Според главния икономист на “УниКредит Булбанк” Кристофор Павлов няма основание да се говори за “нажежаване” на пазара на жилища. Действително има ръст на ипотечните кредити с близо 16 процента през септември, но това става на фона на доста кредити, които са разсрочени – около един милиард, което има някакъв ефект върху тези данни, допълнително ги увеличава, но не в големи пропорции, допълни той по време на третото издание на двудневната конференцията за строителство, иновации, недвижими имоти и инвестиции “Форум Реал”.
Павлов каза, че за тази година ипотечният кредит ще нарасне с около 1,5 процента от БВП за цялата година. Той добави че преди началото на пандемията ръстът е бил от порядъка на 1,1 на сто, а в годините на бума в строителството – между 2006 и 2008 г., е бил около 3 на сто от БВП. Това показва, че стойностите, с които нараства ипотечният кредит в икономиката, са далеч от наблюдаваните в периода 2006-2008 г., смята експертът.
Павлов отбеляза, че “затягане” на достъпа до кредити може да настъпи, единствено ако инфлацията се окаже устойчиво висока, защото това би накарало централните банки да увеличат лихвите. “Ако лихвите тръгнат да се увеличават, това ще означава, че цените на активите ще започнат да спадат или поне темповете, с които нарастват, ще се редуцират. Предполагам, че това е сценарият, който ще видим в България, вместо да видим направо спад в цените на активите”, заяви Павлов.
Той прогнозира, че в такава ситуация темпът на растеж на недвижимостите ще се забави и в най-лошия сценарий някои от проектите, които са с възвращаемост, близка до граничната, може да се окажат губещи. Павлов обаче уточни, че подобен сценарий все още остава малко вероятен от днешна гледна точка, като направи препоръка на инвеститорите и на представителите на сектора да следят внимателно дебата за инфлацията.
Павлов отбеляза, че възстановяването на растежа в България протича бавно от началото на годината и последните ревизирани и допълнени данни за БВП за първите 6 месеца показват ръст от 2,7 на сто спрямо същия период на 2020-а. Заради острото протичане на четвъртата вълна на пандемията вероятно през втората половина на годината няма да се стигне до някакво ускоряване на растежа, смята експертът.
По думите му това означава, че ръстът за цялата година се очаква да е от порядъка на 3 процента, което е половината от прогнозния ръст в редица икономики от Централна и Източна Европа. Там се очаква темп между 6 и 7 процента тази година. Експертът обаче изтъкна, че данните за БВП са преди шока с високите цени на първичните енергийни ресурси, който все още преминава през икономиката и ще достигне до домакинствата в началото на следващата година.
Така икономиката преживява няколко тежки негативни шока, а за строителния сектор се очаква негативен шок по отношение на търсенето, основно заради спада в инфраструктурното строителство, възлагано от публичния сектор, каза Павлов. Той отбеляза, че търсенето в сектор “Строителство” на логистични и производствени сгради и най-вече на жилища е останало високо, което по думите му в някаква степен помага да се компенсира спадът при инфраструктурното строителство. Към това Павлов смята, че трябва да се добави и политическата криза, която увеличава общата несигурност и значителното нарастване на инфлационните очаквания в момента в икономиката заради шока, свързан с по-високите цени на важни материали, които се влагат в строителството – желязо, цимент и други.
Надеждите остават, че догодина ще можем да намерим решение на повечето от предизвикателствата, пред които стоим и растежът ще се ускори, допълни Павлов.
/БТА/