Нашите въглищни централи осигуряват автономия и независимост на страната ни. Това е изключително ценно, особено на фона на енергийната криза. Това коментираха за БТА от Министерството на енергетиката по повод влизането в сила от днес на забраната за внос на руски въглища в Европейския съюз. Преходният период на ембаргото, наложено за въглищата от Русия, което членките на Общността договориха през април като част от петия пакет санкции срещу Москва, изтича днес.
От енергийното министерство изтъкнаха още, че въглищните ни централи подпомагат независимостта и за региона. Пример за това е, че Комплексът “Мини Марица-изток” за пръв път в 70-годишната си история ще изнася въглища в чужбина, по-конкретно в Сърбия. Това стана възможно след подписването през юни тази година на договор със сръбска компания, която ще доставя българските въглища до електроцентрали в близост до Белград.
Срокът на договора е до 30 април 2023 г., като е предвидена клауза за удължаване. Предвижда се да бъдат продадени 1 750 000 тона лигнитни въглища на цена, по-висока от цената, на която купуват централите в комплекса “Марица-изток”. Гарантирането на плащанията е осигурено чрез неотменяем акредитив.
Според председателя на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски, който също бе потърсен за коментар по темата от БТА, България вече изнася и продава въглища на съседните страни.
“Има сделки за продажба на въглища, които се посрещат изключително консервативно от много енергийни анализатори, защото се продават на цена, която е по-ниска от борсовата цена, но в същото време много по-скъпо, отколкото се продават на другите централи в България”, добави Хиновски. Той обясни, че страната ни продава въглищата си на по-ниска цена от борсовите европейски цени, защото там се търгуват кафяви и черни въглища. Няма борсови цени за лигнитни въглища, каквито има в България, допълни той. Лигнитните въглища са много инертни, те имат много пепел, сяра и вода, обясни Хиновски. Затова не може да се приравняват по тон условно гориво, защото всички правят анализ за колко се продава един тон условно гориво. По думите на експерта един тон условно гориво в черните въглища има едни разходи за използване, докато при лигнитните въглища разходът за използване е много по-голям.
Хиновски коментира още, че забраната за внос на руски въглища ще повиши борсовите цени заради дефицита. “Сигурно ще скочат цените на борсата в Ротердам – там е борсата за въглища”, посочи той.
Българските лигнитни въглища са с по-малко приложение, уточни председателят на Българския енергиен и минен форум. Хиновски посочи, че страната ни може да изнася въглища в Сърбия, Румъния, Гърция и Северна Македония. Според него забраната за внос на руски въглища може да се използва да се повишат цените на въглищата, които продаваме за европейски страни.
Проверка на БТА от днес показва, че цените на фючърсите за септември “API2 Rotterdam Coal Futures” (API2 Ротердамски въглищни фючърси) от началото на тази седмица започват да се повишават. Към момента достигат 320 долара за тон след 285,50 долара за тон на 5 август. Историческият ценови максимум обаче беше на 2 март тази година – 398,45 долара за тон.
От Софийската стокова борса коментираха за БТА, че въглища на борсата не са се търгували от години.
Новата цена на въглищата на ТЕЦ “Марица Изток 2” ЕАД е 87,35 лева на тон условно гориво (ТУГ) от 1 март 2022 г., посочват от дружеството в заявлението си до Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) по повод искане за признаване на финансовите разходи. В заявлението пише още, че цената на въглищата от “Мини Марица изток” се повишава от 1 март 2022 г. от 77,00 лв./туг на 87,35 лв./туг.
