Автор: Built.bg
Кончето е онзи мраморен ръб в Пирин, който е предизвикателство дори за най-запалените планинари. Но желанието за покоряване на върхове и изправяне пред страховете често е дърпало напред човечеството и така това опасното било от години е сред популярните дестинации за туризъм главно сред по-напредналите катерачи. А за да го стане мястото по-достъпно и безопасно там има монтирано въже и е построен заслон, който подслонява любителите на екстремните изживявания.
Първата информация за покоряване на Кончето е от 9 март 1934 г. – тогава проф. Любен Телчаров от Пловдивския медицински институт, който е и председател на Студентския алпийски клуб в Пловдив, преминава по ръба. Същата година през билото наши военни преминават за учение – като част от своята алпийска подготовка от там е прекарана цяла батарея с оръдията.
По-бурното развитие на алпинизма у нас започва след Втората Световна война. Тогава към новото Министерство по физическа култура и спорт се създават секции по алпинизъм. С тях започват и по-активните действия за популяризиране на алпинизма. Организират се големи походи из Рила, Родопите, Стара планина и Пирин, основно свързани с 1 май и деня на труда. По време на един такъв поход алпинисти от Пловдив покоряват заедно Кончето. И въпреки, че времето е хубаво и топло, духа много силен вятър, който буквално застрашава живота им.
Така се ражда идеята на мястото да се изгради заслон. Предложението е обсъдено и с местните хора в Разлог, които също откликват. Годината е 1950-та, сформира се група от запалени планинари, които тръгват на оглед по целия ръб на Кончето. За място е избран склонът на връх Баюви дупки. Там дори е оставена специално занесена неръждаема табела, която играе ролята на първа копка.
И тук започват проблемите – проектирането на постройка на такова място е трудна задача. В България по това време няма много подготвени хора, които да се наемат с това. В крайна сметка да изпълни проекта се съгласява пловдивчанин, който работи в проектантска кантора и също е запален планинар. Прави го без хонорар. Плановете и документацията са изпратени в Разлог и работата по заслона започва.
За основен материал на постройката е избрана дървесината от черна мура. Преценено е, че тя е най-подходяща, заради издръжливостта си при по-тежки метеорологични условия. През това време в Пловдив са набавят нужните железни части. И въпреки, че всичко е става доста бързо, работата по самия строеж на заслона се забавя заради бюрократични процедури. Така изнасянето на готовите материали започва чак през 1954 г.
Голяма роля в тежкото пренасяне до самото било играе военното подразделение на Разлог, както и много доброволци. Строежът обаче се забавя и това налага вече качените на върха материали да се опаковат за зимата. Така самото сглобяване на заслона се случва през лятото на 1955 г. и е завършено в края на годината. Готовата постройка побира около 10 души и е добре изолирана срещу вятър и влага. Покривът е от ламарина, а отвън стените са обвити с метална мрежа. Заслонът е захванат в скалите чрез железни въжета, залети с олово.
И така 63 години дървеният заслон Кончето приютява и буквално спасява закъсалите в планината хора. През 2015 г. започна оживена дискусия за състоянието му и нуждата от ремонт. В нея се включиха, както алпинисти, така и десетки любители-планинари, защото мястото отдавна е притегателна точка за всички, които искат да изпитат възможностите си.
В крайна сметка беше решено, че съществуващото съоръжение е остаряло и изпълнило задачата си. Затова през 2018 г. се премина към първата стъпка от плана за изграждането на нов заслон на мястото – демонтирането на стария. Това се случи от група доброволци, които в рамките на месец разглобиха старата постройка и свалиха по-голямата част от материалите ръчно от върха на планината.
Строителните материали за новата постройка бяха качени с помощта на хеликоптер отново до билото на Пирин. Стотици дарители от цялата страна участваха в мисията с парични средства и доброволен труд. Заслонът стана факт в края на годината – отново на 2756 метра височина и на няколко часа от най-близките хижи.
Днес заслон Кончето е с размерите на старата постройка, но много по-устойчив и модерен. Той е проектиран от арх. Милан Рашевски и е изграден от специални панели с изолация, фибромембрани и ламперия отвътре, а отвън е обшит с неръждаема стомана. Монтиран е слънчев панел, които осигурява електричество и дори възможност за зареждане на мобилен телефон и GPS.
Прословутото мраморно плато е известно с честите инциденти там. Първият записан такъв е през 1954 г., когато алпинисти от ВИФ (днес НСА) измръзват и се налага ампутация на крайниците им. През 70-те години пък горски работници, които са изпратени са секат гората, решават да минат през билото, но пада лавина и загиват петима души. На Кончето през 1982 г. са заснети и някои от най-екстремните сцени от култовия български филм „Лавина“. И до днес почти всяка година мястото взима поне по една жертва или се случва сериозен инцидент с падане.
Старите планинари разказват, че името Кончето идва от факта, че преди на 400-метровия ръб да бъде монтирано въже (през 1963 г.), на туристите се налагало да го възседнат и да преминат с пълзене, наподобяващо на места яздене на кон. Макар качването там до ден днешен да е съпроводено от специални предупреждения за опасността на района, новият заслон Кончето дава малко повече сигурност, че туристите има къде да се скрият и как да поискат помощ, ако се наложи.
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024