Международен екип от учени проследи температурните тенденции в последните 12 хиляди години и установи, че историята на климата е по-сложна, отколкото се смяташе досега, съобщи електронното издание Юрикалърт.
Специалистите, участвали в проучването са от Германия, Великобритания, Канада, Франция и Швейцария. Изследователите използват най-голямата налична база данни от температурни реконструкции, обхващаща 12 хиляди години, за да анализират подробно географския модел на промяната на температурата по време на холоцена.
Оливие Картапанис и колегите му установяват, че противно на досегашното мнение, няма глобален топъл период по едно и също време през холоцена. Вместо това най-високите температури са били в отделни моменти не само в различни региони, но също между океана и сушата. Това поставя под въпрос колко значими са сравненията на глобалната средна температура между реконструкциите и моделите, отбелязват специалистите.
Водещият автор Картапанис смята, че “резултатите оспорват парадигмата за холоценски термален максимум, настъпващ по едно и също време в целия свят”. И докато най-високата температура е били достигната преди 4 хиляди и 8 хиляди години в Западна Европа и Северна Америка, океанската повърхност се е охладила преди около 10 000 години в средно високи географски ширини и е останала стабилна в тропиците. Регионалната променливост на периода на достигане на максималната температура предполага, че слънцегреенето на голяма географска ширина и степента на заледяване са изиграли основна роля за климатичните промени през холоцена.
“Тъй като екосистемите и хората… са засегнати от регионални и местни промени на климата, трябват правилни пространствени и времеви модели…, за да насочват политиците”, казва Лукас Йонкерс, съавтор на проучването и изследовател в MARUM – Център за изучаване за морската среда в Бремен, Германия.
