Автор: Built.bg
Снимки и архив: Любомир Юруков
Триумфална арка в центъра на София. При това не една, а няколко. Това са запечатали няколко стари снимки и картички на столицата от края на XIX и началото на XX век. Оказва се, че издигането на арките не е прецедент, а важна традиция, която се е спазвала при много специални поводи.
Няма точна информация кога е издигната арка за първи път. Общото между всички обаче е мястото – Лъвов мост. Още преди Освобождението, когато се е наричал Шареният мост, мястото е служило за своеобразен портал на града. Ето защо именно там са посрещани важните и чакани гости.
Традицията за издигането на триумфални арки идва от Римската империя. Тези предимно каменни сводове се издигали за императорите и пълководците, които се връщали от война, за да се ознаменува победата им. С времето градежът и архитектурният им стил се променили – започват да се добавят статуи, барелефи, спациални възпоменателни надписи. Арките ставали все по-пищни, за да се демонстрира власт и влияние. Най-известните примери, които са туристически символи и до днес безспорно са триумфалните арки в Париж, Рим и Берлин.
Първата арка в София, за която до нас е достигнала информация, е издигната по повод посрещането на Княз Фердинанд и неговата съпруга Княгиня Мария Луиза. Това се е случило на 10 юни 1893 г. На арката е изписано „Добре дошла, светла Княгиньо“. Издигната е на Лъвов мост и през нея младоженците за първи път влизат в града, за да стигнат до двореца. Както българската традиция повелява те са посрещнати с хляб и сол.
Кметът на града и цялата градска управа, държавници, дипломати, представители на църквата и гости от чужбина са сред официалните лица, които чакат двойката. Улиците на София буквално са задръстени от хора дошли да видят и приветстват младото семейство.
В столицата са пристигнали дори хора от други градове – някои с новата железопътна линия, с която младата българска държава вече разполага. Фердинад и Мария Луиза минават под арката с приказна каляска, но се спират, за да поздравят официалните лица. Княгинята приема множество букети, дарове и поздравления преди двамата отново да се качат в каретата и да стигнат до дворца под погледите на хилядите събрали се да ги приветстват хора.
Още една царска сватба става повод за издигане на празнична арка на Лъвов мост – това е сватбата на цар Борис Трети и италианската принцеса Йоанна Савойска. Тъй като тя е католичка двамата първо се женят в Италия, а след това и според православния обичай у нас. Любопитно е, че младоженците пристигат в България по вода – с кораб до Бургас, откъдето идват с влак в София за сватбената церемония. Тя се провежда на 31 октомври 1930 г. в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“.
От гарата обаче царят и царицата минават първо през специално построената арка. На нея е изписано „Радостта и щастието на царския дом са щастие и радост на всички българи“. Младото семейство отново е посрещнато от политическия и обществен елит, улиците на София са украсени с празнични гирлянди, прозвучават 101 топовни салюта, а хиляди хора ликуват по улиците и приветстват младоженците.
Втората съпруга на Фердинанд, княгиня Елеонора също е посрещната с арка през 1908 г. Исторически обаче арките са свързани много повече с военната традиция, отколкото с празничните ритуали. На няклко пъти триумфални сводове са издигани в столицата в чест на височайши гости и чуждестванни представители. На 30 октомври 1904 г. величествена арка посреща сръбския крал Петър.
Това се случва само месец след коронясването на сърбина, което показва стратегическото значение на визитата му у нас. Посрещнат е с почести на гарата от Княз Фединанд, но градът и хората го приветстват на Лъвов мост под триумфалната арка в негова чест.
Надписът гласи „Добрият съсед е най-мил гост“. Отново на място са се събрали всички български държавници и общественици. Крал Петър е посрещнат със сребърен поднос, на който по традиция има хляб и сол. Веят се българските и сръбските знамена.
Улиците отново са изпълнени с хора, а след посрещането високият гост прави кратка обиколка на града – до Народното събрание, паметника на „Цар Освободите“, както и се среща със сръбското представителство. След това в негова чест е даден кралски прием в двореца.
Политиката и държавническите интереси водят още няколко знатни владетели у нас през следващите години. През октомври 1917 г. на посещение в България пристига германският кайзер Вилхелм Втори. Останал в исторята като един от най-влиятелните мъже в света в началото на XX век, но и като управникът, въвлякъл Германия в Първата Световна война, гермаският кайзер пристига в София само няколко месеца преди да абдикира. Посрещнат е изключително тъжествени и отново с арка на портата на града – Лъвов мост.
Церемониалът е спазен – Вилхелм Втори минава под арката под възгласите „Ура“ на събралото се множество от хора, прозвучават топовни салюти, а той произнася кракта реч, в която благодари за сърдечното посрещане. На свода този път пише: „Благодарна столица София възхвалява великия си гост“.
Кайзерът е заведен в двореца и отново приветстван от хората по улиците. Прекарва времето си у нас основно в компанията на цар Фердинанд, но е представен и на престолонаследника цар Борис Трети, а на официалния прием за посрещането му присъстват още някои от най-знаковите политици и държавници на младата българска държава, сред които Александър Малинов, Андрей Ляпчев, Никола Мушанов и други.
Само година по-късно на същото място е издигната друга представителна арка – за посещението на австро-унгарския кайзер Карл Първи. За гостуването му са запазени малко сведения, но се знае, че отново е посрещнат тържествено от основните политически лица в държавата.
Старите снимки и картични на София са запечатали още няколко арки, за които има оскъсна информация. Така например вероятно последната триумфална арка, която е издигната, е от 17 юни 1945 г. – тя посреща последните части на Първа българска армия, които се връщат от Втората Световна война. Надписът гласи „Добре дошли, победители“, но вече самата арка е много по-малка и не толкова тържествена.
Но традицията е изпълнявана не само в столицата – стара снимка е запазила красива и богато орнаментирана арка, издигната за посрещането на българския цар във Велико Търново през 1912 г. Любопитно е, че не всички идеи за издигане на триумфални арки успяват да се реализират.
Така например арка за посрещането на Княз Александър Банемберг така и не е построена, разказва за Built.bg Виктор Топалов от онлайн платформата „Бохемска София“. „Попаднах на интересна кметска заповед от 15 май 1881 г. В нея тогавашният помощник на кмета иска разрешение да се издигне „триумфална врата“ на Цариградско шосе за посрщането на Негово Височество след пътуването му в Кюстендилско, Радомирско, Самоковско и Дупнишко“.
Това било по повод желание на някои граждани, така е описано в документа. В крайна сметка обаче молбата е отказана, заради липса на време арката да се издигне“.
Подобни инициативи не липсват и в най-новата ни история. „Само преди 20 години, през 2001 г. художникът проф. Валентин Колев също инициира издигането на своеобразна арка. Идеята му е гигантска конска подкова, излята от метал, да се издигне на празното място на мавзолея и това да бъде българската триумфална арка, подобна на тази в Париж. Идейният проект е направен и предаден на тогавашния кмет Стефан Софиянски.
Авторът предлага конската подкова като символ на движението на древните българи, създали по своя път няколко държави. Арката трябвало да е висока 8 метра и да струва 600 хил. лв.“, разказва още Виктор Топалов. Дали заради сумата или по други причини, но и това проект не вижда бял свят.
От старите арки в София днес няма и следа. Не е ясно колко време са оставали на мястото си, след като са били издигани и защо са разрушавани, въпреки че повечето от тях изглеждат солидни и стабилни. У нас обаче все още има няколко триумфални арки – най-популярна безспорно е тази на входа на Хисаря, за която се знае, че е от римско време.
В Радомир пък преди няколко години изградиха нова, метална арка – тя е на входа на града и се издига точно на мястото, където преди повече от 140 години се е намирала друга, каменна порта.
Построена била именно за княз Александър Батенберг, който постетил града, за да вземе от там Самарското знаме, спасено от радомирски опълченци го при боевете и скрито в местната казарма.
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024