През последния един век многократно улици, площади, дори населени места у нас са променяли имената си поради политически и идеологически причини. Но знаете ли кое е мястото, което подобрява всички рекорди по най-много промени – името му е сменяно пет пъти за около 100 години или средно на всеки 20 години? Това е емблематичният и добре познат на повечето столичани площад “Журналист” в квартал Лозенец.
Смятаният днес за централен и престижен квартал Лозенец започва да се застроява през 20-те години на ХХ век. Дотогава е нещо като вилна зона за софиянци, има малко на брой къщи, които са разпръснати между обширните поляни и гората на малкия хълм. Тогава кварталът се казвал Курубагларъ – в превод „сухи лозя“. За първи път се появява на картите на София в началото на века, а като урбанизирана територия с улици и инфраструктура чак през 1934 г.
Застрояването му има конкретна причина – там са дадени терени на безимотните софиянци, които да си построят жилища.
Те не са подарени, а получени срещу заеми, които трябвало да изплащат към държавата. Парцелите тогава са далеч от атрактивни – нямат водоснабдяване и канализация. Вода е прекарана години по-късно отново за сметка на собствениците. Част от тях били участници във войните, други бежанци от Вардарска Македония, но повечето са хора на изкуството и интелектуалци – преподаватели, артисти и журналисти, откъде популярно тръгва и името му Журналистически квартал.
Любопитен детайл е, че тогавашната градска управа наложила ограничения за застроената площ – тя не трябвало да надхвърля 250 кв. м., за да няма презастрояване и кварталът да бъде зелен. В Лозенец по това време се допуска да има само жилищни сгради, няма складове и работилници, което веднага го отличава от другите райони в София и го прави приятно място за живеене.
В естествен център се превръща градинката при колелото – днешният площад Журналист. Около него има малки магазинчета и фурна за печене на козунаци, агнета и прасенца. Наблизо е и една от най-старите софийски кръчми „Старата липа“.
Интересно е, че век по-късно част от тези магазинчета са запазени или подменени с други в подобен дух и стил, а кръчмата още съществува. През 20-те години на миналия век в карето на Журналистическия квартал е открит и първият приют за кучета и котки в София. Това става по инциатива на историка Георги Николов и съпругата му. А покрай контактите на дъщеря им Мара техен чест гост е Кемал Ататюрк. Самият Цар Борис Трети също редовно гостува в квартала – на писателя Елин Пелин, чиято къща и до днес стои сгушена между кооперациите на улицата, която вече носи неговото име.
Първоначално площад Журналист се казва площад Княгиня Евдокия Българска, дъщерята на цар Фердинанд и Мария-Луиза. Така се казва до 1944 г. После за кратко носи името Руен – на една от улиците, които го пресичат. След Втората Световна война и промените в България, площадът е кръстен Йорданка Чанкова на името на партизанката от Втора софийска освободителна бригада.
Така мястото сменя името си три пъти за по-малко от 30 години. Но отново промяната не удържа дълго. Съпруг на Йорданка Чанкова е Георги Чанков, който е водещо име в БКП в първите години след войната. През 1957 г. обаче настъпва разрив между него и партията и той е отстранен (защото е близък на Вълко Червенков, който Тодор Живков измества като лидер).
Така само 10 години по-късно площадът отново е със сменено име – прекръстен е Йорданка Николова, каквото всъщност е бащиното име на партизанката.
Поредната смяна идва и с поредната нова политическа ситуация в България. След 1989 г. площадът получава името Журналист. Необичайно е решението да бъде кръст на професия, но оправдано от гледна точка на това, че мястото е своеобразен център на стария Журналистически квартал. Всъщност много от улиците в района са сменили вече имената си – старата улица „Руен“ днес е „Цанко Церовски“, улица „Журналист“ се казва вече „Елин Пелин“.
А в Журналистическия квартал или долната част на Лозенец живота си са прекарали някои от най-значимите български творци и интелектуални, сред които Сирак Скитник, Димитър Талев, Кръстю Сарафов, Елин Пелин, Богомил Райнов, Валери Петров и много други.
Автор: Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024