Снимка: BTA/AP
“От края на 1811 година започна усилено въоръжаване и съсредоточаване на силите на Западна Европа и в 1812 година тия сили – милиони хора (като се сметнат и ония, които превозваха и хранеха армията), потеглиха от запад към изток, към границите на Русия, към които от 1811 година се събираха също тъй силите на Русия. На дванадесети юни силите на Западна Европа преминаха границите на Русия и почна война – тоест стана събитие, противно на човешкия разум и на човешката природа”.
Така започва том трети от безсмъртното съчинение на Лев Толстой “Война и мир”. В този кратък откъс от книгата фигурират две ключови словосъчетания – “усилено въоръжаване” и “съсредоточаване на силите”. Ако се абстрахираме от това, че става дума за началото на 19 век, ситуацията подозрително напомня на днешната. За да се убедим в истинността на това твърдение, е необходимо само да погледнем заглавията на информациите и статиите в медиите.
“Байдън обмисля разполагането на хиляди войски в Източна Европа и Балтийския регион”, написа в края на миналата седмица в. “Ню Йорк таймс”.
“Министърът на отбраната Лойд Остин постави 8500 американски войници в повишена готовност за възможно разполагане в Източна Европа като част от подготовката на НАТО и Съединените щати за възможна руска инвазия на Украйна”, съобщи същото авторитетно американско издание в началото на тази седмица.
“Украйна е във фокуса на световното внимание на фона на струпването на руски войски по протежение на руско-украинската граница и на реакцията на НАТО”, написа само преди ден в. “Уолстрийт джърнъл”.
Всички заглавия и публикации през последните седмици създават усещането за растящо напрежение и за “съсредоточаване на силите”, както го нарича Толстой. От историята знаем за два широкомащабни конфликта с участието на Русия и на сили, които идват от запад: единият избухва през 1812 г., а другият – през 1941 година. Също така от историята знаем, че и двата пъти се стига до големи човешки загуби, до страдание за цивилното население.
Подобни конфликти оставят неизличими белези в съзнанието на народите и трудно може да говорим за победител. Макар след края на конфликтите някои страни да се обявяват за “победители”, а други за “победени”, истината е, че всички губят. Добре известен е фактът, че основните противници през Втората световна война, Съветският съюз и Германия, губят милиони хора (както военни, така и цивилно население).
Огромните човешки загуби и материалната разруха, които съпътстват войната, би трябвало да са урок за бъдещите поколения. Въпреки това ежедневно виждаме как и от двете страни на линията на противопоставянето между Запада и Русия, която минава по границата между Украйна и Русия, двата лагера “усилено се въоръжават” и “съсредоточават силите си”, сякаш са пропуснали уроците по история в училище, отнасящи се до Наполеоновите войни и Втората световна война.
Оптимизъм поражда единствено мисълта, че ако за хората от 1812 г. и 1941 г. вече нищо не може да се направи, защото войните са избухнали и са донесли смърт и разрушение, то нашият роман все още не е написан докрай. А това значи, че има надежда здравият разум да надделее над преследването на мимолетни геополитически дивиденти.
Има ли надежда?
Повече от два века след сблъсъка на Наполеон с Русия на Александър Първи и повече от 80 години след сраженията между войските на Адолф Хитлер и тези на Съветския съюз, Русия и Западът изглеждат като два огромни товарни влака, които се движат един срещу друг по една и съща линия и неминуемо ще се сблъскат.
Дали за това са отговорни някои геополитически и икономически дадености или амбициите и желанието за величие на някои политически лидери, не може да се отсъди с лека ръка. По правило истината за историческите събития винаги излиза наяве дълго време, след като те са приключили.
Има ли обаче надежда, че ситуацията около Украйна няма да ескалира и да се стигне до горещ конфликт, в който на някакъв етап да бъдат ангажирани и силите на НАТО? Оптимизъм създава фактът, че двата лагера все още са ангажирани с намирането на дипломатическо решение.
През последните седмици станахме свидетели на срещи между руски и американски представители на най-високо ниво (включително срещата между американския държавен секретар Антъни Блинкън и руския външен министър Сергей Лавров), тази седмица бе проведена и среща в т.нар. Нормандски формат (Германия, Франция, Русия, Украйна).
И от двете страни на разделителната линия звучат, за щастие, призиви за дипломатическо решение на кризата.
“Русия и САЩ трябва да се заемат с дипломация и да не засилват напрежението около Украйна”, заяви вчера бившият руски президент Дмитрий Медведев.
Отговорът на САЩ “очертава сериозни възможности за следване на дипломатическия път”, заяви американският държавен секретар Антъни Блинкън във връзка с отговора на американското правителство на исканията на Москва за даване на гаранции от Запада за сигурността на Русия, предаде телевизия Си Ен Ен.
Романът на нашето съвремие не е написан докрай и това буди оптимизъм, тъй като е възможно кризата между Запада и Русия да бъде решена изцяло по мирен път, без да се стига до локален или континентален конфликт.
Никой няма нужда от подобен конфликт, защото дори тези, които си мислят, че биха спечелили от него, всъщност биха загубили, тъй като съвременните военни технологии дават възможност за причиняването на много повече разрушения и страдания, отколкото тези преди два века или преди 80 години.
Искрената надежда на всички здравомислещи и миролюбиви хора е дипломатите достатъчно успешно да свършат своята работа.
В противен случай, не е изключено и нашият век да даде храна за роман на някой талантлив писател от бъдещо поколение, който да напише, подобно на Толстой: “Кое предизвика това необикновено събитие? Какви бяха неговите причини? Историците с наивна увереност твърдят, че причините на това събитие били (. . . ) грешките на дипломатите и така нататък.”
Автор: Божидар Захариев, БТА
Коментар
“Война и мир” от 19 век до наши дни
Снимка: BTA/AP
“От края на 1811 година започна усилено въоръжаване и съсредоточаване на силите на Западна Европа и в 1812 година тия сили – милиони хора (като се сметнат и ония, които превозваха и хранеха армията), потеглиха от запад към изток, към границите на Русия, към които от 1811 година се събираха също тъй силите на Русия. На дванадесети юни силите на Западна Европа преминаха границите на Русия и почна война – тоест стана събитие, противно на човешкия разум и на човешката природа”.
Така започва том трети от безсмъртното съчинение на Лев Толстой “Война и мир”. В този кратък откъс от книгата фигурират две ключови словосъчетания – “усилено въоръжаване” и “съсредоточаване на силите”. Ако се абстрахираме от това, че става дума за началото на 19 век, ситуацията подозрително напомня на днешната. За да се убедим в истинността на това твърдение, е необходимо само да погледнем заглавията на информациите и статиите в медиите.
“Байдън обмисля разполагането на хиляди войски в Източна Европа и Балтийския регион”, написа в края на миналата седмица в. “Ню Йорк таймс”.
“Министърът на отбраната Лойд Остин постави 8500 американски войници в повишена готовност за възможно разполагане в Източна Европа като част от подготовката на НАТО и Съединените щати за възможна руска инвазия на Украйна”, съобщи същото авторитетно американско издание в началото на тази седмица.
“Украйна е във фокуса на световното внимание на фона на струпването на руски войски по протежение на руско-украинската граница и на реакцията на НАТО”, написа само преди ден в. “Уолстрийт джърнъл”.
Всички заглавия и публикации през последните седмици създават усещането за растящо напрежение и за “съсредоточаване на силите”, както го нарича Толстой. От историята знаем за два широкомащабни конфликта с участието на Русия и на сили, които идват от запад: единият избухва през 1812 г., а другият – през 1941 година. Също така от историята знаем, че и двата пъти се стига до големи човешки загуби, до страдание за цивилното население.
Подобни конфликти оставят неизличими белези в съзнанието на народите и трудно може да говорим за победител. Макар след края на конфликтите някои страни да се обявяват за “победители”, а други за “победени”, истината е, че всички губят. Добре известен е фактът, че основните противници през Втората световна война, Съветският съюз и Германия, губят милиони хора (както военни, така и цивилно население).
Огромните човешки загуби и материалната разруха, които съпътстват войната, би трябвало да са урок за бъдещите поколения. Въпреки това ежедневно виждаме как и от двете страни на линията на противопоставянето между Запада и Русия, която минава по границата между Украйна и Русия, двата лагера “усилено се въоръжават” и “съсредоточават силите си”, сякаш са пропуснали уроците по история в училище, отнасящи се до Наполеоновите войни и Втората световна война.
Оптимизъм поражда единствено мисълта, че ако за хората от 1812 г. и 1941 г. вече нищо не може да се направи, защото войните са избухнали и са донесли смърт и разрушение, то нашият роман все още не е написан докрай. А това значи, че има надежда здравият разум да надделее над преследването на мимолетни геополитически дивиденти.
Има ли надежда?
Повече от два века след сблъсъка на Наполеон с Русия на Александър Първи и повече от 80 години след сраженията между войските на Адолф Хитлер и тези на Съветския съюз, Русия и Западът изглеждат като два огромни товарни влака, които се движат един срещу друг по една и съща линия и неминуемо ще се сблъскат.
Дали за това са отговорни някои геополитически и икономически дадености или амбициите и желанието за величие на някои политически лидери, не може да се отсъди с лека ръка. По правило истината за историческите събития винаги излиза наяве дълго време, след като те са приключили.
Има ли обаче надежда, че ситуацията около Украйна няма да ескалира и да се стигне до горещ конфликт, в който на някакъв етап да бъдат ангажирани и силите на НАТО? Оптимизъм създава фактът, че двата лагера все още са ангажирани с намирането на дипломатическо решение.
През последните седмици станахме свидетели на срещи между руски и американски представители на най-високо ниво (включително срещата между американския държавен секретар Антъни Блинкън и руския външен министър Сергей Лавров), тази седмица бе проведена и среща в т.нар. Нормандски формат (Германия, Франция, Русия, Украйна).
И от двете страни на разделителната линия звучат, за щастие, призиви за дипломатическо решение на кризата.
“Русия и САЩ трябва да се заемат с дипломация и да не засилват напрежението около Украйна”, заяви вчера бившият руски президент Дмитрий Медведев.
Отговорът на САЩ “очертава сериозни възможности за следване на дипломатическия път”, заяви американският държавен секретар Антъни Блинкън във връзка с отговора на американското правителство на исканията на Москва за даване на гаранции от Запада за сигурността на Русия, предаде телевизия Си Ен Ен.
Романът на нашето съвремие не е написан докрай и това буди оптимизъм, тъй като е възможно кризата между Запада и Русия да бъде решена изцяло по мирен път, без да се стига до локален или континентален конфликт.
Никой няма нужда от подобен конфликт, защото дори тези, които си мислят, че биха спечелили от него, всъщност биха загубили, тъй като съвременните военни технологии дават възможност за причиняването на много повече разрушения и страдания, отколкото тези преди два века или преди 80 години.
Искрената надежда на всички здравомислещи и миролюбиви хора е дипломатите достатъчно успешно да свършат своята работа.
В противен случай, не е изключено и нашият век да даде храна за роман на някой талантлив писател от бъдещо поколение, който да напише, подобно на Толстой: “Кое предизвика това необикновено събитие? Какви бяха неговите причини? Историците с наивна увереност твърдят, че причините на това събитие били (. . . ) грешките на дипломатите и така нататък.”
Автор: Божидар Захариев, БТА
Още от Built.bg
Коментар, Новини
Западната преса коментира падането на кабинета “Петков”
Българското правителство, избрано с труд през 2021 г., падна на 22 юни след вот на недоверие, гласуван от опозицията. За страната се очертава период на нестабилност, пише в коментар
06.23.2022
икономика, Коментар
Какво следва след свиването на руските газови доставки за Европа?
Какво се случи? Русия намали миналата седмица доставките на газ за пет страни от ЕС, включително Германия – най-голямата икономика в 27-членния блок, която е и силно зависима от
06.22.2022
Коментар, Новини
Асошиейтед прес: Българският премиер призова за подкрепа преди вота на недоверие
Българските депутати дебатираха вчера вота на недоверие срещу правителството на малцинството преди днешното гласуването, което може да доведе до сваляне на премиера центрист Кирил Петков, избран само преди месеци
06.22.2022
Войната в Украйна
Повече от 150 културни обекта са повредени или унищожени по време на войната в Украйна
Хиляди милионери се опитват да напуснат Русия, по данни на британското разузнаване
Зеленски: Русия е хвърлила око на “обширна зона от Варшава до София”
Макрон, Олаф Шолц и Марио Драги пристигнаха в Киев
Никой не знае колко ще продължи войната, каза Зеленски
Руският “Макдоналдс” – “Вкусно – и точка”
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Последвайте ни
Най-споделяното от Built.bg
Коментари и анализи
Западната преса коментира падането на кабинета “Петков”
Какво следва след свиването на руските газови доставки за Европа?
Асошиейтед прес: Българският премиер призова за подкрепа преди вота на недоверие
Историята на вота на недоверие в съвременната българска политика
Ремонтът на Дунав мост може да започне най-рано през октомври
Експерти обсъдиха инфлационните процеси по време на Софийски икономически форум III
Инфраструктура
Второкласните пътища ще се таксуват с тол такса от 1 юли
Постигнато е разбирателство за облекчаване на трафика между България и Румъния
АМ “Струма”: Ще спре ли скоростта на икономиката ни, ако строежът и бъде отложен
Ремонтът на Дунав мост може да започне най-рано през октомври
Архитектура
Арх. Дора Иванова: Дейностите по стабилизирането на стенните мозайки на паметника Бузлуджа са успешни
Българските стадиони в Африка
Създателите
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
“Бохемски истории”: Как беше построена сграда на Народното събрание
Бохемски истории: Княжеската гробница
Градска среда и Урбанизъм
АДФИ установи нарушения в обществената поръчка на Столична община за уличното осветление
Възстановяват къпалнята “Мария Луиза” в Борисовата градина
Заем от Европейската инвестиционна банка на стойност 50 млн. евро предстои да одобри Столичният общински съвет
Oбщинският съветник Борис Бонев днес внася в СОС доклад за развитие на градското земеделие
Бохемски истории
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
“Бохемски истории”: Как беше построена сграда на Народното събрание
Бохемски истории: Княжеската гробница
Бохемски истории: Народната книгохранителница
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
Be Green
Българска иновация за компресиране на отпадъци намалява въглеродния отпечатък на компаниите
България с най-голям ръст на въглеродните емисии от изкопаеми горива в ЕС през 2021 година
Съветът на ЕС препоръчва България да намали зависимостта от изкопаемите горива и да повиши свързаността си със съседните газопреносни мрежи
Built.bg Podcast
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Йото, който гледаше Чернобил” и ненаучените тежки уроци от миналото