Снимка: BTA/AP
“От края на 1811 година започна усилено въоръжаване и съсредоточаване на силите на Западна Европа и в 1812 година тия сили – милиони хора (като се сметнат и ония, които превозваха и хранеха армията), потеглиха от запад към изток, към границите на Русия, към които от 1811 година се събираха също тъй силите на Русия. На дванадесети юни силите на Западна Европа преминаха границите на Русия и почна война – тоест стана събитие, противно на човешкия разум и на човешката природа”.
Така започва том трети от безсмъртното съчинение на Лев Толстой “Война и мир”. В този кратък откъс от книгата фигурират две ключови словосъчетания – “усилено въоръжаване” и “съсредоточаване на силите”. Ако се абстрахираме от това, че става дума за началото на 19 век, ситуацията подозрително напомня на днешната. За да се убедим в истинността на това твърдение, е необходимо само да погледнем заглавията на информациите и статиите в медиите.
“Байдън обмисля разполагането на хиляди войски в Източна Европа и Балтийския регион”, написа в края на миналата седмица в. “Ню Йорк таймс”.
“Министърът на отбраната Лойд Остин постави 8500 американски войници в повишена готовност за възможно разполагане в Източна Европа като част от подготовката на НАТО и Съединените щати за възможна руска инвазия на Украйна”, съобщи същото авторитетно американско издание в началото на тази седмица.
“Украйна е във фокуса на световното внимание на фона на струпването на руски войски по протежение на руско-украинската граница и на реакцията на НАТО”, написа само преди ден в. “Уолстрийт джърнъл”.
Всички заглавия и публикации през последните седмици създават усещането за растящо напрежение и за “съсредоточаване на силите”, както го нарича Толстой. От историята знаем за два широкомащабни конфликта с участието на Русия и на сили, които идват от запад: единият избухва през 1812 г., а другият – през 1941 година. Също така от историята знаем, че и двата пъти се стига до големи човешки загуби, до страдание за цивилното население.
Подобни конфликти оставят неизличими белези в съзнанието на народите и трудно може да говорим за победител. Макар след края на конфликтите някои страни да се обявяват за “победители”, а други за “победени”, истината е, че всички губят. Добре известен е фактът, че основните противници през Втората световна война, Съветският съюз и Германия, губят милиони хора (както военни, така и цивилно население).
Огромните човешки загуби и материалната разруха, които съпътстват войната, би трябвало да са урок за бъдещите поколения. Въпреки това ежедневно виждаме как и от двете страни на линията на противопоставянето между Запада и Русия, която минава по границата между Украйна и Русия, двата лагера “усилено се въоръжават” и “съсредоточават силите си”, сякаш са пропуснали уроците по история в училище, отнасящи се до Наполеоновите войни и Втората световна война.
Оптимизъм поражда единствено мисълта, че ако за хората от 1812 г. и 1941 г. вече нищо не може да се направи, защото войните са избухнали и са донесли смърт и разрушение, то нашият роман все още не е написан докрай. А това значи, че има надежда здравият разум да надделее над преследването на мимолетни геополитически дивиденти.
Има ли надежда?
Повече от два века след сблъсъка на Наполеон с Русия на Александър Първи и повече от 80 години след сраженията между войските на Адолф Хитлер и тези на Съветския съюз, Русия и Западът изглеждат като два огромни товарни влака, които се движат един срещу друг по една и съща линия и неминуемо ще се сблъскат.
Дали за това са отговорни някои геополитически и икономически дадености или амбициите и желанието за величие на някои политически лидери, не може да се отсъди с лека ръка. По правило истината за историческите събития винаги излиза наяве дълго време, след като те са приключили.
Има ли обаче надежда, че ситуацията около Украйна няма да ескалира и да се стигне до горещ конфликт, в който на някакъв етап да бъдат ангажирани и силите на НАТО? Оптимизъм създава фактът, че двата лагера все още са ангажирани с намирането на дипломатическо решение.
През последните седмици станахме свидетели на срещи между руски и американски представители на най-високо ниво (включително срещата между американския държавен секретар Антъни Блинкън и руския външен министър Сергей Лавров), тази седмица бе проведена и среща в т.нар. Нормандски формат (Германия, Франция, Русия, Украйна).
И от двете страни на разделителната линия звучат, за щастие, призиви за дипломатическо решение на кризата.
“Русия и САЩ трябва да се заемат с дипломация и да не засилват напрежението около Украйна”, заяви вчера бившият руски президент Дмитрий Медведев.
Отговорът на САЩ “очертава сериозни възможности за следване на дипломатическия път”, заяви американският държавен секретар Антъни Блинкън във връзка с отговора на американското правителство на исканията на Москва за даване на гаранции от Запада за сигурността на Русия, предаде телевизия Си Ен Ен.
Романът на нашето съвремие не е написан докрай и това буди оптимизъм, тъй като е възможно кризата между Запада и Русия да бъде решена изцяло по мирен път, без да се стига до локален или континентален конфликт.
Никой няма нужда от подобен конфликт, защото дори тези, които си мислят, че биха спечелили от него, всъщност биха загубили, тъй като съвременните военни технологии дават възможност за причиняването на много повече разрушения и страдания, отколкото тези преди два века или преди 80 години.
Искрената надежда на всички здравомислещи и миролюбиви хора е дипломатите достатъчно успешно да свършат своята работа.
В противен случай, не е изключено и нашият век да даде храна за роман на някой талантлив писател от бъдещо поколение, който да напише, подобно на Толстой: “Кое предизвика това необикновено събитие? Какви бяха неговите причини? Историците с наивна увереност твърдят, че причините на това събитие били (. . . ) грешките на дипломатите и така нататък.”
Автор: Божидар Захариев, БТА
Коментар
“Война и мир” от 19 век до наши дни
Снимка: BTA/AP
“От края на 1811 година започна усилено въоръжаване и съсредоточаване на силите на Западна Европа и в 1812 година тия сили – милиони хора (като се сметнат и ония, които превозваха и хранеха армията), потеглиха от запад към изток, към границите на Русия, към които от 1811 година се събираха също тъй силите на Русия. На дванадесети юни силите на Западна Европа преминаха границите на Русия и почна война – тоест стана събитие, противно на човешкия разум и на човешката природа”.
Така започва том трети от безсмъртното съчинение на Лев Толстой “Война и мир”. В този кратък откъс от книгата фигурират две ключови словосъчетания – “усилено въоръжаване” и “съсредоточаване на силите”. Ако се абстрахираме от това, че става дума за началото на 19 век, ситуацията подозрително напомня на днешната. За да се убедим в истинността на това твърдение, е необходимо само да погледнем заглавията на информациите и статиите в медиите.
“Байдън обмисля разполагането на хиляди войски в Източна Европа и Балтийския регион”, написа в края на миналата седмица в. “Ню Йорк таймс”.
“Министърът на отбраната Лойд Остин постави 8500 американски войници в повишена готовност за възможно разполагане в Източна Европа като част от подготовката на НАТО и Съединените щати за възможна руска инвазия на Украйна”, съобщи същото авторитетно американско издание в началото на тази седмица.
“Украйна е във фокуса на световното внимание на фона на струпването на руски войски по протежение на руско-украинската граница и на реакцията на НАТО”, написа само преди ден в. “Уолстрийт джърнъл”.
Всички заглавия и публикации през последните седмици създават усещането за растящо напрежение и за “съсредоточаване на силите”, както го нарича Толстой. От историята знаем за два широкомащабни конфликта с участието на Русия и на сили, които идват от запад: единият избухва през 1812 г., а другият – през 1941 година. Също така от историята знаем, че и двата пъти се стига до големи човешки загуби, до страдание за цивилното население.
Подобни конфликти оставят неизличими белези в съзнанието на народите и трудно може да говорим за победител. Макар след края на конфликтите някои страни да се обявяват за “победители”, а други за “победени”, истината е, че всички губят. Добре известен е фактът, че основните противници през Втората световна война, Съветският съюз и Германия, губят милиони хора (както военни, така и цивилно население).
Огромните човешки загуби и материалната разруха, които съпътстват войната, би трябвало да са урок за бъдещите поколения. Въпреки това ежедневно виждаме как и от двете страни на линията на противопоставянето между Запада и Русия, която минава по границата между Украйна и Русия, двата лагера “усилено се въоръжават” и “съсредоточават силите си”, сякаш са пропуснали уроците по история в училище, отнасящи се до Наполеоновите войни и Втората световна война.
Оптимизъм поражда единствено мисълта, че ако за хората от 1812 г. и 1941 г. вече нищо не може да се направи, защото войните са избухнали и са донесли смърт и разрушение, то нашият роман все още не е написан докрай. А това значи, че има надежда здравият разум да надделее над преследването на мимолетни геополитически дивиденти.
Има ли надежда?
Повече от два века след сблъсъка на Наполеон с Русия на Александър Първи и повече от 80 години след сраженията между войските на Адолф Хитлер и тези на Съветския съюз, Русия и Западът изглеждат като два огромни товарни влака, които се движат един срещу друг по една и съща линия и неминуемо ще се сблъскат.
Дали за това са отговорни някои геополитически и икономически дадености или амбициите и желанието за величие на някои политически лидери, не може да се отсъди с лека ръка. По правило истината за историческите събития винаги излиза наяве дълго време, след като те са приключили.
Има ли обаче надежда, че ситуацията около Украйна няма да ескалира и да се стигне до горещ конфликт, в който на някакъв етап да бъдат ангажирани и силите на НАТО? Оптимизъм създава фактът, че двата лагера все още са ангажирани с намирането на дипломатическо решение.
През последните седмици станахме свидетели на срещи между руски и американски представители на най-високо ниво (включително срещата между американския държавен секретар Антъни Блинкън и руския външен министър Сергей Лавров), тази седмица бе проведена и среща в т.нар. Нормандски формат (Германия, Франция, Русия, Украйна).
И от двете страни на разделителната линия звучат, за щастие, призиви за дипломатическо решение на кризата.
“Русия и САЩ трябва да се заемат с дипломация и да не засилват напрежението около Украйна”, заяви вчера бившият руски президент Дмитрий Медведев.
Отговорът на САЩ “очертава сериозни възможности за следване на дипломатическия път”, заяви американският държавен секретар Антъни Блинкън във връзка с отговора на американското правителство на исканията на Москва за даване на гаранции от Запада за сигурността на Русия, предаде телевизия Си Ен Ен.
Романът на нашето съвремие не е написан докрай и това буди оптимизъм, тъй като е възможно кризата между Запада и Русия да бъде решена изцяло по мирен път, без да се стига до локален или континентален конфликт.
Никой няма нужда от подобен конфликт, защото дори тези, които си мислят, че биха спечелили от него, всъщност биха загубили, тъй като съвременните военни технологии дават възможност за причиняването на много повече разрушения и страдания, отколкото тези преди два века или преди 80 години.
Искрената надежда на всички здравомислещи и миролюбиви хора е дипломатите достатъчно успешно да свършат своята работа.
В противен случай, не е изключено и нашият век да даде храна за роман на някой талантлив писател от бъдещо поколение, който да напише, подобно на Толстой: “Кое предизвика това необикновено събитие? Какви бяха неговите причини? Историците с наивна увереност твърдят, че причините на това събитие били (. . . ) грешките на дипломатите и така нататък.”
Автор: Божидар Захариев, БТА
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Изследователите от GATE с иновативни решения за градската среда
Снимка: GATE Надеждният изкуствен интелект може да донесе много ползи, като например по-добро здравеопазване, по-безопасен и чист транспорт, по-ефективно производство, по-евтина и устойчива енергия. Той подпомага намирането на решения
06.03.2023
Зелена среда, Коментар
Built Анализ: Заради нулевите цени на тока – собственици на фотоволтаици ги изключват, за да намалят загубите
Миналата седмица Независимата българска енергийна борса регистрира истински прецедент – два поредни дни с нулеви цени на променливата компонента от електроенергията. При първия това се случи в рамките на
06.03.2023
Коментар, Новини
Превръща ли се Нидерландия в приоритетен партньор на Китай в ЕС
Източник: БТА През последните месеци Пекин активизира дипломатическите си контакти с Европейския съюз, след като от страна на Вашингтон се надигнаха гласове, призоваващи за „разделяне“ на ЕС от Китай.
05.29.2023
Създателите
Пробив: Кръвен тест открива над 50 вида рак
Изследователите от GATE с иновативни решения за градската среда
Как ще изглежда бъдещата американска база на Луната?
Коментари и анализи
Изследователите от GATE с иновативни решения за градската среда
Built Анализ: Заради нулевите цени на тока – собственици на фотоволтаици ги изключват, за да намалят загубите
Превръща ли се Нидерландия в приоритетен партньор на Китай в ЕС
“Новите пътища на коприната”: Италия върви по тънко въже
Европейски нюзрум: По-малкото с по-голяма тежест във външната политика: виси ли единодушието на косъм?
“Колиърс”: Забавянето на пазара на бизнес имоти в Европа, Близкия изток и Африка продължава
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Андрей Цеков: Ще продължа линията на министър Шишков
Иван Шишков пред bTV: Сред неотложните задачи е магистрала „Струма“
Шишков: Пътният възел „Кресна“ по никакъв начин не предопределя трасето през дефилето на АМ „Струма”
Асен Меджидиев: Детската болница трябва да бъде изградена до две години и половина
Архитектура
Зала „Арена Шумен“ е отличена с бронз на международния конкурс за дизайн в град Комо
Панорамен асансьор беше открит в Колизея
Градска среда и Урбанизъм
В плевенския парк “Кайлъка” ще бъде възстановена емблематична скулптурна композиция
Флоренция гони “Еърбиенби” от историческия си център
Откриха новия планетариум в Бургас
Нощна София огря в 23 различни точки
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Фандъкова: До 2030 г. София трябва да постигне климатична неутралност
Built Анализ: Заради нулевите цени на тока – собственици на фотоволтаици ги изключват, за да намалят загубите
Строителни материали втора ръка – възможно ли е?
Войната в Украйна
Украйна обвини Русия за разрушената стена на язовира „Нова Каховка“, предупреждава за сериозни наводнения
Зеленски пред в. “Уолстрийт джърнъл”: Украйна е готова да започне контранастъплението си
Запорожката АЕЦ бе изключена, вероятната причина е руски обстрел
Зеленски подчерта силата на европейското сближаване на срещата на Съвета на Европа
Сирил Рамапоса: Русия и Украйна са се съгласили да приемат африканска мисия за обсъждане на потенциален мирен план
ЕС очаква от Китай да повлияе на Русия за прекратяване на войната в Украйна
Built.bg Podcast
Последвайте ни