В края на миналата година повече от 40 държави поеха ангажимент да се откажат от въглищата в рамките на ангажиментите, поети на срещата на върха за климата COP26. Обаче изглежда, че войната в Украйна отлага детронирането на въглищата като основна суровина в енергетиката.
Сред поелите ангажимент на СОР26 са големи държави, използващи въглища, включително Полша, Виетнам и Чили. САЩ и Китай не подписаха споразумението. Очевидно беше, че отказът от въглища като основен източник на енергия ще е труден процес, въпреки че въглищата са най-големият фактор за изменението на климата. Страните, подписали споразумението, се ангажираха да прекратят всички инвестиции в ново производство на електроенергия от въглища в страната и в чужбина.
Те също така се съгласиха да преустановят производството на енергия от въглища през 2030 г. за големите икономики и през 2040 г. за по-бедните държави, заяви Обединеното кралство.
Но кризата в Украйна очевидно слага спирачка на тези планове – поне засега. Въглищата вече не са „табу“, тъй като ЕС се стреми да се раздели с руския газ. Страните биха могли да “останат по-дълго с въглищата”, преди да преминат към възобновяеми енергийни източници, за да избегнат зависимостта от газ, казва Франс Тимерманс, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за Европейския зелен пакт.
Той посочи, че страните, които планират да изгарят въглища като алтернатива на руския газ, могат да го правят в съответствие с целите на ЕС в областта на климата. “В тази ситуация няма табута”, добави Франс Тимерманс пред Би Би Си.
Повече от една трета от природния газ в Европа идва от Русия. Тимерманс заяви, че ЕС трябва “да се освободи от тази зависимост … много по-бързо, отколкото очаквахме”. “Нещата се промениха. Искам да кажа, че преди седмица историята направи много рязък завой и ние трябва да се примирим с тази историческа промяна”, каза Тимерманс. Той допълни: “Полша и няколко други държави имаха планове да се откажат от въглищата, да използват временно природен газ и след това да преминат към възобновяеми енергийни източници.
Ако те останат по-дълго време с въглища, но след това веднага преминат към възобновяеми енергийни източници, това все още може да бъде в рамките на параметрите, които сме определили за нашата политика в областта на климата”.
В края на миналата седмица Международната агенция по енергетика публикува анализ, според който Европа може да намали вноса на руски природен газ с повече от една трета в рамките на една година. Една от “краткосрочните възможности” би била да се премине от захранване с газ чрез “увеличено използване на европейския въглищен парк или чрез използване на алтернативни горива, като например нефт, в рамките на съществуващите газови електроцентрали”, се казва в доклада.
Но агенцията не препоръчва този подход, тъй като той е свързан със “значителни компромиси”.
По данни на МАЕ през миналата година ЕС е внесъл 155 милиарда кубически метра природен газ от Русия, което представлява около 45 на сто от общия внос на газ в ЕС и почти 40 процента от потреблението на газ. Така че няма да е много лесно – и бързо – да се намали зависимостта на Европа от руския газ, смятат от МАЕ.
Някои държави вече се стремят да се върнат към въглищата.
Поради променената ситуация тази седмица ЕС ще представи пакет от мерки, целящи да смекчат краткосрочното въздействие на прекъсването на доставките на руски газ и да се ускори прехода от изкопаеми горива.
Представител на полските власти заяви, че ситуацията е “твърде динамична в момента”, за да се предреши дългосрочната политическа реакция. Но министърът по въпросите на климата и околната среда Анна Москва заяви пред „Политико“, че ЕС трябва да “дерусифицира” своя енергиен сектор.
Европейският комисар по въпросите на енергетиката Кадри Симсон вижда в случващото се стратегически прерогатив. През следващата седмица комисията възнамерява да представи предложение за прекратяване на зависимостта от вноса на руски газ.
Очевидно трябва да се направи разграничаване между това каква е ролята на газа в енергийната система на ЕС и това откъде Европа получава суровината.
В този контекст кризата в Украйна доведе до сериозни промени в плановете на Германия да се „разведе“ със своите АЕЦ и централи на въглища. Министърът на икономиката Роберт Хабек не изключи възможността да има отлагане в спирането на използването на въглищна и атомна енергия, казвайки по телевизията, че „няма табута“.
Но и това „решение“ за Берлин едва ли е решение – Германия внася половината от използваните от нея каменни въглища от…Русия. Поради това Хабек е против забрана на вноса на енергоизточници от Русия, което поставя правителството в нелека ситуация, тъй като природният газ задоволява една четвърт от енергийните нужди на Германия.
Извън Европа ужасният факт на войната в Украйна има по-слаб или никакъв ефект върху енергетиката. Засега.
Например най-голямата електроцентрала на въглища в Австралия ще бъде затворена седем години по-рано от планираното, тъй като нейният оператор твърди, че тя все по-често не може да се конкурира с “настъплението на възобновяемите енергийни източници”. Поради което електроцентралата Eraring с мощност 2,88 гигавата ще бъде затворена през 2025 г.
Въпреки че зависимостта на Австралия от въглищните електроцентрали намаля през последните години, въглищата все още осигуряват 60 на сто от електроенергията в страната, което я прави една от държавите с най-високи емисии на въглероден диоксид на глава от населението.
Япония, известна с високата си технологична култура, също разчита на въглища – още отпреди кризата в Украйна. Защо? Отговорът е в трагедията с ядрената централа във Фукушима през 2011 г. През 2010 г. около една трета от електроенергията в Япония идваше от ядрена енергия и имаше планове за изграждане на много повече АЕЦ. Но след това през 2011 г. се случи бедствието и всички японски атомни електроцентрали бяха затворени.
Десет години по-късно повечето от тях продължават да са затворени и има голяма съпротива срещу повторното им пускане. Затова японското правителство решава да построи 22 нови въглищни електроцентрали, които да работят с евтини въглища, внасяни от Австралия. Това обаче не слага точка на амбициите Страната на изгряващото слънце да стане първата „водородна икономика“ в света.
Все пак, въпреки трудната и неясна ситуация, кризата заради войната в Украйна може да даде тласък на ускоряване внедряването на възобновяеми източници на енергия, смята Ричард Блек от базираната във Великобритания независима консултантска компания Energy and Climate Intelligence Unit.
Ако преди три или четири седмици разговорът за откъсване на Европа от руския газ би бил немислим, сега неволята ускори търсенето на възможности за това. Но не бива да се забравя необходимостта от “енергийна дипломация“ – защото ако Кремъл завърти кранчето, енергията от възобновяеми източници в Европа няма да може да запълни на мига огромната дупка.
Парадоксално, но войната в Украйна може да има позитивен ефект – светът да се вгледа по-прагматично в съдържанието на Парижкото споразумение за климата от 2015 г, според което държавите по света се ангажират с ограничаване на глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий, дори за предпочитане е под 1,5 градуса.
А изваждането на въглищата и газа от енергийния микс ще бъде огромна крачка за изпълняване на тази цел. Това означава огромен финансов ангажимент, но има редица сфери, от които пари могат „да се изстискат“.
Автор: Пламен Йотински/БТА
Зелена среда > Коментар
Войната в Украйна отлага зелените планове за електроенергия без въглища
В края на миналата година повече от 40 държави поеха ангажимент да се откажат от въглищата в рамките на ангажиментите, поети на срещата на върха за климата COP26. Обаче изглежда, че войната в Украйна отлага детронирането на въглищата като основна суровина в енергетиката.
Сред поелите ангажимент на СОР26 са големи държави, използващи въглища, включително Полша, Виетнам и Чили. САЩ и Китай не подписаха споразумението. Очевидно беше, че отказът от въглища като основен източник на енергия ще е труден процес, въпреки че въглищата са най-големият фактор за изменението на климата. Страните, подписали споразумението, се ангажираха да прекратят всички инвестиции в ново производство на електроенергия от въглища в страната и в чужбина.
Те също така се съгласиха да преустановят производството на енергия от въглища през 2030 г. за големите икономики и през 2040 г. за по-бедните държави, заяви Обединеното кралство.
Но кризата в Украйна очевидно слага спирачка на тези планове – поне засега. Въглищата вече не са „табу“, тъй като ЕС се стреми да се раздели с руския газ. Страните биха могли да “останат по-дълго с въглищата”, преди да преминат към възобновяеми енергийни източници, за да избегнат зависимостта от газ, казва Франс Тимерманс, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за Европейския зелен пакт.
Той посочи, че страните, които планират да изгарят въглища като алтернатива на руския газ, могат да го правят в съответствие с целите на ЕС в областта на климата. “В тази ситуация няма табута”, добави Франс Тимерманс пред Би Би Си.
Повече от една трета от природния газ в Европа идва от Русия. Тимерманс заяви, че ЕС трябва “да се освободи от тази зависимост … много по-бързо, отколкото очаквахме”. “Нещата се промениха. Искам да кажа, че преди седмица историята направи много рязък завой и ние трябва да се примирим с тази историческа промяна”, каза Тимерманс. Той допълни: “Полша и няколко други държави имаха планове да се откажат от въглищата, да използват временно природен газ и след това да преминат към възобновяеми енергийни източници.
Ако те останат по-дълго време с въглища, но след това веднага преминат към възобновяеми енергийни източници, това все още може да бъде в рамките на параметрите, които сме определили за нашата политика в областта на климата”.
В края на миналата седмица Международната агенция по енергетика публикува анализ, според който Европа може да намали вноса на руски природен газ с повече от една трета в рамките на една година. Една от “краткосрочните възможности” би била да се премине от захранване с газ чрез “увеличено използване на европейския въглищен парк или чрез използване на алтернативни горива, като например нефт, в рамките на съществуващите газови електроцентрали”, се казва в доклада.
Но агенцията не препоръчва този подход, тъй като той е свързан със “значителни компромиси”.
По данни на МАЕ през миналата година ЕС е внесъл 155 милиарда кубически метра природен газ от Русия, което представлява около 45 на сто от общия внос на газ в ЕС и почти 40 процента от потреблението на газ. Така че няма да е много лесно – и бързо – да се намали зависимостта на Европа от руския газ, смятат от МАЕ.
Някои държави вече се стремят да се върнат към въглищата.
Поради променената ситуация тази седмица ЕС ще представи пакет от мерки, целящи да смекчат краткосрочното въздействие на прекъсването на доставките на руски газ и да се ускори прехода от изкопаеми горива.
Представител на полските власти заяви, че ситуацията е “твърде динамична в момента”, за да се предреши дългосрочната политическа реакция. Но министърът по въпросите на климата и околната среда Анна Москва заяви пред „Политико“, че ЕС трябва да “дерусифицира” своя енергиен сектор.
Европейският комисар по въпросите на енергетиката Кадри Симсон вижда в случващото се стратегически прерогатив. През следващата седмица комисията възнамерява да представи предложение за прекратяване на зависимостта от вноса на руски газ.
Очевидно трябва да се направи разграничаване между това каква е ролята на газа в енергийната система на ЕС и това откъде Европа получава суровината.
В този контекст кризата в Украйна доведе до сериозни промени в плановете на Германия да се „разведе“ със своите АЕЦ и централи на въглища. Министърът на икономиката Роберт Хабек не изключи възможността да има отлагане в спирането на използването на въглищна и атомна енергия, казвайки по телевизията, че „няма табута“.
Но и това „решение“ за Берлин едва ли е решение – Германия внася половината от използваните от нея каменни въглища от…Русия. Поради това Хабек е против забрана на вноса на енергоизточници от Русия, което поставя правителството в нелека ситуация, тъй като природният газ задоволява една четвърт от енергийните нужди на Германия.
Извън Европа ужасният факт на войната в Украйна има по-слаб или никакъв ефект върху енергетиката. Засега.
Например най-голямата електроцентрала на въглища в Австралия ще бъде затворена седем години по-рано от планираното, тъй като нейният оператор твърди, че тя все по-често не може да се конкурира с “настъплението на възобновяемите енергийни източници”. Поради което електроцентралата Eraring с мощност 2,88 гигавата ще бъде затворена през 2025 г.
Въпреки че зависимостта на Австралия от въглищните електроцентрали намаля през последните години, въглищата все още осигуряват 60 на сто от електроенергията в страната, което я прави една от държавите с най-високи емисии на въглероден диоксид на глава от населението.
Япония, известна с високата си технологична култура, също разчита на въглища – още отпреди кризата в Украйна. Защо? Отговорът е в трагедията с ядрената централа във Фукушима през 2011 г. През 2010 г. около една трета от електроенергията в Япония идваше от ядрена енергия и имаше планове за изграждане на много повече АЕЦ. Но след това през 2011 г. се случи бедствието и всички японски атомни електроцентрали бяха затворени.
Десет години по-късно повечето от тях продължават да са затворени и има голяма съпротива срещу повторното им пускане. Затова японското правителство решава да построи 22 нови въглищни електроцентрали, които да работят с евтини въглища, внасяни от Австралия. Това обаче не слага точка на амбициите Страната на изгряващото слънце да стане първата „водородна икономика“ в света.
Все пак, въпреки трудната и неясна ситуация, кризата заради войната в Украйна може да даде тласък на ускоряване внедряването на възобновяеми източници на енергия, смята Ричард Блек от базираната във Великобритания независима консултантска компания Energy and Climate Intelligence Unit.
Ако преди три или четири седмици разговорът за откъсване на Европа от руския газ би бил немислим, сега неволята ускори търсенето на възможности за това. Но не бива да се забравя необходимостта от “енергийна дипломация“ – защото ако Кремъл завърти кранчето, енергията от възобновяеми източници в Европа няма да може да запълни на мига огромната дупка.
Парадоксално, но войната в Украйна може да има позитивен ефект – светът да се вгледа по-прагматично в съдържанието на Парижкото споразумение за климата от 2015 г, според което държавите по света се ангажират с ограничаване на глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий, дори за предпочитане е под 1,5 градуса.
А изваждането на въглищата и газа от енергийния микс ще бъде огромна крачка за изпълняване на тази цел. Това означава огромен финансов ангажимент, но има редица сфери, от които пари могат „да се изстискат“.
Автор: Пламен Йотински/БТА
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни