Снимка: Радослав Първанов
Автор: Built
Наричат габровския индустриалец Пенчо Семов „българския Рокфелер“, заради огромното му богатство и колосалните дарения, които прави приживе и оставя след себе си. Много малка част от завета му обаче е изпълнена. Това се отнася до голяма степен за вилата му в Габрово, която той зарича да бъде превърната в дом за възрастни хора – старопиталище. След десетилетия на разруха, миналото лято при почти тайна сделка стана ясно, че сградата е купена, а вече има и първи резултати от възстановяването й.
За новия собственик все още не се знае почти нищо. При обявяването на продажбата през юли 2022 г. от габровската болница, която до този момент беше собственик на сградата, съобщиха че това е предприемачът и инвеститор Ивайло Иванов. Той е почти непознат в публичното пространство – знае се само, че е дарител и доброволец в лечебното заведение.
Не обича да говори за делата си, затова и все още избягва медийните изяви за възстановяването на старопиталището. Имотът беше купен за 246 000 лева, след три неуспешни опита за продажба и след като години наред стойността падаше, заради окаяното състояние.
Работата по проекта вече е видима. Целият терен вече е заграден и недостъпен, след като години наред достъпът беше свободен. За Built.bg от екипа на новия собственик обясниха, че първото, с което са започнали след придобиването на имота, е да изградят временен покрив, който да пази старопиталището от сняг, дъжд и като цяло от неблагоприятните метеорологични условия. Старият покрив изгоря при голям пожар през 2007 г. който нанесе сериозни поражения по цялата сграда.
Последно зданието е използвано за болница и това е наложило множество конструктивни и архитектурни промени във времето.
Новите стопани са премахнали тези „подобрения“ и вече е върнато оригиналното разположение на стаите. Това, с което продължават в момента, е конструктивно обследване на цялата сграда, за да се установи къде и колко се нуждае от укрепване.
Една от впечатляващите отличителни черти на сградата е, че има параклис на партерния етаж. Приживе обаче Пенчо Семов не успява да го освети.
От екипа на новия собственик планират да възстановят църквата и се надяват да успеят да върнат част от старите елементи. Стремежът е външно старопиталището да възвърне оригиналния си вид. А на първия етаж ще се намира и музей посветен на индустриалеца, за който се надяват да намерят негови вещи и спомени, с които да разкажат личната му история.
В последните десетилетия сградата се рушеше. Както в Built вече сме разказвали, лятната вила на Пенчо Семов е строена от 1928 до 1933 г. по проект на габровския архитект Никола Гръблев.
Четириетажната къща е част от по-голям архитектурен комплекс, който включва още красив парк с езеро по проект на европейски архитекти. Засадени са десетки дървета и цветя, които се сменяли всеки сезон – доставяли ги от ботаническите градини на различни европейски градове.
Изключително напредничаво за времето си – вилата била снабдена с парно отопление и зима градина, в която се отглеждали топлолюбиви растения. Към къщата е изграден и собствен параклис на име „Св. Св. Петър и Павел“.
За него чешки архитект изградил красив мраморен иконостас. След смъртта на Семов обаче той бил разглобен и разграбен – част от него отишла за надгробна плоча на местен партизанин, а друга за парапет на стълбище в близка черква.
Знае се, че във вилата Пенчо Семов е прекарвал летата си заедно с втората си съпруга и осиновения от тях племенник на Пенчо (първата му съпруга и двете му малки деца почиват от туберколоза).
Архивите разказват, че в езерото е имало водни лилии, декоративни рибки и лодка, на която всеки можел да се качи и повози безплатно. Във вилата семейството посрещало много гости като се говори, че дори цар Борис Трети ги е посещавал.
Пенчо Семов е смятан за един от най-богатите българи изобщо. Роден е в габровското село Цвятковци през 1873 г. и успява по най-добрия начин да се възползва от възможностите за бизнес, които дава младата българска държава след Освобождението.
След като завършва 5-ти клас, започва да обикаля страната с баща си, който продава кожи и платове. Години по-късно отваря фабрика за сапун с помощта на бащата на първата си съпруга.
През 1905 г. с баща си и брат си създават фабрика за прежди и текстил. Бизнесът започва да се разраства и така без никакъв първоначален капитал Пенчо Семов успява да се издигне до мажоритарен собственик в 28 дружества, сред които три банки и две застрахователни компании.
При смъртта му през 1945 г. състоянието му се оценява на над 1 млрд. златни лева, които се равняват тогава на 9 млн. долара.
Огромна част от тези пари са дарени – според изследователи около 50 млн. лева. Отделно той основава и фондация, чиито дарения се изчисляват на повече от 200 млн. лева. Парите отиват за църкви, манастири, училища, библиотеки, спортни обекти.
Понеже губи първото си семейство от туберколоза, Семов дарява огромни суми на лечебни заведения. В средата на 30-те години на миналия век основава фонд за борба с туберколозата и на няколко пъти дарява крупни суми на Института по заразни и паразитни болести.
А днес специализираната болница за активно лечение на белодробни болести в Габрово носи името на индустриалеца.
Завещанията на Пенчо Семов включват мащабна благотворителна дейност за изграждането на санаториуми, училища, домове за възрастни хора, парични дарения.
Смята се, че ако бяха изпълнени, Семов щеше да е най-големият дарител и меценат у нас, изпреварвайки братята Евлоги и Христо Георгиеви. Нереализирана остава и мечтата му неговата лятна вила да стане старопиталище. Повечето от парите и имотите му са национализирани след смъртта му през 1945 г.
Идеята за старопиталището била то да бъде дом за бившите възрастни работници от фабриките на Пенчо Семов, както и за журналисти и писатели. Каква ще бъде бъдещата му функция засега не е ясно – новият собственик не е обявил официално. Не е съобщено и кога ще приключи ремонтът, но със сигурност вилата или поне част от нея ще бъде с обществено значения и ползване.
