ВЕИ да достигнат дял от 40 на сто и да осигуряват 65 на сто от електроснабдяването до 2030 г.

Краткосрочните мерки за справяне с настоящата енергийна криза трябва да бъдат придружени от постоянен фокус върху средносрочните и дългосрочните цели на енергийния преход. Високите цени на изкопаемите горива, опасенията за енергийната сигурност и мерките срещу промените на климата изискват неотложната необходимост от по-бързо преминаване към “чиста енергийна система”.

Това се препоръчва в доклада “Перспектива за световния енергиен преход” (World Energy Transitions Outlook 2022), публикуван на сайта на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA).

В доклада се посочва, че възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) би трябвало да нараснат масово във всички сектори – от 14 процента от общата енергия днес до около 40 на сто през 2030 г. Глобалните годишни доставки на енергия от ВЕИ се очаква да се утроят до 2030 г., според Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC). В същото време въглищната енергия ще трябва решително да бъде заменена, активите от изкопаеми горива да бъдат премахнати и инфраструктурата да бъде подобрена.

Инвестиционните нужди се оценяват на 5,7 трилиона щатски долара годишно до 2030 г., включително императивното пренасочване на 700 милиарда долара годишно от изкопаемите горива, за да се предотврати образуването на “заключени активи”. Но инвестирането в прехода ще донесе конкретни социално-икономически и социални ползи, допринасяйки за 85 милиона работни места по целия свят в областта на възобновяемите енергийни източници и други свързани с прехода технологии в периода 2022-2030 г.

Тези печалби от заетост до голяма степен биха надхвърлили загубата на 12 милиона работни места в индустриите на изкопаемите горива. Като цяло повече страни биха изпитали по-големи ползи по пътя на енергийния преход, отколкото при настоящата ситуация, се изтъква в доклада.

Перспективата е електрификацията и ефективността да бъдат ключови двигатели на енергийния преход, активиран от възобновяеми източници, водород и устойчива биомаса. Декарбонизацията ще заеме централно място с много решения, налични чрез електрификация, зелен водород и директно използване на възобновяеми източници.

По-специално, електромобилността се разглежда като двигател на напредъка в енергийния преход, увеличавайки продажбите на електрически превозни средства (EV) до глобален EV парк, който ще е двайсет пъти по-голям спрямо сегашния.

Според авторите на доклада обаче е необходим изчерпателен набор от междусекторни структурни политики, обхващащи всички технологични пътища и цели за справедлив преход, за да се постигнат необходимите нива на внедряване до 2030 г.

Повишаване на амбицията при национално определените вноски (NDC) и националните енергийни планове съгласно Пакта за климата от Глазгоу ще даде сигурност и по-лесно ще се управляват инвестиционните стратегии. Всичко това ще бъде в съответствие с целта глобалното затопляне да остане под 1,5 градуса.

По-специално, най-големите световни потребители на енергия и замърсители сред страните от Г-20 и Г-7 трябва да покажат лидерство и да приложат амбициозни планове и инвестиции. Те ще трябва да подкрепят глобално предлагане на 65 процента възобновяеми енергийни източници в производството на електроенергия до 2030 г.

“Финансирането на климата, трансферът на знания и помощта ще трябва да се увеличат за един приобщаващ и равен свят”, допълват авторите на доклада.

Осигуряването на бърз преход, който отговаря на целите за климата и развитието, изисква политически ангажимент за подкрепа на най-високото ниво на международно сътрудничество. Постигането на целите за устойчиво развитие и универсалният достъп до модерна енергия до 2030 г. трябва да останат жизненоважен стълб на справедливия и приобщаващ енергиен преход, се изтъква в доклада.

Международната агенция за възобновяема енергия публикува неотдавна и оценка за световната енергийна система. Според нея среднопретеглена изравнена цена в световен мащаб на електроенергия от слънчеви фотоволтаични (PV) проекти за комунални услуги е спаднала с 85 процента между 2010 и 2020 г.

Прогнозира се, че възобновяемите енергийни източници ще осигурят 65 на сто от общото електроснабдяване до 2030 г., от над 25 процента през 2018 г. Необходими са специфични политики и мерки като цели за ВЕИ, данъчни стимули, механизми за ценообразуване, наред с други, за увеличаване на внедряването на възобновяеми източници.

ВЕИ ще изискват годишна инвестиция от над 1 трилион долара до 2030 г., посочват от IRENA.

Глобалното търсене на електроенергия в секторите за крайно потребление ще се повиши 1,3 пъти спрямо нивата от 2019 г. до около 31 000 тераватчаса до 2030 г. Делът на електрификацията в сектори за крайно потребление като индустрия, сгради, транспорт ще достигне съответно 28 процента, 56 процента и 9 процента през 2030 г.

При определяне на приоритетите в електрификацията политиците трябва да наблегнат на секторите, в които енергийният преход не е толкова лесен, тъй като или липсва съответната технология, или цената остава непосилна. Освен това трябва да се определят приоритетите на непряката електрификация чрез използването на зелен водород с акцент върху същите сектори, препоръчват още от Международната агенция за възобновяема енергия.