Бюлетин

Search
Close this search box.
Search
Close this search box.

Жените в мъжкия свят на строителството

На снимката: Арх. Виктория Ангелова

Автор: Built.bg

Строителството и архитектурата са от онези територии, които сякаш до ден днешен са запазени предимно за мъжете. Въпреки това нежният пол има дълбоки корени и традиции в българското градоустройство. Българки записват и завършват архитектура още около Първата световна война и се реализират успешно дори преди колежките си в някои други европейски страни.

В началото на 20 век жените започват да навлизат в полето на архитектурата. Тъй като у нас тогава няма такова образование, родните архитектки учат в чужбина, предимно в Германия. Процентът на жените от всички български архитекти до средата на 20-ти век обаче не е голям – под 10%.

Въпреки това дамите заемат значимо място още тогава като до 40-те години правят няколко значими пробива – жена става преподавател в новооткрития технически университет Държавната политехника, две жени стоят зад най-мащабния проект по това време (Санаториумът край Радунци), а друга дама е областен архитект на Пловдивска област в продължение на дълги години. Ето някой от най-успешните жени-архитекти и сградите им, голяма част от които знаете без да сте се замисляли кой стои зад тях.

Виктория Ангелова

Вероятно най-известната българска архитектка. Причината е в това, че е автор на редица големи и значими обществени сгради след спечелени конкурси. Родена е в Търново в началото на миналия век. Баща й е заможен търговец с образование в чужбина. Поради това успява да изпрати и дъщеря си да се изучи навън – завършила е архитектура във Виена и Дрезден.

След завръщането си в България, Виктория Ангелова е стажант в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, но бързо получава правоспособност да проектира. Така започва да участва в различни конкурси за обществени сгради.

През 1926 г., когато е само на 24 години, печели конкурса за сградата на министерството (днес Столичната библиотека). Същата година печели и поръчката за Дома на правниците в София, но инвеститорът се отказва, защото я смята за твърде млада и неопитна.

Тя обаче не спира да кандидатства по различни проекти – на следващата година проектът й за Морското казино във Варна се нарежда на трето място. А през 1929 г. заедно с арх. Чавдар Мутафов печелят правото да изградят Мастанлийската постоянна окръжна комисия в Кърджали (днес МВР).

Това отприщва работата на арх. Ангелова – 30-те години са изключително плодотворни и тя строи редица сгради.

Най-известната и до днес е Морското казино в Бургас, както и няколко болнични павилиона в София. През 1939 г. пък заедно с друга архитектка – Мара Захариева, проектират Санаториума за гръдноболни при жп гара Радунци (Старозагорско), който и до ден днешен впечатлява с размерите си.

Елена Варакаджиева – Скордева

Подобно на Виктория Ангелова, тя също се дипломира в Германия и започва да работи активно след завръщането си у нас през 1925 г. Тогава страната ни е в икономически подем, а строителството е бурно. Личният й живот се преплита с работата – запознава се с арх. Генчо Скордев, с когото първоначално проектират заедно, а в последствие се женят. Всъщност голяма част от дамите в архитектурните среди намират съпрузи-архитекти, с които активно работят през годините.

Младото семейство участва в различни конкурси през 30-те години, главно на индустриални сгради и обекти. Така печелят и успяват да реализират сградите на халите в Стара Загора, Пловдив и Кърджали, които освен функционални, са също особено разпознаваеми и с високи естетически качества.

Друг значим техен обект е кланицата в Хасково, която се отличава чувствително от стерилното индустриално строителство и е образец на модернизма.

Името на Елена Варакаджиев-Скордева стои и зад някои жилищни сгради – например на бул. „Александър Стамболийски“ 20 в София. Проектират и туристическите хижи „Белмекен“, „Иван Вазов“, „Бузлуджа“ и др.

Тодорка Кръстанова – Ричка

Западен възпитаник е и Тодорка Кръстанов, която често се подписва като „Ричка“. Дипломира се през 1928 г. във Висшето техническо училище във Виена. Прибира се в България, където кара стаж при известния арх. Георги Овчаров, но бързо се връща в австрийската столица за специализация по вътрешна архитектура, мебели и театрална сценография.

При завръщането си в София през 30-те години обединява усилията си с арх. Любен Тонев, с когото отварят архитектурно бюро. По-късно се женят. Специализацията й определя до голяма развитието на Тодорка Кръстанова – става разпознаваем дизайнер в сферата на интериора. Нейно дело е изключително модерния за времето си магазин „Кьортинг“.

Изпълнява и оформлението на българските павилиони за панаирите в Лайпциг и Прага през 30-те и 40-те години.

Съвместно със съпруга си участват в различни конкурси – за Казанлъшките минерални бани, за преобразуването на сградата на Главната дирекция на пощите, телефоните и телеграфите в София и софийското военно гробище. Изявява се и като преподавател – при създаването на специалността „Архитектура“ в Държавната политехника през 1943 г. става частен доцент. А след Втората световна война участва в няколко проекта за възстановяването на София като най-популярен е интериорът и обзавеждането на концертната зала „България“.

Мара Захариева

Вероятно архитектката с най-много и познати от всички обществени сгради, предимно в столицата. Мара Захариева завършва своето образование в Мюнхен, но защото е родена там – баща й следвал медицина в Германия. Захариева е сред първите дипломирани жени-архитекти – завършва още 1922 г. В България работи за Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството.

Но най-популярна е покрай работата си за бюрото за строителство на училища към Столичната община. Нейни важни проекти са Софийската девическа гимназия (днес 7-мо СОУ на ул. „Шишман“) и училищата на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и ул. „Димитър Петков“.

Изключително разпознаваема е концепцията й за сградата на т. нар. Вехтошарски пазар на Сточна гара. Днес това е гаражът за линейките на Спешна помощ, но сградата е уникална като визия и иновация – предлага визуален контакт с всички точки във вътрешността, за да могат да се следят дюкяните едновременно.

Мара Захариева работи и по други големи проекти – Санаториумът в Радунци, заедно с Виктория Ангелова и Софийската света митрополия на площад Света Неделя.

Други

В българската архитектурна история има още много значими дами, които са оставили почерка си в градската среда. Например арх. Мария Сапарева, което е проектирала редица стари кооперации в столичния център, както на красивата сграда на Министерството на финансите.

Или Гергана Фоке – Генова, която специализира интериорен дизайн, обзавела култовия ХОРЕМАГ.

Арх. Райна Дамянова пък е страстен любител на планината и туризма – нейно дело е хижа „Родина“ на Витоша, както и на няколко частни вили край Банкя, Костенец и Варна.

А историята на арх. Надежда Нанчева е уникална – тя става областен архитект на Пловдив, където контролира и следи строителството в цялата област и е доказателство, че жена с познания и авторитет, може да се наложи на такава позиция още през 20-те години на миналия век.

Остава на поста до пенсионирането си през 60-те години.

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

BUILT.BG С КАФЕТО СУТРИН

Започнете деня си с най-важното и интересното от света на строителството, икономиката и инвестициите. Всяка сутрин в 7 ч. Директно в имейла ви.

Още от Built.bg

Създателите

Коментари и анализи

Built.bg Podcast

Избрано за Вас

Инфраструктура

Архитектура

Градска среда и Урбанизъм

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Бохемски истории

Be Green

Войната в Украйна

Последвайте ни

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам