Европа трябва даде тласък на екологичния преход, ако иска да запази конкурентоспособността си в света. Новите технологии и зелената енергия не просто са по-благоприятни за околната среда, но и имат добра икономическа обосновка. За да бъде успешен обаче, преходът трябва да е справедлив и приобщаващ. Това се посочва в съвместно изявление на Фатих Бирол, изпълнителен директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ), Вернер Хойер, председател на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), и Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) в навечерието на годишната среща на ООН по въпросите на климата КОП28 (COP28), която ще започне следващата седмица в Дубай, изпратено до БТА.
Ето и пълният текст на изявлението:
Изменението на климата се ускорява. Изтича времето, с което разполагаме, за да ограничим глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий. Можем да изиграем ролята си в рамките на нашите мандати или да понесем тежките последици от бездействието си.
Създатели на политики, водещи фигури в бизнеса и представители на гражданското общество се подготвят за преговорите по въпросите на климата КОП28 следващата седмица в Дубай. В това време става ясно, че 2023 г. ще бъде най-горещата досега. Екстремни стихийни горски пожари, суши и наводнения вземат жертви и причиняват тежки икономически щети в целия свят. Данните са ясни – анализ на Европейската централна банка показва, че колкото повече се бавим с намаляването на емисиите и прехода към по-екологосъобразна икономика, толкова повече ще ни струва. А проведеното от Европейската инвестиционна банка “Проучване на инвестициите – 2023 г”. показва, че две от всеки три фирми в Европа вече понасят щети и загуби в резултат от изменението на климата.
Същевременно се променя начинът, по който осигуряваме енергия за икономиките си, и енергийният преход напредва бързо. Съчетание от политики, иновации, ценообразуване на въглеродните емисии и частно и бюджетно финансиране, включително чрез Европейския зелен пакт, ускорява инвестициите в технологии, които ще спомогнат да се намали влошаването на околната среда, причинено от неотслабващото използване на изкопаеми горива и глобалното затопляне.
Както показва Световната енергийна прогноза на Международната агенция по енергетика, разходите за чиста енергия бележат рекорди в глобален план. Преминаването към по-чиста енергия се дължи не само на добра воля – то е и икономически обосновано. Сега е по-евтино и по-бързо да се внедрява енергия от възобновяеми източници, отколкото да се изгражда нова инфраструктура за изкопаеми горива. В свят на засилена геополитическа несигурност технологиите за чиста енергия способстват за повишаване на енергийната сигурност и независимост на държавите.
Екологичният преход е важен не само за защитата на нашата околна среда, но и за предпазването на икономиката ни. Лишено от икономически смисъл е да се инвестира в енергийни източници, които стават все по-неконкурентоспособни, и да се пропускат важни технологични постижения, които ще формират енергийната картина на бъдещето. Ако Европа не се присъедини към глобалната енергийна революция, нейната конкурентоспособност ще понесе непоправими вреди.
За да избегнем това, Европа трябва да прояви прозорливост, амбиция и решителност. Тя трябва да създаде стабилна и благоприятна регулаторна среда с ясно определени стратегически цели, в която частният капитал е категорично ориентиран към зелените технологии. Необходими са и условия на равнопоставеност на световно равнище, за да могат иновациите да процъфтяват.
Инструменти за финансиране, като например емитираните от ЕС зелени облигации, ще подпомогнат финансирането на революционни чисти технологии и ще бъдат още по-мощно средство в един изцяло завършен съюз на капиталовите пазари. Специално разработени варианти за финансиране или гаранции за намаляване на риска, свързан със силно иновативни частни инвестиции, като например плаващи ветроенергийни паркове, водород от възобновяеми източници и нови акумулаторни технологии, ще спомогнат да се създаде инфраструктурата, необходима на Европа за постигането на целта за нулеви нетни емисии. А на глобално равнище ценообразуването на въглеродните емисии би осигурило прозрачност, която да насърчи потребители и инвеститори да преминат към устойчиви и енергийно ефективни продукти и активи.
Ако обаче само Европа полага усилия, това няма да е достатъчно – ако не действат и останалите, всички заедно ще се провалим. Инициативи като Европейския зелен пакт следва да бъдат съчетани с амбициозни политики за развитие, които подпомагат развиващите се региони извън Европа да въвеждат чисти енергийни източници. Инвестиции в авангардни европейски технологии могат да доведат до промяна и ще го направят.
В усилията си да преобразим икономиката трябва да се постараем никой да не бъде изключен. Европа трябва да се стреми към почтен, приобщаващ и справедлив преход. Възможно е изменението на климата и политиките за преход да засегнат най-тежко най-уязвимите предприятия и домакинства. Нужни са добре обмислени целеви фискални мерки и инициативи за преквалификация, за да бъде разпределено справедливо бремето на прехода.
Твърде често, когато възникнат икономически трудности, политиките по отношение на климата се оказват изкупителна жертва. Но последиците от бездействието биха били много по-пагубни. Решението не е в това да намалим амбицията си, а по-скоро в това да разгърнем целия потенциал на иноваторите. Това ще направи икономиката на Европа по-конкурентоспособна и стабилна и ще осигури по-справедливо и по-устойчиво бъдеще за всички.
КОП28 предоставя възможност ЕС и държавите от целия свят да покажат, че са решени да водят борбата с изменението на климата, и да докажат тази решимост с конкретни действия. Ние ще участваме в рамките на мандатите си в това колективно начинание, заявяват ръководителите на трите международни институции.
