Западната преса коментира падането на кабинета “Петков”
23.06.2022
Българското правителство, избрано с труд през 2021 г., падна на 22 юни след вот на недоверие, гласуван от опозицията. За страната се очертава период на нестабилност, пише в коментар френският в. “Монд”.
Вече отслабено от силни вътрешни противоречия, изострени от войната в Украйна, правителството на 42-годишния възпитаник на Харвард Кирил Петков няма мнозинство в парламента от 8 юни, когато националистическата партия “Има такъв народ” напусна четирипартийната коалиция. Нейният лидер, певецът Станислав Трифонов, наричан Слави, се обяви най-вече против първоначалната политика на Петков спрямо Северна Македония. България, член на ЕС от 2007 г., налага вето върху присъединяването на малката си съседка към общността, за което тя кандидатства от 2005 г., заради исторически и културни разногласия.
Снимка: БТА
Предлагайки своето посредничество, Франция се надяваше България да даде зелена светлина за отваряне на преговори за членство между Скопие и Брюксел. Падането на проевропейския български премиер в навечерието на конференцията за Западните Балкани на 23 юни в Брюксел може да осуети всякакъв напредък. Парадоксално бе, че политическият противник на Кирил Петков – бившият премиер Бойко Борисов, заяви, че подкрепя френската пътна карта, отбелязва вестникът.
“Монд” предполага, че именно той – “звезда на българската политика”, е нанесъл последния удар на кабинета на Петков, “пожелал да скъса с корупцията на своя предшественик и да въведе еврото от 2024 г.”
С дясната си коалиция ГЕРБ-СДС Борисов набра безпроблемно гласовете, необходими за приемане на вота за недоверие, официално мотивиран с “провала на икономическата и финансова политика на правителството” на фона на инфлация от 15,6 на сто през май. След европейските санкции срещу Москва “Газпром” замрази през април газовите доставки за България и вдигна още повече цената на горивата, напомня изданието.
Кирил Петков успя да събере хиляди свои симпатизанти (както и противници) край парламента през последните дни, успя и да убеди шестима несъгласни с ръководството на партията си депутати от ИТН, но не му достигнаха още пет гласа на депутати, отбелязва “Монд”.
“Кирил Петков оглавяваше една твърде крехка коалиция, изградена около разнородни партии с разминаващи се идеологии, базирани самите те върху коалиции”, обяснява за всекидневника социоложката Боряна Димитрова, ръководителка на центъра “Алфа Рисърч”. Разногласията в правителството се увеличиха през последните месеци, добавя тя, изреждайки темите – да се доставят ли оръжия на Украйна, да се одобрят ли санкциите срещу Русия и да се вдигне ли ветото върху Северна Македония.
“Щом бе изгубено мнозинството в парламента, опозицията се възползва и атакува, но правителствената коалиция вече се бе разпаднала отвътре”, продължава експертът, според когото на досегашния премиер не са му достигали прозорливост и гъвкавост.
Сега българският президент ще трябва да поиска кандидатура за нов премиер от парламентарното мнозинство, тоест от центристката формация на Кирил Петков “Продължаваме промяната”. След трети неуспешен опит парламентът ще бъде разпуснат и експертите очакват нови парламентарни избори наесен, обяснява “Монд”.
“След нови избори има риск проруските партии да спечелят повече влияние в парламента и институциите”, коментира Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. По думите му това навярно ще доведе до съставяне на “правителство, по-приятелски настроено към Кремъл, което не обещава сигурност с оглед сегашния геополитически контекст”.
Премиерът Кирил Петков беше свален с вот на недоверие, застрашаващ постигането на споразумение за отмяна на ветото върху преговорите за присъединяване на Северна Македония към Евросъюза, пише “Файненшъл таймс”.
Българското правителство беше свалено с вот на недоверие, което хвърля страната в нов политически хаос и попарва надеждите за напредък в намиращия се в застой процес на разширяване на ЕС към Западните Балкани. Българските депутати гласуваха със 123 срещу 116 гласа да свалят премиера Кирил Петков, реформатор, обещал да се справи с корупцията и заел твърда линия срещу руската инвазия в Украйна, отбелязва изданието.
Вестникът посочва, че Петков е бил свален след спор около план за отмяна на ветото на България за започване на преговори за влизане на Северна Македония в ЕС, както и заради разногласия по бюджета. Сега страната вероятно се е запътила към четвъртите си от април миналата година парламентарни избори. Вотът на недоверие е и удар за евролидерите, които се събират днес в Брюксел, за да опитат да съживят процеса на присъединяване на Западните Балкани, коментира изданието.
По-рано вчера най-голямата опозиционна партия в България заяви, че ще подкрепи отмяната на ветото за преговорите с ЕС на Северна Македония. Бившият български министър-председател Бойко Борисов каза, че неговата дясноцентристка партия ГЕРБ ще гласува “за”, макар първоначално преди три години да наложи вето заради спор за интерпретацията на Скопие на балканската история. Въпреки рязката промяна ГЕРБ не се отказаха от вота на недоверие към правителството. Съюзниците на Петков подозираха, че промяната на позицията на Борисов за членството на Северна Македония в ЕС – в България влизането на Скопие в съюза продължава да е непопулярно – е политически капан, коментира “Файненшъл таймс”.
Европейски официални представители се опасяват, че забавяне на разширяването на ЕС може да доведе до политическа нестабилност на Западните Балкани и до разочарование относно подкрепата на Брюксел към западната ориентация на региона, от което може да се възползва Русия. Петков подкрепи европейските санкции срещу Москва и уволни министъра си на отбраната, след като той отказа да нарече руската инвазия “война”, отбелязва изданието. Отмяна на ветото върху преговорите със Северна Македония щеше да деблокира и преговорите с Албания, тъй като ЕС разглежда кандидатурите за членство на двете страни заедно, допълва вестникът.
Обединеното кралство, САЩ, Канада и Япония ще забранят вноса на руско злато
Обединеното кралство, САЩ, Канада и Япония ще забранят вноса на руско злато в рамките на нови санкции, наложени на Русия в отговор на нейната инвазия на Украйна. Това обяви
Бангладеш откри днес най-големия си мост след дълги строителни дейности, белязани от закъснения и обвинения в корупция. Мостът “Падма”, който е най-дълъг в страната, бе изграден за осем години
Защо това лято се превръща в изпитание за пътуващите със самолет?
Хиляди отменени полети поради стачки на служителите на някои авиокомпании, дълги опашки от пътници на основните летища в Европа поради липсата на достатъчно персонал – всичко това създава истински
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Коментар > Новини
Западната преса коментира падането на кабинета “Петков”
Българското правителство, избрано с труд през 2021 г., падна на 22 юни след вот на недоверие, гласуван от опозицията. За страната се очертава период на нестабилност, пише в коментар френският в. “Монд”.
Вече отслабено от силни вътрешни противоречия, изострени от войната в Украйна, правителството на 42-годишния възпитаник на Харвард Кирил Петков няма мнозинство в парламента от 8 юни, когато националистическата партия “Има такъв народ” напусна четирипартийната коалиция. Нейният лидер, певецът Станислав Трифонов, наричан Слави, се обяви най-вече против първоначалната политика на Петков спрямо Северна Македония. България, член на ЕС от 2007 г., налага вето върху присъединяването на малката си съседка към общността, за което тя кандидатства от 2005 г., заради исторически и културни разногласия.
Предлагайки своето посредничество, Франция се надяваше България да даде зелена светлина за отваряне на преговори за членство между Скопие и Брюксел. Падането на проевропейския български премиер в навечерието на конференцията за Западните Балкани на 23 юни в Брюксел може да осуети всякакъв напредък. Парадоксално бе, че политическият противник на Кирил Петков – бившият премиер Бойко Борисов, заяви, че подкрепя френската пътна карта, отбелязва вестникът.
“Монд” предполага, че именно той – “звезда на българската политика”, е нанесъл последния удар на кабинета на Петков, “пожелал да скъса с корупцията на своя предшественик и да въведе еврото от 2024 г.”
С дясната си коалиция ГЕРБ-СДС Борисов набра безпроблемно гласовете, необходими за приемане на вота за недоверие, официално мотивиран с “провала на икономическата и финансова политика на правителството” на фона на инфлация от 15,6 на сто през май. След европейските санкции срещу Москва “Газпром” замрази през април газовите доставки за България и вдигна още повече цената на горивата, напомня изданието.
Кирил Петков успя да събере хиляди свои симпатизанти (както и противници) край парламента през последните дни, успя и да убеди шестима несъгласни с ръководството на партията си депутати от ИТН, но не му достигнаха още пет гласа на депутати, отбелязва “Монд”.
“Кирил Петков оглавяваше една твърде крехка коалиция, изградена около разнородни партии с разминаващи се идеологии, базирани самите те върху коалиции”, обяснява за всекидневника социоложката Боряна Димитрова, ръководителка на центъра “Алфа Рисърч”. Разногласията в правителството се увеличиха през последните месеци, добавя тя, изреждайки темите – да се доставят ли оръжия на Украйна, да се одобрят ли санкциите срещу Русия и да се вдигне ли ветото върху Северна Македония.
“Щом бе изгубено мнозинството в парламента, опозицията се възползва и атакува, но правителствената коалиция вече се бе разпаднала отвътре”, продължава експертът, според когото на досегашния премиер не са му достигали прозорливост и гъвкавост.
Сега българският президент ще трябва да поиска кандидатура за нов премиер от парламентарното мнозинство, тоест от центристката формация на Кирил Петков “Продължаваме промяната”. След трети неуспешен опит парламентът ще бъде разпуснат и експертите очакват нови парламентарни избори наесен, обяснява “Монд”.
“След нови избори има риск проруските партии да спечелят повече влияние в парламента и институциите”, коментира Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. По думите му това навярно ще доведе до съставяне на “правителство, по-приятелски настроено към Кремъл, което не обещава сигурност с оглед сегашния геополитически контекст”.
Премиерът Кирил Петков беше свален с вот на недоверие, застрашаващ постигането на споразумение за отмяна на ветото върху преговорите за присъединяване на Северна Македония към Евросъюза, пише “Файненшъл таймс”.
Българското правителство беше свалено с вот на недоверие, което хвърля страната в нов политически хаос и попарва надеждите за напредък в намиращия се в застой процес на разширяване на ЕС към Западните Балкани. Българските депутати гласуваха със 123 срещу 116 гласа да свалят премиера Кирил Петков, реформатор, обещал да се справи с корупцията и заел твърда линия срещу руската инвазия в Украйна, отбелязва изданието.
Вестникът посочва, че Петков е бил свален след спор около план за отмяна на ветото на България за започване на преговори за влизане на Северна Македония в ЕС, както и заради разногласия по бюджета. Сега страната вероятно се е запътила към четвъртите си от април миналата година парламентарни избори. Вотът на недоверие е и удар за евролидерите, които се събират днес в Брюксел, за да опитат да съживят процеса на присъединяване на Западните Балкани, коментира изданието.
По-рано вчера най-голямата опозиционна партия в България заяви, че ще подкрепи отмяната на ветото за преговорите с ЕС на Северна Македония. Бившият български министър-председател Бойко Борисов каза, че неговата дясноцентристка партия ГЕРБ ще гласува “за”, макар първоначално преди три години да наложи вето заради спор за интерпретацията на Скопие на балканската история. Въпреки рязката промяна ГЕРБ не се отказаха от вота на недоверие към правителството. Съюзниците на Петков подозираха, че промяната на позицията на Борисов за членството на Северна Македония в ЕС – в България влизането на Скопие в съюза продължава да е непопулярно – е политически капан, коментира “Файненшъл таймс”.
Европейски официални представители се опасяват, че забавяне на разширяването на ЕС може да доведе до политическа нестабилност на Западните Балкани и до разочарование относно подкрепата на Брюксел към западната ориентация на региона, от което може да се възползва Русия. Петков подкрепи европейските санкции срещу Москва и уволни министъра си на отбраната, след като той отказа да нарече руската инвазия “война”, отбелязва изданието. Отмяна на ветото върху преговорите със Северна Македония щеше да деблокира и преговорите с Албания, тъй като ЕС разглежда кандидатурите за членство на двете страни заедно, допълва вестникът.
Още от Built.bg
Войната в Украйна, Новини
Обединеното кралство, САЩ, Канада и Япония ще забранят вноса на руско злато
Обединеното кралство, САЩ, Канада и Япония ще забранят вноса на руско злато в рамките на нови санкции, наложени на Русия в отговор на нейната инвазия на Украйна. Това обяви
06.27.2022
Инфраструктура, Новини
Бангладеш откри най-дългия си мост
Бангладеш откри днес най-големия си мост след дълги строителни дейности, белязани от закъснения и обвинения в корупция. Мостът “Падма”, който е най-дълъг в страната, бе изграден за осем години
06.26.2022
Коментар
Защо това лято се превръща в изпитание за пътуващите със самолет?
Хиляди отменени полети поради стачки на служителите на някои авиокомпании, дълги опашки от пътници на основните летища в Европа поради липсата на достатъчно персонал – всичко това създава истински
06.25.2022
Войната в Украйна
Обединеното кралство, САЩ, Канада и Япония ще забранят вноса на руско злато
Повече от 150 културни обекта са повредени или унищожени по време на войната в Украйна
Хиляди милионери се опитват да напуснат Русия, по данни на британското разузнаване
Зеленски: Русия е хвърлила око на “обширна зона от Варшава до София”
Макрон, Олаф Шолц и Марио Драги пристигнаха в Киев
Никой не знае колко ще продължи войната, каза Зеленски
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Последвайте ни
Най-споделяното от Built.bg
Коментари и анализи
Защо това лято се превръща в изпитание за пътуващите със самолет?
Западната преса коментира падането на кабинета “Петков”
Какво следва след свиването на руските газови доставки за Европа?
Асошиейтед прес: Българският премиер призова за подкрепа преди вота на недоверие
Историята на вота на недоверие в съвременната българска политика
Ремонтът на Дунав мост може да започне най-рано през октомври
Инфраструктура
Бангладеш откри най-дългия си мост
Второкласните пътища ще се таксуват с тол такса от 1 юли
Постигнато е разбирателство за облекчаване на трафика между България и Румъния
АМ “Струма”: Ще спре ли скоростта на икономиката ни, ако строежът и бъде отложен
Архитектура
Арх. Дора Иванова: Дейностите по стабилизирането на стенните мозайки на паметника Бузлуджа са успешни
Българските стадиони в Африка
Създателите
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Поглед в миналото: Как са изглеждали морските ни курорти?
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Градска среда и Урбанизъм
АДФИ установи нарушения в обществената поръчка на Столична община за уличното осветление
Възстановяват къпалнята “Мария Луиза” в Борисовата градина
Заем от Европейската инвестиционна банка на стойност 50 млн. евро предстои да одобри Столичният общински съвет
Oбщинският съветник Борис Бонев днес внася в СОС доклад за развитие на градското земеделие
Бохемски истории
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
“Бохемски истории”: Как беше построена сграда на Народното събрание
Бохемски истории: Княжеската гробница
Бохемски истории: Народната книгохранителница
Be Green
Българска иновация за компресиране на отпадъци намалява въглеродния отпечатък на компаниите
България с най-голям ръст на въглеродните емисии от изкопаеми горива в ЕС през 2021 година
Съветът на ЕС препоръчва България да намали зависимостта от изкопаемите горива и да повиши свързаността си със съседните газопреносни мрежи
Built.bg Podcast
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Йото, който гледаше Чернобил” и ненаучените тежки уроци от миналото