Бюлетин

Защо архитектурният модернизъм е модерен

Автор: Виктор Топалов

Васил Макаринов е роден през 1986 г. Той е изкуствовед, главен уредник в Политехническия музей в София и един от създателите на фондация „Български архитектурен модернизъм“. Заедно с Теодор Караколев и Велизар Емануилов организира изложби, лекции и пешеходни обиколки из цялата страна. 

Васил Макаринов

Кой е твоят квартал?

Аз съм израснал на много места. Живял съм в Чехия като петгодишен, след това на няколко места в София и за кратко в семейната вила във Владая. През последните пет години живея в центъра на София и тук ми е най-уютно и удобно. Когато човек живее на такова място винаги може да отиде на концерт без да мисли как ще се прибере в късните часове. 

Къде завърши своето средно образование?

След седми клас попаднах случайно в 127 СУ „Иван Денкоглу“. Много късно разбрах, че архитект на училището е Чавдар Мутафов и че това е ценна сграда. Тогава никой не ни бе обърнал внимание на това, което, може би, е грешка на историографите, които не са популяризирали този значим факт.  

Кога откри интереса си към архитектурното наследство?

В студентските си години започнах да се интересувам от тази тема. Завърших изкуствознание в Нов български университет през 2012 г. Дипломирах се с бакалавърската теза „Проявления на модерната архитектура в апартаментните сгради в София от 20-те и 30-те години на XX век“ с научен ръководител проф. д-р Ирина Генова, тогава още доцент. 

Как се насочи към архитектурния модернизъм?

Един изкуствовед избира да се занимава с тема, в която има поле за работа. Макар странично, архитектурата бе застъпена в моето следване. Както при лекциите на доц. д-р Ружа Маринска, която винаги споменава по някакъв, дори индиректен, начин тази архитектура. Тя ни преподаваше „Ново и съвременно българско изкуство“ и именно по повод на новото изкуство (след Освобождението до Втората световна война) архитектурата бе включена в учебния материал. 

Има няколко примера за художници, които са освен това и архитекти. Такъв е Иван Бояджиев, който дълго спори с родителите си дали да учи живопис, както той иска, или архитектура, която е по-доходоносно занимание. В крайна сметка, той се проявява успешно и в двете области. 

Изборът на тема за дипломната ми работа бе съзнателен. Спрях се на един исторически период, който виждах постоянно около себе си в София, но и в останалите български градове и села. Тази архитектура е все още жива и се използва у нас. 

Как се роди страницата Български архитектурен модернизъм?

В края на 2013 г. създадох страницата, за да споделям с широката публика снимките, които направих покрай моята дипломна работа. Оказа се, че има голям интерес към тази тема. Малко по малко започнаха да се появяват първите последователи. Тогава реших, че е добре да се захвана по-сериозно с темата и започнах да обикалям страната.

Срещна ли съмишленици в другите български градове?

В началото на 2014 г. посетих Сливен и заснех някои от по-интересните обекти в града. Докато се прибирах към София, получих съобщение от пловдивчанина Теодор Караколев с няколко снимки от… Сливен! В същия ден, в  който бях посетил града, той ми изпрати кадри на същите сгради, които бяха впечатлили и мен. Оказа се, че Теодор е последовател на страницата и вероятно са му попаднали кадрите от Пловдив, които бях публикувал по-рано. Той ме впечатли със своите усет и познания и прецених, че той е човек, с когото е хубаво и може да се работи.  

Защо решихте да основете фондация „Български архитектурен модернизъм“?

Решението беше чисто прагматично. Установихме, че в комуникацията с държавни или общински институции е необходима адекватна легитимация. Много по-трудно бе да бъдем допуснати до някоя сграда като обикновени изкуствоведи. След учредяването на фондацията, институциите започнаха да гледат на нас по-благосклонно. Освен това, организацията ни позволява да излизаме с публични позиции, което не бе възможно преди това. Така успяхме да дадем представително лице на нашата дейност. 

Коя беше вашата първа публична проява като екип?

Още преди учредяването на фондация „Български архитектурен модернизъм“, през април 2017 г. във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ представихме нашата първа пътуваща изложба с името „Български архитектурен модернизъм. Образни от 1920-те, 1930-те, 1940-те години“. Експозицията се състоеше от 30 табла с размер 100х70 см. и представяше множество сгради от периода. Изложбата посети още Бургас, Казанлък, София, Стара Загора, Пловдив, Ямбол, Габрово и др. Всяко посещение бе съпътствано с кратка лекция и пешеходна обиколка сред представителните образци на модернизма в съответното населено място. В последсвите, създадохме и малка книжка, която представлява каталог на нашата изложба, придружена с две статии, написани от мен и Теодор Караколев.  

Как подготвихте материалите за изложбата?

Идеята ни бе да представим включим както познатите обекти, като кооперациите „Недков“ и „Урумов“ на бул. „Витоша“ и ул. „Неофит Рилски“ или Морското казино в Бургас, така и по-малко познати сгради от София и страната. Част от избраните обекти бяха идентифицирани и описани за пръв път именно в каталога. Любопитен е случаят с една къща в Хасково, за която не разполагахме с никаква документална информация.

Още през 2015 г. аз и Теодор посетихме града и се запътихме към нея. Почукахме на вратата и, за наша радост, отвътре се показа жена, която притежаваше къщата. Тя ни показа оригиналните чертежи и стана ясно, че къщата е проектирана през 1933 г. от арх. Яню Арнаудов по поръчка на производителя и търговец на спиртни напитки Тодор Патков. 

В последните години с Теодор посетихме няколко града в Германия, сред които Мюнхен, Берлин, Дрезден, Карлсруе, Щутгарт и Дармщат. Там имахме възможността да се запознаем с архивите на местните архитектурни университети, в които учат стотици български студенти в периода между двете световни войни. Голяма част от тях са жени, които в последствие развиват кариера у нас. През лятото 2022 г. бяхме поканени от „Гьоте“ институт за участие в пътуващата немска изложба „FRAU ARCHITEKT“ или „Госпожо архитект“. Нашият принос се изрази в това, че допълнихме изложбата с информация за български архитектки, които завършват образованието си в Германия. В тази връзка, следващата 2023 г. ще бъде посветена на жените в българското архитектурно изкуство.

Какво се случи след успеха на Вашата първа изложба?

Дейността ни вече официално бе излязла от интернет пространството. Цялата 2019 г. премина под знака на Баухаус, който е създаден като школа сто години по-рано в гр. Ваймар. Посветихме нашите събития на тази годишнина и се постарахме да отговорим на въпросите „Какво е Буахсус и какво е влиянието на школата върху световната и българската архитектура“. През есента проведохме турне с лекции, като посетихме Велико Търново, Казанлък, Ямбол, Пловдив, Бургас, София и други градове в страната. Навсякъде срещнахме голям интерес към темата. 

В началото на 2020 г., преди затварянето, успяхме да направим и няколко лекции на тема „индустриалната архитектура“ в София и Пловдив. По време на локдауна заснехме поредица от образователни клипове, които публикувахме в  нашата Facebook страница. 

Кога започнахте да провеждате редовни пешеходни обиколки?

Още в началото на нашата дейност организирахме разходки с малки групи. През 2019 и 2020 г. осъществихме няколко пешеходни маршрути на различни теми. Ние целим да покажем повече от наследството на архитектурния модернизъм у нас, затова се стараем да провеждаме нови маршрути, на които, по възможност, да посетим отвътре и някой от обектите. Заедно с наши гости сме посещавали концертна зала „България“, Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и галерия “Swimming Pool” в центъра на столицата.

С какво се занимава Вашият екип през последната година?

През пролетта на 2021 г. се запознах с Велизар Емануилов, който, подобно на Теодор, бе наш последовател, а в последствие стана и сътрудник на Български архитектурен модернизъм. Той е много запознат с темата, но, освен това, е и професионален актьор с дар слово. Затова решихме да създадем нова пешеходна обиколка с негово участие. Успяхме да получим разрешение от двама собственици на жилища от междувоенния период и да включим техните домове в нашата разходка, която нарекохме „Жилището и здравият дух“. Тя се провежда вече повече от 40 пъти винаги в малки групи по десетина души, тъй като не искаме да безпокоим съседите в кооперациите. Освен това, когато групите са малки, комуникацията с хората е много по-лична и приятелска. Това разчупва дистанцията, която неизменно съществува в голяма група от непознати.  

Какви хора са Вашите гости?

Именно в личен диалог се случват някои неочаквани изненади. Нерядко, наши гости ни предоставят информация за сградите, в които те живеят, за да ги пуснем в обращение. Така открихме информация за жилищна кооперация „Радост“, проектирана през 1934 г. от арх. Ганка Гинева-Петрушева, както и за сградата, наречена „Братски сговор“, която е проектирана през 1925 г. и е една от първите кооперации в София. Понякога тези срещи ни дават повече факти, отколкото самата историография. Дори в годишниците на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството  от 30-те години често липсва информация за архитектите, която научаваме от собствениците на сградите десетилетия по-късно.

Кои са каузите, зад които стои фондация „Български архитектурен модернизъм“?

Една от основните ни мисии е опазването на недвижимото културно наследство. Но нека започнем с това, че повечето от сградите, които се рушат пред очите ни, нямат статут на културна ценност. Макар, че, в крайна сметка, дори една сграда да разполага с такъв статут, у нас има множество начини, по които този статут да се заобиколи, както често се случва в Пловдив и София. Освен това, рядко сградите от междувоенния период са припознавани като ценност в своя автентичен вид. 

Първото становище, с което излязохме, беше против преформатирането на последните два етажа на хотелската част на комплекс „България“ в столицата. Ние искахме да обясним защо тази промяна е неприемлива, а именно, че така се премахва един основен белег за сградите на модернизма – терасите. Мнозина не си дават сметка, че в този архитектурен стил дори при малка промяна на пропорцията се губи смисълът на цялата обемно-пространствена композиция. За радост, днес тази идея вече не стои на дневен ред.

По-късно излязохме с позиции срещу подмяната на оригиналната каменна облицовка на Профилираната гимназия по романски езици „Г.С. Раковски“ и ППМГ „Академик Никола Обрешков“ в Бургас с топлозиолация.  Освен това, защитихме от разрушаване автентичната сграда на софийското летище „Враждебна“, в което се намират 2 мозайки, изпълнени през 1949 г. по проект на художника Иван Пенков. С наше участие, но основно с подкрепата на местни хора в Ямбол, бе запазена къщата, позната като „Параходът“. 

Как се приемат Вашите становища от отговорните лица?

Някои от битките, които водим, не завървшат с успех. Такъв е случаят с Германското училище в Бургас, което бе прекрасен пример за Баухаус у нас. Неговото разрушаване се осъществи през 2019 г. Успешно бе съборена и сградата на ул. „Велико Търново“ №32, която беше един от най-добрите примери за българския архитектурен модернизъм в столицата. 

Напоследък ставаме свидетели на обезличаването на моето 127 СУ „Иван Денкоглу“. Всичко започна с новата дограма, която по никакъв начин не напомня на оригиналната.

След това бе заменена и автентичната ограда, а по фасадата бе налепен стиропор. Не след дълго започнаха промените в интериора. Преди седмица видях с очите си как една от старите летящи дървени врати между фоайетата и коридорите е подменена с такава от бял PVC материал. Най-тъжното в случая е, че говорим за училище – място, на което човек отива, за да се ограмоти, да се сдобие с култура и критично мислене. Фактът, че всички изброени промени са подети от училищното ръководство, говори много лошо. 

Къде можем да научим повече за Вашата дейност? 

В нашия уебсайт https://foundationbma.org/, във Facebook https://www.facebook.com/bgmodernist и в Instagram instagram.com/bgmodernist

close

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Още от Built.bg

Войната в Украйна

Избрано за Вас

Последвайте ни

Най-споделяното от Built.bg

Коментари и анализи

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Инфраструктура

Архитектура

Създателите

Градска среда и Урбанизъм

Бохемски истории

Be Green

Built.bg Podcast

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам