Автор: Гал Фоклънбридж, Ройтерс
Гледайки иззад червените стени на Кремъл към света, Владимир Путин, който от 22 години е върховният лидер на Русия, има ребус за решаване: как да спечели войната в Украйна, която според Запада той вече е загубил.
Три седмици след началото на инвазията Русия се мъчи да сломи упоритата съпротива на въоръжените от Запада украински сили. Тя все още не е постигнала обявените си цели, а тежко санкционираната ѝ икономика е изправена пред най-дълбоката си криза от разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
Русия, където журналистите рискуват да отидат в затвора, ако използват понятието “инвазия”, казва, че специализираната ѝ военна операция върви по план и въпреки санкциите тя ще се справи без, както тя го нарича, лъжливия и упадъчен Запад, оглавяван от САЩ.
Путин, който работи в кабинет в построената през 18 век сграда на Сенатския дворец в Кремъл, се очаква скоро да реши дали да продължи с войната, която вече отне живота на хиляди и прокуди от домовете им няколко милиона души, или да потърси някакъв вид мир, който да му позволи да обяви победа.
“Вероятността за мирно решение е малка”, каза пред Ройтерс високопоставен руски официален представител, пожелал анонимност заради деликатната ситуация. “В следващите три дни до една седмица ще има някакво решение.”
Друг високопоставен руски източник заяви, че президентът ще обмисли мирно решение при условията на Русия и че се отваря прозорец с възможност за постигане на някакъв вид споразумение.
Може би това е знак, че в Кремъл смятат, че Москва може да постигне много от целите си и без продължителна война в Украйна.
Когато започна инвазията на 24 февруари, Путин изброи като ключови задачи спиране на разширяването на НАТО на изток и прекратяване на това, което той нарече “геноцид” над рускоезичното население, извършван от “националисти и неонацисти” в Украйна след анексирането на Крим от Москва през 2014 г.
Украинският президент Володимир Зеленски, който е евреин, а руският език му е майчин, както и западните му поддръжници казват, че твърденията на Путин са безпочвени.
ВРЕМЕННО СПИРАНЕ
Решението, което руският президент, предстои да вземе, ще определи по-нататъшния ход на европейската история, както и това колко още ще трябва да продължи касапница на 44-милионния украински народ. От това решение може да зависи и колко още бившият разузнавач от КГБ ще остане президент на Русия.
На 11 март Путин обяви, че има някои “положителни промени” в преговорите с Украйна, но не навлезе в подробности. Вчера Зеленски каза, че преговорите “звучат по-реалистично”, а руският външен министър Сергей Лавров заяви, че има “известна надежда да бъде постигнат компромис”.
Руски военен източник съобщи, че през последните дни има промяна в заповедите.
“Всичко е временно спряно”, каза източникът, също пожелал да остане анонимен. “Има очевидна промяна в тактиката на нашите войски. Активното настъпление е преустановено.”
Опитите за превземане на Киев и други големи градове ще вкарат руските войски в тресавището на кървавите градски битки срещу население, което гледа на тях като на окупационна сила.
От друга страна, дълбоко настъпление навътре в Западна Украйна ще натовари прекалено много логистиката на руските войски, а и за постигането на повечето от целите на Путин не е нужно Русия да установява контрол над цяла Украйна.
РАЗДЕЛЯНЕ
От руска гледна точка очертанията на компромиса ще трябва да включват значителни териториални загуби за Украйна, може би общо поне 120 000 кв. км – колкото американския щат Мисисипи.
Те биха включвали Крим, двата подкрепяни от Русия бунтовнически района в Източна Украйна и най-вероятно части от други територии, които в момента се контролират от руските войски, най-вече сухопътната връзка между Русия и Крим на югоизточния фланг на Украйна, а може би и пó на запад, силно намалявайки достъпа на Киев до Черно море.
Не е ясно колко територия е готов Киев – ако изобщо е готов – да отстъпи като част от цената на мира. Не е ясно и какво ще стане с хората, живеещи в засегнатите райони. Повечето от тях вероятно няма да искат да станат руски граждани, особено след такава опустошителна война.
Поне публично Зеленски и министрите му казват, че никога не биха приели анексиране от Русия на украинска земя.
Освен разделянето Москва иска неутрална Украйна, която официално да се откаже от всякакви намерения да се присъедини към НАТО.
По-рано през седмицата Зеленски каза, че страната му е готова да приеме гаранции за сигурност от Запада, които да не включват членство в алианса.
Владимир Медински, главният преговарящ на Москва, вчера каза следното пред руската държавна телевизия: “Украйна предлага австрийски или шведски вариант на неутрална, демилитаризирана държава, но същевременно държава със своя армия и флот”.
Също вчера Путин каза, че Русия остава отворена за разговори за неутралитет и демилитаризация на Украйна.
Главният преговарящ на Киев Михайло Подоляк заяви, че “на масата за преговори” е модел с правно обвързващи гаранции за сигурност, които да осигуряват на Украйна защита от група съюзници при бъдещо нападение.
САЩ звучат по-песимистично по отношение на изгледите за какъвто и да било бърз край на конфликта.
На 8 март шефовете на американското разузнаване казаха, че Путин ще засили офанзивата си срещу Украйна въпреки тежката цена в човешки животи, включително и на руски войници – и санкциите, които на практика до голяма степен откъснаха Русия от голяма част от световната икономика.
“Путин в момента е ядосан и разочарован”, каза пред Комисията по разузнаване на Камарата на представителите Уилям Бърнс, говорещият руски директор на ЦРУ, бивш посланик на САЩ в Москва. “Вероятно той ще увеличи усилията си и ще опита постепенно да сломи украинската армия без оглед на цивилните жертви.”
Коментар
Зад стените на Кремъл Путин размишлява: война и мир
Автор: Гал Фоклънбридж, Ройтерс
Гледайки иззад червените стени на Кремъл към света, Владимир Путин, който от 22 години е върховният лидер на Русия, има ребус за решаване: как да спечели войната в Украйна, която според Запада той вече е загубил.
Три седмици след началото на инвазията Русия се мъчи да сломи упоритата съпротива на въоръжените от Запада украински сили. Тя все още не е постигнала обявените си цели, а тежко санкционираната ѝ икономика е изправена пред най-дълбоката си криза от разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
Русия, където журналистите рискуват да отидат в затвора, ако използват понятието “инвазия”, казва, че специализираната ѝ военна операция върви по план и въпреки санкциите тя ще се справи без, както тя го нарича, лъжливия и упадъчен Запад, оглавяван от САЩ.
Путин, който работи в кабинет в построената през 18 век сграда на Сенатския дворец в Кремъл, се очаква скоро да реши дали да продължи с войната, която вече отне живота на хиляди и прокуди от домовете им няколко милиона души, или да потърси някакъв вид мир, който да му позволи да обяви победа.
“Вероятността за мирно решение е малка”, каза пред Ройтерс високопоставен руски официален представител, пожелал анонимност заради деликатната ситуация. “В следващите три дни до една седмица ще има някакво решение.”
Друг високопоставен руски източник заяви, че президентът ще обмисли мирно решение при условията на Русия и че се отваря прозорец с възможност за постигане на някакъв вид споразумение.
Може би това е знак, че в Кремъл смятат, че Москва може да постигне много от целите си и без продължителна война в Украйна.
Когато започна инвазията на 24 февруари, Путин изброи като ключови задачи спиране на разширяването на НАТО на изток и прекратяване на това, което той нарече “геноцид” над рускоезичното население, извършван от “националисти и неонацисти” в Украйна след анексирането на Крим от Москва през 2014 г.
Украинският президент Володимир Зеленски, който е евреин, а руският език му е майчин, както и западните му поддръжници казват, че твърденията на Путин са безпочвени.
ВРЕМЕННО СПИРАНЕ
Решението, което руският президент, предстои да вземе, ще определи по-нататъшния ход на европейската история, както и това колко още ще трябва да продължи касапница на 44-милионния украински народ. От това решение може да зависи и колко още бившият разузнавач от КГБ ще остане президент на Русия.
На 11 март Путин обяви, че има някои “положителни промени” в преговорите с Украйна, но не навлезе в подробности. Вчера Зеленски каза, че преговорите “звучат по-реалистично”, а руският външен министър Сергей Лавров заяви, че има “известна надежда да бъде постигнат компромис”.
Руски военен източник съобщи, че през последните дни има промяна в заповедите.
“Всичко е временно спряно”, каза източникът, също пожелал да остане анонимен. “Има очевидна промяна в тактиката на нашите войски. Активното настъпление е преустановено.”
Опитите за превземане на Киев и други големи градове ще вкарат руските войски в тресавището на кървавите градски битки срещу население, което гледа на тях като на окупационна сила.
От друга страна, дълбоко настъпление навътре в Западна Украйна ще натовари прекалено много логистиката на руските войски, а и за постигането на повечето от целите на Путин не е нужно Русия да установява контрол над цяла Украйна.
РАЗДЕЛЯНЕ
От руска гледна точка очертанията на компромиса ще трябва да включват значителни териториални загуби за Украйна, може би общо поне 120 000 кв. км – колкото американския щат Мисисипи.
Те биха включвали Крим, двата подкрепяни от Русия бунтовнически района в Източна Украйна и най-вероятно части от други територии, които в момента се контролират от руските войски, най-вече сухопътната връзка между Русия и Крим на югоизточния фланг на Украйна, а може би и пó на запад, силно намалявайки достъпа на Киев до Черно море.
Не е ясно колко територия е готов Киев – ако изобщо е готов – да отстъпи като част от цената на мира. Не е ясно и какво ще стане с хората, живеещи в засегнатите райони. Повечето от тях вероятно няма да искат да станат руски граждани, особено след такава опустошителна война.
Поне публично Зеленски и министрите му казват, че никога не биха приели анексиране от Русия на украинска земя.
Освен разделянето Москва иска неутрална Украйна, която официално да се откаже от всякакви намерения да се присъедини към НАТО.
По-рано през седмицата Зеленски каза, че страната му е готова да приеме гаранции за сигурност от Запада, които да не включват членство в алианса.
Владимир Медински, главният преговарящ на Москва, вчера каза следното пред руската държавна телевизия: “Украйна предлага австрийски или шведски вариант на неутрална, демилитаризирана държава, но същевременно държава със своя армия и флот”.
Също вчера Путин каза, че Русия остава отворена за разговори за неутралитет и демилитаризация на Украйна.
Главният преговарящ на Киев Михайло Подоляк заяви, че “на масата за преговори” е модел с правно обвързващи гаранции за сигурност, които да осигуряват на Украйна защита от група съюзници при бъдещо нападение.
САЩ звучат по-песимистично по отношение на изгледите за какъвто и да било бърз край на конфликта.
На 8 март шефовете на американското разузнаване казаха, че Путин ще засили офанзивата си срещу Украйна въпреки тежката цена в човешки животи, включително и на руски войници – и санкциите, които на практика до голяма степен откъснаха Русия от голяма част от световната икономика.
“Путин в момента е ядосан и разочарован”, каза пред Комисията по разузнаване на Камарата на представителите Уилям Бърнс, говорещият руски директор на ЦРУ, бивш посланик на САЩ в Москва. “Вероятно той ще увеличи усилията си и ще опита постепенно да сломи украинската армия без оглед на цивилните жертви.”
Още от Built.bg
Коментар
Студен душ за импозантните унгарски минерални бани
Сншмка: danubiushotelgellert.hu Унгарските минерални бани, които са визитна картичка на страната, но са твърде енергоемки, се борят да се задържат на повърхността на фона на повишените разходи за електроенергия
03.26.2023
икономика, Коментар
Съкращения по време на криза
Най-високата от десетилетия инфлация и последиците от войната в Украйна принудиха компаниите в цяла Европа през последните месеци да започнат да съкращават персонал или да замразят наемането на нови
03.25.2023
Коментар
Данъкът за свръхбогатите отблизо
“С голямата власт идват големите отговорности”, твърди чичо Бен от култовата поредица “Спайдърмен”. В този дух 130 евродепутати поискаха миналата седмица свръхбогатите да бъдат обложени с данък. Защо се
03.25.2023
Създателите
Хотелът с много имена
Дамите, които променят средата
Жените в мъжкия свят на строителството
Коментари и анализи
Студен душ за импозантните унгарски минерални бани
Съкращения по време на криза
Данъкът за свръхбогатите отблизо
Пет ключови момента от срещата Путин-Си
Какво коментират британският и американският печат след началото на визитата на китайския президент в Русия
Eксперти: Сътресенията в банковия сектор може да принудят УФР да забави повишаването на лихвите
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
До месец ще започне изграждането на пробива между булевардите “Черни връх” и “Симеоновско шосе”
Шишков: Изграждането на тунела под Петрохан и магистрала “Рила” може да стане на концесия
Шишков очаква първата половина от лот 1 на магистрала “Европа” да бъде пусната за Великден
Обявиха бъдещия граничен пункт „Струмяни – Берово“ за обект от национално значение
Архитектура
Рафаел Виньоли остави своя отпечатък върху градския пейзаж в съвременния свят
Дизайнерът Пол Смит преобрази парижкия музей “Пикасо”
Градска среда и Урбанизъм
Фандъкова: Глоба от сто хиляди лева е наложена за увреждане на едно паве
Затворен МОЛ в Бургас може да се превърне в център на нова жилищна зона
Първите 14 от общо 29 нови трамвайни мотриси бяха представени в София
Решават съдбата на Паметника на Съветската армия
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Как ИКЕА намали с 12 на сто общия климатичен отпечатък на бранда за 2022 година
Правителството одобри промени в Закона за енергията от възобновяеми източници
Бизнес форум “Заедно за по-малко CO2 емисии” започва в София днес
Войната в Украйна
Китай призова за мирни преговори между Русия и Украйна в план за прекратяване на конфликта
Антониу Гутериш: Войната не е решението. Войната е проблемът
Една години война в Украйна
Байдън ще се срещне с източните съюзници на НАТО след ядреното предупреждение на Путин
Войната в Украйна е предизвикала стотици тежки екологични проблеми
Наградите, които Украйна спечели, борейки се да победи във войната с Русия
Built.bg Podcast
Последвайте ни