Една тръба постави Германия на колене. “Северен поток-1” спря напълно да работи за 10 дни за планов годишен ремонт, а Берлин настръхна, тъй като с оглед на ставащото в Украйна, газът можеше и да не потече отново. Междувременно Москва намекваше, че втората тръба – “Северен поток-2”, е напълно готова и може да започне да подава газ веднага, стига Германия да я сертифицира. Берлин не се огъна, а “Северен поток-1” заработи отново, макар и с ограничен капацитет.
ДПА представя хронология на тръбопровода, вбит като клин в сърцето на Европа.
1997 г. – Извършени са първоначални проучвания за възможностите за изграждане на газопровод по дъното на Балтийско море от Русия до Германия.
Април 2001 г. – “Газпром”, финландската “Фортум” (Fortum) и германските “Рургаз” (Ruhrgas) и “Винтерсхал” (Wintershall) одобряват споразумение за съвместно проучване на трасето за строежа на тръбата.
Ноември 2002 г. – Управляващият борд на “Газпром” одобрява график за изпълнението на проекта.
Май 2005 г. – “Фортум” се изтегля от проекта и продава дела си на “Газпром”.
Септември 2005 г. – Консорциум с участието на “Газпром”, Ба Ес Еф (BASF) и Е.ОН (E.ON) подписва споразумение за изграждането на газопровода в присъствието на тогавашния германски канцлер Герхард Шрьодер и руския президент Владимир Путин. Полша, Украйна и Беларус протестират, тъй като гледат на тръбата като на конкурент, който ще отнеме от приходите, които те получават от транзитни такси.
Март 2006 г. – Шрьодер, който по време на мандата си като канцлер на Германия, постоянно “адвокатстваше” за изграждането на тръбопровода, е назначен за председател на надзорния съвет на оператора на тръбопровода, компанията “Норд стрийм” (Nord Stream AG). Това става броени месеци, след като той напуска канцлерството в Берлин и му навлича жестоки критики.
Април 2010 г. – Започва строителството на първата от двете тръби на “Северен поток-1” с дължина от 1224 километра. Всяка от тръбите се състои от 100 000 елемента, които се полагат по дъното на Балтийско море от няколко специализирани за целта кораби.
Ноември 2011 г. – Газ започва да тече по първата линия на “Северен поток-1” от Виборг в Русия до Лубмин в Германия, недалеч от Грайсфелд в североизточната провинция Мекленбург-Предна Померания. Канцлерът Ангела Меркел, наследила Шрьодер, и тогавашният руски президент Дмитрий Медведев, както и премиерите на Франция и Нидерландия – Франсоа Фийон и Марк Рюте, присъстват на официалната церемония. Еколози напразно изказват опасения за непредвидими последици за флората и фауната в региона.
Октомври 2012 г. – Втората тръба на “Северен поток-1” влиза в действие. Проектът на стойност 7,4 милиарда евро е с годишен капацитет от 55 милиарда куб. м газ. През 2021 г. по него преминават 59,2 милиарда куб. м газ.
Септември 2015 г. – Подписан е договор за изграждането на проекта “Северен поток-2”. Той е изцяло собственост на “Газпром”, монополист под пълния контрол на руската държава. В изграждането участват няколко големи западни енергийни компании, сред които германските “Винтерсхал Деа” (Wintershall Dea) и Е.ОН (E.ON), австрийската О Ем Ви (OMW), нидерландската “Газуние” и френската “Анжи” (Engie).
Март 2018 г. – Строежът на “Северен поток-2” започва. Новият тръбопровод върви успоредно със стария и има същия капацитет. И при неговото изграждане по дъното на морето трябва да бъдат положени 100 000 сегмента, а проектът трябва да бъде завършен до края на 2019 г. Това обаче не се случва поради проблеми около разрешенията за строителството.
Декември 2019 г. – Полагането на секциите е спряно, тъй като специализираните кораби, собственост на швейцарска компания, са изтеглени под заплаха да им бъдат наложени санкции от страна на САЩ. Вашингтон изразява опасения, че Германия ще стане прекалено зависима от руските газови доставки, а Москва обвинява САЩ, че защитава собствените си икономически интереси и се стреми да продава втечнен природен газ в Европа и да измести руския. Тръбата е довършена от руски кораби.
Септември 2021 г. – “Газпром” обявява, че “Северен поток-2” е изцяло завършен. Строителството струва над 10 милиарда евро, но тръбата така и не е пусната в експлоатация.
Февруари 2022 г. – Германското правителство на канцлера Олаф Шолц замразява проекта като оттегля основен документ по сертифицирането му. Два дни по-късно Русия напада Украйна.
Войната в Украйна > Коментар
Тръбопроводът, който постави Германия на колене пред Русия
Една тръба постави Германия на колене. “Северен поток-1” спря напълно да работи за 10 дни за планов годишен ремонт, а Берлин настръхна, тъй като с оглед на ставащото в Украйна, газът можеше и да не потече отново. Междувременно Москва намекваше, че втората тръба – “Северен поток-2”, е напълно готова и може да започне да подава газ веднага, стига Германия да я сертифицира. Берлин не се огъна, а “Северен поток-1” заработи отново, макар и с ограничен капацитет.
ДПА представя хронология на тръбопровода, вбит като клин в сърцето на Европа.
1997 г. – Извършени са първоначални проучвания за възможностите за изграждане на газопровод по дъното на Балтийско море от Русия до Германия.
Април 2001 г. – “Газпром”, финландската “Фортум” (Fortum) и германските “Рургаз” (Ruhrgas) и “Винтерсхал” (Wintershall) одобряват споразумение за съвместно проучване на трасето за строежа на тръбата.
Ноември 2002 г. – Управляващият борд на “Газпром” одобрява график за изпълнението на проекта.
Май 2005 г. – “Фортум” се изтегля от проекта и продава дела си на “Газпром”.
Септември 2005 г. – Консорциум с участието на “Газпром”, Ба Ес Еф (BASF) и Е.ОН (E.ON) подписва споразумение за изграждането на газопровода в присъствието на тогавашния германски канцлер Герхард Шрьодер и руския президент Владимир Путин. Полша, Украйна и Беларус протестират, тъй като гледат на тръбата като на конкурент, който ще отнеме от приходите, които те получават от транзитни такси.
Март 2006 г. – Шрьодер, който по време на мандата си като канцлер на Германия, постоянно “адвокатстваше” за изграждането на тръбопровода, е назначен за председател на надзорния съвет на оператора на тръбопровода, компанията “Норд стрийм” (Nord Stream AG). Това става броени месеци, след като той напуска канцлерството в Берлин и му навлича жестоки критики.
Април 2010 г. – Започва строителството на първата от двете тръби на “Северен поток-1” с дължина от 1224 километра. Всяка от тръбите се състои от 100 000 елемента, които се полагат по дъното на Балтийско море от няколко специализирани за целта кораби.
Ноември 2011 г. – Газ започва да тече по първата линия на “Северен поток-1” от Виборг в Русия до Лубмин в Германия, недалеч от Грайсфелд в североизточната провинция Мекленбург-Предна Померания. Канцлерът Ангела Меркел, наследила Шрьодер, и тогавашният руски президент Дмитрий Медведев, както и премиерите на Франция и Нидерландия – Франсоа Фийон и Марк Рюте, присъстват на официалната церемония. Еколози напразно изказват опасения за непредвидими последици за флората и фауната в региона.
Октомври 2012 г. – Втората тръба на “Северен поток-1” влиза в действие. Проектът на стойност 7,4 милиарда евро е с годишен капацитет от 55 милиарда куб. м газ. През 2021 г. по него преминават 59,2 милиарда куб. м газ.
Септември 2015 г. – Подписан е договор за изграждането на проекта “Северен поток-2”. Той е изцяло собственост на “Газпром”, монополист под пълния контрол на руската държава. В изграждането участват няколко големи западни енергийни компании, сред които германските “Винтерсхал Деа” (Wintershall Dea) и Е.ОН (E.ON), австрийската О Ем Ви (OMW), нидерландската “Газуние” и френската “Анжи” (Engie).
Март 2018 г. – Строежът на “Северен поток-2” започва. Новият тръбопровод върви успоредно със стария и има същия капацитет. И при неговото изграждане по дъното на морето трябва да бъдат положени 100 000 сегмента, а проектът трябва да бъде завършен до края на 2019 г. Това обаче не се случва поради проблеми около разрешенията за строителството.
Декември 2019 г. – Полагането на секциите е спряно, тъй като специализираните кораби, собственост на швейцарска компания, са изтеглени под заплаха да им бъдат наложени санкции от страна на САЩ. Вашингтон изразява опасения, че Германия ще стане прекалено зависима от руските газови доставки, а Москва обвинява САЩ, че защитава собствените си икономически интереси и се стреми да продава втечнен природен газ в Европа и да измести руския. Тръбата е довършена от руски кораби.
Септември 2021 г. – “Газпром” обявява, че “Северен поток-2” е изцяло завършен. Строителството струва над 10 милиарда евро, но тръбата така и не е пусната в експлоатация.
Февруари 2022 г. – Германското правителство на канцлера Олаф Шолц замразява проекта като оттегля основен документ по сертифицирането му. Два дни по-късно Русия напада Украйна.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни