Бюлетин

Search
Close this search box.
Search
Close this search box.

Защо Австрия отказва да вдигне ветото срещу приемането на България и Румъния в Шенген

Източник: БТА

В своята реч “За състоянието на съюза” миналата седмица председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че България и Румъния трябва да бъдат приети в зоната за свободно движение на ЕС “без по-нататъшно отлагане”. Фон дер Лайен похвали двете страни за това, че са “водещи” с подхода си към предоставянето на убежище и връщането на нелегални мигранти,  съобщава сп. “Политико”.

Австрия обаче отхвърли призива на председателят на Комисията да вдигне ветото си срещу присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство с аргумента, че разширяването на безвизовата зона в момента няма смисъл, предаде “Юроактив”. “В момента броят на мигрантите в цяла Европа се увеличава и в много страни се обсъжда допълнителен граничен контрол”, заяви австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер.

В този момент за мен е безсмислено да се говори за разширяване на Шенгенското пространство. Нуждаем се от повече контрол, а не от по-малко.

Австрия блокира присъединяването на двете държави, опасявайки се от приток на нелегални мигранти. Според австрийското правителство двете страни не могат да контролират ефективно границите си, които ще станат външни граници на ЕС след присъединяването им към Шенген.

Продължаващото настояване на правителството за поддържане на ветото срещу двете страни обаче бе разкритикувано от либералната опозиционна австрийска партия “НЕОС – Нова Австрия и Либерален форум”. “Това е директен призив към австрийското федерално правителство най-накрая да отмени своето неописуемо и антиевропейско вето”, заяви пред австрийската национална новинарска агенция АПА депутатката от НЕОС Клаудия Гамон след речта на Фон дер Лайен.

Снимка: AP

Когато чешкото председателство на Съвета на ЕС в края на миналата година неочаквано включи в дневния ред членството на Хърватия, Румъния и България в Шенген, австрийското правителство се оказа в тежка позиция от вътрешнополитическа гледна точка заради възхода на антимигрантски настроеното крайнодясно в страната, коментира базираният в Лондон и Бостън сайт “Интелинюз”, който е част от глобалното бизнес издание “Имърджинг маркетс”. Австрийският канцлер Карл Нехамер и наследникът му на поста министър на вътрешните работи Герхард Карнер обявиха, че Австрия ще наложи вето на предложението за приемане на трите държави с аргумента, че броят на молбите за убежище показва, че граничният им контрол не функционира правилно. Начинът, по който те обявиха това, обаче беше особено провокативен, тъй като те го направиха чрез медиите вместо темата да бъде повдигната на равнище ЕС или на двустранно равнище.

Още от Built.bg:  АПИ: Основният ремонт на Дунав мост при Русе започва следваща седмица

Скоро след това обаче Нехамер промени позицията си, като заяви, че Австрия ще подкрепи присъединяването на Хърватия към Шенген, тъй като правителството е убедено, че контролът по външните граници на страната функционира правилно. Вероятно не е случайно, че само няколко дни преди това Нехамер посети заедно с баварския премиер Маркус Зьодер терминала за втечнен природен газ на остров Крък, където двамата се срещнаха с хърватския министър-председател Андрей Пленкович. Нехамер и Зьодер получиха уверения от Пленкович, че газопроводът “Адрия” ще бъде разширен, за да обслужва съответно австрийския и баварския пазар, което да намали зависимостта им от руския газ.

Освен това, според говорил при условие за анонимност източник, хърватски официални представители са заплашили да блокират предстоящи австрийски инвестиции в големи инфраструктурни проекти в страната, което е накарало Австрийската търговска камара (АТК) да лобира пред правителството за смяна на курса.

Австрийският канцлер Карл Нехамер. Снимка: AP

Австрийското правителство признава, че Хърватия се използва от мигранти за нелегално влизане в Шенгенското пространство, след като са преминали през Сърбия и Босна и Херцеговина. Всъщност гражданите на различни трети страни, които нямат безвизов достъп до ЕС – като Индия и Тунис – могат да летят до Сърбия без необходимост от получаване на виза. След като сръбският президент Александър Вучич се съгласи да отмени безвизовия режим за много от тези държави, включително Индия, Нехамер получи предлог да отстъпи от заплахата си за налагане на вето на Хърватия.

Министерството на вътрешните работи на Австрия обаче заяви, че не е убедено, че контролът по външните граници на България и Румъния е адекватен, въпреки оценките на европейската агенция за гранична охрана “Фронтекс”, че той отговаря на техническите критерии. Австрийското ведомство се позова на свое собствено проучване, според което от гражданите, които са влезли незаконно в Австрия през 2022 г., 40% са дошли през Сърбия, други 40% – през Унгария, Румъния и България, а 20% са дошли по други маршрути. Това противоречи на данните на “Фронтекс”, но министерството твърди, че неговите данни са по-надеждни, като се има предвид, че се основават на картографиране на информация от мобилини телефони, както и на интервюта с търсещи убежище. Проучването обаче не е публично достъпно.

Още от Built.bg:  Строителство и ремонт на близо 145 км. пътища са започнати от МРРБ в мандата на служебния кабинет

Обезпокоена за австрийските бизнес интереси в Румъния и България АТК лобира усилено срещу ветото, но без успех. Румънският евродепутат Еуген Томак твърди, че опитите да се лобира пред Нехамер чрез Европейската народна партия са били също толкова безплодни: той отхвърлил “всеки рационален аргумент” и “всяко предложение на Европейската комисия, отричайки всеки доклад и всяка статистика”. Надеждите, че позицията на неговата управляваща Австрийска народна партия (АНП) не е толкова крайна и че тя скоро ще започне да подражава на нидерландците, като приеме някои символични гаранции за граничния контрол и корупцията, се оказаха напразни.

На теория опозицията на АНП не е категорична. Канцеларията на Нехамер заяви, че ще подкрепи присъединяването на Румъния и България към Шенген, след като бъде удовлетворена от контрола по външните им граници, което предполага, че е само въпрос на време предложението да бъде внесено отново. И все пак австрийски източници в Румъния и България, говорили при условие за анонимност, са много песимистично настроени, че това ще стане толкова лесно. Те също така се опасяват, че неотстъпчивостта на правителството им ще нанесе трайни щети на австрийските интереси в тези страни.

Гневът вече е осезаем, след като румънският премиер Марсел Чолаку заяви, че ще даде Австрия на съд и ще поиска няколко милиарда евро като компенсация за щетите, причинени от ветото на Виена върху присъединяването на страната му към европейската зона за пътуване без граници, посочва “Файненшъл таймс”.

Марсел Чолаку, снимка: AP

Цялата случка би могла да бъде възприета като комедия на грешките, ако правителството на Австрия не държеше за заложници 26 милиона граждани на ЕС, докато похабява влиянието, което Австрия е натрупала в Централна и Югоизточна Европа. Всъщност преди 1989 г., но най-вече след това, Австрия е една от страните, които най-силно подкрепят интеграцията на региона в ЕС. Мотивите ѝ в никакъв случай не са алтруистични. Тази стратегия има огромни предимства. Австрийските инвеститори откриват нови доходоносни пазари, на които имат предимството на първите, а икономиката на страната се снабдява с евтина работна ръка. Виена успява да възроди и преоткрие статута си на фактическа столица на региона. Тя остава твърд съюзник на държавите в региона, въпреки че политическата върхушка често надценява степента на нейното геополитическо влияние.

Още от Built.bg:  Във Великобритания се провеждат парламентарни избори

През последните години обаче АНП руши тази репутация, като се държи по начин, който е откровено политически. Освен това, като се съобразява с интересите едни страни членки, а пренебрегва други, Австрия се показва като циничен и ненадежден партньор. Нехамер се отказа от противопоставянето си на хърватското членство, след като Загреб отговори с подхода на моркова и тоягата. АНП продължава да ухажва унгарския премиер Виктор Орбан, като само през 2022 г. проведе три важни срещи с него, въпреки че страната му е най-слабото звено в миграционната верига. Правителството на Орбан не само направи практически невъзможно подаването на молби за убежище в своята страна, но също така прехвърля търсещите убежище към Австрия.

Това не остава незабелязано в Букурещ или София. По думите на един обезверен от действията на правителството си австрийски официален представител, говорил при условие за анонимност, решението за блокирането на двете страни е “изцяло политическо” и това ще затрудни ненужно живота на австрийските предприятия, особено в Румъния, която е една от най-големите дестинации в ЕС за австрийски чуждестранни инвестиции. По думите му правителството във Виена не само вреди на двама свои съюзници, но и на собствените си икономически интереси.

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

BUILT.BG С КАФЕТО СУТРИН

Започнете деня си с най-важното и интересното от света на строителството, икономиката и инвестициите. Всяка сутрин в 7 ч. Директно в имейла ви.

Още от Built.bg

Създателите

Коментари и анализи

Built.bg Podcast

Избрано за Вас

Инфраструктура

Архитектура

Градска среда и Урбанизъм

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Бохемски истории

Be Green

Войната в Украйна

Последвайте ни

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам