Прозрачността и неяснотата на процедурите са проблем. Това каза министърът на околната среда и водите Юлиан Попов по време на дебат между граждани, политици и представители на бизнеса по предлагани законодателни промени в Закона за енергия от възобновяеми източници (ЗЕВИ), Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК), както и свързани с тези промени политики. Дискусията е организирана от природозащитната инициатива “Зелени закони” и партньорите от “Грийнпийс” – България, WWF – България и Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР – Варна). По думите на министъра предвидимостта е много важна. Третият принцип е законността.
“Прозрачност, предвидимост и законност – това трябва да бъдат основните изисквания”, изтъкна министър Попов. Според него Законът за климата е много важен, защото именно той създава инвестиционната предвидимост. Законът създава “ясна картина” на националното намаление на емисиите, което дава възможност на бизнеса да планира за по-дълго време.
Министърът на околната среда и водите счита, че т. нар. “произвеждащи потребители” и енергийните общности трябва да се регламентират. Той е на мнение, че съхранението на водорода и водородната икономика като цяло все още е неясен въпрос. Попов добави, че голямото изграждане на мощности от ВЕИ може да “тласне” развитието на водорода напред, както и обратно – по-силна водородна стратегия може да предизвика по-активно изграждане на индустриални мощности.
Бившият вицепремиер и министър на околната среда и водите в правителството на Кирил Петков Борислав Сандов смята, че плаващите фотоволтаични централи и геотермалната енергия имат голям потенциал за развитие. Според него от гледна точка на новите енергийни източници много добри възможности са т.н. нарушени терени – бивши кариери, мини, индустриални обекти и т.н. Проблемът обаче с тези терени е в собствеността. Това би ограничило инвестициите в тях, освен ако държавата не създаде възможност държавните нарушени терени да бъдат отдадени на инвеститорите по “лесна писта”.
Допълнителният плюс на тези терени е, че те са били свързани с някакъв тип производство – т.е. има изградена някаква енергийна инфраструктура. Освен това повишеното изграждане на ВЕИ мощности понякога поражда конфликт заради терените, на които се изграждат. Законът за етажната собственост в момента много пречи за домакинствата да си поставят фотоволтаици на покрива на многофамилните жилища, добави Сандов. Според него не трябва да има съгласие от всички живущи в блока, за да си сложи гражданин слънчев панел на неговата част от покрива.
Петко Ковачев от природозащитната инициатива “Зелени закони” поиска да се въведе понятието за “произвеждащия потребител”. Това е гражданинът, който сам със свои инвестиции произвежда електроенергия за собствени нужди и в момента, в който той не може да я отдаде или съхрани да може да я отдаде в общата мрежа. Второто искане на природозащитната инициатива е се въведе понятието и за енергийните общности.
Това са общности от граждани и други участници, които да могат да се сдружават, за да могат да произвеждат електроенергия в обща полза, да могат да я съхраняват и когато се окаже, че има излишъци, да могат да я продадат в общата мрежа, както и да могат и други граждани да ползват ток от мрежата. Ковачев изтъкна, че трябва да има равнопоставеност между производителите и потребителите на електроенергия.
