Водачите в музея на природата

Планинският водач е екскурзоводът в музея на природата, казват опитните водачи. Какво отличава тези хора, които “не се задържат никъде по-дълго от възторга си”, както пишеше на едно от лобните места на катерач край Мальовица, разказват доц. Александър Шопов, Георги Георгиев и гл. ас. Дойчин Боянов.

Планинските водачи в България основно се обучават от центровете за професионално образование към Националната агенция за професионално образование и обучение. Най-активният център е Асоциацията “Планини и хора”. В България вече има над 300 дипломирани водачи, а средно около 20 души годишно придобиват тази квалификация.

Част от водачите членуват в международната организация Union of International Mountain Leader Associations (UIMLA). В България са само петима алпийските водачи, които имат международен лиценз да водят групи във високорисков терен по цял свят. Това разказа за БТА доц. Александър Шопов, който е ръководител катедра “Туризъм, алпинизъм и ориентиране” във Факултета “Обществено здраве, здравни грижи и туризъм” в Националната спортна академия, планински водач, член на UIMLA и участник в XXI, XXIII и XXV Национална Антарктическа експедиция.

Правоспособните планински водачи са вписани в специализиран регистър на Министерството на туризма, като по данни на министерството те са около 311 души. Планинският водач трябва отлично да познава флората, фауната, структурата и пейзажа на планините, бита и културата на хората, фолклора на живеещите в населените места, през които минава маршрутът и на първо място, да може да осигури безопасност и сигурност на групата, която води. Така описа профила на планинския водач доц. Шопов, който е бил председател на Комисията за изготвяне на Държавни образователни изисквания за професията “Планински водач”.

Според доц. Шопов, който има специализация “Планински водач” в Бриансон, Франция, не може да се очаква да има насищане на пазара на тази професия в България. Той напомни, че планинските водачи, които са членове на UIMLA, могат да практикуват професията и в чужбина. Шопов даде пример с държавите лидери по брой планински водачи – Австрия, Франция, Швейцария и Италия, които продължават да подготвят такива кадри.

Все повече българи предпочитат да пътешестват по планините на България и по света в компанията на планински водач

Нашите водачи работят с български туристи, въпреки че е трудно, защото по принцип българският турист не обича да плаща, в ресторанта може да остави два пъти повече пари, но въпреки това все повече българи се насочват към планинските водачи, особено към по-далечни дестинации, които не са им толкова ясни, коментира доц. Шопов. Услугата “планински водач” у нас е многократно по-евтина от тази в четирите водещи алпийски държави, като в България е взето експертно решение, според което се препоръчва цената на ден да не бъде по-ниска от 120 лева.

Само петима са българските водачи с право да водят групи по върховете на Европа 

Георги Георгиев, който е един от най-успешните планински водачи и е президент на Източноевропейската асоциация на високопланинските водачи към Международната асоциация IFMGA, е сред петимата българи, които членуват в тази организация. Приемът в нея е много труден, а обучението продължава три години, като се покриват различни нормативи за специфични терени високо в планината, разказа Георгиев, който е екстремен скиор, както и водач със ски.

Две организации в света регулират дейността на планинските водачи. Едната е UIMLA, като тя обединява хората, които са водачи по планински туристически маршрути в ниската част. България е член на тази Асоциация, а водачите, които са получили диплом от тази организация, имат правоспособност за цяла Европа. Другата такава организация е Международната асоциация IFMGA, в която членуват хората, работещи във високата част на планините – скали, ледници. Организацията съществува от 1965 г., като България не членува в нея, но е член на източноевропейската секция към тази асоциация.

Освен петимата международно лицензирани високопланински водачи, в страна работят още около 20-30 техни колеги, които притежават национален диплом за алпийски водач, което по Закона за туризма е второ ниво на тази професия. Те могат да работят в България и държави, в които IFMGA-регламентите не важат, каза Георгиев. Подобна е ситуацията и със статута на ски водачите.

В Европа отдавна е регламентирала тази професия, но в България, за жалост, това често се неглижира и голяма част от туристическите агенции, които изпращат водачи в чужбина, го правят в разрез с европейското законодателство, а това е съпроводено с доста сериозни санкции, въпреки че досега с български водач такова нещо не се е случвало, разказа Георгиев.

По думите му основното, което определя дейността на водачите по света, но в България все още не е така, е застраховката “Професионална отговорност”, която може да се получи на базата на диплом. В България вече има такава застраховка, но при нас все още липсва сериозно разбиране на същността на професията, отбеляза Георгиев и допълни, че все още много хора смятат, че когато знаят една пътека, вече са водачи, а тази професия е много повече от това да водиш хора от едно място на друго.

И двете нива на професията – водачите по туристически маршрути и по високите части на планината, имат специфични изисквания за това какво трябва да знаят и как да са подготвени. В първия случай акцентът например е върху познанията в областта на биологията, геологията, за да могат да поднасят компетентно информацията на групата по време на похода. При алпийските водачи сред водещите е умението да се вземат решения във високорискова среда от гледна точка на сигурността на групата, каза Георгиев.

Между 300 и 500 българи годишно изкачват европейските върхове

Не всеки желаещ да практикува алпийски туризъм може да се включи в подобна група, защото това изисква предварителна подготовка, разказа Георгиев. Аз и голяма част от моите колеги работим основно с български клиенти, допълни той. По думите му най-често предпочитаните от българите са маршрутите по Алпите, а фаворит е изкачването на Монблан, като от гледна точка на сигурността броят на участниците е доста лимитиран, например за Монблан са до двама.

Тези дестинации се предпочитат от българите, защото са по-кратки – около една седмица, разказа Георгиев. През последните години се отчита сериозен ръст на интереса на българите към покоряването на високите части на европейските планини, като средно през последните години това са между 300 и 500 човека годишно, докато преди години бройката е била 20-30 човека, си спомня Георгиев. При по-техничните маршрути задължително се прави селекция на желаещите, като понякога те преминават и през подготовка в планините на България.

Чужденците идват за високопланински туризъм у нас основно през зимата

Интересът за катерене през лятото по българските планини от чуждестранни туристи не е много голям, защото като цяло нашите планини са по-ниски, но има голям интерес през зимата, коментира Георгиев. Основните желаещи да практикуват този екстремен туризъм в България са французи, италианци, англичани и австрийци. През последните няколко години, особено около пандемията, има много туристи от Чехия и други от бившите социалистически страни.

Хонорарът на един водач, който е формиран на базата на препоръчителната цена от Международната асоциация на планинските водачи във високата планина, е минимум 350 евро на ден, като за български клиенти се стремим да е минимум 400 лева, съобразно броя на участниците в групата, каза Георгиев.

Високопланинският водач винаги взима решенията, свързани с рискова ситуация, на базата не на собствените си възможности, а на базата на възможностите на хората. Голяма част от воденето се основава на споделянето на планината и в този смисъл планинските водачи са медиатори между човека и планинската среда, в представите на хората планинският водач е нещо като супермен, а той не трябва да е такъв, това е човек, който познава планината и знае как безопасно да я разкрие на хората, които води, разказа Георгиев.

Тази година предстои да бъде завършено обновяването на маркировката на нископланинския обиколен маршрут на Витоша

На Витоша има няколко стотин километра маркирани маршрути и те постоянно се обновяват, от една страна, защото маркировката е поставена на места, които с времето се променят, а и самата маркировка се износва, а една маркировка, която липсва на даденото място, може да доведе до сериозни проблеми. Тази година предстои да бъде завършено обновяването на маркировката на нископланинския обиколен маршрут на Витоша, съобщи в интервю за БТА гл. ас. Дойчин Боянов,  който е преподавател във Факултета “Обществено здраве, здравни грижи и туризъм” към катедра “Туризъм, алпинизъм и спортна анимация” в Националната спортна академия.

Този маршрут е заложен още през 50-те години (на 20-и век) в устройствения план на планината, когато е изграждана цялата й туристическа инфраструктура, като той е един от общо трите кръга, които обикалят Витоша – този на ниско равнище е на около 600-700 метра надморска височина, другият, който е на височина около 1300 метра, е средната планинска обиколна пътека, и третият е на височина около 1800 метра и е известен като високопланинската пътека.

Освен туристически, тези обиколни пътеки имат и своя здравен ефект, свързан със съответната надморска височина, разказа алпинистът, изкачил няколко осемхилядника, включително Еверест без кислород. Другата им цел е да обединят съществуващите туристически центрове и природни забележителности в едно атрактивно трасе.

Към момента тези обиколни пътеки на Витоша се поддържат, но специално в нископланинския кръг има една част, която трябва наново да бъде изградена, защото досега маршрутът е минавал през територии на среднопланинския обиколен маршрут и се предвижда трасето да се измести, като следва съответната за този маршрут надморска височина, уточни Боянов.

Пътеките на Витоша се поддържат основно с доброволен труд

Миналата година по проект за обновяване на туристическите маршрути на Витоша са били маркирани 100 км туристически пътеки и 72 км трасета за планинско колоездене. Обновяването на маркировката и поставянето на нови табели и знаци се извършва под ръководството Дойчин Боянов.

Обновяването става с доброволен труд, както и с подкрепата на Столичната община чрез Фондация “София – европейска столица на спорта”, Природния парк Витоша и частни дарители, разказа Боянов. Когато бях на терен и обновявах маркировка, често бях спиран от туристи, които са ми предлагали дребни суми като помощ за подобряването на пътеките на Витоша, си спомня той.

Боянов напомни, че Витоша е част от европейските планински маршрути, там също маркировката – червената, която тръгва от столичния квартал “Драгалевци”, преминава през Черни връх и продължава през прохода Бука преслап, през планината Верила и отива в Рила.

Опашки от желаещи да практикуват скално катерене

Пандемията открои необходимостта от посещения в природата, защото един от негативните ефекти бе затварянето на социалния живот, на хората по домовете им, не толко като наложителна мярка на властите, колкото от това, че самите ние се затворихме в къщите. Това затваряне, като негативен ефект, доведе до необходимостта да потърсим природата, за да намерим утеха от преживяното и да преоткрием истинските си потребности, една от които е излизането сред природата, разказа Боянов. По думите му има сериозен интерес към всички спортове, които се практикуват на открито и по-специално към планинарските спортове.

Дори и през седмицата, ако излезем в покрайнините на София, е пълно с туристи, което е доказателство за растящата потребност на хората от общуване с природата. Освен това през последните години се увеличиха “изкушенията” като видове дейности – например активно се практикуват по-съвременните спортове като сноукайт, класически дисциплини като конна езда станаха достъпни за гражданите, а скалното катерене се разви до такава степен, че в момента на обичайните маршрути се чака ред, за да се катерят хората, разказа Боянов.

Увеличили са се и любителите на планинското колоездене. Този бум обаче има негативни последици, защото създава предпоставка много интереси да се сблъскат на едни малък терен. Например, в покрайнините на София честа гледка е на едно и също място да излизат почитателите на конна езда, велосипедисти, хора, които просто разхождат домашните си любимци. По думите на Боянов това създава необходимостта от търсене на нов ред.

През март миналата година Дойчин Боянов издаде книгата “Витоша – спортно-туристически сборник” с описание на планинските маршрути. Една година по-късно авторът казва, че не е спрял да работи по нейното преиздаване. Това е един труд, който явно дълги години ще ме съпътства в живота ми с обновяването на тази информация, разказва алпинистът.

Постарах се да представя феномена Витоша, планината, която предоставя възможност за практикуване на всякакви спортове, когато човек разгледа сборника, може да си пожелае да опита нещо, което досега дори не му е хрумвало да практикува като любима дейност, каза авторът на маршрутите на Витоша.

Източник: БТА

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ