Преди да се пристъпи към развитието на нови индустриални зони, трябва да се анализира съществуващото наследство, смята главният архитект на София Здравко Здравков, който направи презентация на международна конференция за индустриални имоти, организирана от платформата БГСКЛАД в Интер експо център.
За последните 30 години икономиката на страната трайно се промени, огромна част от площите, които бяха заети с постиндустриални зони от края на комунистическия период до 90-те години, промениха трайно функциите си, осигуриха огромен потенциал за развитие вътре в градовете, но останаха до голяма степен недооценени, каза Здравков.
Той отбеляза, че голяма част от инвеститорите са решили да развиват нови бизнес пощи, на нови терени извън урбанизираните територии, които нямат изградена инфраструктура и посочи, че наследеното от миналото трябва да бъде оценено, за да може да се преразгледа интериорното развитие в градовете.
Здравков напомни за изоставените постиндустриални зони, железопътни ареали, военни поделения, летища, като изтъкна, че всяко едно от тях има изградена инфраструктура и затова развитието на градовете на България трябва да е последователно и устойчиво. По думите на главния архитект на София това означава, че първо трябва да се анализа състоянието на вече използваното и след това да започне работа по развитие на следващите индустриални зони.
Здравков разказа за проектите, свързани с градската логистика на София, които са и основа за развитие на индустриалните, складовите площи и на връзките между тях, и напомни, че инвестициите се фокусират главно в зони с обезпечена инфраструктура, каквито са тези около метрото. Той изтъкна проблемите, свързани с отчуждителните процедури и множеството съдебни дела, като посочи, че тези тридесет години България не е успяла да гарантира защитата на обществения интерес пред частния. Когато само заради един собственик на бул. “Тодор Каблешков” цялото ни общество е поставено на колене, трябва да си дадем сметка, че нещо в процедурите по придобиване на тези имоти е сбъркано, каза главният архитект на столицата.
По проекта за бъдещата индустриална зона в Доброславци, Здравков напомни за решението на Министерския съвет за обезпечаването й с железопътна и довеждаща инфраструктура. Нашата задача е да обезпечим трасето с подробен устройствен план, каза той и посочи, че в тази връзка предстоят разговори с Национална компания “Железопътна инфраструктура” за трасето, което ще търпи известни корекции.
Друг проект, свързан с развитието на логистичната база около летището в София, е продължението на ул. “Продан Таракчиев” от летището към Софийския околовръстен път, каза Здравков и напомни, че той е заложен в Общия устройствен план на града от 2007 и 2009 г. По думите му тази връзка не е била посрещната добре от новия концесионер на летището. Проведохме множество срещи с тях, за да ги убедим, че тази транспортна връзка е по-важна от десет места за паркиране и ще позволи на хората от магистралите “Тракия” и “Хемус” да могат безпрепятствено да стигат в зоната на летището, без да влизат в града, каза главният архитект на София. Той изтъкна, че подобна връзка ще е катализатор на множество инвестиционни процеси в цялата зона, разположена около ул. “Продан Таракчиев”.
Здравков каза, че досега не е постигнато съгласие с концесионерите, но въпреки всичко процедурата по обновяването на плана ще продължи, за което има правни основания. По думите му тази година предстои да се издаде акт за одобряване на това трасе и през следващите години да се осигурят средства за придобиване и последващо отчуждаване на съответните имоти.
По една от последните инициативи, свързани с прехвърлянето на имот на Министерството на отбраната към Агенция “Митници” и тя да се премести в някогашно военно поделение до бул. “Ломско шосе” – Софийски околовръстен път, Здравков каза, че това, след развитието на съответната инфраструктура, ще катализира множество инвестиционни процеси – складове, индустриални зони. Сега Агенцията се намира на бул. “Рожен”, което, по думите му, е изключително неподходящо място.
Градска среда, Коментар
Built Анализ: Накъде ни водят знаците по пътя?
Пътната маркировка и сигнализация е третият, често подценяван участник в движението, освен хората и автомобилите. В България към нея се подхожда доста критично, било то заради липсата и лошото
09.30.2023