Снимка: BTA/AP
“От края на 1811 година започна усилено въоръжаване и съсредоточаване на силите на Западна Европа и в 1812 година тия сили – милиони хора (като се сметнат и ония, които превозваха и хранеха армията), потеглиха от запад към изток, към границите на Русия, към които от 1811 година се събираха също тъй силите на Русия. На дванадесети юни силите на Западна Европа преминаха границите на Русия и почна война – тоест стана събитие, противно на човешкия разум и на човешката природа”.
Така започва том трети от безсмъртното съчинение на Лев Толстой “Война и мир”. В този кратък откъс от книгата фигурират две ключови словосъчетания – “усилено въоръжаване” и “съсредоточаване на силите”. Ако се абстрахираме от това, че става дума за началото на 19 век, ситуацията подозрително напомня на днешната. За да се убедим в истинността на това твърдение, е необходимо само да погледнем заглавията на информациите и статиите в медиите.
“Байдън обмисля разполагането на хиляди войски в Източна Европа и Балтийския регион”, написа в края на миналата седмица в. “Ню Йорк таймс”.
“Министърът на отбраната Лойд Остин постави 8500 американски войници в повишена готовност за възможно разполагане в Източна Европа като част от подготовката на НАТО и Съединените щати за възможна руска инвазия на Украйна”, съобщи същото авторитетно американско издание в началото на тази седмица.
“Украйна е във фокуса на световното внимание на фона на струпването на руски войски по протежение на руско-украинската граница и на реакцията на НАТО”, написа само преди ден в. “Уолстрийт джърнъл”.
Всички заглавия и публикации през последните седмици създават усещането за растящо напрежение и за “съсредоточаване на силите”, както го нарича Толстой. От историята знаем за два широкомащабни конфликта с участието на Русия и на сили, които идват от запад: единият избухва през 1812 г., а другият – през 1941 година. Също така от историята знаем, че и двата пъти се стига до големи човешки загуби, до страдание за цивилното население.
Подобни конфликти оставят неизличими белези в съзнанието на народите и трудно може да говорим за победител. Макар след края на конфликтите някои страни да се обявяват за “победители”, а други за “победени”, истината е, че всички губят. Добре известен е фактът, че основните противници през Втората световна война, Съветският съюз и Германия, губят милиони хора (както военни, така и цивилно население).
Огромните човешки загуби и материалната разруха, които съпътстват войната, би трябвало да са урок за бъдещите поколения. Въпреки това ежедневно виждаме как и от двете страни на линията на противопоставянето между Запада и Русия, която минава по границата между Украйна и Русия, двата лагера “усилено се въоръжават” и “съсредоточават силите си”, сякаш са пропуснали уроците по история в училище, отнасящи се до Наполеоновите войни и Втората световна война.
Оптимизъм поражда единствено мисълта, че ако за хората от 1812 г. и 1941 г. вече нищо не може да се направи, защото войните са избухнали и са донесли смърт и разрушение, то нашият роман все още не е написан докрай. А това значи, че има надежда здравият разум да надделее над преследването на мимолетни геополитически дивиденти.
Има ли надежда?
Повече от два века след сблъсъка на Наполеон с Русия на Александър Първи и повече от 80 години след сраженията между войските на Адолф Хитлер и тези на Съветския съюз, Русия и Западът изглеждат като два огромни товарни влака, които се движат един срещу друг по една и съща линия и неминуемо ще се сблъскат.
Дали за това са отговорни някои геополитически и икономически дадености или амбициите и желанието за величие на някои политически лидери, не може да се отсъди с лека ръка. По правило истината за историческите събития винаги излиза наяве дълго време, след като те са приключили.
Има ли обаче надежда, че ситуацията около Украйна няма да ескалира и да се стигне до горещ конфликт, в който на някакъв етап да бъдат ангажирани и силите на НАТО? Оптимизъм създава фактът, че двата лагера все още са ангажирани с намирането на дипломатическо решение.
През последните седмици станахме свидетели на срещи между руски и американски представители на най-високо ниво (включително срещата между американския държавен секретар Антъни Блинкън и руския външен министър Сергей Лавров), тази седмица бе проведена и среща в т.нар. Нормандски формат (Германия, Франция, Русия, Украйна).
И от двете страни на разделителната линия звучат, за щастие, призиви за дипломатическо решение на кризата.
“Русия и САЩ трябва да се заемат с дипломация и да не засилват напрежението около Украйна”, заяви вчера бившият руски президент Дмитрий Медведев.
Отговорът на САЩ “очертава сериозни възможности за следване на дипломатическия път”, заяви американският държавен секретар Антъни Блинкън във връзка с отговора на американското правителство на исканията на Москва за даване на гаранции от Запада за сигурността на Русия, предаде телевизия Си Ен Ен.
Романът на нашето съвремие не е написан докрай и това буди оптимизъм, тъй като е възможно кризата между Запада и Русия да бъде решена изцяло по мирен път, без да се стига до локален или континентален конфликт.
Никой няма нужда от подобен конфликт, защото дори тези, които си мислят, че биха спечелили от него, всъщност биха загубили, тъй като съвременните военни технологии дават възможност за причиняването на много повече разрушения и страдания, отколкото тези преди два века или преди 80 години.
Искрената надежда на всички здравомислещи и миролюбиви хора е дипломатите достатъчно успешно да свършат своята работа.
В противен случай, не е изключено и нашият век да даде храна за роман на някой талантлив писател от бъдещо поколение, който да напише, подобно на Толстой: “Кое предизвика това необикновено събитие? Какви бяха неговите причини? Историците с наивна увереност твърдят, че причините на това събитие били (. . . ) грешките на дипломатите и така нататък.”
Автор: Божидар Захариев, БТА
Коментар
“Война и мир” от 19 век до наши дни
Снимка: BTA/AP
“От края на 1811 година започна усилено въоръжаване и съсредоточаване на силите на Западна Европа и в 1812 година тия сили – милиони хора (като се сметнат и ония, които превозваха и хранеха армията), потеглиха от запад към изток, към границите на Русия, към които от 1811 година се събираха също тъй силите на Русия. На дванадесети юни силите на Западна Европа преминаха границите на Русия и почна война – тоест стана събитие, противно на човешкия разум и на човешката природа”.
Така започва том трети от безсмъртното съчинение на Лев Толстой “Война и мир”. В този кратък откъс от книгата фигурират две ключови словосъчетания – “усилено въоръжаване” и “съсредоточаване на силите”. Ако се абстрахираме от това, че става дума за началото на 19 век, ситуацията подозрително напомня на днешната. За да се убедим в истинността на това твърдение, е необходимо само да погледнем заглавията на информациите и статиите в медиите.
“Байдън обмисля разполагането на хиляди войски в Източна Европа и Балтийския регион”, написа в края на миналата седмица в. “Ню Йорк таймс”.
“Министърът на отбраната Лойд Остин постави 8500 американски войници в повишена готовност за възможно разполагане в Източна Европа като част от подготовката на НАТО и Съединените щати за възможна руска инвазия на Украйна”, съобщи същото авторитетно американско издание в началото на тази седмица.
“Украйна е във фокуса на световното внимание на фона на струпването на руски войски по протежение на руско-украинската граница и на реакцията на НАТО”, написа само преди ден в. “Уолстрийт джърнъл”.
Всички заглавия и публикации през последните седмици създават усещането за растящо напрежение и за “съсредоточаване на силите”, както го нарича Толстой. От историята знаем за два широкомащабни конфликта с участието на Русия и на сили, които идват от запад: единият избухва през 1812 г., а другият – през 1941 година. Също така от историята знаем, че и двата пъти се стига до големи човешки загуби, до страдание за цивилното население.
Подобни конфликти оставят неизличими белези в съзнанието на народите и трудно може да говорим за победител. Макар след края на конфликтите някои страни да се обявяват за “победители”, а други за “победени”, истината е, че всички губят. Добре известен е фактът, че основните противници през Втората световна война, Съветският съюз и Германия, губят милиони хора (както военни, така и цивилно население).
Огромните човешки загуби и материалната разруха, които съпътстват войната, би трябвало да са урок за бъдещите поколения. Въпреки това ежедневно виждаме как и от двете страни на линията на противопоставянето между Запада и Русия, която минава по границата между Украйна и Русия, двата лагера “усилено се въоръжават” и “съсредоточават силите си”, сякаш са пропуснали уроците по история в училище, отнасящи се до Наполеоновите войни и Втората световна война.
Оптимизъм поражда единствено мисълта, че ако за хората от 1812 г. и 1941 г. вече нищо не може да се направи, защото войните са избухнали и са донесли смърт и разрушение, то нашият роман все още не е написан докрай. А това значи, че има надежда здравият разум да надделее над преследването на мимолетни геополитически дивиденти.
Има ли надежда?
Повече от два века след сблъсъка на Наполеон с Русия на Александър Първи и повече от 80 години след сраженията между войските на Адолф Хитлер и тези на Съветския съюз, Русия и Западът изглеждат като два огромни товарни влака, които се движат един срещу друг по една и съща линия и неминуемо ще се сблъскат.
Дали за това са отговорни някои геополитически и икономически дадености или амбициите и желанието за величие на някои политически лидери, не може да се отсъди с лека ръка. По правило истината за историческите събития винаги излиза наяве дълго време, след като те са приключили.
Има ли обаче надежда, че ситуацията около Украйна няма да ескалира и да се стигне до горещ конфликт, в който на някакъв етап да бъдат ангажирани и силите на НАТО? Оптимизъм създава фактът, че двата лагера все още са ангажирани с намирането на дипломатическо решение.
През последните седмици станахме свидетели на срещи между руски и американски представители на най-високо ниво (включително срещата между американския държавен секретар Антъни Блинкън и руския външен министър Сергей Лавров), тази седмица бе проведена и среща в т.нар. Нормандски формат (Германия, Франция, Русия, Украйна).
И от двете страни на разделителната линия звучат, за щастие, призиви за дипломатическо решение на кризата.
“Русия и САЩ трябва да се заемат с дипломация и да не засилват напрежението около Украйна”, заяви вчера бившият руски президент Дмитрий Медведев.
Отговорът на САЩ “очертава сериозни възможности за следване на дипломатическия път”, заяви американският държавен секретар Антъни Блинкън във връзка с отговора на американското правителство на исканията на Москва за даване на гаранции от Запада за сигурността на Русия, предаде телевизия Си Ен Ен.
Романът на нашето съвремие не е написан докрай и това буди оптимизъм, тъй като е възможно кризата между Запада и Русия да бъде решена изцяло по мирен път, без да се стига до локален или континентален конфликт.
Никой няма нужда от подобен конфликт, защото дори тези, които си мислят, че биха спечелили от него, всъщност биха загубили, тъй като съвременните военни технологии дават възможност за причиняването на много повече разрушения и страдания, отколкото тези преди два века или преди 80 години.
Искрената надежда на всички здравомислещи и миролюбиви хора е дипломатите достатъчно успешно да свършат своята работа.
В противен случай, не е изключено и нашият век да даде храна за роман на някой талантлив писател от бъдещо поколение, който да напише, подобно на Толстой: “Кое предизвика това необикновено събитие? Какви бяха неговите причини? Историците с наивна увереност твърдят, че причините на това събитие били (. . . ) грешките на дипломатите и така нататък.”
Автор: Божидар Захариев, БТА
Още от Built.bg
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Иновативни технологии, Коментар
Как изкуственият интелект ще промени архитектурата и строителството
Автор: Built.bg Изкуственият интелект вече променя всички сектори. В строителството и архитектурата обаче навлиза по-бавно, а потенциалът за приложението му там е наистина огромен. У нас по темата все
07.23.2024
Създателите
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Mерил Стрийп и всички нейни лица
Коментари и анализи
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Как изкуственият интелект ще промени архитектурата и строителството
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни