленина планина. Рекоаро Терме във Венето е поизоставен курорт с минерални извори насред борова гора. Палу дeл Ферсина в автономната област Тренто е с вид на ски курорт в алпийски стил, с планински пасища наоколо, точно както е и Стелвио в Болцано. Фонтенмор във Вале Д’Аоста е селце, притиснато между зелени планински склонове и рекичка.

Всяко едно от тези села си има своя вековна история и специфични традиции, като например производство на вино, на сирена, отглеждане на маслини, лозарство, овцевъдство, производство на вълна и др.

Общото между 21-те населени места е това, че през изминалия век те са започнали бавно, но сигурно да се обезлюдяват поради това, че са труднодостъпни, а работа в тях няма. Днес две от селата, както вече стана ясно по-горе, са пусти, а други са на път да последват примера им.

Трети се оживяват само спорадично, през лятото, когато туристите идват в тях заради съчетанието от непокътната природа и антични обекти (най-често крепостни замъци и църкви). Това обаче не е достатъчно, за да задържи туристите повече от няколко дни из тесните селски улици и призрачната тишина, след което те поемат към оживените областни центрове, като Рим, Милано, Торино, Генуа, Палермо и Лече, или към населените места, превърнали се в туристически магнити, като Венеция, Верона, Флоренция, Болоня, Таормина, Сиракуза, Алберобело, Матера и Сан Джиминяно.

Сега според плана за усвояване на 420 милиона евро за 21-те села се предвижда те бъдат основно променени. Там ще се прокара широколентов интернет, ще се ремонтират къщите, ще се подобрят пътищата, водещи до тези населени места. Селата ще бъдат превърнати в подходящ дом за живеене за възрастните, но и в привлекателно място за младите, които благодарение на интернет ще могат оттам да се изявяват като дигитални номади.

Ще бъдат осигурени и здравни грижи за възрастните и грижи за деца на младите, избрали да дойдат в селата. Предвижда се някои къщи да бъдат превърнати в споделени работни места, а други – в хотели.

Средствата ще трябва да се използват и за възстановяване или разширяване на специфичните традиции и прояви във всяко едно село. Така например Елва в Пиемонте е било известно дълги години със събирането на коси за производството на перуки в съседна Франция, а в Джераче в Калабрия и до днес се организира международен фестивал на уличните изкуства, който обаче не е шумно рекламиран.

Част от средствата ще бъдат използвани за ремонтиране на историческите обекти в селата, някои от които са пострадали сериозно от земетресения, а други просто са били оставени на произвола на времето и настъпващата природа.

Министърът в оставка Дарио Франческини разчита много на този проект, за да се даде тласък на туризма в тези обезлюдени райони. По този начин ще бъде намален и натискът върху градовете туристически магнити, в които заради ордите от туристи цените на жилищата и на основните продукти скочиха, общественият транспорт е претъпкан, а шумотевицата и боклуците са гарантирани.

“Истинското богатство на Италия е в тези малки села”, казва Паоло Балди, кметът на едно от тях – Рока Калашо в Абруцо. Според него много от тези 21 села може да се превърнат с помощта на финансирането и в подемна сила за икономиката. Така например Рока Калашо залага на откриването на център за обучение на овчари, за което ще бъдат използвани част от европейските средства. Друга част от тях ще отиде за увеличаване на производството на марчето – традиционно сирене, правено с помощта на живи ларви, които правят текстурата му по-мека.

Дали проектът за възраждане на селата ще успее и след четири години те ще изглеждат оживени, модернизирани, но запазили облика и чара си, ще зависи до голяма степен и от изхода от парламентарните избори на 25 септември в Италия и от политическата воля на следващите управници на страната.

Източник: БТА